№ 143
гр. Варна, 06.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. АтанА.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело
№ 20233100900251 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:32 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Ищците: А. А. М., А. К. М. и А. О. Е., редовно уведомени по реда на
чл.56, ал.2 от ГПК, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от
адвокат А.Б. от САК, редовно преупълномощен от адвокат П. К., и приет от
съда от днес.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно уведомен по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК, не се явява представител в съдебно заседание.
Вещите лица: Д. Г. Г. и Й. Л. М., редовно уведомени, явяват се лично,
депозирали заключение по делото.
Вещото лице В. Д. И., редовно уведомена, явяват се лично в съдебно
заседание, депозирали заключение по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба вх.№ 4826 на 22.02.2024 г. от
адвокат А. И., процесуален представител на ответника, с която моли делото
да се гледа в негово отсъствие. Заявява, че поддържа изложените възражения
и сторените доказателствени искания. В молбата са поставени въпроси по
депозираните експертизи, като се правят и частични оспорвания на
експертизите. Изразява се становище по същество на спора. Прави се
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Адв.Б.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото бе отложено в
предходно съдебно заседание за събиране на допуснатите писмени и гласни
доказателства и за изслушване на допуснатите експертизи.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх.№ 2838 на 02.02.2024г. от
адвокат П. К., процесуален представител на ищците, с която представя и моли
да бъдат приети три броя дискове на ищците, предоставени от болничното
заведение и заверени преписи от огледния протокол на местопроизшествието
и албум по ДП № 3165/2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР- Варна.
Адв.Б.: Моля да бъдат приети като доказателства по делото.
СЪДЪТ счита, че представените с молбата на ищците три броя дискове
и заверени преписи от изисканите документи от досъдебното производство са
допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, приложените
към молба вх.№ 2838 на 02.02.2024г. от процесуалния представител на
ищцовата страна три броя дискове на ищците, предоставени от болничното
заведение и заверени преписи от огледния протокол на местопроизшествието
от 04.08.2022г. и албум по ДП № 3165/2022 г. по описа на Четвърто РУ при
ОДМВР- Варна.
СЪДЪТ докладва постъпили два екземпляра заключения с вх.№ 4267
и с вх.№ 4274 на 16.02.2024 г. по допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и констатира, че същите
са депозирани в срока по чл.199 от ГПК.
Адв.Б.: Нямам възражения да се изслуша комплексната експертиза.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед на което снема
самоличността на вещите лица, както следва:
2
Д. Г. Г. - 54 годишна; българка; българска гражданка; семейна;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Г.: Поддържам представеното заключение.
Й. Л. М. - 42 годишен; българин; български гражданин; семеен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. М.: Поддържам представеното заключение.
На въпроси на адв.Б.:
В.л. М.: Считам, че механизма на ПТП се е развил на малка дистанция
от двата автомобила. Тоест, с липсата на спирачни следи преди точката на
удар и конкретизираме, че ПТП е било непредотвратимо, не просто заради
превишената скорост, с която се е движил л.а. „Ауди“, а и заради краткостта
на извършената маневра от л.а. „Мерцедес“, който е заел пътната му лента. И
двата автомобила на практика са извършили нарушения - л.а. „Мерцедес“ с
нарушаване на разпоредбите на пътната маркировка, а л.а. „Ауди“ с движение
със скорост по-висока от 90 км/ч, тъй като този участък на ПТП е извън
населено място. Конкретно основна причина за настъпване на ПТП е не само
скоростта, а основно навлизането в лентата на движение на л.а. „Ауди” на
късо разстояние.
На въпроси на съда:
В.л. М.: Ако разглеждаме безопасна скорост за движение спрямо
зоната, съответно л.а. „Ауди“ е следвало да отреагира в рамките на около 1
секунда след излизане от десния завой. А ако разглеждаме зоната на
видимост, в която е отреагирал водачът и е следвало да останат начални
спирачни следи, то той е трябвало да отреагира на около 50 м. до 60 м. преди
точката на удара. ЗА. считам, че в рамките на по-малко разстояние от 60 м.
между двата автомобила е започната маневра от л.а. „Мерцедес“. Тоест имали
са категорична видимост между двата автомобила.
На въпроси на адв.Б.:
В.л. М.: При 90 км/ч с оглед тази дистанция от 60 м., л.а. „Ауди” не би
3
могъл да предотврати удара, като разграничаваме и разлика в настъпилите
вреди. Тоест нямаше да настъпи вероятно преобръщане на автомобила и така
нататък. Но тук имаме няколко момента на обръщане на автомобила. Първо
на десен борд, което се вижда и от снимковия материал, че целият десен борд
на л.а. „Ауди” е издран, след което той е паднал отново на колела към
пътното платно, когато са изпаднали и багаж и пътници от автомобила, след
което се е завъртял по таван през ляв борд. Тоест имаме една много сериозна
ситуация на няколко завъртания на автомобила, именно поради високата
скорост на движение. Скоростта на л.а. „Ауди” е изчислена на 119.7 км/ч, но
и при двата случая 120 км/ч и при 90 км/ч разграничаваме към горната
граница на високо-енергиен удар при настъпване на ПТП.
В.л. Г.: И ако може да добавя в тази връзка, че за човешкото тяло
висока енергия се явява - всяка енергия по- висока от тази, която той сам
може да развие като скорост. Тоест травми се получават и при свободно
падане, ако човек дори се свлече и падне също се получават травми. При
бягане очакваме изпъване и по-високи травми, а пък всяка препредадена
скорост повече от 10 км/ч допълнително си е висока енергия за човешкото
тяло.
На въпроси на адв.Б.:
В.л. Г.: По отношение на въпрос 1 за А. - в конкретния случай се касае
за съчетана травма като водеща и при нея гръдната травма е тази, която е
причинила контузия на белия дроб, разкъсване, събиране на кръв и въздух в
гръдната кухина и която е наложила интубацията, тоест възстановяване на
една от основните жизнени функции. Тя самостоятелно може да доведе до
смърт, а останалите, които са част от съчетаната травма не са смъртоносни.
То е отговорено в заключението, но пак казва: възстановяването на дишане е
постигнато чрез медицинска помощ и поставянето на изкуствена белодробна
вентилация.
Мисля, че всички травми са описани в заключението, но пак казвам, че
комплексната травма е причинила постоянно опасно за живота състояние.
Освен това имаме затруднение в движението на раменния пояс вдясно и
съответно на крайника и затруднение на движението на двата долни крайника
за период не по-малък от 3 - 4 месеца, при правилно протичане на
оздравителния процес.
4
Това също съм го коментирала, че предвид това, че са засегнати три
крайника възстановителният период при М., би могъл да е по-дълъг от
порядъка на 6, 7 или 8 месеца. Състоянието на кома при М. тук е медицински
предизвикано, за да може да се поддържа изкуствено белодробната
вентилация.
По отношение на А. - по представената документация общия брой на
оперативните интервенции по време на хоспитализацията са шест, като през
цялото време болките и страданията при нея не са спирали. Заздравянето на
раните е приключило, но няма как липсващата част от крайника да се
възстанови - зА. единствената възможност донякъде да се възвърне неговата
функция е чрез слагане на протеза. То не е оперативна интервенция, а просто
допълнителен изкуствена материал - няма кой да пришие крак на това място.
По отношение на третия пострадал А. Е. соча, че същият е получил
разкъсно-контузна рана, като периодът на оздравяване е около 2-3 седмици.
На въпроси по молбата на адв. И., а именно:
1. За ищеца А. М. на стр. 27 е записано, че „Развилото се състояние при
пострадалия... се квалифицира... постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота“, а на стр. 29 при отговора на въпрос № 3 е записано: „ А. ...
М.... Към настоящия момент... не се установяват данни за остатъчни
анатомични и функционални нарушения, които застрашават живота му“ - кое
от двете твърдения е вярно?
В.л. Г. : Да, към настоящият момент не се установяват такива данни.
Тоест, това състояние, което е застрашавало неминуемо живота е преодоляно
чрез лекарската помощ и чрез поставянето на тази изкуствена вентилация и
поддържане изкуствено на дишането му в продължение на 4 денонощия.
Тоест имал е състояние опасно за живота, което е напълно преодоляно.
Предвид това, че това състояние неминуемо води до смърт, няма как да го
квалифицираме като „временно“, защото няма шанс той самостоятелно да се
възстанови.
2. Ако приемате, че някоя от травмите на този ищец съставлява
постоянно разстройство на здравето опасно за живота му, то посочете кое
точно създава опасност за живота му пожизнено, защото ние твърдим, че
няма такава травма?
В.л. Г.: Дишането е една от основните жизнени функции.
5
3. В кой точно документ и къде е записано, че А. М. е бил в състояние
на „травматичен шок“, защото твърдя, че няма такъв документ; изведена ли е
такава диагноза от лекуващите лекари и кога и къде?
В.л. Г. : В медицинската документация е посочено, че А. М. е в
травматичен шок. В диагнозата на епикризата даже е координирано с код по
МКБ S27.
4. Посоченото от Вас, по отношение А. М. „фрактура на ацетабулума
двустранно” е много общо записано, можете ли да конкретизирате тази
травма?
В.л. Г. : „Фрактура на ацетабулума” - означава счупване на ставната
ямка на бедрената глава. Това е счупване на таза.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси към вещите лица. Моля да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е отговорило компетентно на поставените задачи и следва да бъде
приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, ведно с приложените към него справки -
декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г.
в размер на 750.00 лева, съобразно представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Й. Л.
М. в размер на 750.00 лева, съобразно представената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г. в размер
на 300 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от 27.11.2023г.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в размер
на 300 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от 27.11.2023г.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г. в размер
6
на 150 лева, от бюджета на съда. (изд.РКО за 150 лв. от бюджета на съда).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в размер
на 150 лева, от бюджета на съда. (изд.РКО за 150 лв. от бюджета на съда).
ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗД „Бул Инс“ АД , в едноседмичен срок,
считано от получаване на съобщението да представи доказателства за
довнесен депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 600 лева (по
300 лева за всяко вещо лице) по депозитната сметка на Варненски окръжен
съд, като указва на ответната страна, че при неизпълнение ще бъде осъдена
по реда на чл.77 от ГПК.
Адв. Б.: Водя четирима свидетели за тримата ищци, понеже двамата от
ищците живеят на съпружески начала и двама от свидетелите ще
свидетелстват за двамата ищци. Моля да бъдат разпитани.
СЪДЪТ като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените от ищцовата страна четирима свидетели за днешно съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите: М. А. А., Алекси А. М., М. А. В. и
Ю. Х. Й., при режим на водене от ищцовата страна за установяване на
претърпените от ищците болки и страдания, вследствие процесното ПТП от
04.08.2022 г.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
М. А. А., ЕГН **********; българка; българска гражданка; със средно
образование; семейна; неосъждана; майка на ищеца А. А. М., без дела със
страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката А. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид.А.: Ще дам показания, обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид.А.: Майка съм на А.. За инцидента разбрах - обадиха ми се по
7
телефона. Работих в хотел „Мелия“ във Варна и казаха, че синът ми е
катастрофирал. На мястото не можах да пристигна и го сварих тук в Окръжна
болница. Чакахме пет часа, докато ни дадат някакво сведение за детето. Те го
приели, обаче никой не ни дава сведение, защото беше в много тежко
състояние. След пет часа ни дадоха сведение, че той е в кома и на следващият
ден да дойдем да ни дадат повече информация. Отидохме на другия ден, той
беше в Интензивното, в кома.
На въпроси на адв. Б.:
Свид.А.: Допускаха ни в болницата. Даже ни казаха, че в опасност за
живота и зА. ни пускат в болницата да го видим за последно. Носехме
памперси и подложки, храна не сме носили в Интензивното.
На въпроси на съда:
Свид.А.: Един път е катастрофирал А.. В болницата лежа 13 дена.
Излезе на 7-мия ден от комата, обаче не познаваше родителите си, беше
абсолютно неадекватен. Никого не разпознаваше, беше много нервен. Беше с
вързани крака и ръце, беше много раздразнителен.
На въпроси на адв. Б.:
Свид.А.: Когато го изписаха от болницата на носилка беше. С кола го
докарахме в болницата, обаче беше в много лошо състояние - психично не
беше добре. Още като влезе в двора почна да вика, да крещи. Беше счупен
левия таз, кръста също беше ударен, краката долу, ръцете - не, белият му дроб
беше ударен и главата. По гърба имаше много рани. Седем месеца лежа в
легло в къщи, защото не му даваха да става. Беше много нервен, много
викаше вечер, буйстваше, гонеше ни от стаята - не искаше хора въобще. Това
беше през целия период на седем месеца, но и все още е в стрес. През тези
месеци сам не ходеше до тоалетна, а с чужда помощ. До тоалетната го
закарвах аз. Аз му носих храната на леглото. В банята също аз го носих с баща
му. Ползвахме проходилка, носилка, имахме и клекало по нужда да отива -
всички тези неща ги имахме в къщи. След седмият месец почнахме вече да го
дигаме. През това време докато беше на легло пак съм го дигала с инвалидна
количка постоянно на лекари да го водя. Много пъти го водехме на лекар,
почти всяка седмица. Водихме го на ортопед и на психиатър, защото беше
ударен в главата.
Много се промени живота му преди инцидента и след това. Преди
8
инцидента той работеше. Сега в момента не може да работи - тежко не може
да вдига. Той караше машина, караше багер. Сега не може да кара тази
машина, защото много шум има и не може да работи. И още не работи. Също
така много е разстроен - той си загуби и детето в тази катастрофа.
Приятелката му е била бременна във втория месец.
Преди се събираше с приятели, сега не може да търпи. И много е нервен
вечер – става посреднощ.
На въпроси на съда:
Свид. А.: Не изпитва вина за инцидента, той казва: „Той ни утрепа” - за
другия. Той вика: „Аз не съм карал силно. Той е виновен, защото ми е
пресякъл пътя.”
На въпроси на адв. Б.:
Свид. А.: Към настоящия момент не е възстановен нито физически,
нито психически.
Нямат граждански брак с тази жена, с която живее. Преди инцидента
две години той живя на семейни начала с приятелката си, с която
катастрофира и загуби детето. И към настоящия момент са заедно с нея.
Свидетелката беше освободена от разпита и остана в съдебната
зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Алекси А. М., ЕГН **********; българин; български гражданин; с
основно образование; семеен; неосъждан; баща на ищеца А. А. М., без дела
със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетеля М. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. М.: Желая да дам показания, обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. М.: Баща съм на А.. А. е катастрофирал само сега дето го удариха
на 04.08. Те го блъснаха между с.Пчелник и общ.Долни чифлик.
На въпроси на адв. Б.:
9
Свид. М.: След катастрофата отидох в гр.Варна. Исках да вляза при
него, но излезе един лекар и вика: „Тази вечер е абсолютно невъзможно да те
пусна“. И сутринта ни пуснаха да го видим. Той беше в Интензивното, в кома.
Влязох при него, докторът ни пусна, но той е в кома - лежи и спи. Разговарях
с доктора и той вика: „Просто не искам да те отчайвам, но приготви се за най-
лошото, защото той е в Интензивното и зА. те пускам тук да го видиш“. Шест
или седем дена мисля, че беше в кома. Като излезе от комата, беше един
такъв - не можеш да приказваш с него, беше агресивен и изнервен. В първия
момент мен не можа да ме познае като влязох при него. Също в деня на
изписването, аз го докарах в къщи - не искаше никой да види, не искаше да
говори с никой - беше толкова изнервен. Даже първата вечер, когато го
изписаха той подремна, а пък аз бях до него и като се събуди ми вика: „Татко
що не идваш да ме спасяваш от Провадия, вързаха ме“. Аз му викам: „Аз съм
до теб тук, ти какво говориш.“ - не беше ориентиран. Малко му се строснах:
„А. в къщи сме“, а той вика: „А аз в къщи ли съм?“ И тогава взе да разговаря
вече малко.
Беше на легло, имаше нужда от чужда помощ. Той нито в баня, нито в
тоалетна - нищо не можеше да направи сам. Всичко ние го обслужвахме за
баня, за тоалетна, за храна. От началото беше на подлога в къщи, след това
ползвахме проходилка. След осмия, деветия месец вече започна да се
обслужва сам и стана по-пълноценен човек. Не шофира в момента. Преди
беше по-спокоен. Преди работеше. Той беше женен и тя пострада в тази
катастрофа. Сега пак е със същата жена и живеят заедно. Преди това се
събираше с приятели нормално - не прекаляваше, но в момента много бързо
се изнервя. На моменти изключва. Опитва се да ми помага в къщи, но се
оплаква от болки в краката. Той преди инцидента играеше футбол в отбора на
село. Имаше картотека. Точно кой номер е играл сега не мога да се сетя.
Мисля, че трети номер беше, но не съм много сигурен. Сега вече не може
играе. Много обича футбола, но сега го изнервя, че не може да играе футбол.
На въпроси на съда:
Свид. М.: Преди работеше. Сега не може да работи. Опитва се да
работи - идва с мен два дена, обаче вика: „Татко не мога и го прибирам“-
уморява се. Не може да ходи и да стои дълго време прав, вие му се свят. Като
се загледа дълго време на едно място му се замъглява погледа.
10
На въпроси на адв. Б.:
Свид. М.: Посещавали сме лекари, взема и лекарства. Сега последно
ходи на невролог. Не може да се възстанови напълно.
На въпроси на съда:
Свид. М.: Ходи на доктор за психическото си състояние - не мога да
кажа дали е психиатър или психолог.
Свидетелят беше освободен от разпита и остана в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на третия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
М. А. В., ЕГН **********; българка; българска гражданка; с основно
образование; неомъжена; неосъждана; майка на ищеца А. О. Е. и свекърва на
ищцата А. К. М., без дела със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката В. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
Свид. В.: Желая да дам показания, обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. В.: Майка съм на А. Е. и свекърва на А. М.. Те нямат брак, но
живеят от пет години при мен в с. Михалич. Живеем заедно в едно
домакинство.
Зная за кой инцидент съм тук. Един път са катастрофирали, стана на
04.08. За инцидента научих - съпругът ми към 5 часа надвечер и каза, че
синът ни е катастрофирал и са в гр.Варна в Спешното. Аз хванах една кола и
отидох в Спешното, бяхме заедно с майка ми.
На въпроси на адв.Б.:
Свид. В.: За този момент, когато пристигнах в болницата не видях
никого, защото синът ми А. беше вътре в Спешното отделение, ние
изчакахме. Когато го видяхме за първи път, едната му страна на лицето беше
с кръв, имаше удар по главата, беше до кръста гол и от колана дето го е
притиснал получил някаква синина, охлузване от колана. Беше много
стресиран, не можеше да обясни какво е станало и защо е станало, беше
11
абсолютно неадекватен. Нямаше травми опасни за живота му. Попитахме и
за снаха ми А. и казаха, че е в Ортопедията.
На въпроси на съда:
Свид. В.: Той не престоя в болницата, изписаха го в същия ден. След
това той не се възстанови бързо, минаха месеци. Почти шест или седем
месеца беше в страх. Травмите бяха за около месец - два и после се
затвориха. Първо на главата му се затвори раната. То беше разцепено тука
цялото. Синината с течение на време мина, обаче страхът си остана. Гледаше
в една точка - ти и да му говориш, той изобщо не реагира. Кола не можеше да
шофира също. Возеше се, но отбягваше да шофира - не искаше. С течение на
времето карахме го поне на работа на отиде да общува с хора, но той
заспиваше на работа. Пиеше лекарства: първо „деанксит“, след това „ксанакс“
малко използваше. Работеше преди това. Не спортуваше. Той работеше като
майстор. Сега пак почна да работи.
На въпроси на адв.Б.:
Свид. В.: Не заспиваше спокойно след инцидента – скачаше от леглото,
стряскаше се. Известно време продължаваше това, два - три месеца докато
спи се стряскаше. На светната крушка записваше. Преди това само на тъмно
спеше.
На въпроси на съда:
Свид. В.: А. остана в болницата и три месеца не бяхме я виждали
изобщо. Тогава имаше „ковид“ и заради инфекцията, която е получила по
крака не допускаха външни лица. Наложи се поредица от операции да правят
докторите. Три месеца изкара в болницата.
Когато я изписаха от болницата я взехме в нас, но много трудно време
изкарахме. Тя трудно го преживя - не можеше да ходи. Има малка дъщеричка,
на 4 годинки беше миналата година и да поиска нещо детето - тя не можеше
да го дава. Постоянно беше в рев и стрес. Хора не искаше да вижда. И не
можеше да възприеме, че е с половин крак. Единият крак беше като
ампутиран.
На въпроси на адв.Б.:
Свид. В.: Изобщо не можеше да се грижи за себе си, за детето и за
домакинството. Ние трябваше да я обгрижваме.
12
В болницата имаше за нея специализирани грижи и рехабилитатори, на
физиотерапия е ходила.
Откакто я изписаха се наложи да ходим да правят превръзки един месец
и три месеца бяхме на физиотерапии. Ходилото и беше потрошено. Аз съм
̀
ходила с нея и знам, че и слагаха някакви токове, правиха масажи. Учиха я да
̀
се качва по някакви стъпала да може да се държи. Тя не можеше да пази
равновесие, изобщо. Към настоящия момент тя ходи с бастунче, но има много
голямо накуцване.
А. преди инцидента работеше в мандрата в с.Киселово. Обаче, когато
катастрофираха - дадоха и болнични и я освободиха от работа. В болнични
̀
беше от м. януари до м. април - 4 или 5 месеца и после я освободиха от
работа. Причината да я освободят от работа беше, защото обувка не може да
сложи, а на работата ботуши използват и не можеше да си пъха крака.
Много страдаше А., плачеше. Не искаше да вижда хора. И към
настоящия момент още си е такава - не може да го възприеме, че получи
такава травма на крака. Тя, дори и да търси работа не може да работи. Чисто и
просто, защото колкото и да стои права се подува крака и. Изобщо на този
̀
етап тя не може да работи, защото не може да стои права, кракът и се подува.
̀
Преди беше усмихната, общуваха, излизаха по събирания, а сега даже и
събирания няма. Още и е трудно да общува даже с детето. Значи, детето нещо
̀
да поиска и вика на майка си: „Айде майко по-бързо“ тя пък не може и
постоянно плаче.
Свидетелката беше освободена от разпита и остана в съдебната
зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на четвъртия свидетел, воден от
ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
Ю. Х. Й., ЕГН **********; българка; българска гражданка; с основно
образование, омъжена; пенсионерка; неосъждана; баба на ищеца А. О. Е., без
дела със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката Й. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
13
Свид. Й.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. Й.: Аз съм баба на А. и А. ми е снаха. Живея близо до тяхната
къща в с. Михалич, обл. Варна.
Знам за инцидента. А. преди инцидента работеше. Сега пак работи, но
понякога като го заболи глава, нещо като не му добре и се и връща. Не е имал
други инциденти да е падал или да си е удрял глава. До катастрофата беше
абсолютно пълноценен. Като ми се обадиха в 5 часа, че е направил
катастрофа (той беше на почивка) и обадиха ми се, че е станала катастрофа и
тръгнахме всички вече и дойдохме тук до гр.Варна в Окръжна болница в
Спешното отделение. Намерихме и видяхме внука ми в Регистратурата. Само
той беше там. Той плачеше и трепереше целия и беше гол само по едни
гащети. Нито чехли имаше, нищо нямаше върху себе си. И като ни видя той
си ревеше. Имаше кръв по него, ожулвания по тялото имаше (свидетелката
сочи торса отпред). По главата имаше кръвчица, но нямаше пукнатина. Не е
влизал в болницата - направиха му рентгена, направиха всичко - казаха, че
няма нищо и го изписаха от болницата.
На въпроси на адв.Б.:
Свид. Й.: Като го изписаха винаги бях там. Ние не живеем заедно, но
ние сме наблизо. Особено първите дни, той не спеше абсолютно. Казвам, че
по „бабешки“ си го лекувахме. Правихме му весене и ленене на куршум. Не
можеше да спи, стресваше се - много голям стрес имаше. И към настоящия
момент има стрес. Например, когато спи, изведнъж се събужда, стресва се и
аз понякога като съм там го питам: „Какво стана, мамо - нещо стана ли ти?“
Той вика: „Ох всичко ми идва пред очите ми, мамо, от катастрофата” -
преживява инцидента. Още продължава това. Коментира пред мен как е
станало и защо е станало. Е сега като го попита някой така, коментира си го
пак.
На въпроси на съда:
Свид. Й.: Еми, до месец мина всичко. Психично сякаш няма травми, но
сега все е умислен - не е предишен. Той преди беше съвсем друг. Не е той
същия, който беше.
На въпроси на адв.Б.:
14
Свид. Й.: А. беше много зле, когато ние пристигнахме. Не можахме да я
видим. Три месеца не сме я видели. Беше в Интензивното. Пръстите и ги няма
̀
на крака, само на пета и така. След това операциите почнаха с нея. Сутринта
отидохме, казаха, че искат да и отрежат крака направо. Ние не знаем колко
̀
пъти го рязаха крака, как да кажем! Все като отиваме при нея, тя е в пълна
упойка. През това време по телефона се чувахме само и то когато е в
съзнание, а когато не е - не може. Тя постоянно плаче, постоянно болки
имаше и три месеца е това.
На въпроси на съда:
Свид. Й.: След като я изписаха вече в къщи си дойде. Лично аз я водих
със съпруга си и със зет си тук в Окръжна болница да и правят превръзките.
̀
Един месец всеки „божи“ ден я водихме на превръзки и тя страдаше от това
нещо. В колата като я настаним вече можеше да се вози, но задължително
един човек, трябваше да се грижи за нея. Аз бях постоянно при дъщеря си.
На въпроси на адв.Б.:
Свид. Й.: И към настоящия момент не е възстановено това момиче.
Кракът и се надува, малко на крака да стои и то става една топка. Сетне
̀
главата и - почна вече и кръвно да вдига. Даже ще я водим сега на лекар. Аз
̀
отидох и вика: „Мамо, много ме боли глава“. Аз взех моя апарат, понеже аз
боледувам. Измерих и кръвното 150/95 беше, а сърцебиенето беше на 99.
̀
Понякога е нервна с детето особено - то е малко дете, иска си.
Работеше преди инцидента. Тя беше с трудов договор в мандрата.
Много хубаво си работеше, но в момента вече не работи. Пенсионерка е по
болест с 54% и взема 440 лева пенсия, която е за никъде. Въобще не е добре -
младо момиче за къде е вече. Пред хора не може да излезе нито с обувка, нито
с маратонка - тя с чехли, горката и куца.
Свидетелката беше освободена от разпита и остана в съдебната
зала.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 4296 на 19.02.2024 г.
по допуснатата съдебно-психологическа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв.Б.: Не възразявам да се изслуша заключението.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
15
психологическата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
В. Д. И. - 35 годишна; българка; българска гражданка; с висше
образование; омъжена; неосъждана; без родство и дела със страните;
предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което
същата обеща да даде заключение по съвест и убеждение.
В.л. И.: Поддържам заключението по експертизата.
На въпроси на адв. Б.:
В.л. И.: И при тримата съм отчела, че има психотравма. Ще започна с
това, че при всеки е индивидуален срокът за възстановяване. Това, което се
отчете в конкретните случаи е, че при А. и при А., всъщност установявам
една, така наречена „протрахирана реакция“, или иначе казано удължена и
усложнена. На теория в рамките на шест месеца, следва психичното здраве на
човек да се възстанови, разбира се с последиците от травмата. Но, когато тя
бъде успешно интегрирана (преработена), тогава всъщност имаме едно малко
в контекста: „Страх лозе пази“. Тоест, спомените за инцидента не успявам да
ги преодолея, мога да функционирам и не ми пречи най-общо на бита. При
тях се установява тА. нарушение, което не е преминало съответно границите
на тези шест месеца. Трудно ми е да кажа колко време ще отнеме. В случая на
А. - физически той се възстановил, но всъщност психически има така доста
изтласкани непреработени преживявания спрямо инцидента. Дали ще се
подложи на някаква форма психотерапията и някаква форма на подкрепа,
която да го подпомогне - това ще определи какъв ще бъде възстановителния
период. Към настоящия момент не мога да кажа колко. Тоест може и да не се
възстанови, ако не предприеме мерки и той самия. При А., тук се забелязва
една все още доста активна психотравма, защото при нея като че ли
възстановителният период все още не е приключил. Нейната хипотеза: какво
още има, какво ще и се случва след това - ще има ли протеза, няма ли да има,
̀
доколко ще може да възстанови функционирането на крака, тоест при нея е
доста активно и това. Така, че трудно ми е да се ангажирам със срок колко
време би отнело психическото и възстановяване. Тя има някакви консулти с
̀
психиатър дотолкова, доколкото по-скоро има препоръка за някакви
транквиланти или успокоителни, за да може да пътува в кола, но това не е
лечение - тоест, това е по-скоро потискане и възможност за някакво
16
функциониране.
Не съм установила данни, свързани с развитието на някаква
нозологична единица, някаква болест или пък някакво разстройство, което да
е последвало. Тоест, все още говорим по-скоро за остър травматичен стрес,
който нарушава общото функциониране и който не е отшумял. От гледна
точка на профилактика - да, винаги биха могли да направят консултация с
психиатър. Би било добре в общия план, ако биха могли да повлияят по
някакъв начин на тревожно-депресивната симптоматика, но те имат някаква
такава терапия назначена. Поне А. сподели, че е приемала: „деанксит“,
„валидол“, „ксанакс“. А. каза, че в началото, когато е било по-прясно
изписването от болницата, всъщност е приемал някакви успокоителни, заради
тези буйствания, които е имал, но към момента не приема.
На въпроси по молбата на адв. И., а именно:
На стр. 8 е записано за ищеца А. М., че: „Няма данни за
психопатологични изменения и трайна дисфункция на личността. Не се
наблюдава развитие на Посттравматично стресово разстройство към
настоящия момент.“ На стр. 9 пак за този ищец пише: „Към настоящия
момент се наблюдава силно завишена тревожност в общото състояние, нисък
фрустрационен праг и повишена обща сензитивност. Има данни за
емоционален базисен дисбаланс и неефективна преработка на травматичното
събитие... Наблюдава се протрахирана обща тревожно депресивна
симптоматика...“.
В.л. И.: Уточнила съм за посттравматичното стресово разстройство, тъй
като тук вече преминаваме към нозолигична единица и касае психиатрично
лечение, зА. съм поставила тази граница. Но, че имаме протрахирана реакция
- имаме такава. ЗА. съм уточнила, че няма данни за психиатрично развитие.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля заключението
да бъде прието по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-психологическата експертиза е отговорило
компетентно на поставените въпроси и следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
17
изслушаното заключение на съдебно-психологическата експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице В.
Д. И. в размер на 935.00 лева, съобразно представената справка-декларация
от бюджета на съда. /изд. РКО за 935 лв. от бюджета на съда/.
Адв. Б.: Допълнително представям и моля да приемете по делото
свидетелство за правоспособност на А.. Това е с характеристични данни
относно разпитаните свидетели. А другото, което представям е удостоверение
за раждане на детето на А. и на А..
СЪДЪТ счита, че представените доказателства са допустими и
относими към предмета на спора и следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищците писмени документи, както следва: заверени копия на свидетелство за
правоспособност рег.№ 11099/01.07.2022г. на А. А. Манушем и
удостоверение за раждане на М. А. О.а № 2366/18.12.2018г.
Адв. Б.: На основание чл. 214 от ГПК, моля да допуснете изменение на
петитума на предявените искове, като увеличавам размера на същите, както
следва: за А. А. М. от 26 000 лева увеличаваме на 140 000 лева, като частичен
от 160 000 лева. За А. К. М. от 26 000 лева, като частичен от 220 000 лева
увеличаваме на 320 000 лева. За А. О. Е. от 1000 лева, като частичен от 5000
лева увеличаваме на 7000 лева, като претендираме и лихвите върху сумите от
11.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумите. Претендираме от
11.08.2022 г., защото 7-мо дневния срок изтича тогава. Съгласно последната
промяна е едноседмичен срока и за пострадалия и за деликвента да уведоми
застрА.теля си и би трябвало от този срок да изпадат в забава или когато
съдът прецени. Ние алтернативно го искаме винаги от датата на уведомяване
на застрА.теля, тоест когато ние сме завели щетата реално при него. Това е
датата, на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
Реално това е тримесечния срок, в който ЗастрА.телят трябва да се произнесе
по нашата претенция. Нещо повече - самата щета е заведена още на
18
04.08.2022г.
СЪДЪТ счита направеното искане от ищцовата страна за своевременно
направено и допустимо към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявените искове от ищците: А. А. М.,
А. К. М. и А. К. М., представляващи обезщетение за претърпените от същите
неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП на 04.08.2022 г., както
следва:
- УВЕЛИЧАВА размера на предявения иск от А. А. М. от сумата 26 000
лева на сумата от 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева, като предявен
частичен иск от сумата 160 000 лева, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
- УВЕЛИЧАВА размера на предявения от А. К. М. от сумата 26 000
лева, предявен като частичен иск от 220 000 лева, на сумата 320 000 (триста
и двадесет хиляди)лева, ведно със законна лихва върху претендираната
сума, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
- УВЕЛИЧАВА размера на предявения иск от А. О. Е. от 1000 лева на
сумата 7000 (седем хиляди)лева, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Адв. Б.: Представям на основание чл.80 от ГПК списък за разноските,
ведно с удостоверение за регистрация по ЗДДС, тъй като адвокат К. е
регистрирана по ЗДДС. По отношение разноските на другата страна, в случай,
че има налични и претендирани разноски считам същите за прекомерни.
СЪДЪТ намира, че представените молба по чл.80 от ГПК за
присъждане на разноски и удостоверение за регистрация по ЗДДС на адвокат
П. К. следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представената в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищците молба по чл.80 от ГПК за присъждане на разноски, ведно с
19
удостоверение за регистрация по ЗДДС на П. Д. К..
Адв. Б.: Нямам други искания. Считам делото за изяснено от
фактическа страна и моля да дадете ход по същество на спора.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете спора за
изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Моля да присъдите исковете, така както бяха уточнени в
днешно съдебно заседание, ведно със законната лихва, както посочихме с
конкретна дата 11.08.2022г.
Претендираме присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, ведно с начислен ДДС, тъй като адвокат К. е
регистрирана по ЗДДС.
Ще моля за срок за писмени бележки, в които ще изложа подробни
съображения защо считам, че исковете следва да бъдат уважени в тази част,
така както сме претендирали.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищците в 10
- дневен срок, считано от днес да представи писмени бележки по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника в
случай, че желае в 14 - дневен срок, считано от днес да представи писмени
бележки по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника по електронна поща препис от
протокола от днешно съдебно заседание за запознаване с указанията на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:07
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
20