Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четиринадесети
декември две хиляди
и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
620 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.М.С. с ЕГН **********,*** твърди,
че бил абонат бил на ответното дружество за доставка на вода за питейни и
битови нужди и като такъв имал качеството на потребител. Преди повече от десет
години, поради неизправност на водомера на жилищната сграда, за известен период
от време не се отчитало количеството на ползваната от обитателите й питейна
вода, което от своя страна довело до забавяне в изплащането й, станало по вина
на водоснабдителното дружество. Върху забавените вноски за консумираната вода
му била начислена лихва в размер на 291.11 лева, която сума се вписвала във
всяка следваща фактура като непогасено задължение към ответника. Задължението
било начислено в периода от в периода 2007 г. до 2009 г. поради липсата на
начисления, между страните било постигнато споразумение за разсрочено плащане и
дължимите главници били заплатени с текущите фактури в следващите осем месеца.
Върху неплатените в срок суми ответното дружество начислило лихва за забава в
размер на сумата от 291.11 лева. Твърди, че вземането на ответника за
начислените лихви било погасено по давност, която изтекла според разпоредбата
на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите. С нарочно заявление
поискал от ответното дружество на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД да бъде
отписано от счетоводните му книги претендираното задължение за лихви като
погасено по давност, но с писмо с изх. № 30-00-2078 от 20.05.2017 г. ответникът
отговорил, че възражението за изтекла погасителна давност можело да бъде
направено само в съдебно производство. Поради това за него се пораждал правен
интерес от установяване по съдебен ред, че не дължи процесната сума. Въпреки
това и въпреки изричното изявление, изразено писмено, че вземането на ответника
за начислените лихви е погасено по давност, във всяка следваща фактура се
начислявала като непогасено задължението за лихви за забава сумата от 291.11
лв., като съществуващо задължение на ищеца, респ. вземане на ответника.
Едновременно с фактурите представители на ответното дружество изпращали и
писма, съдържащи заплаха за прекъсване на водоподаването при неплащане на
задължението за лихви, което действало стресиращо на ищеца и на семейството му,
и което обосновавало правния му интерес от установяване по съдебен ред
несъществуването на - задължението за сумата от 291.11 лева, поради изтеклата
погасителна давност на вземането на ответника. Освен, че с всяка фактура
ответникът напомнял, че дължи сумата от 291.11 лева като закъснителна лихва, то
и с писмо от 27.06.2017 г. ответното дружество му отправяло и заплаха, че ще му
прекъсне водоподаването, ако не се издължи, което внасяло сериозно безпокойство
у него и членовете на домакинството му. С ежемесечното напомняне, че бил
неизправен длъжник, без да бил такъв, и с отправената му заплаха за прекъсване
на водоснабдяването на жилището, бил поставен в състояние на постоянен стрес,
налагал му се постоянен психически тормоз. Тези негативни психически
изживявания, предизвикани от виновното поведение на длъжностни лица на
ответното дружество, представлявали неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на „В.и К.“
ЕООД, че С.М.С. не му дължи сумата от 291.11 лева, представляваща лихва за
забава при плащането на консумирана вода през периода от 2007 г. до 2009 г.,
поради изтекла погасителна давност; на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикване на
стрес от заплахата да му бъде прекъснато водоснабдяването и постоянен
психически тормоз от напомнянето, че дължи сумата 291.11 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира
за разноските по делото.
Ответникът „В.и К.“ ЕООД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н. оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че С.М.С. бил абонат на „В.и к.“ ЕООД ***, вписан в
картотеката на дружеството с абонатен номер ********** за водоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул., „О.“ № 6. Като потребител на дружеството ищецът
имал както права, така и задължения и в сила между техните две страни били
разпоредбите на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на абонатите от
ВиК П.. Лихва в размер на 291.11 лева била начислена по фактура № ********** от
15.04.2005 г. на стойност 330.20 лева за предоставени ВиК услуги за период от
01.01.2003 г. до 10.04.2005 г. Липсвали данни в имота, находящ се в гр.
Карлово, ул. „О.“ № 6, представляващ сграда в режим на етажна собственост да е
имало неизправност на водомера в жилищната сграда. Ищецът не конкретизирал за
кой водомер ставало дума - за индивидуалното измервателно устройство, монтирано
в имота на ищеца, за което единствено и само ищецът отговарял, или за общия
водомер на сградата. Съгласно данните с които разполагало дружеството за
посочения период, липсвала констатирана неизправност на общия водомер, която да
довеждала до неотчитане на имота по вина на ВиК оператора. Моли и да се има в
предвид, че задължението да издава ежемесечно фактури било вменено на ВиК оператора с влизането в
сила на Общите условия на основание чл. 6, ал, 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. Преди приемането на Общите условия отношенията между
потребителите (какъвто бил ищецът) и ВиК операторите били уредени от Наредба №
9 от 14.09.1994 г. за ползване на канализационните системи, отменена 12.10.2004
г., а след отмяната - с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В двата подзаконови
нормативни акта било уредено задължението на потребителя да поддържа в
изправност монтирания индивидуален водомер в своя имот. Противно на твърденията
на ищеца, останалите собственици и потребители в сградата в режим на етажна
собственост, нямали непогасени задължения и на същите не били фактурирани
количества вода за периода от време на фактура № ********** от 15.04.2005 г.,
т.е. не се касаело за неизправност на
общия водомер в жилищната сграда където се намирал имотът на потребителя, а за
неизправност на индивидуалния му водомер. Служители на ответника извършили
справка в програмния продукт и било установено, че непогасени задължения за
лихви за посочения период имал само и единствено ищецът в настоящето
производство. Неотчитането на измервателното устройство в имота за посочения
период не било по вина на дружеството, а било поради липса на оказано
съдействие от страна на самия абонат, който не осигурявал необходимото
съдействие на служителите на дружеството за извършване на отчет на минимум 3
месеца. Ищецът не сочел никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, а
само излагал благоприятни за него факти и обстоятелства. Счита, че се касае за
бездействие за заплащане на дължимите суми от страна на самия ищец за
бездействие на същия по отношение на упражняване на правата му - от изложеното
в самата искова молба било видно, че същият бил запознат с дължимостта на
лихвите, но от датата на издаване на процесната фактура същият бездействал и не
предприел действия за предявяване на възражение, за да бъде установено, че в
действителност начислените лихви били недължими както се твърди. Това че самият
ищец считал лихвите за недължими не го освобождавало от задължението да ги
заплати, а както било изложено по-горе задължението за ежемесечно издаване на
фактури било вменено на ВиК оператора едва с приемането на ОУ през 2006 г. Искът
за непозволено увреждане бил неоснователен поради липсата на кумулативните
предпоставки за предявяване на иска, които били: деяние (действие или
бездействие); противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
деянието и вредата. На първо място се касаело за бездействие - неотписване на
суми, които ищецът считал за погасени по давност, за което било отправено
писмено искане до дружеството. Никъде в действащата нормативна уредба, в Общите
условия на ВиК оператора не съществувало задължение за отписване на задължения,
погасени по давност. Това можело да бъде направено от ВиК оператора по силата
на изричен акт на МРРБ, поради което бил изпратен отговор в този смисъл на
ищеца. Изрично в Закона за задълженията и договорите било предвидено, че
давността не се прилагала служебно и лицето което има интерес, може да се
позове на нея в съдебен спор, т.е. да направи правопогасяващо възражение. Още
повече погасяването по давност на задълженията било само и единствено
погасяването на правото да бъдат търсени принудително, например чрез
изпълнително производство, но не засягало съществуването на самото материално
право. На второ място липсвала противоправност на деянието – при бездействие то
следвало да нарушава закона, а в случая не било така, тъй като липсвала изрична
разпоредба на нормативен акт, която да задължава ВиК оператора да отписва по
давност, за да се приеме, че е извършено нарушение на императивна норма. Липсвала
и реално причинена вреда, която да се явява пряка и непосредствена последица от
поведението на дружеството. Нямало настъпили неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, както и засягане на честта, достойнството или
доброто име. Фактурите били достъпни само за абоната, както и обстоятелството,
че имало непогасена сума било известно само на самият абонат и тази информация
не ставала достояние на трети лица. Счита, че не били налице твърдения за
претърпени неприятни емоции. Следвало да се подчертае, че вредите подлежали на
възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправно и виновно деяние,
а искът на ищецът следвало да бъде отхвърлен, ако самият той имал възможност да
предотврати настъпването на вредите или го намали, но не то е направил. В
случая ищецът могъл своевременно да потърси правата си, а не да стори това след
повече от десет години бездействие. Позовава се на изтекла петгодишна давност,
като срокът й започвал да тече или от деня на причиняване на предполагаемата вреда,
или от деня на откриване на причинителя й. В конкретния случай ищецът бил
наясно повече от десет години за начислените му лихви и не предприел никакви
действия. За пълнота следвало да се отбележи, че ответникът има право да
упражни правомощията си по чл. 40 от Общите условия и да спре водоподаването на
водоснабдения имот, въпреки връчената покана по чл. 40, а.1, т.1 от ОУ. По отношение на твърдението, че във всяка
следваща фактура се начислявала като непогасено задължението за лихви за
забава, моли да се има в предвид, че дължимите лихви не се начислявали към
всяка една фактура. Същите фигурирали като непогасени задължения на С.М.С., но
не били начислени към текущите фактури. Моли да се има в предвид, че
отправеното изявление, че дадена сума била погасена по давност не обвързвала
кредитора със задължение да уважи съответното заявление. Точно обратното в чл.
120 от ЗЗД изрично било записано, че давността не се прилага служебно. По
отношение на поканите за доброволно плащане със същите Дружеството упражнявало
своите права съгласно Общите условия и те нямали характер на „заплаха“. Ищецът
видно от написаното от самия него, бил неизправна страна, тъй като самият той
изрично признавал, че заплатил дължимите главници за предоставени услуги, но без
да заплати дължимите лихви. Това представлявало неизпълнение на поетото от него
задължение за доброволно плащане.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори,
че ищецът е абонат на ответното дружество, с адрес гр. Карлово, бул. „О.“ № 6 и
абонатен номер **********. Не се спори, че ищецът е имал начислено задължение
към ответника за консумирана питейна вода, което е било забавено. Установява
се, че на 15.04.2005 г. ответникът е издал фактура № ********** (л.35) за
сумата от 396.24 лева с начислен ДДС, представляваща задължение за ползвани
вода и канал – по 508 куб. м за периода от 01.01.2003 г. до 10.04.2005 г.
Страните не спорят, че по тази фактура е било просроченото задължение на ищеца.
Не спорят също, че за това задължение са сключили споразумение за разсрочено
плащане – непредставено по делото. В процеса не са установени постигнатите
договорености по това споразумение. От представената справка – обобщена и
подробна се установява, че поради забавено плащане, в тежест на ищеца е
начислена лихва за забава за периода от 06.01.2008 г. до 31.01.2010 г. в общ
размер на 291.11 лева. Не се спори, че ищецът е подал заявление до ответното
дружество, с което е посочил, че във всяка негова фактура фигурира сумата от
291.11 лева, която представлява натрупани лихви преди повече от десет години
върху просрочени главници. Посочил е, че съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност и е
препоръчал на ответника да отпише счетоводно това задължение като погасено по давност.
Заявлението няма дата и не е ясно кога е било депозирано при ответника. С
покана за доброволно изпълнение ищецът е бил уведомен от ответното дружество,
че към 05.07.2017 г. има неплатени задължения в горния размер и е бил поканен в
15-дневен срок да ги плати доброволно. В поканата е посочено, че при отказ от
доброволно плащане, ответникът ще преустанови водоподаването съгласно чл. 40 от
Общите условия и ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред. От
показанията на св. Н. се установява, че ищецът имал проблеми с ответното
дружество, минали няколко години, откакто дошли да му откачат водомера и
свидетелят заварил ищеца разстроен. Свидетелят не знаел точната причина, но
ставало дума за неуредени финансови отношения с ответното дружество. Знаел
също, че всеки месец във фактурата му фигурира неплатена сума, но не е оставал
без вода. Разстройвал се, че му досаждат за едно и също нещо, всеки нормален
човек трудно преживявал това. По делото са приети като доказателство общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „в.и
к.“ ЕООД ***
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска по чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има
интерес от това. В конкретния случай ищецът основава интереса си с покана за
доброволно изпълнение, в която се търсят задължения, които същата счита
погасени по давност.
Отношенията между страните са били установени от общите условия на оператор на
ВиК услуги, като ищцата има качеството на абонат и потребител на тези услуги, не
се спори, че за процесния период е ползвал услугите, като и е било начислено
съответното задължение. Не се спори, че за задължение в размер на 396.24 лева,
за което ответникът е издал фактура № ********** е било просрочено и до момента
на плащането му, ищецът е изпаднал в забава, поради което върху просрочената
сума е било начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва от 291.11 лева за периода от 06.01.2008 г. до 31.01.2010 г. не се спори в
процеса, че ищецът е заплатил просрочената главница. Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен
срок след датата на фактуриране. Фактът, че ответникът е преустановил
начисляването на лихви за забава сочи, че просроченото задължение е било
платено най-късно в срок до 31.01.2010 г. Лихвите за забава представляват по
своя характер обезщетение за договорно неизпълнение на договор за доставка на В
и К услуги, поради което се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, т.е.
към датата на предявяване на иска, задължението за изтекли лихви върху
просрочени задължения, платени в срок до 31.01.2010 г. са погасени по давност с
изтичане на тригодишен срок, а именно до 31.01.2013 г. включително, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Действително, по аргумент от чл.118 ЗЗД,
съгласно който кредиторът не дължи връщане на вземане, платено от длъжника след
изтичане на давностния срок, дори последният да не е знаел за това,
погасяването на едно вземане по давност не преустановява неговото съществуване,
а го превръща в естествено право. Също така, искът по чл.124, ал.1 ГПК може да
бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая –
несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. Възражението
за изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите
възражения, чиито ефект е да парират притезателното право, което насрещната
страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за давност,
притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото материално
право да не се погасява с оглед чл.118 ЗЗД. Същевременно, всяко право, което
може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск
(Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о. ).
Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. В
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС,
диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане
не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск
или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез
възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме
инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането,
като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще.
В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване
липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу
длъжника-ищец. Отделно от това, предявяването на възражение за изтекъл
давностен срок чрез отрицателен установителен иск е предвидено в действащия
граждански процесуален кодекс – по реда на чл.439 ГПК, която разпоредба предвижда
защита на длъжника срещу провеждането против него принудително изпълнение, чрез
предявяване на възражения по исков ред с отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане. С оглед гореизложеното, предмет на отрицателния
установителен иск, когато същият се основава на твърдения за изтекъл давностен
срок, е да се признае от съда за установено, че ищецът не дължи, т.е. че липсва
валидно притезание, насочено срещу него. По изложеното, искат с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 49 вр.
с чл. 45 от ЗЗД:
Предявен е иск срещу с правно основание чл.
45 и чл. 49 от ЗЗД, като се твърди, че ответникът, чрез негови служители е
упражнявал психически тормоз над ищеца, като е включвал във фактурите му
сумите, начислени като лихви за забава на просрочени задължения и е изплащал
покани за плащането им. Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Уредената в чл.49 от ЗЗД отговорност е на юридическите лица за противоправни и
виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна -
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа. За да се уважи такъв иск, е необходимо
да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от
него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна
връзка между деянието и вредата. Нормата въвежда и оборима презумпция за
виновност съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД, в случая на длъжностните лица, работещи
в предприятието.
Както съдът
посочи по-горе, при обсъждане наличието на задължение, погасителната давност не води до погасяване
на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение
– чл.118 ЗЗД. Т.е. напълно регламентирано
ответникът е възложил на служителите си да търсят начин за доброволно плащане,
същите са били свободни да изпращат покани, а доколкото самото материално право
не е било погасено, то изключването му от счетоводните книги би било нарушение
на счетоводните стандарти. Т.е. един от обективните елементи за ангажиране на
отговорността на ответника не е налице – липсва противоправно поведение от
страна на негови служители, а доколкото поведението им не е противоправно, то
не са налице основанията за ангажиране на отговорността на работодателя за вреди,
причинени от негови служители. Не се споделят доводите на ищеца, че
извънсъдебното възражение за давност поражда правни последици за кредитора.
Материално-правното задължение продължава да съществува, то е естествено
задължение, поради което и кредиторът е изправна страна, докато търси
събирането му по доброволен ред. По изложеното съдът намира иска за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди за неоснователен и като
такъв го отхвърля.
ОТНОСНО
разноските:
Ищецът
претендира разноски и такива му се следват с оглед уважената част от иска. На
ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна
такса по иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и разноски за реализирано адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, в размер на 135.29 лева,
или общо разноски в размер на 185.29 лева.
Ответникът
претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПС във връзка с чл. 37 от закона за правната
помощ и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на ответното дружество
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева. С оглед отхвърлената част
от иска, на ответникът се следват разноски в размер на 154.91 лева.
При това положение, следва да се осъди ответника да заплати на ответника
разноски по компенсация в размер 30.38 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че С.М.С. с ЕГН **********,*** не дължи на „В.и
К.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.
сумата от 291.11 лева (двеста деветдесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща
лихва за забава при плащането на консумирана вода през периода от 2007 г. до
2009 г., начислена за периода от 06.01.2008 г. до 31.01.2010 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 49, ал.1 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от С.М.С. с ЕГН **********,*** за осъждането
на В.и К.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н. да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
предизвикване на стрес от заплахата да му бъде прекъснато водоснабдяването и
постоянен психически тормоз от напомнянето, че дължи сумата 291.11 лева, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.04.2018 г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.и К.“
ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.М.С. с
ЕГН **********,*** разноски по компенсация в размер на 30.38 лева (тридесет
лева тридесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.