Номер 111515.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100501504 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. П. З. срещу решение №
1654/25.03.2020 г., постановено по гр.дело № 13079/2019 г. по описа на РС –
Варна, с което съдът е е приел за установено в отношенията между страните
на основание чл.415 вр.чл. 422 от ГПК, че Ж. П. З. дължи на „Теленор
България" ЕАД сума в общ размер от 139,36 лв. по договор за мобилни
услуги № ********* от 07.07.2016г. и заявление за пренасяне на номера в
мрежата № ********* от 07.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 7888/2019г. на ВРС, като е присъдил в полза на ищеца
сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Релевират се оплаквания за
1
нищожност на договора за предоставяне на мобилни услуги и Общите
условия на оператора поради противоречие със закона и морала и въвеждащи
в заблуждение. Твърди и нищожност на договора поради липса на съгласие,
тъй като потребителят се въвеждал в заблуждение при самото сключване на
договора, в т.ч. поради противоречия между договора и общите условия и
изтъкването на задължението на оператора за уведомяване с СМС. Счита, че
ВРС неправилно е възприел установената от събраните доказателства
фактическа обстановка, в частност предлаганото от клиента плащане през
юли 2016 г., неприемането на същото и изпадането на кредитора в забава,
както и неправилно установен период на начисляване на задълженията.
Изтъква необоснованост на съдебния акт като постановен въз основа на
разпечатки, които не съдържат конкретизация на ползваните от абоната
услуги. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. моли за потвърждаване
на решението на ВРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ВРС е бил сезиран с установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът Ж. П. З. дължи на ищеца "Теленор България" ЕАД
сумата от 139,36 лв. по договор за мобилни услуги № ********* от
07.07.2016г. и заявление за пренасяне на номера в мрежата № ********* от
07.07.2016г., от която: сумата от 25,43 лв. за потребление на мобилни услуги
в периода от 18.04.2017г. до 17.05.2017г., и сумата от 113,93 лв. за
потребление на мобилни услуги в периода от 18.05.2017г. до 17.06.2017г.,
ведно със законната лихва от 27.05.2019 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7888/2019г. на ВРС. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
2
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите от него суми за ползвани мобилни услуги чрез мобилен
телефонен номер ********** и мобилен телефонен номер **********, на
основание сключения между страните договор от 07.07.2016 г., за които са
издадени фактура № **********/18.05.2017 г. за отчетен период 18.04.2017 -
17.05.2017 г. и фактура № **********/18.06.2017 г. за отчетен период
18.05.2017 -17.06.2017 г. Твърди, че изискуемостта на вземанията по всяка от
фактурите настъпва петнадесет дни след издаването й.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Възразява, че ищецът не го е уведомил, като абонат,
че е достигнал определения лимит на услуги като стойност 14 лв. с начин на
уведомяване изпращане на текстово съобщение CMC. Счита, че операторът
не е изпълнил задълженията си по уведомяване и последващо спиране на
телефонните услуги, с което е нарушил договора и не е изпълнил договорните
си задължения точно. Освен това, операторът отказал да приеме
възражението му и грубо го изхвърлил от офиса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От фактическа страна не се спори, че страните са подписали Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2016 г. и Приложение към Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2016 г., като ответникът е подал
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента (ответника) е предоставен мобилен телефонен
номер **********, както и мобилен телефонен номер **********, които до
този момент са ползвани в мрежата на друг мобилен оператор.
3
Установено е от събраните по делото писмени доказателства и
назначената съдебно-счетоводна експертиза, че задължението като главница
по фактура № **********/18.06.17 г., издадена за отчетния период
18.05.2017-17.06.2017г. по двата мобилни номера е 32,93 лв. с ДДС, след
приспадане на предплатени 0,04 лв., задължението е 32,89 лв. Размерът на
претендираното задължение като главница по фактура №
**********/18.06.2017г. издадена за отчетен период 18.05.2017г.-17.06.2017г.
по двата мобилни номера е 113,93 лв. с ДДС. В заключението се посочва по
пера за всяка една фактура начислените такси за услуги. Процесните фактури
са надлежно осчетоводени при ищеца като към датата на изготвяне на
заключението задължението е в общ размер 146,82 лв.
Оплакванията във въззивната жалба за неправилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се базират на нови, въведени
за първи път с жалбата фактически и правни твърдения.
За първи път с въззивната жалба се въвежда твърдение, че ответникът
не е ползвал мобилни услуги през 2017 г., тъй като договорът бил прекратен
през м. юли 2016 г., когато ответникът и съпругата му – свидетелката
Светлана Златева посетили офиса на ищцовото дружество. В тази връзка е
въведено оплакването за неправилно установен период на начисляване на
задълженията.
Освен това със жалбата за първи път се въвежда твърдение за
нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл. 147 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните
могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от
значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Чл. 133 от ГПК предвижда, че когато в срока за отговор на исковата
молба ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
4
Следователно, твърдението за прекратяване на процесния договор през
юли 2016 г. и възражението за нищожност на същия като заявени
несвоевременно са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани от
въззивния съд поради цитираните по-горе императивни законови забрани.
От друга страна, показанията на свидетелката Златева се отнасят за м.
юли 2016 г, което категорично се поддържа и от самия въззивник в
подадената жалба срещу решението на ВРС, докато процесният период, през
който са ползвани услугите, е от 18-ти април до 17-ти юни 2017 г.
Свидетелката излага също така, че са били известени със СМС за дължима
сума в размер на 58 лева, от която тя и ответникът са искали да заплатят 28
лева, докато процесните фактури са съответно за 25,43 и 113,93 лева. Видно е,
че изнесените от свидетелката данни касаят друг отчетен период и друга сума
и нямат отношение към предмета на делото. Същите не установяват
предлагано от ответника и неприето от ищеца частично плащане на исковите
суми. Тук само за яснота следва да се отбележи, че съгласно чл. 66 от ЗЗД,
кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо, от което по принцип следва, че възражението за
забава на кредитора не може да се обоснове с твърдяния отказ да се приеме
частично плащане.
По оплакването за недоказаност на претендираните вземания, тъй като
представените по делото разпечатки не съдържат конкретизация на
ползваните от абоната услуги, съдът намира следното:
Със становище от 19.11.2019 г. ответникът е поискал да бъде задължен
ищецът да представи пълна и подробна разпечатка на проведените от
ответника разговори. В молба становище от 14.01.2020 г. ищецът е възразил,
че ответникът е имал активирана услуга „детайлна справка за потреблението“
достъпна през уеб портал MyTelenor. В първото съдебно заседание районният
съд не се е произнесъл по направеното доказателствено искане. Във
въззивната жалба доказателственото искане не е подновено.
Ищецът доказва предоставянето на фактурираните услуги посредством
представените към всяка от фактурите обобщени справки за потреблението и
приетата по делото експертиза. Ответникът в подадения писмен отговор на
исковата молба не е навел твърдения, че не е ползвал фактурираните услуги, а
5
е възразил че ищецът не е изпълнил задължението си да го уведоми с СМС за
надхвърлен кредитен лимит и че е отказал да му предостави разпечатка за
ползваните услуги. При липса на възражение, че услугите не са ползвани,
непредставянето на детайлизирана справка само по себе си не е основание
́
искът да се отхвърли като недоказан.
Твърдяните с отговора на исковата молба неправомерни действия на
служители на ответното дружество спрямо личността на ответника не го
освобождават от задължението да заплати ползваните мобилни услуги. В
случай, че се твърдят претърпяни от тези действия вреди, същите биха могли
да са основание на иск срещу мобилния оператор, какъвто в случая не е
предявен.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника мобилните услуги,
предмет на Договор за мобилни услуги № ********* от 07.07.2016 г. и
Приложението към същия. Съгласно т. 36 от Общите условия към договора
неуведомяването на потребителя за достигане на кредитния лимит не
освобождава последния от задължението да заплати всички дължими суми,
включително тези, надхвърлящи кредитния лимит, поради което направеното
от ответника възражение в тази насока, не го освобождава от задължението
му да заплати предоставените услуги.
Ответникът не е заплатил дължимите за процесните отчетни периоди
суми, поради което искът е основателен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
на ВРС следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК съдът
препраща и към мотивите на ВРС.
По разноските:
Въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на
разноски пред въззивната инстанция, но такива не са поискани, поради което
и не се присъждат.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1654/25.03.2020 г., постановено по
гр.дело № 13079/2019 г. по описа на РС – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7