Решение по дело №734/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107, ал. 3, вр. чл.156, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба от Д.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез проц. представител адв. Д.Г. – ВАК, против Акт №МД-АУ-2952-1/19.07.2021г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 5 306.20 лева /пет хиляди триста и шест лева и двадесет стотинки/ - главница, и 1 557.53 лева /хиляда петстотин петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ - лихви, изчислени към 19.07.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен с оглед приетото от органа „използване“ на процесните обекти и завършеност на сградата, за което липсват доказателства. Сочи, че релевантен момент за възникване дължимостта на задълженията, съгласно приложимата редакция на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, е „завършването“ на новопостроените сгради или „започване на използването им“, което не е обвързано с подаване на декларацията по чл. 14 от с.з. Твърди, че предвид липсата на настъпили предпоставки по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ и годен за облагане с данък обект, не е възникнало и задължение за заплащане на ДНИ и такса битови отпадъци. Сочи, че първите три поземлени имота не съществуват в правния мир, а жалбоподателят като участник в договор за групов строеж от 1996 г. и липсата на доброволна делба между участниците, не може да се легитимира като собственик на обложените имоти.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, релевира доводи, че при постановяването на акта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като липсват предпоставките за прилагане на реда на предварително установяване, регламентиран в чл. 105 до чл. 107 от ДОПК, а единственият процесуален способ предвиден в ДОПК за определяне на задължения за данъци и такси за битови отпадъци е чрез извършването на ревизия по чл. 108 от ДОПК, каквато в случая не е извършена.

С тези съображения настоява за отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените в производството разноски по представен списък.

Ответната страна - Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Д.В., оспорва жалбата като неоснователна. В хода по същество моли за потвърждаване на издадения АУЗД. В допълнителни писмени бележки подчертава, че безспорно е установено, че жилищната сграда на ул.“***“ № 54 е била построена, т.е. завършена, в периода преди 2001г., включително с оглед разпоредбата на §6 от ПЗР на Наредба № 2/2003г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с чл.15, ал.4 от ЗМДТ, в Дирекция „МД“ при Община Варна постъпило писмо от Район „Одесос“ с приложено Удостоверение № 0-4/05.11.2020г. по §6 от ПЗР на Наредба №2/31.07.2003г. за строеж „Жилищна сграда – II етап с идентификатор ***.1; сградни ВиК отклонения“ в гр.Варна, ул.“***“ № 54, и с приложени таблици от Декларацията по чл.14 от ЗМДТ. В цитираното удостоверение били посочени възложителите на строежа, сред които бил и жалбоподателят Д.С.Д., легитимиращ се като собственик на имота съгласно НА за покупко – продажба на недвижим имот *** и НА за дарение на недвижим имот *** С нотариален акт за покупко-продажба ***. на нотариус О. с. /л.745/, С.П. Г. и Д.С.Д. придобиват 8.82 кв.м. ид. части от  идеална част от дворно място, находящо се в гр. Варна, ***, цялото с площ от 371 кв.м., представляващо парцел *** микрорайон на град Варна. С нотариален акт за дарение ***/л.746/, жалбоподателят придобива от баба си М.Е.Д.27.47 кв.м. ид. части от същия поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ***, целият с площ по скица от 229 кв.м., а по документ за собственост с площ от 371 кв.м.

Видно от съдържанието на полученото удостоверение по §6, същото е издадено на база Разрешение за строеж № 29/10.06.1996г. на районния архитект на район „Одесос“, Акт за узаконяване *** на гл. архитект на район „Одесос“ и Декларация рег.№ 17008 от 26.10.2020г. Същите са били представени /л.692/ и приети като писмени доказателства по делото, заедно с Договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ от 19.03.1996г., Анекс към него от 11.12.1997г. и Договор за прехвърляне на участие в групов строеж от 18.12.2009г. С цитирания Анекс от 11.12.1997г. към договор за групов строеж по чл. 192 ЗТСУ, рег. №9513/19.03.1996г., съдържащ разпределение на обектите след построяване на сградата в процесния имот, жалбоподателят Д. и майка му получават в дял апартамент №6, находящ се на втори етаж с площ от 70.55 кв.м., който ще се изгради в пет етажна жилищна сграда в дворно място, цялото с площ от 221 кв.м., находящо се в гр. Варна, ***. С посочения Договор за прехвърляне на участие в групов строеж, ***, жалбоподателят придобива от баба си три търговски обекти в горното дворно място на ***, а именно: магазин №1 находящ се в партера на сградата с площ от 32 кв.м.; магазин 2, офис 2, находящ се в партера на сградата с обща площ от 41.90 кв.м.; дневен бар /коктейл-бар/, находящ се в сутерен на сградата с площ от 30 кв.м.

След получаване на удостоверението от приходната администрация е извършена проверка в информационния й масив, като е установено е, че някои от собствениците, посочени в удостоверението, са декларирали своите имоти след годината на построяване или след покупка, дарение и др., а друга част не са декларирали собствеността си. Между лицата, които не са декларирали собствени имоти, попадал и жалбоподателят Д.. Въз основа на подадени данни от трети лица и организации служебно са открити имотни партиди № *** и № *** на лицето Д.С.Д. в качеството му на собственик на търговски обект – Магазин №1 с идентификатор ***.; търговски обект – Магазин №2 с идентификатор ***.1.30; търговски обект – Коктейл-бар с идентификатор *** и жилище – апартамент № 6 с идентификатор ***. Въз основа на служебно откритите партиди, на осн. чл.107, ал.3, изр.3, предл.2 от ДОПК, бил издаден и процесният АУЗ № МД-АУ-2952-1/19.07.2021г., като на Д. били установени задължения за ДНИ и ТБО за 2016 – 2020г. (главници и лихви към 19.07.2021г.) за четирите обекта, находящи се в гр. Варна, ***, както следва: 1). За имот с партиден №***, представляващ сгради: търговски обект – Магазин №1 с идентификатор *** с година на построяване 2001 г. с РЗП общо 45.34 кв.м.; търговски обект– Магазин №2 с идентификатор ***с година на построяване 2001 г. с РЗП общо 34.63 кв.м.; търговски обект – Коктейл-бар с идентификатор *** с година на построяване 2001 г. с РЗП общо 30 кв.м.: ДНИ за 2016г. в размер на 336.96лв. главница и 166.940лв. лихва; ДНИ за 2017г. в размер на 335.19лв. главница и 132.08лв. лихва; ДНИ за 2018г. в размер на 333.42лв. главница и 97.48лв. лихва; ДНИ за 2019г. в размер на 331.64лв. главница и 63.38лв. лихва; ДНИ за 2020г. в размер на 329.86лв. главница и 29.46лв. лихва; ТБО за 2016г. в размер на 623.38лв. главница и 308.83лв. лихва; ТБО за 2017г. в размер на 620.09лв. главница и 244.33лв. лихва; ТБО за 2018г. в размер на 616.81лв. главница и 180.33лв. лихва; ТБО за 2019г. в размер на 613.52лв. главница и 117.25лв. лихва; ТБО за 2020г. в размер на 610.25лв. главница и 54.50лв. лихва; 2). За имот с партиден №*** – жилище – ап. 6, ет. 3 с идентификатор *** с година на построяване 2001г. с РЗП общо 65.80 кв.м. за притежаваната  идеална част: ДНИ за 2016г. в размер на 75.30лв. главница и 37.31лв. лихва; ДНИ за 2017г. в размер на 74.90лв. главница и 29.52лв. лихва; ДНИ за 2018г. в размер на 74.51лв. главница и 21.79лв. лихва; ДНИ за 2019г. в размер на 74.11лв. главница и 14.16лв. лихва; ДНИ за 2020г. в размер на 73.72лв. главница и 6.58лв. лихва; ТБО за 2016г. в размер на 36.90лв. главница и 18.29лв. лихва; ТБО за 2017г. в размер на 36.70лв. главница и 14.46лв. лихва; ТБО за 2018г. в размер на 36.51лв. главница и 10.67лв. лихва; ТБО за 2019г. в размер на 36.31лв. главница и 6.94лв. лихва; ТБО за 2020г. в размер на 36.12лв. главница и 3.23лв. лихва.

