№ 141
гр. Шумен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500163 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №170 от 20.03.2024г. постановено по гр.д.№2603/2023г. на ШРС, съдът е
уважил молбата на С. К. М. и К. Г. П., действаща чрез своята майка и законен представител
С. М., за издаване на заповед за защита срещу Г. В. П. от гр.Ш.. С издадената заповед за
защита ответника е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие
спрямо молителките, забранено му е да се приближава до обитаваното от молителките
жилище, местата за социални контакти и отдих, детска занималня и площадка, за срок от 9
месеца считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 28.11.2023г.,
определил е временно местоживеенето на детето К. при майката С. за срок от 6 месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 28.11.2023г., или до
произнасянето на съда по съдебен спор между родителите относно упражняване на
родителските права, определяне местоживеенето на детето или режима на личните
отношения. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, и го обжалва,
като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде
отменено, а молбата отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на
жалбата. В съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата, излага че
решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата С. К. М. е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника Г. В. П., от
което се родило и общото им дете К. Г. П., родена на 13.05.2019г.. На 12.11.2023г.,
молителката била нападната от ответника опитвайки се да задържи плачещото им дете, била
ударена няколко пъти в различни части на тялото, ответника я блъснал и тя паднала заедно с
детето на земята. Горното насилие било извършено в присъствието на детето К.. В
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че
ответника е упражнил физическо и психическо насилие над нея и дъщеря им в дома им с
описани детайли.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга
от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се
извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
2
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на
твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови
извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Упражненото психическо и
физическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Свидетелските показания косвено сочат на извършеното физическо
насилие, обаждането на тел.112 също кореспондира с изложеното от молителката, а
медицинските свидетелства, с които се е снабдила ищцата за нанесената и телесна повреда,
както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съобразно чл.13, ал.3 от
закона е достатъчно основание за издаване на заповед при липса на други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, са индиция за осъщественото домашно насилие.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя по отношение на сочената в молбата и
декларацията дата 13.11.2023г., доколкото е установено в производството, че то
представлява фактическа грешка в посочването на точната дата на извършване на
насилието, и от всички останали събрани по делото доказателства се установява, че
конкретната дата на осъществяване на процесното домашно насилие е 12.11.2023г.. В
настоящия случай съдът намира, че въпреки опита за провеждане на насрещно доказване на
ответната страна, такова надлежно не е осъществено, и установените физическите удари, са
от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените
последици в съзнанието на молителите от упражненото психическо и физическо насилие,
като следва да се съобрази, че съобразно чл.2, ал.2 ЗЗДН извършеното домашно насилие в
присъствие на дете, се смята за психическо насилие спрямо детето. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен
характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се
приеме, че на 12.11.2023г. ответникът е упражнил домашно насилие над молителите.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита
съобразно чл.5 от закона, съдът е съобразил характера на осъществяваното насилие и
настоящите отношения между страните, налагайки му санкция към минималния размер.
Периодът за който е забранено на ответника да доближава жилището и местата за социални
контакти и почивка на молителите, както и за определяне временното местоживеене на
детето, е достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни ситуации, които не са в
интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно уреждане на споровете
между страните, и прекратяване на бъдещите такива.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ В СИЛА решение №170 от 20.03.2024г. постановено по гр.д.№2603/2023г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4