№ 791
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110140959 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. Т. П. срещу ответника С. О. иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата 200,00 лева,
представляваща недължимо събрана глоба, наложена по административен
реда на ЗАНН с наказателно постановление ******/27.06.2017 г. Ищецът
твърди, че от страна на ответника С. О. като взискател по изпълнително дело
№ ************** по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС е
недължимо събрана чрез принудително изпълнение исковата сума в размер на
200,00 лева – доколкото с влязло в сила Решение от 28.06.2023 г. по гр.д. №
619/2022, СГС, II Б въззивен състав е признато за установена, че глобата е
погасена по давност. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. о. е депозирал отговор на исковата молба. Навежда
доводи за неоснователност на претенцията поради предходно образуваното
дело 619/2022 г., по описа на СГС, което е приключило с влязло в сила
решение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Исковата претенцията е за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 200 лв., поради това, че посочената сума е недължимо платена на
ответника чрез принудителното й събиране в хода на изпълнително
производство, образувано след изтичане на изпълнителската давност на
наложеното на ищцата административно наказание "глоба" с посоченото
наказателно постановление.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
1
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е налице също
така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите
на чл. 118 ЗЗД, и т.н. В този смисъл решение № 93 от 24.09.2019 г по гр. д. №
3221/18 г на ВКС, III ГО.
За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума в полза на
ответника, която е била принудително събрана по посоченото изпълнително
дело. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за
задържане на полученото, а именно че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото
наказателно постановление, за което съдът му указва, че не сочи
доказателства. В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че въз основа на Наказателното постановление №
******/27.06.2017 г. е образувано на 19.05.2021 г. изпълнително дело №
************** по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС.
Безспорно е същото така, че с влязло в сила Решение от 28.06.2023 г. по
гр.д. № 619/2022, СГС, II Б въззивен състав е признато за установено, че
процесната глоба, наложена с наказателно постановление №
******/27.06.2017 г. е погасена по давност. Съгласно фактическите
констатации във влязлото в сила съдебно решение, преди образуване на
изпълнителното дело/19.05.2021 г./, давността по чл. 82, ал. 1 ,б. „а“ ЗАНН за
глобата е била изтекла.
Със задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 2 от
18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. , ОСГТК на ВКС, е прието, че силата на
пресъдено нещо има правоустановяващо действие. Обхваща основанието и
размера на признатото с решението по иска субективно право. След
формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-
малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решение № 55 от
22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС е прието, че
качеството "пресъдено нещо" на решението по установителен иск създава
състояние на определеност и безспорност относно съществуването или
несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на
разрешения спор. Следователно когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право по установителен иск и е
обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в
последващ процес между същите страни или техни правоприемници е
недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или
правоотношение.
Поради наличието на влязло в сила решение по въпроса дали са
погасени по давност вземанията на С. о. по наказателното постановление,
2
настоящият състав не може да пререшава повдигнатия правен спор, нито да
преценява правилността или допустимостта му, а е длъжен да го зачете.
Видно от съвкупната преценка на писмените доказателства: покана за
доброволно изпълнение и удостоверение по изпълнително дело №
************** на длъжника е наложен запор на осн. чл. 507 ГПК.
Постъпила е сума в размер на 540,79 лв., от които след разпределяне на
сумата от 200 лв. в полза на С. о. и разноски по изпълнението, разликата от
155,89 лева е върната на длъжника. Принудително събраните парични суми не
представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради
което може да се иска тяхното връщане (Решение № 1483 от 1967 г. по гр. д.
№ 977/1967 г. на ВС, I г. о.; Решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр. д. №
179/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012
г. на ВКС, II т.о., и др.)
Съдът, като взе предвид, че принудителното събиране на глобата в
размер на 200 лева е предприето от взискателя след погасяването по давност
на сумата/ вземането е било погасено по давност преди образуване на
изпълнителното дело/, то същата се явява неоснователно получена от него.
Въведените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на иска
поради това, че спорът вече е разрешен с влязло в сила решение са
неоснователни. Делата са образувани по искове с различен предмет и не се
касае за разрешаване на същия правен спор: искът по чл.439 ГПК е
отрицателен установителен иск за недължимост на сума по висящо
изпълнително дело поради погасяването й по давност, а искът по чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД е осъдителен за заплащане на събрани суми в хода на
изпълнителното дело без основание /въз основа на погасени по давност
вземания/, което и поражда правото на ищеца да претендира връщането на
тази сума, след като принудителното осъществяване на вземането на
ответника е реализирано след погасяването му по давност.
С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД е основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 50 лева държавна такса за исковото производство и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който е минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за исковото
производство, намален на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК поради направено възражение
за прекомерност от насрещната страна и предвид това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., Булстат ********* да заплати на М. Т. П. ЕГН **********
по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1- во ЗЗД сумата от 200 лева
(двеста лева), представляваща получена без основание сума по изпълнително
дело № ************** по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на
3
влязло в сила наказателно постановление ******/27.06.2017 г. на зам. кмета
на С. О., с което е наложено административно наказание "глоба".
ОСЪЖДА С. о., ЕИК *********, с адрес: /адрес/ да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК М. Т. П., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева (петдесет
лева) – държавна такса за исковото производство пред СРС и 400 лева
(четиристотин лева) – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4