Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 776

 

17.06.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 12.06.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2063 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от А.Т.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-001239/07.05.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания по вид „глоба” в размер от 500.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения. Посочва се, че предоставеното на жалбоподателя копие от АУАН е нечетливо. Не бил записан номера на улица „Транспортна“, до която било извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Не били посочени възрастта на нарушителя и местоработата му. Посочва се, че на жалбоподателя било предложено да се подложи на кръвен анализ за наличие на алкохол, но не му бил даден талон за тази цел.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата и преписката са изпратени на съда, се отправя молба за потвърждаване на процесното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.05.2019 г., видно от приложената към него разписка (л.5 от делото), а жалбата е била подадена при наказващия орган на 14.05.2019 г. с вх.№769000-9680/14.05.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят А.Ц. е правоспособен водач на МПС от 10.12.1992 г., като с течение на времето има придобити следните категории: C, B, CE, AM, TKT, B1, C1. От 06.04.2000 г. до 30.07.2012 г. спрямо него има влезли в сила 5 наказателни постановления за 6 нарушения на ЗДвП. От 16.04.2012 г. до 22.12.2017 г. е глобен два пъти с фишове за 2 нарушения на ЗДвП.

            На 20.04.2019 г. С.М. и П.Г. (младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“) работили по улица „Транспортна“ в гр.Бургас. Около 21:40 часа С.М. спрял за проверка лек автомобил марка „Opel” модел „Astra” с рег.№ А 42 76 НМ. В хода на проверката той предложил на водача А.Ц. да се подложи на тест за наличие на употреба на алкохол. След изразено съгласие водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с фабричен № ARBB – 0029, което отчело 0.57 промила алкохол в кръвта на Ц.. В предоставен му Талон №0002574 за изследване Ц. собственоръчно написал текста „приемам показанията“ и се подписал (л.7 от делото).

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.С.М. съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-001239/20.04.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №454355 със свидетел П.Г.. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а в словесен за това, че на 20.04.2019 г. около 21:40 часа в гр.Бургас по улица „Транспортна“ до №27 в посока Мол Плаза управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол с концентрация от 0.57 промила, установено със съответното техническо средство. Като обяснения/възражения Ц. собственоръчно написал, че пиел хапчета за успокоение (л.6 от делото). След това му бил връчен нечетливо копие от акта.

            На 22.04.2019 г. спрямо А.Ц. била наложена Заповед №19-0769-000895/22.04.2019 г., с която временно до решаване на въпроса за вината, но не повече от 18 месеца, му била наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ (л.8 от делото).

На 07.05.2019 г., в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН и в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 13.05.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 14.05.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-9680/14.05.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на водач на МПС се забранява да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

            Наложените административни наказание по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са с фиксирани размери, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване. Категорично е установена, а и не е оспорена и концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. и тя е била 0.57 промила. Поради това деянието е правилно санкционирано по чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, а не по т.2.

 

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай. Предвид посоченото дотук настоящия състав не намира основание за наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН, т.е. настоящия случай не е въобще маловажен. Става въпрос за сериозно нарушение на правилата за движение, резултатите от което биха могли да бъда опустошителни както за самия А.Ц., така и за други, невинни участници в движението.

            Съгласно чл.3а, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В настоящия случай не се оспорва, че текста „приемам показанията“ в Талон №0002574 за изследване (л.7 от делото) е изписан собственоръчно от жалбоподателя А.Ц.. В такъв случай не е било нужно на Ц. да се връчва посочения талон с указване до колко часа следва да се яви в медицинско заведение за кръвна проба. Логически от действията му и по-конкретно от нанасянето на текста следва, че е приел показанията на техническото средство и няма нужда от по-нататъшно изследване на въпроса употребил ли е алкохол и в каква концентрация е бил той в кръвта му.

            На следващо място, не е грубо нарушение на правото на защита връчването на нечетливо копие от АУАН, доколкото преди това да бъде сторено на Ц. е предоставено правото да се запознае със съдържанието му и след това да се подпише в тази посока.

Съгласно чл.42, т.6 ЗАНН АУАН трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а според т.7 - имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. В настоящия случай в процесния АУАН са посочени трите имена на свидетеля П.Х.Г. с ЕГН и служебен адрес, както и в какво качество е – в случая очевидец. Нарушителят е посочен с три имена, ЕГН и адрес, като изрично и противно на посоченото в жалбата е изписана възрастта му от 45 години. Не е посочена местоработата му. Според доктрината, минимално изискуемите реквизити на АУАН са тези по чл.42, т.т.1-4 ЗАНН.[3]  Предвид това настоящия състав не намира за сериозно процесуално нарушение непосочването в АУАН на месторабота на нарушителя, което от своя страна да обуслови отменително решение.

            С оглед посоченото дотук съдът намира, намира че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-001239/07.05.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас,

с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата,

на А.Т.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***

са наложени административни наказания по вид „глоба” в размер от 500.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