Р Е Ш Е Н И Е
№ 2387
гр. Пловдив, 14.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор Здравена
Янева, като разгледа докладваното от председателя к.а.н.д. № 2318 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е Решение № 1414 от 07.07.2022
г., постановено по а.н.д. № 2899/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХVI
н.с., с което е потвърден електронен фиш Серия К № 5401486, издаден от ОД на
МВР – Пловдив, с който на П.Л.Л., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на МПС „Тойота Рав 4“ с
рег. № на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател П.Л.Л.
, чрез процесуалния си представител – адв. К., моли
да се отмени решението като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът ОД на МВР Пловдив оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намери за установено
следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
поради което и е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба срещу
ЕФ серия К № 5401486 издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ, Л. е
санкциониран затова, че на 03.11.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив на ул. „***“
№121 посока север – юг жалбоподателят Л. управлявал МПС лична собственост с регистрационен номер , при максимално разрешена скорост
в населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3 км/ч, се е движил със скорост 72 км./ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 22 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство.
Фактическа обстановка е възприета правилно от съда,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът е обсъдил в
решението си възраженията на жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на
ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е
приложен правилно. Съдът е установил, че ЕФ съдържа всички реквизити на
обсъдената норма, спазени са процесуалните правила при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ. Приел е също, че мястото и времето на нарушението
са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в електронния фиш, както и че
същият съдържа в достатъчна степен
предвидените от закона реквизити. Отговорено е
и на възраженията за техническата годност на АТСС за заснемане на нарушението
АССТ при повече от един лек автомобили допуснатите нарушения при съставянето на
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Решението е правилно.
В решението са изложени мотиви относно
законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото
доказателства.
За въведените в касационната жалба твърдения по
отношение на неправилното посочване на местоизвършването
на нарушението и несъвпадение на GPS координатите посочени в снимковия материал
към електронния фиш и посочения административен адрес съдът намира следното: действително, както в ЕФ, така и в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като място е посочено гр. Пловдив, бул.
„***“ № 121, но в приобщената по делото снимка, освен адреса, са посочени и
географски координати. За разчитането обаче на конкретните GPS координати се
изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага,
поради което и с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица,
практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се
обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните
географски координати, на които е разположено техническото средство.
GPS координатите, на които е разположено съответното
АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден
даденият административен адрес, само, ако АТСС е разположено в границите на
самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено,
тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното платно, на място от
където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка,
при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се
затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци
и др. Ето защо напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да
са в близост до границите на поземления имот.
По отношение на възражението на касатора,
че в протокола по чл.10 от наредбата има разминаване между броя на установените
нарушения и номерата на първото и последното статични изображения за деня е
необходимо да се отбележи, че в действителност в приложения към преписката
Протокол за използване на АТСС, такова разминаване е констатирано, но от друга
страна по делото е представена снимка към ел. фиш, която е датирана и има
номер, и в същата е отразен номерът на средството за измерване: ARH CAM S1. Следва да
се отчете обстоятелството, че са попълнени основните реквизити на протокола и
едни от тях са дата, начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 17:00 ч., а
снимката е направена (т.е. заснето е нарушението) в 10:34:43 ч. След като снимковия материал не
е оспорен по надлежния ред пред районен съд, то единствено несъответствието на
номера на първо и последно статично изображение с установения брой нарушения,
не опровергава доказателствената сила, както на
протокола, така и на снимковия материал /арг. от чл.
189, ал. 15 от ЗДвП/.
Относно наличието на повече от едно МПС на снимката на
нарушението и възражението,че не може да се прецени, че отчетената скорост е
именно на процесния лек автомобил: Вярно е, че на
снимката се вижда, че в съседната лента също се движи още един автомобил, но
следва да се вземе предвид начинът на работа на процесното
АТСС, с което е регистрирано нарушението, съгласно "Ръководството за
работа със СПУКС на потребителите – оператори", от който вид е процесното. От посоченото ръководство се установява, че
принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който
възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващото ПС. Освен това системата може да наблюдава няколко превозни
средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса, се изчислява скоростта
на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството,
се предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните
МПС. Ако е налице некоректно измерена скорост, самата система игнорира измерването.
Всички заснети МПС с регистрирана превишена скорост, се съхраняват в системата
с разпознати рег. табели и данни. Системата изготвя 5 бр. фотоси на заснетото
нарушение на автомобила, като маркерите в средата на страните на изображението,
показват че в момента на заснемане на изображението, лазерният лъч е измервал
скоростта на преминаващото ПС, определено от пресичането на тези маркери. Видно
от представения фотос на изображението и средата на маркерите на същото, е че
лазерният лъч е измервал скоростта именно на автомобила на жалбоподателя.
Лазерната измервателната зона, покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния лек автомобил, който се намира в центъра на
изображението, между хоризонталните и вертикалните насочващи маркери.
С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение ще
се остави в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1414 от 07.07.2022
г., постановено по а.н.д. № 2899/2022г. по описа на Пловдивски районен съд,
ХХVI н.с.
ОСЪЖДА П.Л.Л., ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: