Р Е Ш Е Н И Е
№ 536/26.04.2022 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Димитрина
Димитрова,
разгледа адм. дело № 222/2022
година
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от Д.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б.Я.,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-000102/24.01.2022
година от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР.
Със
заповедта, на основание чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от една година, за собствения
му автомобил „Хонда Акорд“ с регистрационен номер ****.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Оспорва се
материалната и териториалната компетентност на издателя на административния акт.
Поддържа се, че заповедта не е мотивирана, защото не са изложени мотиви как
конкретното деяние се отличава с по – висока степен на обществена опасност от
обичайното такова, за да бъде наложен максималния срок на действие на мярката –
при условие, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е чисто
съдебно минало и нарушенията му са типичните за водач с неговия стаж и възраст.
Заявява се, че липсата на надлежни мотиви относно продължителността на
наложената ПАМ е самостоятелно основание за отмяната на мярката.
Иска
се отмяна на заповедта.
Ответникът
представя административната преписка и кратко писмено становище, с което
оспорва жалбата.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
На
22.01.2022 година, около 13:25 часа в град Бургас, на площад „Царица Йоана“ до
„Гаров“ площад, в посока улица „Булаир“, Д.К. е управлявал собствения си лек
автомобил и е спрян за проверка от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД –
Бургас на МВР. При проверката с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с
фабричен № ARLB-0021,
извършена в 14:38 часа на същата дата, е установено, че К. управлява автомобила при отчетен
положителен резултат от техническото средство, с което е проверен – употребил е
канабис. На Г. е издаден талон за медицинско изследване № 091386, но той е
отказал извършването му. За резултата от проверката е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени
констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за регистрация –
част II
на автомобила, ведно с регистрационните табели на МПС. Като част от преписката
е приложен и талона за медицинско изследване. В съставения протокол за
медицинско изследване е вписан отказ на лицето да даде кръв за анализ (лист 10 - 16).
По
случая от един от свидетелите по акта – полицай А.Г.– е съставена докладна записка
от 22.01.2022 година до непосредствения му началник, в която е описана
хронологията на проверката, извършена на водача К. и констатираните от
служителя на МВР особености в поведението и външния вид на жалбоподателя –
видимо притеснение, завалено говорене и зачервяване на очите – мотивирали
проверяващите да извършат проверка за употреба на наркотични вещества от К.,
чрез автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (лист 17).
С
процесната заповед за прилагане на ПАМ, на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР е
заповядал на собственика на автомобила да бъде наложена мярка „прекратяване на
регистрация на ППС“ за срок от една година. В мотивите на заповедта е посочено,
че автомобилът е бил управляван от водач след употреба на наркотично вещество
канабис, а продължителността на наложената мярка е мотивирана с
обстоятелството, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност
(лист 5).
От
ответника, като доказателства за компетентност са приложени заповед №
8121з-1524/09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи, с която
директорите на ОД на МВР са оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП, както
и заповед № 251з-3805/26.08.2021 година на директора на ОД – Бургас на МВР с
която е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ в дирекцията
да налагат ПАМ по ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта –
засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което имащ интерес от
оспорването (като собственик на МПС).
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за
осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по
реда на АПК.
Съгласно
чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Компетентността
на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-3805/26.08.2021 година
на директора на ОД – Бургас на МВР и със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 година
на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра разпределя сред
ръководния и изпълнителския състав на министерството контролните правомощия по
ЗДвП, в това число и на директорите на областни дирекции на МВР, а заповедта на
директора на ОД – Бургас на МВР оправомощава определени категории служители в
дирекцията, сред които и началниците на група в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за
прилагане на ПАМ. В конкретния случай издателят на заповедта е именно началник
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички
реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения.
Заповедта
е материално законосъобразна.
В
хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата
съдържа материалноправните основания за прилагането на ПАМ като в оспорената
заповед те се установяват: 1. управление на МПС от водач употребил наркотично
вещество и 2. заповедта да има за адресат собственика на МПС каквото е
изискването на закона (тук именно собственикът е адресат).
Така и двете основни
материални предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
Неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е
необоснована предвид непосочването на мотиви за така определената
продължителност на ПАМ. Текстът на закона предвижда продължителност на мярката
от шест месеца до една година. В конкретния случай продължителността на ПАМ е на
максимума, определен от закона, а мотивът за това е високата обществена
опасност на деянието.
Съдът
споделя напълно този мотив. В началото на проверката у жалбоподателя са
наблюдавани признаци, които сочат употреба на наркотично вещество преди или по
време на управлението на автомобила – притеснение, забавено („завалено“)
говорене, зачервяване на очите. С проверката, чрез техническото средство, е
установена употреба на канабис. От описаните обстоятелства може да бъде
направен извод, че водачът се е намирал по въздействието на забранена
субстанция, която влияе неблагоприятно върху способността му да възприема
събитията от обкръжаващата го действителност, а оттам - да управлява безопасно
собственото си МПС. Това състояние е предпоставка за допускане на ПТП и
застрашава не само живота и здравето на К., но и живота и здравето на всички
участници в движението – пешеходци, велосипедисти и водачи на МПС. Именно
високата степен на обществена опасност на деянието е обусловила налагането на
ПАМ с максимална продължителност, за да бъде постигнат целения преустановяващ и
превантивен ефект. Действително, мотивите в обстоятелствената част на заповедта
- относно продължителността на срока на ПАМ, са пестеливи, но те се извличат и
от съдържанието на доказателствата, представляващи административната преписка –
подход, който е приет еднозначно в административноправната теория и в съдебната
практика.
Обстоятелствата,
че съдебното минало на жалбоподателя не е обременено с предходни осъждания,
както и че нарушенията по ЗДвП, допуснати от него до момента, не са по –
различни от „обичайни за водач с неговия стаж и възраст“, не могат да обосноват
незаконосъобразност на административния акт в частта, в която е определен срокът
на ПАМ. За да приеме, че продължителността на мярката следва да е една година,
ответникът се е ръководил от обществената опасност на деянието, а не от обществената опасност на дееца, в каквато насока са твърденията, изложени в жалбата. Чистото
съдебно минало на К. би имало значение – евентуално – за наказателната (а не за
административната) му отговорност.
Що
се отнася до твърдението, че нарушенията по ЗДвП, извършени до момента от
жалбоподателя, не са по – различни от „обичайни за водач с неговия стаж и
възраст“, съдът - при липса на ясен критерий какво се има предвид под „обичайни
нарушения“ и откъде се извежда съдържанието на „обичайността“ - още повече при
съпоставката с определена „възраст“ и „стаж“ на водача, приема, че този довод
не е основание за отмяната на наложената ПАМ.
Предвид неоснователността
на жалбата и изложените мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Д.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б.Я.,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0769-000102/24.01.2022 година от началник на група в сектор „Пътна полиция“
към ОД – Бургас на МВР.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: