Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 376
Гр. П.***, 14.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова административно дело № 457/2020 година по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба на И.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат В.Б. *** против Заповед № 313з–1181 от 25.06.2020 година на Директора
на Областна дирекция на МВР П.***, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца. Процесуалният
представител на жалбоподателя твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед
и присъди направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година
жалбоподателят И.П.И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат В.Б***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на
оспорената заповед. Подробни съображения развива в депозираните писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година
ответникът по жалбата – Директорът на Областна дирекция на МВР П.***, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Звездалина В.***,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни
съображения развива в депозираните писмени бележки.
Административен съд – П.***, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.П.И. е мл. автоконтрольор в
Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
Сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР П.***.
С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5,
предл. първо от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това че на 28.06.2019
година е съставил фиш Серия Н № 0840547 от 28.06.2019 г. за
установено нарушение по чл. 43, т. 5 от ЗДвП на водача на лек автомобил с рег.
№ *** и на същия е наложил глоба в размер на 50 лева.
С Доклад рег. № 4575-797/24.03.2020 година /лист 29 от
делото/ относно извършване на проверки по изнесени данни в ДЗ рег. №
3286р-533/06.01.2020 година и писма рег. № 3286р-4971/30.01.202 година, № 3286р-5612/03.02.2020 година
и № 3286р-5955/05.02.2020 година на ГДНП за неправомерни действия на държавни
служители от СДВР и ОДМВР във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП е уведомен
министъра на вътрешните работи, като се предлага директорите на СДВР/ОДМВР да
предприемат действия, с които да прекратят практиката по неправомерно издаване
на глоби с фиш.
С Докладна записка рег. № 313р-4957 от 15.04.2020
година /л. 27 от делото/ началника на отдел „ОП“ при ОДМВР П.*** е уведомил
директора, относно постъпил доклад на дирекция „Инспекторат“ МВР за извършени
неправомерни действия на служители на ОДМВР П.***, съответно предлага на
директора да проведе дисциплинарно производство, като назначи комисия в
определен поименен състав.
Със Заповед № 313з-745/16.04.2020 година /л. 25 от
делото/ директорът на ОДМВР П.*** е назначил комисия в поименен състав, която
да извърши пълна и задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в доклад
на дирекция „Инспекторат“ МВР с № 4574р-797/24.03.2020 година и изготви писмена
справка, която да бъде докладвана до 15.05.2020 година.
С Предложение УРИ 313р-6033/12.05.2020 година /л. 26
от делото/ председателят на назначената по-горе комисия е уведомил директора на
ОДМВР П.***, че определения срок следва да бъде продължен до 29.05.2020 година.
С Резолюция на директора от 13.05.2020 година срока е продължен.
С Обяснение № 1158р-4208/13.05.2020 година настоящият
жалбоподател е заявил, че на 28.06.2019 г. е съставил фиш Серия Н, № 0840547 за нарушение по
чл. 43, т. 5 от ЗДвП като е наложил глоба в размер на 50 лева.
Със Справка рег. № 313р-6780/28.05.2020 година /лист 12
от делото/ назначената комисия в т. 34 е установила, че И.П.И. – настоящ жалбоподател е издал фишове
серия Н с №№ 0840673/11.08.2019 година; №0840547/28.06.2019 г., като първият от
тях е за установено нарушение по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП с наложена глоба по
чл. 184, ал. 4 от ЗДвП в размер на 50 лева, а вторият фиш е за установено
нарушение по чл. 43, т. 5 от ЗДвП и
наложените глоба в размер на 50 лева, т.е. различна от предвидената в чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП в размер на 150 лева и в двата случая са снети обяснения от
служителя. В обяснението си по повод фиш Серия Н, № 0840673/11.08.2019 година
жалбоподателят посочва, че същият е съставен правомерно, а допуснатата грешка
по отношение на административно наказателната разпоредба в АИС АНД – „глоба по чл. 184, ал. 3, т. 7 от ЗДвП“ е от служителя М.К., „Системен оператор“ в РУ Р.***. По отношение на фиш
Серия Н, № 0840547/28.06.2019 г., в даденото от него обяснение се казва, че при
въвеждане на нарушението в АИС АНД, системата предоставя възможност за избиране
на глоба „от 50 до 150 лева“, което е причина да наложи глоба в размер на 50
лева.
За извършените нарушения в горецитираната справка е
отбелязано, че в първия случай не е налице на нарушение от страна на служителя,
а във втория, че е налице неправомерно налагане на глоба.
Назначената комисия е предложила на полицейския
служител да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от 3 до 6 месеца, поради пропуски в изучаването на и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Настоящият жалбоподател се е
запознал с изготвената справка на 06.06.2020 година, като е отбелязано
собственоръчно под номер 25.
С Покана за даване на писмени обяснения рег. № 313р-7797/22.06.2020
година /лист 10 от делото/ директора на ОДМВР П.*** е поканил настоящия
жалбоподател в срок до 24 часа да даде писмени обяснения. Поканата е връчена на
23.06.2020 година, в 10:10 часа.
С Протокол рег. №313р-7921/24.06.2020 година /лист 11
от делото/ директорът на ОД на МВР П.*** удостоверява отказа на И.И. да даде
допълнителни обяснения или възражения, относно посочените в обобщена справка
рег. № 313р-6780/28.05.2020 година факти и обстоятелства във връзка с
предложеното наказание. Протоколът е подписан от служителя и директора на ОД на
МВР П.***.
С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т.
2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204,
т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца, за това че на 28.06.2019 година в гр. Р.***, в качеството му на
служител, заемащ длъжността мл. контрольор
в Група „Охранителна полиция“ в РУ Р.*** при ОД на МВР П.*** по време на
изпълнение на служебните си задължения неправилно е съставил фиш Серия Н, № 0840547 от 28.06. 2019
година за установено нарушение по чл. 43, т. 5 от ЗДВП на водача на лек
автомобил с рег. № *** А. Т.А. за това, че „изпреварва преди пешеходна пътека“
и е наложил глоба в размер на 50 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят
Марио Валериев Лазаров, от чиито показания се установява, че техническото
средство – таблет РСОТ много често допуска и генерира грешки от различно
естество. Така дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги
кредитира, като обективни и базиращи се на лични наблюдения и преки
впечатления.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – П.***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по
чл. 37. В конкретния случай това е директора на ОДМВР П.***. Дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по – късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл. 205 и следващите
от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая е извършена
проверка.
Настоящият съдебен състав приема, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в конкретния случай няма
данни за извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на разпоредбите на
ЗМВР от жалбоподателя виновно. В тази връзка настоящият съдебен състав намира,
че е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като не се споделя изводът на
дисциплинарнонаказващия орган, че поведението на държавния служител е
осъществено виновно при неглижиране на служебните задължения.
От показанията на свидетеля М.В.Л.***, които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логични и последователни,
става ясно, че при издаване на фишове полицейските служители ползват електронна
система, с която е оборудван служебен таблет за дистанционна връзка. Програмата
на техническото средство - таблет, генерира грешки след въвеждане на данните на
водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба, системата автоматично
извежда санкционната разпоредба.
Изхождайки от свидетелските показания и посоченото в
т. 34 от справка №313р-6780/28.05.2020 година може да се направи обоснован
извод за грешка в системата, тъй като административно наказващият орган сочи,
че описаното нарушение не съответства на описаната материално – правна
разпоредба, а размерът на наложената глоба не съответства с предвидената в чл.
179, ал. 1, т. 5 такава. При това положение, как електронна система е
допуснала, при противоречие между въведената санкционна правна норма и размерът
на наложеното наказание, да се довърши в електронен вариант един противоречащ
на закона електронен документ. Тоест при работа в АИС, при въвеждане на
материалноправната разпоредба на нарушението, е можело да бъде избирана само
приложимата към този момент санкционна разпоредба, а не някоя друга, в същото
време, системата е следвало да даде възможност да се избере съответната на тази
правна норма санкция. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице
неизпълнение на служебни задължения при небрежност като форма на вината или
както е посочел наказващия орган неглижиране на служебните задължения, е
необходимо служителят да не е съзнавал, но да е бил длъжен и да е могъл да
съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата
от него длъжност задължения. След като за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП системата
АИС дава възможност посоченият санкционен текст на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
да фигурира в базата данни, използвана от полицейските служители и допуска да бъде
въведена глоба в размер от 50 лева, която не е в съответствие с правната норма,
не може да се приеме, че с издаването му, оспорващият е допуснал неизпълнение
на служебни задължения поради форма на вина – неглижиране /небрежност/. Това е
така, защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, оспорващият
не е бил длъжен да знае, че в АИС фигурират санкционни норми и същата позволява
да бъдат въведени несъответстващи на правната норма суми като глоба. Ето защо
след като АИС към датата на извършване на дисциплинарното нарушение е допуснала
възможността, съответно е позволила издаването /разпечатването/ на фиш не
следва да се приема, че настоящият жалбоподател виновно не е изпълнил вменените
му служебни задължения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
допуснатото от жалбоподателя нарушение се дължи на несъвършенствата на
прилаганата от органите на МВР техническо средство, а не на проявена от него
небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни
задължения, което изключва съставомерността на нарушението, описано в
оспорената заповед. Липсва субективният признак от състава на нарушението, а
именно виновно поведение на полицейския служител. Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея
фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин
наличието на виновно действие или бездействие на наказания служител във връзка
с вмененото му дисциплинарно нарушение.
В тежест на дисциплинарно наказващият орган е да
извърши всички процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение,
което в случая не е сторено. В случая дисциплинарно наказващият орган не е
събрал относими доказателства за извършено от страна на жалбоподателя нарушение
на служебната дисциплина за посочения времеви период. Наред с това не се
събраха доказателства за факта, че системата не е функционирала, съответно за
жалбоподателя да е съществувало задължение да изготвя доклад за това.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че
в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е
неправилно ангажирана.
Оспорената Заповед № 313з–1181 от 25.06.2020 година на
директора на Областна дирекция на МВР П.*** е постановена в противоречие с
материално правните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък, следва да се уважи, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя
сумата в общ размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 лева
платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие № 20926 от 30.06.2020 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – П.***
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 313з–1181 от 25.06.2020 година на
директора на Областна дирекция на МВР П.***, с която на основание чл. 194, ал.
2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199,
ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя И.П.И. с ЕГН ********** ***
е наложено наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
министерство вътрешните работи П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.***,
ул. „Самоков“ № 1 да заплати на И.П.И. с ЕГН **********
от гр. Р.***, ул. „***“ № ***, съдебни
разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване на
основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Съдия:/П/