В хода на съдебното дирене са приобщени писмени доказателства за извършени услуги по поддържане на чистотата на Район „Одесос“, сметосъбиране и сметоизвозване, представени с писмо с.д.№ 7435/17.05.2023г. по опис в 15 точки /л.64 – 685 от делото/.

Съгласно писмо с.д. №8159/30.05.2023 г. от „ВиК-Варна“ ООД, след проверка в информационния масив на дружеството, се констатира, че за имот находящ се в гр. Варна, ****има открита партида с титуляр платец № ****С.Д.С. и абонатен № ****с титуляр - Жилищна кооперация. Към писмото е приложена справка за облога и плащанията на абоната за периода от 2016г. до м.05.2023г.

Съгласно писмо с.д. № 8241/31.05.2023г. от „Енерго-про Продажби“ АД, при извършена справка в информационната система на „Енерго-про“ се установява, че на адрес: гр. Варна, ..., клиент е С.Д.С., с абонатен № ****и отбелязана начална дата в действащия към момента програмен продукт на Дружеството – 17.10.2006 г. За периода от 17.10.2006г. до 30.06.2021г. обект с абонатен номер №****е причислен в клиентски номер №****. Излага се и допълнителна подробна информация относно клиентския номер на абоната, като към писмото е приложено извлечение за фактури и плащания за периода от 2016 г. до 2020 г. за обект с абонатен № ****и клиентски № ****.

Съгласно писмо с.д. № 8256/31.05.2023 г. на ЕРП „Север“, на посочения адрес: гр. Варна, ***е монтиран един брой електромер, измерващ консумирана електроенергия за обект с абонатен № ****- електрозахранване за строителни нужди. За периода от 17.10.2006г. до 30.06.2021г. обект с абонатен номер №****е причислен в клиентски номер №****. Към писмото е приложена справка с потреблението за периода от 2016 г. до 2020 г. за обект с абонатен № ****и клиентски № ****.

С писмо с.д. № 9581/22.06.2023 г. кметът на район „Одесос“ представя Констативен акт *** и Констативен акт ***, съставени от служители на район „Одесос“.

Съгласно писмо изх. №25427#1/23.05.2023г. на директора на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП Варна, след извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП Варна и в електронната страница на ТР на АВ, не са установени търговски дружества, в които Д.С.Д. да е бил управител и представляващ, едноличен собственик и/или съдружник.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният АУЗ е връчен на жалбоподателя на 27.07.2021 г., видно от известие за доставяне ИД PS900003QBKT7 /л.7 от преписката/. Актът е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна с жалба рег. № МД-Т21008453ВН от 10.08.2021г., подадена на 09.08.2021г. по ел. поща, като производството пред решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, е приключило с мълчаливо потвърждаване по реда на чл. 156, ал. 4 вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 29.10.2021 г., т. е. в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК вр. чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б.„а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, публични общински вземания са и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 вр. ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4, ал.1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл.107, ал.3 от ДОПК вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – М.К., главен инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т.2.4 от Заповед №2888/15.07.2019г. на заместник кмета на Община Варна в съответствие с чл.4, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. В условията на заместване на 15.07.2019г., предвид Заповед № К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община Варна, зам. кметът на Община Варна е издал Заповед №2888/15.07.2019г. за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна.

При така разписаната процедура оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган - служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед.

АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

Противно на релевираните възражения от жалбоподателя, съдът намира, че в хода на производството по издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Неоснователно е оплакването, че в случая е следвало да се проведе ревизионно производство. Способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, регламентирани в ДОПК и приложими по отношение установяването на местните данъци и такси, са предварително установяване по реда на чл. 107 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото и по аргумент от чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК, при съответните предпоставки е инициирано производство по служебно установяване на задължения въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. От доказателствата по делото е безспорно, че не е подавана декларация, установените с акта задължения не са платени и на жалбоподателя не е издаден ревизионен акт. В тази връзка позоваването от процесуалния представител на жалбоподателя на решение по адм. дело № 3966/2014г. на ВАС /адм. дело № 3885/2013 г. на АС-Варна/, съдът намира за неоснователно предвид липсата на идентичност на казуса от фактическа и правна страна.

