Р Е Ш Е Н И Е № 194
Гр. Сливница, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдията Николов гр.дело № 202 по описа за
ИЩЦАТА Е.К.П., ЕГН ********** е предявила осъдителен иск
срещу „С.-**“ ООД с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок на
предизвестие, възлизащо в размер на 570 лв., дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В исковата
молба се твърди, че от 17.09.2013 г. по силата на безсрочен трудов договор
ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с
място на работа „Бензиностанция, газстанция и паркинг- гр. Д.“, като за
престирания от нея труд е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на
510 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на
07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е
прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че със заповед № 86/08.12.2017 г.
е било удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство
е било вписано и в трудовата й книжка. В заповедта изрично било упоменато, че
на ищцата следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не
й било заплатено.
Представя
към исковата молба документи, относими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор.
Прави
искане да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което са се
снабди с удостоверение от ответника, от което да видно какъв е размерът на
брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
декември
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба. С отговора ответникът е признал иска по основание и размер.
Твърди, че ищцата е отказала да подпише ведомостите и фишове за заплати, както
и протоколите за инвентаризация, за което са били съставени четири протокола от
08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2 бр. и от 15.12.2017 г. Сочи, че ищцата не е
съдействала по никакъв начин, за да получи трудовото си възнаграждение и
дължимо обезщетение. Твърди, че ищцата отказва да предостави банкова сметка, ***ата
искова молба, което от своя страна е изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази
връзка моли съдът да постанови решение, с което да уважи ищцовата претенция
поради признание на иска, като не присъжда направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
Представя
към отговора четири броя писмени доказателства, относими за правилното решаване
на повдигнатия пред съда правен спор.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца- адв. Л.А. от САК, прави искане съдът да постанови
решение при признание на иска, като предвид недоказаността на твърденията на
ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, моли на доверителя й да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът,
редовно уведомен на основание чл. 56, ал. 2 ГПК, се представлява от
упълномощеният си адвокат Босолов, който поддържа отговора и признава иска,
предмет на настоящото съдебно производство.
С оглед признанието на иска и направеното
от страна на процесуалния представител на ищеца изрично искане за постановяване
на решение в този смисъл, съдът трябва да постанови решение при признание на
иска, без да излага съображения по същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК. Само за
пълнота следва да се отбележи, че направеното признание се подкрепя и от
представените по делото писмени доказателства и по - конкретно подписаната от
законния представител на ответника Заповед № 86/08.12.2017 г., с която е
разпоредено на работника да се начислят и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл.
224 КТ, което, видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца,
е в размер на 510 лв. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от страна на ответника плащане, каквито фактически твърдения не са и
били въведени с отговора на исковата молба.
Основният спор между страните в настоящото
производство се съсредоточава
върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал
повод за предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от
ищеца съдебни разноски.
Съобразявайки това, с доклада по
делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че основателността на възражението по чл. 78,
ал. 2 ГПК предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени
средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че
кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, респ. като докаже, че ищецът злоупотребява с процесуалните си
права по смисъла на чл. 3 ГПК.
По делото са били представени
четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни
свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по
делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват
доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са
направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено
с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени
средства, вкл. чрез представяне на изходящ от ищеца документ, в който се
съдържа признание за тези обстоятелства. По делото обаче не бяха ангажирани
доказателства, с изключение на посочените протоколи, които не могат да се ценят
по различен от посочения по-горе начин, от които да се установява, че ищецът
неоправдано не е прел предложеното му плащане или не е дал необходимото
съдействие, без което ответникът да би могъл да изпълни задължението си. За
пълнота следва да се посочи, че в представените по делото протоколи не се
съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане на дължимото на ищеца
обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че посочените в
протоколите работници, сред които и ищецът, са отказали да получат заплатите си
месец октомври и ноември
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява
неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 300
лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в
полза на държавата
по сметка на РС- гр. Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата
на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Макар че решението, с което е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със
сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено
обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.-**“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.“ ул. „П.“
№ **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати
на Е.К.П., ЕГН **********, по иска с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 510 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.-**“ ООД
да заплати на Е.К.П., ЕГН ********** сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „С.-**“ ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в
размер на 50 (петдесет) лева,
представляващи държавна такса.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
с която „С.-**“ ООД е осъдено да заплати на Е.К.П., ЕГН ********** сумата в размер на 510 лева по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО в
частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. с частна жалба по реда на Глава
Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в 2-седмичен срок, считано от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: