Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.07.2015г. гр. А.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
А.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
С.К.
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1994 по
описа за 2014г. и като обсъди:
Обективно съединени искове по чл. 30, ал. 3 от
ЗС и чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е съсобственик на построената
жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 00702.521.182 по КК и КР на гр. А.,
както и на ¼ идеална част от поземления имот. Твърди също, че в имота
има изграден незаконен стъклен навес от ответника в общото място, като така
обособеното помещение се отдава под наем, както и 0,66 кв. метра от преградена
незаконно обща стълбищна площадка, премахнати през месец ноември 2014 г., за
200 лв. месечно. Твърди също, че от изграждането на навеса, прозореца на стаята
и, намираща се над стъкления навес, не може да се отваря, поради което и
стената и е покрита с плесен и мухъл, което налага извършването на ремонт,
изразяващ се в боядисване и възстановяване на стените на стаята, намиращи се
над незаконния стъклен навес. Моли да бъде осъден ответника да и заплати сумата
от 800 лева, представляваща дължима част - 1/4, от получен наем от съсобствена
вещ, за периода от 29.05.2013 г. до 24.09.2014 г., съразмерно на правата и в
съсобствеността, на отдаден под наем преградена част от дворното място, чрез
монтиране на остъклен навес в поземлен имот 00702.521.182 по КК и КР на гр. А.,
както и за 0,66 кв. метра от преградена незаконно обща стълбищна площадка,
премахнати през месец ноември 2014 г., за сумата от 200 лв. месечно. Моли също
да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 200 лв. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в средства, необходими за предстоящ ремонт на
стая, собственост на ищеца, причинени от противоправните действия на ответника,
изразяващи се в изграждане на навес в дворното място, който е направил
прозореца над него неотваряем, което е предизвикало конденз, мухъл и плесен по
стените, подлежащи на ремонт.
Ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че навесът не е незаконно изграден, тъй като не е масивна
постройка и за него не се изискват становища на съсобственици, освен това е в
режим на търпимост, тъй като е изградено преди 18 месеца и администрацията не е
дала никакви предписания. Твърди, че навесът е направен с цел предпазване на
жилището на ответника от наводняване. Твърди, че е изграден изцяло в отредената
на ответника за ползване част от дворно място със съдебно решение, поради което
не пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от представения нотариален акт №148/2008г. е
видно, че ищецът е придобил на основание покупко-продажба ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда №00702.521.182.1.2, като преди това на същото
основание с нотариален акт №175/1996г. е станал собственик на другата ½
идеална част от правото на собственост върху този етаж, както на ¼
идеална част от правото на собственост върху поземления имот, в който е
изградена сградата. Не е спорно също така, а и от нотариален акт №53/2004г. се
установява, че ответницата притежава ½ идеална част от този поземления
имот, ведно с приземния етаж от същата жилищна сграда. С решение
№301/20,11,2005г. по гр.д.№905/2004г. по описа на АРС е разпределено реалното
ползване върху дворното място, за принудителното изпълнение на което е съставен
протокол.
От
мотивите към решение от 16,12,2013г. по адм.дело №1967/2013г. по описа на
Административен съд Пловдив се установява, че ответницата е извършила незаконен
строеж, изразяващ се в преграждане на общата стълбищна площадка, отваряване на
втори вход на приземния етаж и монтиране на стъклен навес в ПИ 00702.521.182.
Със същото е отхвърлена жалбата й срещу издадената заповед на Кмета на Община А.
за премахване на същите. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на
свидетелката Айлин Халибрям, която живее в същата къща от 1998г. и свидетеля
Димитър Иванов, който живее в съседство. Халибрям си спомня, че когато Е.
закупила приземния етаж, разширила задния прозорец, като съборила част от
носещата стена на къщата и направила вход към едно от помещенията в него.
Сложила две алуминиеви врати, които служили за вход, а пред тях – плочки, за да
го разшири. Над този прозорец поставила навес за обособяване на входа. Тя
извършила тези действия с цел да улесни наемателите си. Това състояние
продължило около две години, а според Иванов – три - четири. Навесът бил точно
под прозореца на спалнята на М., на около 80 см или метър. След поставянето му
в неговите помещения се появила плесен – от дъжда, който пръскал стената, както
и поради това, че прозорецът не можело да се отваря поради опасността по навеса
да влезе чужд човек.
От
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че в спалнята на
ищеца по североизточния ъгъл към двете съседни стени от пода до тавана има
мухъл, както и че за отстраняването му са необходими 290,12 лева. Причина за
появата му, съгласно обясненията на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, е навесът, който се е намирал точно под прозореца на помещението и
от който при дъжд водата се отклонявала и пръскала стените на сградата. Разпореждането,
дадено по административен ред, за премахване на същия означава, че поставянето
му е противоправно действие, извършено от ответника. Обстоятелството, че не
представлява масивен строеж, е ирелевантно за спора, поради което възражението
в тази връзка е неотносимо. Налице са и останалите елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД – в помещението на ищеца, което се намира над навеса,
се е появил мухъл, което е в причинна връзка с противоправното поведение на ответника.
Ето защо същият дължи обезщетение за причинените имуществени вреди, размерът на
което, предвид диспозитивното начало е 200 лева.
Безспорно се установи също така, че
ответницата е преградила общата стълбищна клетка и част от дворното място, по
начин, по който е присъединила оградените от нея площи към приземния етаж,
както и че тези площи са обслужвали само и единствено помещенията в него. С
оглед на това и предвид показанията на свидетеля Иванов съдът приема, че тези
части са отдавани под наем ведно с приземния етаж от Е.Г.. В тежест на ищеца е
да докаже размера на получената от нея сума за процесния период – от
29,05,2013г. до 24,09,2014г., но такива доказателства не са посочени. Поради
това и тъй като искът е доказан по основание, неговият размер следва да бъде
определен на основание чл. 162 от ГПК, като се вземе предвид, че ищецът не е
собственик на приземния етаж, а и претенцията касае само площта от общата
стълбищна клетка – 0,66 кв.м. и 6 кв.м. от дворното място. Настоящият състав
приема, че наемът, който би могъл да се получава е около един лев на квадратен
метър. Ето защо за периода от 29,05,2013г. до 24,09,2014г. ответницата дължи на
М.Е. сумата от 106,56 лева (16 месеца по 6,66 лева). До пълния размер от 800
лева искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски по съразмерност или сумата от 264,41 лева. Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответната страна също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част,
но липсва претенция за присъждането им.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на М.М.Е. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в поява на мухъл в една от стаите на самостоятелен обект в сграда №00702.521.182.1.2 по КККР на гр. А., вследствие на незаконен навес, монтиран на жилищната сграда, в която се намира, сумата от 106,56 лева (сто и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща дължима част - 1/4, от получен наем от съсобствена вещ, за периода от 29.05.2013 г. до 24.09.2014 г., съразмерно на правата в съсобствеността, на отдаден под наем преградена част от дворното място (поземлен имот 00702.521.182 по КК и КР на гр. А.), както и за 0,66 кв. метра от преградена обща стълбищна площадка в жилищната сграда, намираща се в него, както и сумата от 264,41 лева (двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: