№ 28257
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110134261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата от общо 32 714,13 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за
периода м.01.2020 г. - м.08.2022 г., от която: 1 002,03 лв. – за м. януари 2020 г., 2 002,03 лв. –
за м. февруари 2020 г., 2 002,03 лв. – за м. март 2020 г., 1 394,84 лв. – за м. април 2020 г.,
129,97 лв. – за м. май 2020 г., 602,03 лв. – за м. юни 2020 г., 1 202,03 лв. – за м. юли 2020 г., 1
112,03 лв. – за м. август 2020 г., 702,03 лв. – за м. октомври 2020 г., 302,03 лв. – за ноевмри
2020 г., 1 002,03 лв. – за декември 2020 г., 1 402,03 лв. – за м. януари 2021 г., 1 002,03 лв. – за
м. февруари 2021 г., 702,03 лв. – за март 2021 г., 1 102,03 лв. – за април 2021 г., 1 002,03 лв. –
за май 2021 г., 202,03 лв. – за м. юни 2021 г., 1 502,03 лв. – за юли 2021 г., 1 102,03 лв. – за м.
август 2021 г., 802,03 лв. – за м. септември 2021 г., 1 702,03 лв. – за м. октомври 2021 г., 2
012,24 лв. – за м. ноември 2021 г., 1 402,03 лв. – за м. декември 2021 г., 1 402,03 лв. – за м.
януари 2022 г., 1 702,03 лв. – за м. февруари 2022 г., 602,03 лв. – за м. март 2022 г., 802,03
лв. – за м. април 2022 г., 1 006,12 лв. – за м. май 2022 г., 1 006,12 лв. – за м. юни 2022 г.,
706,12 лв. – за м. юли 2022 г. и 100 лв. – за м. август 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата Л. К. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 334/15.10.2019 г. е била в
трудово правоотношение с ответника „.. ЕООД, в рамките на което е изпълнявала
длъжността „Инженер, оценяване и остойностяване на обекти“, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 580 лв., платимо до последно число на
месеца, следващ този, за който се отнася, както и място на работа в гр. Бухара, Узбекистан.
Поддържа, че надлежно е изпълнявала трудовите си задължения, но въпреки това ответният
работодател не му е заплатил над 20 месечни трудови възнаграждения, отнасящи се за
периода м.01.2020 г. - м.08.2022 г., чийто общ нетен размер се равнява на 32 714,13 лв.,
чието заплащане претендира. Допълва, че поради неплащане на посочените суми е
предприела действия по прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавяне изплащането на трудовите
възнаграждения, но той е отказал получаването на заявлението в този смисъл, като след
получаване на трудовата си книжка е разбрала, че същото е прекратено, на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.. ЕООД е подал отговор на исковата молба,
1
с който оспорва исковете при твърдението, че претендираните с исковата молба сума са
неправилно изчислени. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор 334/15.10.2019 г., в рамките на
което ищцата е заемала длъжността „Инженер, оценяване и остойностяване на обекти“, като
със заповед № 347/05.08.2022 г. същото е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4
КТ. Оспорва получаването на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а освен това счита, че същото не е породило действие,
доколкото трудовото правоотношение помежду им вече е било прекратено с предходна
заповед № 347/05.08.2022 г. Поддържа, че освен по банков път, ищцата е получавала част от
трудовите си възнаграждения и на каса, позовавайки се на представени от него 14 броя
разходо-касови ордери, удостоверяващи посоченото обстоятелство. Допълва, че с
допълнително споразумение № 1/01.04.2020 г. работното време на ищцата е променено на 4
часа, а основното трудово възнаграждение е намалено на 1 290 лв., който факт не е взет
предвид при изчисляване на твърдяните за неполучени трудови възнаграждения. Оспорва
реалното престиране на труд от ищцата в рамките на исковия период. Поддържа, че
трудовото възнаграждение е надлежно заплатено на ищцата по банков път и на каса по
предвидения при работодателя ред съгласно Вътрешните правила за организация на
работната заплата. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
По оспорването на ответника относно липсата на представени доказателства,
обуславящи местната подсъдност на спора пред Софийски районен съд, следва да се
отбележи, че в случая приложение следва да намери правилото на чл. 105 ГПК, тъй като
видно от служебно извършената от съда справка в ТР ответното дружество е адресно
регистрирано в гр. София. Действително разпоредбата на чл. 114 ГПК предвижда, че
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага своя труд, но в случая става въпрос за изборна местна подсъдност, която не изключва
приложението на общата такава по чл. 105 ГПК, в случай, че ищецът се е възползвал от това
правило, както е в настоящия случай.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да установи, че е работила по трудово правоотношение с
ответника и е полагала труд за периода, за който претендира да й се заплати трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и
падежа на вземанията. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже плащане на претендираните суми в случай, че твърди това.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за полагане на работната си сила в
рамките на исковия период.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Доказателственото искане на ищцата за допускане на
съдебносчетоводна експертиза следва да бъде бъде уважено, като след запознаване с
материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на ответника, вещото лице
следва да отговори на въпроса какъв е размерът на начислените в полза на ищцата Л. К. Б.
нетни трудови възнаграждения за периода м.01.2020 г. - м.08.2022 г., респ. на останалите
неплатени такива в случай, че са налице. Доказателственото искане на ищцата по реда на чл.
186 ГПК също следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
посочения в мотивната част на настоящото определение въпрос.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 280 лв., вносим от
бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ТД на НАП – гр. София справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ между страните Л. К. Б., ЕГН
********** и „.. ЕООД, ЕИК ..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. от
11:40 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към нея.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача, доколкото депозитът за изготвяне
на заключението е за сметка на бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3