Оспореният акт е съобразен и с приложимото материално право. Съгласно изричното изявление на жалбоподателя в настоящото производство, същият не оспорва начина на изчисляване и размера на установените задължения за ДНИ и ТБО, поради което същите следва да се приемат за безспорно установени по размер. Не се оспорва, и че имотите на жалбоподателя попадат в район, в който принципно се предоставят трите вида услуги, за които се дължи ТБО. Спорът в производството се свежда до наличието на основание за начисляване на процесните публични задължения и правопораждащия ги юридически факт.

Видно от приобщения в хода на производството Договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ от 19.03.1996г./л.701/ и Договор за прехвърляне на участие в групов строеж от 18.12.2009г. /л.707/, на жалбоподателя е прехвърлено правото на придобиване на магазин № 1, магазин № 2 и коктейл – бар /дневен бар/ в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.Варна, ул.„***“ № 54, в парцел ***. Съгласно чл.6 от посочения Договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ от 19.03.1996г., с настоящия договор се уреждат правата на собственост върху обектите на сградата. Съгласно Анекс от 11.12.1997г. към Договор за групов строеж, Д.С.Д. и С.П. Г. /негова майка/ получават в дял Апартамент № 6, находящ се на втори етаж, с площ от 70.55 кв.м./уточнено в Договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ от 19.03.1996г., че се касае за втори жилищен етаж, т.е. трети етаж, съответстващ на таблицата към процесния АУЗ/. Съгласно приложената нотариално заверена декларация рег.№ 17008/26.10.2020г. /л.709/ на един от участниците в приложения Анекс от 11.12.1997г. към Договор за групов строеж – П.И.М., процесната сграда на ул.“***“ № 54 е построена преди 31.03.2001г. Предвид изложеното, жалбоподателят безспорно се легитимира като собственик на имоти: магазин № 1, магазин № 2 и коктейл – бар /дневен бар/, както и на  идеална част от апартамент № 6 в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.Варна, ул.„***“ № 54, предмет на издадения АУЗ. Основното възражение на жалбоподателя е, че самостоятелните обекти са в сграда, която не е въведена в експлоатация, поради което за процесните периоди за тях не е възникнало задължение за плащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като липсва обект на облагане.

По отношение дължимостта на ДНИ, предпоставките за възникване на задължението за внасянето му в бюджета са регламентирани в чл.11 и чл.15 от ЗМДТ в приложимата му редакция. Първата от тях е формулирана в чл. 11, а именно лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. По изложените по – горе съображения и с оглед цитираните писмени доказателства, жалбоподателят е собственик на обектите, предмет на облагане, поради което правилно е прието от административния орган, че той е задълженото лице за ДНИ. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл.15, ал.1 от ЗМДТ, според който за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Тълкуването на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т.е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея.

Съдът намира, че в настоящия казус безспорно се установява първата предпоставка, поради което обсъждането на въпроса за използването на сградата се явява безпредметно, въпреки наличието на данни и в тази насока.

В ЗМДТ не се съдържа легална дефиниция за завършена сграда, поради което в съответствие с чл. 36 и 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове употребения от законодателя в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ термин "завършване" следва да има общоприетия смисъл на думата и/или утвърденото му правно значение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, след завършването на строежа възложителят подава заявление пред компетентния орган за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ. Окончателният доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ се изготвя след приключване на строително-монтажните работи. А приключването на строително-монтажните работи, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство (Наредба № 3), се установява с акт образец 15. Акт образец 15 е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, който се съставя на основание чл. 176, ал. 3 от ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор. Този акт е основание за съставяне на окончателния доклад от лицето, което упражнява строителен надзор и с него се извършва предаването на строежа и на строителната документация от строителя на възложителя. Следователно, със съставянето на акт, образец 15, се приема че строежът е завършен.

Въпрос на преценка на възложителя е кога и дали ще подаде искане по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ до компетентния орган за въвеждане на строежа в експлоатация. Законодателят в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, не въздига като елемент на фактическия състав на възникването на задължението за данък върху недвижимите имоти момента на въвеждане в експлоатация, както сочи жалбоподателят, а момента на завършването на строежа, тъй като възникването на задължението за данък не може да бъде оставена на преценката на възложителя - тогава и когато прецени да въведе обекта в експлоатация, а го обвърза с осъществяването на обективния факт - завършването на строежа, удостоверен с нарочно съставен документ по образец - акт образец 15, с участието на всички ангажирани в строежа субекти, за които вярното установяване на датата на завършване на строежа е обвързано със съответния правен и финансов интерес.

В случая, обаче, е налице хипотеза на строеж, който не подлежи на удостоверяване като завършен по посочения ред с акт образец 15. По делото са представени категорични доказателства, от които се установява, че строежът е бил завършен преди 31.03.2001 г., но не е бил приет по установения ред до същата дата. Видно от Разрешение за строеж ***/л.693/, на адрес в гр. Варна, *** *** е разрешен строеж на жилищна сграда на 5 етажа плюс магазини, гаражи и мансарда. С Констативен акт №*** г. по т. IV е установено, че строежът, представлява жилищна масивна сграда, в която са изпълнени строителни дейности в отклонение от одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж *** г., като по т.2 е прието, че строежът е напълно завършен и се ползва по предназначение от собствениците в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Видно от Констативен акт ** от 12.06.2014 г. по т. III е установено, че съгласно представена нотариално заверена декларация рег. №16181/22.11.2013г. строителството е извършено в периода 1995г.-1998г. Констативният акт е съставен на основание §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, според който строежите по § 184 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. С Акт за узаконяване *** от 24.11.2014 г. главният архитект на район „Одесос“, на основание §127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ЗУТ, е узаконил строеж „жилищна сграда – I и II етап и ВиК отклонения“ в *** /с идентификатор ***/, кв. 227б, по плана на 12-ти подрайон на гр. Варна, на ул. „***“ №45а и ***, в който жалбоподателят е посочен по т. 8 като възложител за II етап. Строежът е класифициран като трета категория. В Акта за узаконяване е посочено, че узаконеният строеж подлежи на въвеждане в експлоатация по реда и условията на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Видно от Удостоверение №О-4/05.11.2020 г. по §6 на Наредба №2/2003г. на главния архитект на Район „Одесос“, за строеж: „Жилищна сграда – II етап с идентификатор ***.1; сградни ВиК отклонения“, находящ се в ***, кв. 227б по плана на 12 м.р. на гр. Варна, с административен адрес: ***, строежът е заварен по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ, т.е. е бил реализиран, но не е бил приет по установения ред до 31.03.2001 г. и не подлежи на въвеждане в експлоатация по арг. от §6 от Наредба №2/2003г. В Таблица 1 към удостоверението жалбоподателят е посочен под №С5 като собственик на обекти 1, 2, 5 и на  от обект 11. Конкретните обекти са посочени в таблици 3-1 и 3-2 с изрично посочени година на построяване, стопанска цел, РЗП, конструкция, височина, техническа инфраструктура и идентификатор. Към удостоверението е приложена нотариално заверена декларация рег. №17008/26.10.2020г. от собственика на ап. 17, според която сградата на *** е построена преди 31.03.2001г. Така издаденото удостоверение няма данни да е било обжалвано и представлява официален удостоверителен документ, обвързващ съда със своята материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Следователно, липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация за процесните имоти не води до извод, че за жалбоподателя не е възникнало задължение за заплащане на данък. При положение, че строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация, на осн. §6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г., е налице първата алтернативна предпоставка на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, а именно - строежът, в който се намират имотите, собственост на жалбоподателя, е бил завършен преди 31.03.2001 г., включително към процесния период 2016 – 2020г., т.е. на основание чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ жалбоподателят дължи за обектите си ДНИ.

Във връзка с горното настоящата инстанция намира за неоснователни релевираните в жалбата доводи относно липсата на индивидуализация на обложените недвижими имоти. Изхождайки от данните по делото и приложените писмени доказателства и четирите облагаеми обекти представляват самостоятелни обекти в сграда, по смисъла на §1, т. 1 от ЗКИР и §5, т. 39 от ДР на ЗУТ.

