О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                      23.07. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение,

На двадесет и трети юли                             2019 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.

                                                   ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

             

             

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.ч.гр.дело № 222,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат М.Б., пълномощник на Г.Д. и П.Д., против определение по гр.д. № 126/ 2018 г. на ПРС от 27.05. 2019 г., с което съдът е отказал да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се посочва, че адвокатът се е явил на 4 съдебно заседания и било невъзможно да прави това, без да му е заплатено. В пълномощното си бил посочил, че му е заплатено на ръка. Затова моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт, с който разноските за адвокатски хонорар да му бъдат присъдени.

Въззиваемата страна не е взела становище по жалбата.

Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от оправомощено лице и при спазване на останалите процесуални изисквания, при наличието на правен интерес и подлежащо на обжалване действие.

Във връзка с предмета на жалбата, съдът установи следното: адвокат Б. е защитавал ответниците по делото, като същото приключва в тяхна полза, с отхвърляне на иска. По повод разноските за неговите адвокатски услуги, има представени два документа – първият е пълномощното, на л. 42 от делото. То е представено, след като отговорът на исковата молба е бил написан от името на адвокат Б., но пълномощно не е имало, по указания на съда. То не е бланково, адвокатско пълномощно, в което от едната страна има и договор за правна помощ. Това е писмено пълномощно, в което се съдържат клаузи само за упълномощаването по делото. Няма съдържание относно договор за правна помощ, няма уговорено възнаграждение, а още по-малко изявление за заплащането му. Следващото доказателство е представен списък на разноските, в който фигурира сумата от 300 лв. адвокатски хонорар. Към списъка няма приложени доказателства за заплащането му.

Съдът в решението си е присъдил на ответниците направените разноски за експертизи.

При така описаните факти, съдът намира, че определението на РС Попово е правилно и законосъобразно и въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК. Изложените в жалбата доводи са голословни. Никъде по делото няма доказателства за договорен хонорар на пълномощника – адвокат Б., а още по-малко за заплащането му. Съдът не намери такъв документ по делото, в който да пише, че сумата е заплатена“на ръка“ или по друг начин. Списъкът за разноските се представя за улеснение на съда и другата страна, но той не е доказателство за това, че такива са били направени. Що се отнася до това, че нямало как адвокатът да се яви на четири заседания и да не е получил хонорар, това не може да бъде сериозен довод. Както правилно посочва ПРС, на заплащане подлежат само тези разноски, които са направени. А за това са необходими доказателства, а не логически разсъждения.

По изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 27.05. 2019 г., постановено по гр.д. № 126/ 2018 г., на РС Попово, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                              2.