Размерът на данъка е определен в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ, върху данъчната оценка на обектите, като определеният размер не се оспорва от жалбоподателя. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. За физически лица основата е данъчната оценка по приложение №2 към ЗМДТ. Облагането е уредено от чл.6 до чл.20 от Наредбата на Общински съвет-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на община Варна (НОРМДТОВ). Съгласно чл.14 размерът за Община Варна е 2 на хиляда. Съгласно чл.10, ал.1 ДНИ се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври, на годината, за която е дължим. От съдържанието на оспорения акт се установява размерът на данъка - за всеки отделен обект и за всеки отделен период, като същите не се и оспорват от жалбоподателя.

По отношение на определенатаТБО по оспорения АУЗ, по арг. от чл.62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В този порядък съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, но при съобразяване и правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, посочено по-горе, в случаите на новопостроени сгради или части от такива. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 от ЗМДТ.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО е необходимо от ответника да се докаже наличието на кумулативно предвидените предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите. Съдът намира, че и двете предпоставки са доказани. Страните не спорят относно факта, че процесните имоти се намират в населено място – град Варна, ул.“***“ № 54, като попадат в район, посочен заповедите на кмета на община Варна, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, в които е предвидено извършването на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От съвкупната преценка на представените в с.з. от ответника документи: приемо-предавателни протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Одесос“ между общ. Варна и „Санатит“ ЕООД – клон Варна за периода месец януари-месец декември 2016 г.; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода месец януари – месец декември 2016 г.; обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Одесос“ между общ. Варна и „ЗМБГ“ АД – за периода месец януари – месец декември 2017 г.; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода месец януари – месец декември 2017 г.; обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Одесос“ между общ. Варна и „ЗМБГ“ АД – за периода месец януари – месец декември 2018 г.; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода месец януари – месец декември 2018 г.; обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Одесос“ между Община Варна и „ЗМБГ“ АД – за периода месец януари-месец декември 2019г.; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода месец януари – месец декември 2019г.; обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Одесос“ между общ. Варна и „ЗМБГ“ АД – за периода месец януари – месец декември 2020 г.; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода месец януари – месец декември 2020г., следва извода, че Община Варна не само е организирала, но и реално е предоставила тези услуги в района, в който се намират имотите на жалбоподателя и е извършила дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Доказателства, че общината е предоставяла услуги по обезвреждане на битови отпадъци са представените по делото Отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна - по т. 11 и т. 12 от приложения опис /л.65/ – за 2016г. и 2017г., а по т. 13 до т. 15 от приложения опис – за 2018г., 2019г., 2020г., ведно с фактури, калкулации и протоколи. От друга страна от жалбоподателят няма подавани Декларации по чл. 71 от ЗМДТ в дирекция „МД“ при Община Варна.

Размерът на ТБО е определян ежегодно от Общински съвет, пропорционално върху данъчната оценка за съответната година. Общински съвет - Варна определя в чл. 18 и Приложение 1 към него от НОАМТЦУТОВ такса за битови отпадъци, за жилищни имоти на граждани и предприятия в размер на 0,98 на хиляда върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 0,35 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,35 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване - 0,28 на хиляда. Общински съвет - Варна определя такса за битови отпадъци, за нежилищни имоти на граждани в размер на 3,7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,55 на хиляда; за почистване на териториите за обществено ползване - 1,15 на хиляда. Предвид размера на данъчните оценки на имотите за всяка конкретна година и липсата на изменение на ставката на ТБО, правилно с оспорения АУЗ е изчислено задължението за ТБО за всяка една от 5-те години, като в с.з. на 15.05.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не оспорва начина на изчисляване на ТБО.

Правилно и законосъобразно с оспорения акт е начислена и лихва за неплатените в определените срокове задължения, както за ДНИ, така и за ТБО, на осн.чл.175, ал.1 от ДОПК вр. чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ до датата на установяване на задълженията – 19.07.2021 г. върху главниците за тези задължения.

По изложените съображения съдът намира, че Акт №МД-АУ-2952-1/19.07.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, при правилно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона, поради което жалбата на Д.С.Д. срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 161, ал.1, изр. второ от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 986.37лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Д.С.Д., ЕГН **********, против Акт №МД-АУ-2952-1/19.07.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 986.37 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

	Съдия: