РЕШЕНИЕ
Номер V- 74 02.08.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: двадесет и осми юни
две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Тодорка С.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 222 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Н.Н.Т. ***,
подадена чрез неговата майка З.Г.Т. в качеството й на негов пълномощник по
чл.32, т.2 ГПК, както и
по въззивната жалба на Д.Т.Т. ***, подадена чрез пълномощник
адв. Калев, насочени против
Решение № 2098/19.12.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 3950/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
С първоинстанционното решение съдът е
изменил на основание чл.51, ал.4 СК установения със споразумението по
чл.51, ал.1 СК, утвърдено с Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр.д.№ 2427/2014 г.
на БРС, режим на лични отношения между бащата Н.Н.Т., ЕГН ********** и сина му
Никола Николаев Т., ЕГН **********, като е определил следния режим на лични
отношения между бащата и детето: за период от 3 месеца след влизане на решение
в законна сила – всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до
17.00 ч. в събота, като детето бива предавано на бащата от майката или от
определено от нея лице, в присъствие на служител на ЦОП-Бургас и в сградата на
същата институция, а бащата връща детето в дома на майката; след изтичане на
посочения 3-месечен период – всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч.
в петък до 12.00 ч. в неделя; на именния ден на детето всяка календарна година
– 06.12., от 17.00 ч. до 18.30 ч.; на 20.12. всяка календарна година (денят
след рождения ден на детето), от 12.00 ч. до 18.00 ч., ако денят е неучебен, и
от 17.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е учебен; всяка календарна година по 20
(двадесет) дни през лятната ученическа ваканция, от 10.00 ч. на първия ден до
12.00 ч. на последния двадесети ден; първите 5 (пет) дни от пролетната
ученическа ваканция, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на петия ден; през
новогодишните празници в четна календарна година, от 17.00 ч. на 30.12. до
12.00 ч. 02.01.; през великденските и през коледните празници на всяка нечетна
календарна година – от 10.00 ч. на Разпети Петък до 18.00 ч. на Деня Великден,
и от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12., като за посочения режим след
изтичане на 3-месечния период бащата взема детето от дома на майката и го връща
на същото място при приключване на времето за лични отношения.
Със същото решение е отхвърлена молбата на Д.Т.Т. с правно
основание чл.51, ал.4 СК против Н.Н.Т. в частите й за изменение режима на лични
отношения, установен със споразумението по чл.51, ал.1 СК, утвърдено с Решение
№ 1115/27.05.2014 г. по гр.д.№ 2427/2014 г. на БРС, чрез определяне на
по-стеснен режим до и след 10-годишна възраст на детето; без преспиване на
детето при бащата – до навършване на 10-год. възраст, за осъществяване на
срещите между двамата в присъствие на майката (до навършване на 5-год. възраст
от детето).
С
въззивната жалба на бащата Н.Н.Т., първоначален
ищец и ответник по насрещния иск, първоинстанционното решение се обжалва в частта, с
която е изменен режима на лични отношения между него и малолетното му дете.
Счита, че решението на БРС е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като
за това са изложени пространни съображения, както и такива за противоречие на
определения от съда режим на лични отношения с интересите на детето. Изложени
са пространни съображения и за това, че с постановения режим детето е поставено
в ситуация на конфронтация между бащата и майката, която до този момент без
основание отказва да изпълнява режима на лични отношения, определен със
споразумението по гр.д.№ 2427/2014 г. на БРС.
Изложени са доводи и за допуснати от съда процесуални нарушения, като се
сочи, че исковата молба не е била връчена на ДСП – Бургас, нито на ЦОП –
Бургас, неправилно не е уважено и искането на ищеца за изготвяне на социален
доклад от ЦОП, както и искането му за събиране на доказателства за установяване
на конфликтния характер на майката на детето. Счита се, че постановения режим
на лични отношение е несъответен с работното време на ЦОП-Бургас, а предаването
на детето от бащата на майката в тримесечния период поставя детето в конфликтна
ситуация и е в противоречие с неговите интереси. В заключение се моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
се постанови друго решение, с което да се уважи предявения от въззивника-баща
иск и предложения с него режим на лични контакти, към който да се включат
следните добавки: бащата да има право да определя близък роднина, познат на
детето – баба, дядо, чичовци, съжителстващо с бащата лице, които да приемат и
предават детето за осъществяване на режима на свиждане; ако в часовете,
посочени за вземане на детето за лични контакти, същото е на училище, бащата да
има право да има право да взема детето след училищните занятия директно от
учителката и да го води навреме за училищни занятия, като го предава на
учителката.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания –
за допускане до разпит на един свидетел; за изготвяне на социален доклад от
ЦОП; за назначаване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да
отговори на поставените въпроси; за издаване на съдебни удостоверения на
въззивника за снабдяването му с удостоверения от ЦПЗ – Бургас и такова по АНД №
5625/2017 г. на БРС; за изискване на посочените във въззивната жалба
прокурорски преписки. С определение от
15.03.2018 г., постановено по настоящото дело, тези доказателствени искания са
оставени без уважение от въззивния съд като неоснователни в една част и като
неотносими в друга част.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Д.Т.Т., с който въззивната жалба на ищеца се оспорва като
неоснователна и се моли за нейното отхвърляне, като са изложени подробни
съображения. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на
свидетел и за назначаване на тройна
съдебно-психологична експертиза, от които е уважено от въззивния съд
искането за тройната експертиза, а искането за свидетел е оставено без уважение
като неотносимо.
С
въззивната жалба на майката Д.Т.Т., ответник по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск, първоинстанционното решение се
оспорва в неговата цялост, като са изложени подробни съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се,
че за неправилен извода на съда, че е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.51, ал.4 СК, за което не
са изложени мотиви в решението, като неправилни са и изводите на съда за
установено по делото желание на детето за по-чести контакти с бащата и за
преспиване в дома му, тъй като същите са мотивирани единствено със заключението
на извършената пред първата инстанция експертиза, която е оспорена от страната.
Според въззивницата, районният съд неправилно и едностранчиво е анализирал
събраните по делото гласни доказателства, като е игнорирал показанията на
свидетелите на майката, а безкритично е кредитирал показанията на свидетелите
на бащата, които е интерпретирал превратно и едностранчиво в полза на
ищеца-баща, без да ги съпостави с останалите доказателства. В този смисъл са
изложени доводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, като се
счита, че съдът е изложил лаконични изводи за основателност на иска на бащата,
които не почиват на всеобхватен анализ на всички събрани доказателства, без да са
изложени мотиви по всички съществени въпроси от значение за правилното
разрешаване на спора, липсват мотиви и за отхвърляне на предявения от майката
насрещен иск. Счита се, че определения от съда режим на лични отношения между
бащата и детето е неподходящ, несъобразен с конкретните обстоятелства по делото
и ежедневния ритъм на детето, същото се подлага на стресови ситуации и не са
защитени неговите интереси, режимът е неясен и объркан, като с него вместо да
се допринесе за уреждане и нормализиране на отношенията между родителите в
името на детето, се задълбочават проблемите. В заключение се моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да се постанови друго
решение, с което да се отхвърли предявения от бащата иск за изменение на режима
на личните отношения и да се уважи предявения от майката насрещен иск с
предложения в нея режим на лични контакти. Евентуално се моли въззивния съд да
определи друг режим на лични отношения между бащата и детето, който съдът счита
за подходящ с оглед интересите на детето. Претендират се направените по
съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба на Т. са направени доказателствени
искания за назначаване на тройна психологична експертиза със задачи, идентични
на поставените от нея в писмения й отговор по въззивната жалба на Н.Т.; за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ЦОП-Бургас; за изискване
от ЦОП на протоколите за осъществяваните срещи между страните и детето. С
определение на въззивния съд от 15.03.2018 г. е уважено искането за назначаване
на тройна психологична експертиза, а останалите са оставени без уважение като
неотносими и неоснователни.
В срока по чл.263, ал., ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на Н.Н.Т., не се взема становище.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не се представлява във
въззивното производство, не взема становище по двете жалби.
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирани лица
с правен интерес от обжалването, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
При служебната
проверка на обжалваното решението, извършена на основание чл.269 ГПК,
Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Районният съд се
е произнесъл по искове с правно основание чл.51, ал.4 СК.
Съдът
първоначално е сезиран с искова молба, подадена от Н.Т. с искане за
изменение на режима на лични отношения между него и детето му Никола, определен
с утвърденото от съда споразумение по бракоразводното дело между
родителите – гр.д.№ 2427/2014 г. по
описа на БРС. Изложени са твърдения, че ответницата Д.Т. не
изпълнява определения от съда режим на лични отношения, като ограничава
и възпрепятства контактите
между бащата и детето, а поради многократните откази на майката да го дава има
образувано изпълнително дело и досъдебно производство по множество преписки по
молби на бащата в V-то РПУ Бургас /пр.пр.№ 13246/2015 г. на РП-Бургас/.
Посочено е, че ищецът подал заявление в Отдел „Закрила на детето“ за ползване
на „Социална услуга и подкрепа“ към ЦОП – Бургас, благодарение на което
връзката му с детето била възобновена през м.март-м.април 2016 г., като майката
водела Никола в сградата на О“ЗД“, където се помещава ЦОП и ищецът се виждал
със сина си съобразно определения им с направленията график, който обаче не се
спазвал от майката. В тази връзка се сочи, че ответницата не само не спазва
определения от съда режим на личните отношения, но дори не е казала да детето,
че ищецът е неговият баща, не съдейства на детето и не го насочва към бащата, а
го препраща направо към социалните работници. Сочи се също, че майката е
конфликтна личност, започнала е да укрива детето в дните за свиждания и не
отговаря на позвъняванията на бащата, поради което за предотвратяване на
конфликтни ситуации при всеки нейн отказ да даде детето ищецът е търсил
съдействие от полицията. Въпреки това, ищецът твърди, че с детето имат
изградена силна емоционална връзка, поради което счита, че контактите със сина
му в ЦОП-Бургас са изключително малко и двамата се нуждаят от повече и
по-продължителни контакти помежду си, които ще са в интерес на детето.
Предвид това и оглед избягване на конфликтни ситуации около
приемането и предаването на детето, отправеното от ищеца искане до съда е да
измени определения с бракоразводното решение режим на лични отношения, както
следва: *всеки първи и трети петък от месеца бащата да взема детето от
подходящо за целта помещение в сградата на ЦОП-Бургас, от 16.45 ч. в петък до
08.45 ч. в понеделник, като приема детето от социалния работни и го връща на
същия; *30 дни през лятото с преспиване при бащата, като приемането и
предаването на детето става в ЦОП-Бургас след подадено заявление и
предварителна уговорка със социалния работник; *всяка нечетна година детето да
бъде при баща си от Коледните празници до края на зимната ваканция, с
преспиване, като бащата приема детето от социален работник в ЦОП-Бургас 15
минути преди края на последния работен ден, предшестващ празниците и го връща
на социалния работник 15 минути след започване на работното време в първия
работен ден след ваканцията; *всяка нечетна година детето да бъде при баща си
през Пролетната ваканция, с преспиване, като приемането и предаването на детето
да става по указания по-горе начин; *бащата да взема детето при себе си на
20.ХІІ (деня, следващ рождения ден на детето – 19.ХІІ), с преспиване, като
взема детето от социалния работник в ЦОП-Бургас, след предварителна уговорка в
зависимост от тава дали този ден е работен или почивен; *ако в посочените дни и
периоди на лични контакти детето боледува, свижданията да се осъществяват в
следващите почивни дни, съобразно посочения по-горе времеви период, като се
задължи майката да осигури на бащата две свиждания в месеца с детето; *бащата
да взема детето при себе си на Никулден, като го взема от ЦОП-Бургас на 06.ХІІ
петнадесет минути след започване на работния ден и го връща в институцията на
07.ХІІ петнадесет минути след започване на работния ден; *всяка нечетна година
детето да бъде при баща си за Великденските празници, като бащата го взема от
социалния работник в сградата на ЦОП-Бургас 15 минути преди края на последния
работен ден и го връща на същия 15 минути след започване на първия работен ден.
В депозирания писмен отговор ответницата
Д.Т. е оспорила иска като неоснователен, като е изложила подробни съображения,
че не са налице основания за изменение в посока разширяване на определения при
развода режима на лични отношения между бащата и детето, който е съобразен с
възрастта и нуждите на детето.
С писмения
отговор ответницата Д.Т. е предявила насрещен иск по чл.51, ал.4 СК срещу Н.Т. за
изменения на определения с бракоразводното решение режим на лични контакти
между бащата и детето Никола, като се иска контактите им да бъдат ограничени, поради
липсата изградена помежду им емоционална връзка, липса на родителски качества у
бащата и неговото явно незаинтересовано поведение спрямо детето. Посочено е, че
детето не разпознава в първоначалния ищец своя баща, а последният все още не
познава навиците и нуждите на сина си, имал пасивно поведение – не общувал с
детето, не се заигравал с него и не предприемал никакви адекватни действия за
изграждане на емоционална връзка между двамата, а използвал осъществяваните
контакти единствено като повод за скандали с майката, държейки се неподходящо с
нея пред детето. В тази връзка се твърди, че майката стриктно е спазвала
определения при развода режим на лични отношения, винаги е оказвала пълно
съдействие на бащата при осъществяване на срещите му с детето и всячески е
желаела да се поддържа връзката между тях, но въпреки това същият непрекъснато
неоснователно сезирал органите на полицията с твърдения за отказ от нейна
страна да му дава детето и всеки път е идвал на адреса й придружен от полицаи,
като самоволните му и неоснователни посещения в дома й с полиция са започнали
от най-ранна детска възраст на Никола и това е оставило отражение върху
психиката на детето, поради което бащата сам с поведението си е довел до
липсата на връзка с детето и то е започнало да го възприема не като родител и
опора, а като източник на стрес и негативни емоции.
Предвид това,
майката е отправила искане за изменение на определения режим на лични отношения
между бащата и детето, както следва: до навършване на пет години на детето
– *всяка втора и четвърта седмица от месеца през събота и неделя от 10.00 ч. до
12.00 ч. за всеки от дните; *всяка нечетна година през Коледните празници на
25.ХІІ. от 10.00 ч. до 12.00 ч.; *всяка четна година на Новогодишните празници
на 01.І. от 10.00 ч. до 12.00 ч.; така определените контакти да се осъществяват
в присъствие на майката, без преспиване при бащата; от петата до десетата
година на детето – *всяка втора и четвърта седмица от месеца през събота и неделя
от 10.00 ч. до 17.00 ч. за всеки от дните, като бащата ще взема детето в
посочения час от дома на майката и ще го връща там в посочения час; *седем
последователни дни през лятната ваканция от 10.00 ч. до 17.00 ч. за всеки един
от дните за периода; *всяка четна година за Коледните празници на 25.ХІІ. от
10.00 ч. до 17.00 ч., както и всяка нечетна година за Новогодишните празници на
01.І. от 10.00 ч. до 17.00 ч.; *в деня, следващ рождения ден на детето от 10.00
ч. до 17.00 ч.; горните контакти ще се осъществяват без присъствие на майката и
без преспиване на детето при бащата, като същия го взема и го връща от
местоживеенето му при майката; след навършване на 10-годишна възраст на
детето – *всяка втора и четвърта седмица от месеца през събота и неделя от
09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; * 20
последователни дни през лятната ваканция, с преспиване при бащата, от 10.00 ч.
на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; *всяка четна година за Коледните
празници от 10.00 ч. на 24.ХІІ. до 17.00 ч. на 25.ХІІ., с преспиване при бащата,
както и всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.ХІІ.
до 17.00 ч. на 01.І., с преспиване при бащата; *в деня, следващ рождения ден на
детето от 10.00 ч. до 17.00 ч., без присъствие на майката и без преспиване на
детето при бащата; *за осъществяване на горните контакти бащата следва да взема
и връща детето от местоживеенето му при майката; *за целия посочен режим на
лични отношения под „първа седмица“ се разбира тази, през която са всички дни
от седмицата.
В писмения
отговор по насрещната искова молба бащата е оспорил искането на майката за
изменение на режима на лични контакти с детето в предложения от нея вариант,
като са изложени съображения за неоснователност на искането.
И двете страни
са ангажирали писмени и гласни доказателства, по делото е извършена и приета
съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
С обжалваното
решение съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, налагащо
промяна на определения със споразумението за развода режим на лични отношения
между бащата и детето, тъй като възрастта и интересите на Никола налагат
по-чести контакти с баща му. Прието е, че изключително обтегнатите отношения на
двамата родители са повлияли негативно и
травматизиращо върху детето, а то има субективно желание за съхраняване и
разгръщане на психоафективните връзки, установено е и желанието му за по-чести
контакти с бащата и за оставане да преспива в дома му, съгласно психологичната
експертиза. Районният съд е приел, че по делото не е установено поведението или
личността на бащата да представляват опасност за правилното физическо или
психическо състояние на малолетния Никола, поради което не е налице основание
за исканото от майката ограничаване на времето за самостоятелно общуване между
детето и баща му. В тази връзка са кредитирани показанията на св.Спасова и св.Бангева-Аргирова,
които сочат, че детето се чувства спокойно с баща си, а майката не съдейства за
директен контакт между двамата, като не са кредитирани показанията на св.Ташев,
предвид близката му родствена връзка с майката (нейн баща) и явната му заинтересованост
от постановяване на решение в полза на дъщеря му. Горните изводи на съда са
основани на заключението по приетата психологична експертиза, с която са
установени доброто отношение на Никола към баща му, както и липсата на страх от
този родител и ясните индикации за емоционална свързаност между двамата, поради
което е постановено обжалваното решение с определения в него режим на лични
контакти.
Настоящият
въззивен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните в двете
съдебни инстанции доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че
страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен по взаимно
съгласие по реда на чл.50 СК с Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр.д.№ 2427/2014
г. по описа на БРС, с което е утвърдено постигнатото между тях споразумение по
чл.51 СК. С утвърденото със съдебното решение споразумение родителските права
спрямо малолетното дете Никола, роден на *** г. са предоставени на майката Д.Т.,
а на бащата Н.Т. е определен режим на лични отношения с детето, който е
разпределен на три периода, съобразно възрастта на детето към момента на
развода, като включва контакти до навършване на двегодишна възраст на детето,
между втората и третата му годинка и контакти след навършване на тригодишна
възраст на детето. Актуален понастоящем е режимът на лични контакти, определен
с бракоразводното решение след навършване на тригодишна възраст на Никола,
който е следният: *всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване при бащата, който взема
детето от дома на майката и го връща отново там в края на свиждането; * 20 дни
през лятото, с преспиване; *първите 5 дни от Пролетната ученическа ваканция;
*родителите ще редуват Новогодишните и Коледни празници, като всяка нечетна
година за Коледните празници детето ще бъде при майката, а за Новогодишните
празници при бащата, а всяка четна година обратно – детето ще бъде при бащата
за Коледните празници, а за Новогодишните празници при майката, като детето ще
преспива при баща си; *бащата ще взема детето при себе си и в деня след
рождения му ден от 10.00 ч. до 17.00 ч.
И
двете страни са ангажирали гласни доказателства – св.Мария Спасова и св.Яна
Бангева-Аргирова, водени от бащата Н.Т., както и св.Мария Данева и св.Ташко
Ташев (баща на майката), водени от Д.Т..
В
показанията си св.Спасова е заявила следното: Като социален работник в
ЦОП-Бургас се е запознала със страните през м.април 2016 г., когато е
стартирало предоставянето им на социална услуга. Конфликти между родителите не
е имало, същите не поддържали никакви контакти помежду си при срещите си в ЦОП
и не контактували по никакъв начин. В институцията детето е било водено от
майката, понякога придружавана от нейния баща и по принцип детето е предавано
на свидетелката, а тя го давала на бащата, като в повечето случаи майката
закъснявала за срещите, които били от 16.00 ч. Свидетелката не е виждала
майката да съдейства за директен контакт между детето и бащата. Първоначално
срещите между бащата и детето били два пъти в месеца, но впоследствие майката
решила, че срещите не могат да бъдат повече от веднъж месечно. При последните
срещи с бащата не е имало случаи детето да не иска да влезе при него, детето е
било много спокойно, даже се е случвало да се обърне към него с „тате“ и е
изразявало желание да продължи срещата с баща си извън сградата на ЦОП, както и
баща му да отиде да го вземе от дома му, то било доволно от срещите с бащата. Имало
е случаи в края на срещите детето да излиза от стаята, прегърнало баща си, но
майката го вземала от неговата прегръдка, а в други случаи детето излизало
тичайки или държейки бащата за ръка и тогава отивало при майка си. Бащата
винаги носел играчки на детето, даже се уговаряли той да му ги пази до
следващата им среща. При срещите бащата се заигравал с детето, сам осъществявал
контакт с него, търсел вниманието му, двамата си общували и не се е налагало
бащата да бъде насочван как и колко да общува с детето, а при предоставянето на
третата социална услуга детето започнало да се обръща към баща си с „тати“. На
свидетелката не е направило впечатление в началото детето да е заеквало, но
впоследствие то заговорило по-чисто и тя забелязала, че заеква, но при
последните срещи заекването изчезнало. Описала е случай на 15.09.2017 г.,
когато майката пристигнала със закъснение в сградата на ЦОП, видяла бащата във
фоайето и се обадила на тел.112, за да ги информира, че бащата е нарушил
съдебна заповед, но когато полицаите пристигнали, не установили да има
нарушение на такава заповед. Описвала е и случай на проведена среща между
бащата и детето, на която присъствала и майката, която през цялото време
гледала нещо на телефона си, като бащата й задал два въпроса за детето, а тя му
отвърнала, че в момента са в съдебна процедура и не може да му даде отговор по
тях, като свидетелката не може да каже дали за тази среща има съставен
протокол. Свидетелката е посочила, че трудно е осъществяла консултации с
майката и трудно се е свързвала с нея, тя не отговаряла на обажданията й, не се
вслушвала в даваните й съвети и не приемала консултациите. Майката е била
консултирана за нуждата да предразполага детето преди срещите му с бащата, като
понякога то е идвало разстроено и сърдито, но в повечето от последните случаи
при срещите с бащата детето е идвало предразположено. Според св.Спасова, към
момента не са постигнати целите на индивидуалния план по предоставената
социална услуга.
В
показанията си св.Бангева-Аргирова е заявила, че като психолог в ЦОП е включена
в екипа, занимаващ се със страните и детето. Като психолог е имала три
индивидуални срещи с детето от м.септември 2017 г. насам, а преди това е
участвала в екипа по срещите между бащата и детето, както и с бабата и дядото
по бащина линия. При първите срещи в екипа, преди повече от година, детето било
малко дистанцирано и сдържано спрямо баща си, но с течение на времето
емоционално се отпуснало и двамата започнали да си играят, то се чувствало
добре, играело с баща си и търсело неговото внимание, развила се близост между
двамата, като до момента не е имало отчетен риск, който да е налагал
прекратяване на среща. Свидетелката е заявила, че срещи между бащата и детето
не са провеждани от три-четири месеца (т.е. от юли-август 2017 г.), като към
датата на съдебното заседание (06.11.2017 г.) се работи по програма с детето,
защото майката твърди, че то било стресирано след срещите си с бащата, но за
момента не е отчетен повишен стрес у детето от срещите с баща му. По тази мярка
срещите трябвало да бъдат всяка седмица, но последните няколко били нарушени,
като причината за това е майката, която в телефонен разговор на 16.10.2017 г.
казала на свидетелката, че не може да доведе детето в същия ден, но не го
довела в ЦОП и през следващите седмици. Наблюденията на св.Бангева-Аргирова при
проведените от нея три индивидуални срещи с детето са, че то е спокойно, в
началото не се обръщало към баща си с „тати“, но при последните срещи започнало
да го прави. Имало е случаи, в които при предаване на детето от майката то се
разстройвало, но при последните срещи не е било така.
В
показанията си св.Ташев (баща на майката) е заявил, че дъщеря му никога не е
създавала пречки на бащата да се види с детето, като преди срещите тя го
подготвяла, приготвяла му багажа и го водела в детския център, където била
определена срещата, като свидетелят всеки път придружавал дъщеря си, тъй като я
карал с колата до там. Не е виждал Д. да настройва детето против баща му или да
възпрепятства срещите им. Посочил е, че след като детето навършило двегодишна
възраст, при първата му среща с бащата, която не се провеждала в детския
център, то получило стрес и трябвало да го водят на лекар, като за тази среща
бащата предварително бил извикал
полиция, без да има причина за това, тогава след като взели детето от майката
то повърнало и се наакало. Посочил е също, че при всяка от следващите срещи
бащата продължил да идва с полиция, без да е предизвикан скандал, а детето
всеки път било подготвено, като Д. и полицаите предлагали на бащата тя да
излезе заедно с детето, за да го предразположи, но той всеки път отказвал и си
тръгвал. При всяка среща бащата идвал с полиция, като при два от случаите той
останал пред входа, а в дома на майката се качили само двамата полицаи, за да
вземат детето. След това започнала социалната услуга, която се провеждала два
пъти в месеца, като свидетелят вземал детето от детската градина и го водел в ЦОП,
а дъщеря му идвала с тях по пътя, но всички тези срещи протичали с голям стрес
за детето. Св.Ташков стоял във фоайето и виждал как при всяка една от срещите
детето само или придружавано от социалния работник излизало по няколко пъти от
стаята, където се провеждали срещите, плачело и търсело майка си. Детето
виждало майка си през стъклената врата и не се успокоявало, което налагало
социалната работничка да отвори вратата, майката да влезе в стаята да успокои
детето и след това срещата с бащата да продължи, като в края на срещите
излизало със социалната работничка, но бързало като куршум към майка си. След
срещите детето мълчало и не говорело по два дни, било стресирано, не заспивало
по цяла нощ, а на другия ден не искало да ходи на детска градина, детето не
възприемало добре срещите и плачело, когато влизали в ЦОП, даже по едно време
заеквало, не искало да ходи там, а за баща си изобщо не споменавало, като
казвало, че в ЦОП ще се среща с някаква леличка и с чичко. У дома детето никога
не е споменавало думата „тати“ или „татко“. Бащата престанал да идва с полиция в
дома на майката след като започнала социалната услуга в ЦОП, като тя винаги е
оказвала съдействие на институцията.
В
показанията си св.Данева е заявила, че не е чувала разговори между майката и
детето за баща му, нито е чувала детето да споделя нещо за баща си или да му се
казват отрицателни думи за него, не е виждала и майката да забранява на детето
да играе с играчките, подарени от бащата или да му забранява да говори за него.
Свидетелката не е говорила с детето за желанието му за срещи с бащата и не знае
какво е отношението му към тези срещи. Знае, че през последната година бащата
трябва да се вижда с детето всеки понеделник между 16 ч. и 17 ч., но не знае
дали извън тези понеделници той е идвал да търси детето, тъй като свидетелката
не поддържала толкова чести отношения с майката.
От
представения по делото социален доклад от Д“СП“ – Бургас е видно, че и двамата
родители са заявили пред социалния работник, че определеният със
бракоразводното решение режима на лични отношения между бащата и детето не се
изпълнява. В тази връзка, майката е заявила, че режимът на лични контакти по
решението се е изпълнявал до 19.12.2015 г., когато детето навършило две
годинки, като впоследствие бащата престанал да търси детето в определените дни
за среща. От своя страна, бащата е заявил пред социалния работник, че е търсил
детето в регламентираните дни за лични контакти, но не откривал никого на
адреса, като майката не отговаряла и на телефонните му обаждания, което го
принудило да потърси съдействие от О“ЗД“, както и да заведе настоящия иск. По подадени
от Н.Т. ***, за периода 2016-2017 г. са издадени четири направления за социална
услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП-Бургас, като в хода на
социалната услуга е констатирано, че родителите са със силно влошени отношения,
което възпрепятства осъществяването на личните контакти на бащата с детето, но
въпреки това връзката родител-дете не е прекъсната, като се наблюдава
изграждане на доверителна връзка между бащата и детето,което е в негов интерес.
Констатирано е също, че детето е с положителна нагласа и готовност за
продължаване на контакта с бащата и извън сградата на ЦОП-Бургас, като предвид
липсата на диалог между родителите и с цел осигуряване интересите на детето, е
издадено направление на 16.08.2017 г. за дългосрочна социална услуга „Семейно
консултиране и подкрепа“ към ЦОП-Бургас за промяна нагласата на родителите и
възстановяване на комуникацията помежду им по отношение на въпросите, касаещи
детето. При стартирането на тази услуга обаче са възникнали затруднения при
осъществяване на контакт и връзка с майката, като същата не е отговаряла на
позвъняванията на екипа, с което е затруднила работата им, но впоследствие е
договорено изпълняването на контакти между детето и бабата и дядото по бащина
линия, съгласно спогодба по гр.д.№ 980/2016 г. на БРС (по иск по чл.128 СК), а
относно осъществяването на срещи между бащата и детето майката е заявила, че не
желае такива да се осъществяват в хода на тази социална услуга. От своя страна,
бащата е заявил, че е възпрепятстват от майката да вижда детето и единствената
му възможност за това са организираните от екипа на ЦОП срещи, които майката
отказва да се осъществяват. Досежно отношенията между родителите и детето,
социалните работници са установили видима емоционална връзка на детето с
майката. В хода на социалната услуга контактите между бащата и детето
преминават спокойно, двамата влизат съвместно в стаята за консултации, бащата
откликва на потребностите на детето, привлича вниманието и интереса му чрез
представяне на любими игри за момчето, бащата познава предпочитанията на сина
си, детето търси внимание от баща си и допуска телесна близост помежду им, от
която изразява радост /гушкат се гъделичкат се/, в присъствието на
специалистите бащата предлага на детето възможност за осъществяване на срещи
извън сградата на ЦОП в регламентираното време за контакти и детето с желание
приема. През периода на предоставяне на социалната услуга се наблюдава
изграждане на доверителна връзка между бащата и детето, връзката между тях не е
прекъсната, детето приема и търси присъствието на баща си, а бащата от своя
страна успява да откликне на желанията на детето, познава неговите
предпочитания. Наблюдавано е наличие на родителски капацитет у бащата и ресурс
за развитие и надграждане, ако му бъде дадена възможност за осъществяване на
срещи и контакти с детето. Но въпреки положените усилия от екипа на ЦОП-Бургас,
към момента майката е заявила категорично, че не желае да се организират и
провеждат срещи между бащата и детето в рамките на предоставяната социална
услуга.
Страните
са ангажирали и писмени доказателства пред районния съд, като представят такива
и във въззивното производство,от които
настоящият съд
намира за относими към предмета на доказване следните – писма на Д“СП“ Бургас, договори
за
ползване на социална услуга „Семейно консултиране и
подкрепа“ от ЦОП-Бургас и индивидуални планове за предоставяне на услугите,
отговори на ЦОП-Бургас по подадени от бащата заявления за неспазване на графика
за срещи от майката, план-организация на учебния ден на детето, постановления на РП-Бургас за отказ
от образуване на наказателно производство по чл.182,
ал.2 НК, протоколи на ДСИ по образувано от бащата изпълнително дело за
предаване на детето. Анализът на тези доказателства сочи, че въззивникът
Т.
активно е търсел съдействието на социалните служби, заети с опазване интересите
на децата, за разрешаване на проблема във връзка с контактите му с детето Никола;
сезирал е
неколкократно и БРП
във връзка с поведението на майката, насочено към препятстване на контактите му
с него; на родителите е била предоставена социална
услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ с цел подобряване на
комуникацията между родителите и възстановяване на срещите между детето и баща
му,
която обаче не постигнала целите си, като диалогът между
родителите не е възстановен, а доверителната връзка между детето и бащата не е
достатъчно изградена. Останалите представени от страните писмени
доказателства, касаещи подавани от тях заявления, становища и молби до различни
институции,
представляват твърдения на страните,
които подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства по ГПК и
като такива не съставляват доказателства за същите тези твърдения.
Съгласно
заключението на приетата от първата инстанция съдебно-психологична експертиза,
изготвена от в.л.Кондева, формираната психоафективна връзка между детето и
майката е на неразривна свързаност, до степен на симбиотичност – отсъства
психологическата отделеност на детето, като тази връзка е обусловена в
значителна степет от нуждата и зависимостта му от майката. Откроява се
желанието на майката за контрол и липса на толерантност към потребностите и
предпочитанията на детето, тя казва – „Когато
аз съм наблизо, само тогава Ники е спокоен, Трябва да присъствам на тези
контакти!“. Въпреки това, налице са ясни индикации за емоционална
свързаност между детето и баща му, откроява се положителното отношение на Никола
и липсата на страх към баща му, отношенията им се основават на пълноценно
общуване, като преживяваната от детето сепарационна тревожност (тревожност при
отделяне от майката) отсъства при оставане на детето при бащата и то се чувства
спокойно и сигурно в негово присъствие, цялото му внимание е насочено към
бащата и то откликва на отправените от негова страна ласки и думи. В резултат
на извършената психо-социална работа с детето и родителя в ЦОП-Бургас, то е
изградило в психиката си образ на бащата и като такъв разпознава ищеца Н.Т.,
като знанието, с което детето разполага за бащата и отношенията им са резултат
предимно на личното му преживяване с него в хода на реализираните контакти
заедно, което се потвърждава и от думите на майката – „Ники започна да познава баща си покрай тези срещи в ЦОП“. В присъствието
на майката обаче, детето подтиска чувствата си към бащата – то индуцира
напрежението и отрицателните нагласи на майката спрямо бащата и това е особено
осезаемо за детето в съвместните контакти с баща му, по време на които майката
се чувства силно застрашена и привижда несъществуващи проблеми. В случая
потребността на детето от общуване с баща му е подтисната, но се проявява ясно
в неговите думи, с които то изразява гласно желанието си за контакт с родителя
– „Искам да виждам тате, да му се
обаждам“. В проведените интервюта и двамата родители изразяват желание за
по-добра комуникация помежду им, но същевременно с това ясно проличава
отсъствието на желание у майката за сътрудничество с бащата, като тя го държи
отговорен за проявлението на определени проблеми при детето (заекване) и
реакции от раздялата, които се използват от нея като аргументи за вредно
въздействие на бащата над детето, респ. за ограничаване на общуването с него, а
това показва открито желание у майката да наказва другия родител чрез
лишаването му от контакти с детето. В случая, съзнавано или несъзнавано майката
е въвлякла детето в родителския конфликт и то служи като оръжие и средство за
нейните цели. При това, според вещото лице, майката е родителят, който не
съдейства за формиране на чувство за идентичност у детето, за поддържане на
положителен емоционален климат в семейството и за съхраняване на положителен
психологически образ на бащата, като тя е потопена в собствените си емоционални
преживявания, породени от конфликта й с бащата, майката казва – „Казала съм на детето кой е баща му, но не
изпадам в някакви обяснения. Той сам избра да не е част от нашия живот“. В
присъствието на майката детето подтиска положителното си отношение към бащата,
като проявява външни признаци на отчуждение от него, като това поведение на
Никола е резултат от действията на майката, която продължава да изпитва силен
гняв към бащата. Това въвличането на детето в родителския конфликт му действа
силно фрустриращо и го поставя в тежък конфликт на лоялност, което създава
условия за развитие на отчуждение. Въпреки това, към момента на изследването не
може да се говори за разгърнат синдром на родителско отчуждение, но са налице
психологически условия и тенденции, чието трайно утвърждаване в отношенията
между бащата и детето би съдействало в посоча на отчуждаването му от бащата. В
тази връзка и предвид реакциите на детето при срещите му с бащата (първата е на
17.11.2017 г. след като контактите им са преустановени от м.юли с.г.,
потвърдено от майката) – детето се втурва към баща си, прегръща го, не проявява
реакции при напускането на майката, включва се спонтанно в съвместна игра с
бащата, видимо се оживява и изказва желание за реализиране на последващи
контакти с него и желание да гостува в дома му, вещото лице е стигнало до
становище, че възрастта на Никола и изградената психоактивна свързаност с
бащата позволяват безпроблемно осъществяване на контакти с него, без присъствие
на майката, като желанието на детето е за по-чести контакти с баща му и
оставане с преспиване в неговия дом. Осъществяването на посочените контакти в
отсъствие на майката не крие риск за емоционалното и психично здраве на детето.
Подобен риск, увреждащ неговата психика е провокиран от наличната семейна
ситуация, в която бащата е игнориран от живота на детето, като прекъсването на
контактите с бащата има крайно негативни емоционални и социални последици за
него в периода на детството и особено в перспектива – юношество и зрялост.
От
извършената пред първата инстанция психиатрична експертиза на бащата се
установява, че същият притежава нужната родителска компетентност, каквато има
всеки физически и психически здрав индивид, без личностови отклонения, девиации
и зависимости. Бащата е емоционално стабилен, волево и поведенчески устойчив,
отговорен да осигурява правата на детето си да бъде отглеждано и възпитавано по
начин, който да осигурява неговото нормално физическо, психическо, умствено,
нравствено и социално развитие по време на личните контакти с него. При
психиатричното изследване на бащата не са установени абнормности или
патологични отклонения в сферите на психичен жимот и функциониране, както и
склонност към лъжи, манипулации, агресивни актове, които биха повлияли
негативно върху родителския му капацитет и възможност да разбира и подпомага
детето си на всеки етап от неговото развитие.
Пред
настоящата инстанция е изготвена тройна съдебно-психологична експертиза,
извършена от вещите лица Р.К., Д.Ж. и Р.Я., съгласно която налице е силна
емоционална връзка на детето с майката и неизградена все още близка емоционална
връзка на детето с бащата. Никола е в спокойни и доброжелателни отношения с
баща си, отношенията им са сърдечни и весели, между тях не съществува
напрежение, тревожност или други препятстващи емоции и нагласи, двамата общуват
спонтанно и открито, като детето сяда в скута на баща си започва да си играе с
него, без да изразява тревога от отсъствието на майка си. Независимо от това,
при психологическия скрининг детето не включва бащата в кръга от близки хора, в
който са включени на първо място майката и после – вуйчото и бабата и дядото по
майчина линия. Според вещите лица, причината за това е ограниченото време,
което бащата и детето прекарват заедно и липсата на възможности за опознаване,
за съвместни дейности и за създаване на близост. Затова становището на
експертизата е, че към настоящия момент емоционалната връзка между детето и
бащата е в първоначален етап на формиране и в процес на развитие – в резултат
на положените усилия от страна на социалната услуга в ЦОП съществуват подходящи
и благоприятстващи тази връзка обстоятелства и развитие на отношенията в тази
насока. Детето разпознава Н.Т. като свой баща, но към настоящия момент не го
приема като значим и важен човек. По отношение на въпроса налице ли е синдром
на родителско отчуждение (СРО) експертизата счита, че в случая не се наблюдава разгърнат
такъв синдром от страна на майката, т.е. не е налице отчуждаване на бащата от
страна на майката, но съществува риск от развитието на СРО в бъдеще, в случай,
че не бъде разрешен конфликта между родителите и не бъдат създадени условия за
формиране на нормална връзка на детето с бащата. По въпроса имали у детето
изграден образ на бащата в лицето на въззивника Т., експертизата счита, че
детето разпознава бащата в тази му роля само формално, казва, че това е баща
му, без да го чувства като значим и важен човек, като поради ограниченото
присъствие на бащата в живота на детето то него разпознава като източник за
удовлетворяване на базисните му потребности. Причините за това са
обстоятелствата, при които се отглежда Никола – раздялата на родителите след
раждането и недостатъчното присъствие на бащата в живота на детето до момента,
но при създаване на подходящи условия емоционалната връзка между тях може да
бъде изградена, предвид ранната възраст и адаптивните способности на Никола, а
в най-добрия интерес на детето е това да се случи възможно най-скоро. В тази
връзка е посочено, че желанието на детето е да живее с майка си, но същото не
отказва да контактува с баща си, като по време на съвместното интервю е
наблюдавана от експертите бърза адаптация на детето към бащата и спокойно и
пълноценно общуване между двамата. Детето не показва симптоматика на тревожност
по време на интервюто, емоционално стабилно е както в отрязъка от време с
майката, така и при този с бащата, не е споделяло и за случаи на насилие към
него или към майка му от страна на бащата, като не са наблюдавани симптоми,
характерни за жертви или свидетели на насилие. Не са установени и никакви
признаци на тревожност, страх или други негативни емоции и чувства у детето
спрямо бащата, като по време на обследването то иска постоянно да си играят
заедно. Според вещите лица, важно условие, благоприятстващо създаването на
близост и емоционална връзка между бащата и детето, която към момента не е
формирана в достатъчна степен, е преодоляването на конфликта между родителите и
установяване на режим на лични отношения с бащата, който да позволи
осъществяване на родителската му роля, което се включва в най-добрия интерес на
детето. Предвид бързата адаптация на детето към бащата, добрата комуникация
между тях и успешното откъсване от майката, експертите са на становище, че
Никола би могъл да прекарва времето за контакти по първоначалната искова молба,
с откъсване от майката и преспиване при бащата, като важно условие за
осъществяване на този режим е създаването на позитивна предварителна нагласа у
него и спокойни обстоятелства при предаването му между родителите, които следва
да формират взаимно разбиране и толерантност и да си сътрудничат в името на
детето, тъй като съхраняването на постоянен контакт на детето и с двамата
родители най-добре отговаря на неговите интереси.
При така установената
фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд намира следното от правна страна:
Депозираната
от Н.Т. въззивна жалба е неоснователна по изложените в нея доводи и не следва
да се уважава, а депозираната от Д.Т. въззивна жалба е частично основателна по
изложените в нея доводи, като следва да се уважи частично.
При определяне режима на лични
отношения между дете и родителя, на когото не са предоставени родителските
права, следва да бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на
детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица-близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности (чл.59, ал.4 СК),
които взети в съвкупност формират комплексният критерий, въз основа на който се
извършва преценката не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, но и какъв да бъде режима на лични отношения на
детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права. Тази
преценка е предоставена в правомощията на съда, разглеждащ спора между
родителите, като водещ критерий е „най-добър интерес на детето“ в §1, т.5 ДР на
ЗЗДет., като режимът на лични отношения
се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен
случай, като основен критерий е „най-добрият интерес на детето“.
Въззивният
съд не споделя в цялост правните изводи на БРС относно определения режим лични отношения на бащата с детето в първите три месеца след
влизане в сила на решението,
като не намира основание за определяне на подобен режим в посочения период. Следва да има предвид обаче, че
поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо и за
двамата с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства
на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. При това, необходимо е да се постигне подходящ
баланс, като основен критерий за това са интересите на детето.
В тази
връзка следва да се отбележи, че предлаганият от бащата в исковата молба режим
на лични отношения с детето определено е в негов интерес, но с оглед
установените по делото обстоятелства този режим не може веднага да бъде
приложен с преспиване при бащата, като въззивният съд счита, че интересите на
детето изискват определянето на преходен период с оглед доизграждане и
затвърждаване на емоционалната връзка на бащата с детето. Също така следва да
се отбележи, че за майката, на която са предоставени родителските права, възникват
и допълнителни задължения да спазва коректно поведение спрямо бащата, да не
настройва детето срещу него и да не накърнява неговия авторитет. В тази връзка,
от заключението на в.л.Кондева по единичната психологична експертиза е видно,
че майката е тази, която по никакъв начин не приобщава бащата спрямо детето,
както и не му осигурява възможност за контакти с него, тя е родителят, който не
съдейства за формиране на чувство за идентичност у детето, за поддържане на
положителен емоционален климат в семейството и за съхраняване на положителен
психологически образ на бащата. При това, неоснователни за възраженията на
въззивницата Д.Т., че районният съд неправилно е кредитирал експертизата, тъй
като становището на вещото лице се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства, установяващи активните действия на бащата и търсеното от него
съдействие от различни институции за осъществяване на контакти с детето.
Становището на вещото лице се потвърждава от представения социален доклад на
Д“СП“-Бургас, съгласно който майката не оказва необходимото съдействие на
бащата в контактите му с детето, като категорично е заявила, че не желае
срещите му с Никола да се осъществяват в хода на предоставяната социална
услуга, като в този смисъл са и свидетелските показания (св.Спасова и
св.Аргирова), от които се установя, че майката нарушава графика на срещите,
като самостоятелно е решила, че вече не желае срещите с детето да бъдат по два
пъти в месеца, а иска те да бъдат само по един път месечно, не се вслушвала в
даваните й съвети, не приемала консултациите и социалните работници трудно се
свързвали с нея. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като
непротиворечиви и незаинтересовани, кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, с тях се изнасят данни основани на непосредствените
впечатления на свидетелките при осъществяваните срещи в хода на предоставяната
социална услуга, като не са налице индиции за тяхната заинтересованост. Предвид
това, недоказани остават твърденията на майката, която упорито се опитва да
внуши, че винаги е оказвала съдействие на ЦОП-Бургас за срещи на детето с
бащата и че никога не е възпрепятствала контактите им, като тези твърдения се
подкрепят единствено от показанията на св.Ташев (баща на майката), които в тази
им част съдът намира за заинтересовани с оглед близката родствена връзка на
свидетеля със страната, както и опровергани от останалите гласни и писмени
доказателства по делото, последните установяващи образуваните против майката
изпълнително производство за предаване на детето и множество сигнали до
органите на реда за възпрепятстване от нея на контактите на бащата с детето.
Ето защо, показанията на св.Ташев правилно не са били кредитирани в тази им
част от районния съд, като възраженията на въззивницата в този смисъл са
неоснователни. Не без значение обаче е обстоятелството, че преди да започнат
социалните услуги в ЦОП, бащата действително е ходил на всяка среща с детето до
дома му придружаван от полицаи, което не се отрича от него и се потвърждава от
показанията на св.Ташев, като не може да се приеме за нормална родителска грижа
така предприетото тогава поведение от негова страна, тъй като това несъмнено е
оказало стрес върху детето към онзи момент.
Същевременно,
по
делото не е установен
повишен риск за
детето в поведението на бащата, като твърденията на майката
за
агресивни прояви на последния към нея и близките й,
включително в присъствието на малолетното дете не
се подкрепят от събраните доказателства,
поради което претенциите и за предложения от нея твърде ограничителен режим на
лични отношения не кореспондира с интересите на детето. Несъмнено е и се
установява от изготвените пред първата инстанция и във въззивното
производство съдебно-психологични експертизи,
че детето Никола е въвлечено в
родителския конфликт от майката, както и в конфликт на лоялност, което
създава сериозен риск от развитие на синдром на родителско отчуждение
към бащата, въпреки, че такъв все още не се наблюдава, като в резултат
на ограничените контакти между бащата и детето емоционалната връзка между тях не е достатъчно
изградена и детето въпреки че разпознава баща си в това му качество, все още не
го приема за важен и значим за него човек. Именно това обстоятелство – недостатъчно
изградената емоционална връзка между бащата и детето, се явява единственото
основание за временно ограничаване на контактите между тях до
възстановяване на доверителната връзка помежду им, като
настоящият съд намира за основателни доводите на въззивницата Т. само в тази им
част. Тук следва да се отбележи, че е необходимо и в интерес на детето
родителите да загърбят личните си амбиции един към друг и да осъзнаят, че наличието
на пълноценен контакт на детето с двамата му
родители, и особено с бащата, който не упражнява родителските права, е в
най-висш интерес на детето, като се явява важен фактор за
неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие.
В тази
връзка, от данните по делото и от непосредственото впечатление от проведеното
пред въззивната инстанция съдебно заседание, се установява, че липсата на
комуникация между родителите, техните изключително влошени отношения, както и поведението
на майката, възпрепятствала контактите на детето с баща му, са причина за
установената с експертизата недостатъчно изградена емоционална връзка между
бащата и детето, като липсата на такава близост е в противоречие с висшите
интереси на Никола и крие рискове за неговото правилно развитие. Настоящият
съдебен състав намира, че посоченото фактическо положение, доколкото е
възникнало в резултат от поведението и на двамата родители, е показател за лошо
родителстване и недостатъчен родителски капацитет за всеки един от тях. Тези
обстоятелства обаче не попадат в обхвата на въззивна проверка и не следва да
бъдат обсъждани отделно от необходимостта майката да съдейства за спешното
възстановяване на отношенията на детето с бащата и мотивирането му за контакти,
включително и самостоятелни с бащата, както чрез определяне на подходящи
защитни мерки. В този смисъл са и двете съдебно-психологични експертизи, като
вещите лица изрично подчертават необходимостта от възстановяване на добрата
комуникация между родителите и създаване на спокойна среда при предаването на
детето, което е необходимо за осъществяване на пълноценни контакти на детето с
бащата и за изграждане отношения на близост и доверие помежду им.
Предвид
горното и с оглед установената от вещите лица-психолози бърза адаптивност на
детето към бащата, както и успешното му откъсване от майката, въззивният съд счита,
че е целесъобразно определянето на начален преходен период от четири месеца за
осъществяване на личните отношения между бащата и детето, като им се окаже
помощ от социалните служби и психологическа подкрепа. В тази връзка, настоящият
съдебен състав намира, че с оглед конкретните обстоятелства по делото – неразбирателство
между родителите, както и препятстването и ограничаването от майката на
контактите между бащата и детето, съвкупно довели до въвличането му в криза на
лоялност между родителите и до риск от отчуждаването му от бащата, е необходимо
при условията на чл.51, ал.4, вр. чл.59, ал.8, т.1 и т.2 СК да се вземат
защитни мерки за осъществяване на контактите на детето с бащата до възникване
на нормална комуникация помежду им и доизграждане и затвърждаване на
доверителната връзка и на близки отношения между тях като баща и син. Съдът
приема, че защитните мерки по чл.59, ал.8 СК следва да са в срок от два месеца –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. за всеки
един от дните, в присъствието на социален работник, след което следва едномесечен
преходен период на самостоятелни контакти – всяка първа и трета събота и неделя
от 10.00 ч. до 18.00 ч. за всеки един от дните, през който детето няма да
преспива в дома на бащата, а след това един месец – всяка първа и трета събота
и неделя от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00 часа в неделния ден, с преспиване
при бащата, след което режимът да се осъществява с преспиване при бащата за два
дни, както и официалните празници и лични празници на детето и ученически
ваканции, съгласно чл.59, ал.3 СК. В конкретния случай съдът счита, че
защитните мерки в така определения двумесечен срок следва да бъдат осъществявани
в присъствието на социален работник от компетентната Д“СП“-Бургас или на
определено от същата социална служба място в общността, където може да се
извършва наблюдение на контактите на детето с бащата от съответни специалисти –
социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне
на съответна социална услуга на родителите и детето. В тази връзка, въззивният
съд, като отчита отношенията между родителите, намира за нецелесъобразно
контактите на бащата с детето по време на защитните мерки и в преходния период да
се осъществяват в присъствието на майката, чиято активна позиция е довела до
липсата на достатъчно изградена връзка на детето с бащата. Отделно от това, посоченият
период от два месеца е достатъчен за преодоляване на разбираемата с оглед
възрастта на детето тревожност от раздялата му с майката и за създаване на
близост между детето и бащата, както и за развиване на нормалните родителски
умения у бащата за обгрижването му. Този период е достатъчен и за сигурността
на родителите и за справянето на бащата с родителските му задължения при
контактите му с детето, при наличието на независимо наблюдение и подкрепа, като
за това ще допринесе и предвидения преходен период от един месец (извън двата
месеца), в който бащата ще осъществява самостоятелни грижи за детето, без то да
преспива в дома му. След изтичане на тези периоди от три месеца на бащата
следва да се даде възможност да осъществява самостоятелни контакти с детето си с
преспиване на детето в дома му, който е в негов интерес.
Във
връзка с горното, неоснователни са възраженията на въззивника Т. относно
осъществяване на контакти с детето извън работното време на Д“СП“. По този
въпрос е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав – Определение № 108/09.02.2018 г. по гр.д.№ 51/2018 г. на ВКС, IV г.о, в което е прието, че Дирекция „Социално
подпомагане“ е сред органите, които
осъществяват държавната политика по закрила децата и контролът,
възлаган на социалния работник от компетентната Д“СП“ при осъществяване на
срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с
предоставянето на социалната услуга, съгласно определените от съда мерки, което
налага изготвяне на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална
оценка на потребностите, което налага възлагане със съдебното решение на
участие на Д“СП“ в по-обща рамка. Прието е също, че макар и Д“СП“ да не е
страна по спора между родителите за режима на личните отношения, тя е задължена
да изпълни съдебното разпореждане именно защото е компетентният орган по
закрила на детето, като необходимостта
от предоставянето на социалната услуга в почивни дни е обстоятелство
без значение при определяне на
защитните мерки и избора на
лице по чл.59, ал.8 СК, както и не прави невъзможно изпълнението на съдебното предписание.
Предвид
изложените съображения, БОС намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта досежно определения режим на лични отношения между
бащата и детето за периода от първите четири месеца след влизане в сила на
решението: за период от 3 месеца – всяка първа и трета седмица от месеца от
17.00ч. в петък до 17.00 ч. в събота, като детето бива предавано на бащата от
майката или от определено от нея лице, в присъствие на служител на ЦОП-Бургас и
в сградата на същата институция, а бащата връща детето в дома на майката, и за
първия месец след изтичане на посочения 3-месечен период (т.е. за четвъртия
месец) – всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч.
в неделя. Вместо отменената част следва да се определи в интерес на детето
следния режим в рамките на четири месеца след влизане в сила на решението: първият
и вторият месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч.
до 18.00 ч. за всеки един от дните, без присъствие на майката, като срещите се
осъществяват под контрола на социален работник от Д“СП“-Бургас или на
определено от същата социална служба място в общността, където може да се
извършва наблюдение на контактите от съответен специалист (социален работник,
педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на
родителите страните и детето; третият месец – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. за всеки един от дните, самостоятелно,
без присъствие на майката и на социален работник, без преспиване в дома на
бащата; четвъртият месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на
бащата, като в посочения четиримесечен период детето ще бъде предавано на
бащата от майката или от определено от нея лице в присъствие на служител на Д“СП“
и на определено от същата социална служба място в общността, а бащата ще връща
детето в дома на майката. Тук е необходимо да се посочи, че не следва друго
лице да взема и връща детето вместо бащата, тъй като това би означавало отстъп
от неговата родителска ангажираност и отговорност.
След
изтичане на четиримесечния период, контактите между бащата и детето следва да
се осъществяват съгласно определения с първоинстанционното решение режим на
лични отношения, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част
като правилно и законосъобразно. В тази връзка, въззивният съд намира за
неоснователни възраженията и на двамата въззивници против определения от БРС
режим, тъй като същият е в интерес на детето, като за заздравяване на връзката
му с бащата, то следва да продължи самостоятелните си контакти с него с
преспиване в дома му. По отношение на определените контакти на именния ден и на
рождения ден на детето, настоящата инстанция намира за неоснователни
възраженията на въззивника Т. за тяхното времетраене, тъй като районният
определил времевият им диапазон в зависимост от това дали съответната дата се
пада в учебен или неучебен ден, като е постановил контактите при съобразяване
на необходимия баланс между правата на родителите и интересите на детето, а
последните са с приоритет пред тези на бащата.
Неоснователни
са и възраженията във въззивната жалба на Д.Т. против решението на БРС за
отхвърляне на предявения от нея иск за изменение на режима на лични отношения
между бащата и детето, чрез ограничаването му по посочения от нея начин.
Противно на твърденията в жалбата, районният съд е изложил мотиви за
неоснователност на насрещната претенция, които напълно се споделят от
настоящата инстанция, поради което БОС препраща към същите на основание чл.272 ГПК. Необходимо е допълнително да се отбележи, че постановяването на ограничителен режим
на личните отношения чрез намаляване на времетраенето им, осъществяването им
само в присъствието на майката и т.н., в какъвто смисъл е искането на въззивницата,
предполага наличието на доказани обстоятелства, които застрашават интереса на
детето от контактите с баща му, необходимо е такова поведение на бащата, което
несъмнено и категорично да сочи на опасност за здравето, психиката и
възпитанието на детето в отсъствие на майката и сериозно увреждане на неговите
интереси. А в случая, по делото не
е доказано контактите между бащата и детето да го застрашават или да се
отразяват неблагоприятно по какъвто и да било начин върху неговото физическо
или психическо здраве, което евентуално би послужило като основание за
ограничаване на тези контакти. Следва да се има предвид, че в най-добър интерес
на самото дете е да бъдат установени и затвърдени стабилни емоционални връзки
между него и баща му, което може да стане единствено, ако двамата се срещат
редовно и прекарват заедно не само определените им дни за срещи. Контактите на малолетния Никола с баща му
са от изключително значение за неговото развитие, като му помагат да изгради
отношения на привързаност с него и съдействат за формиране на нови значими
модели на общуване, които обогатяват емоционалния му живот и подпомагат процеса
на създаване на собствена идентичност. В
тази връзка, исканото от майката ограничаване на лични отношения между бащата и
сина му не са в интерес на детето, тъй като няма да съдействат за неговото
правилно развитие и личностно оформяне и биха попречили за нормалното развитие
на чувствата на привързаност и обич между син и баща. В случая, определения от
БРС режим на лични контакти е съобразен с възрастта на детето и е в негов
интерес, създават възможност бащата да изразява своята обич и привързаност, а
също и детето да развива чувствата си към него, тъй като то ще израства не само
под грижите и обичта на майка си, но и при подкрепата и бащината обич на баща
си, след раздялата на родителите. В този смисъл насрещната искова молба на
майката е неоснователна и правилно е отхвърлена от съда.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да обърне внимание на двамата родители и да им
укаже, че е в конкретния случай е изключително важно тяхното взаимно съдействие
и нормална комуникация помежду им за доизграждане и затвърждаване на доверителната
връзка на детето с бащата, в каквато насока са неговите висши интереси. Тук следва да
се отбележи, че майката, която упражнява родителските права носи родителската
отговорност за изграждане у детето на необходимия за правилното му развитие
положителен образ на бащата, като за целта е необходимо да прояви по-голямо
активно съдействие за осъществяване на контактите между детето и бащата. Съдът
намира за необходимо да укаже на родителите също така, че влошените и
конфликтни отношения между тях не следва да се проектират върху детето им и да рефлектират на контактите му с родителя, при
когото то не живее. Необходимо
е родителите да превъзмогнат личните си амбиции един спрямо друг и да положат
усилия за изграждане и заздравяване на връзката родител-дете, тъй като предприетото
от тях поведението на непрекъснато противопоставяне е пагубно за детето и вреди
на неговите интереси, които са с приоритет пред техните желания и предпочитания.
Детето следва да общува и с двамата си родители и роднините им, за да се
формира като пълноценна личност, а това може да се постигне единствено от
родителите, от взаимното им общуване, добронамереност и толерантност един към
друг за опазване интересите на тяхното дете.
На основание чл.4, ал.1, т.1
ЗЗДет. на Д“СП“-Бургас следва да бъде се изпрати препис от настоящото решение
за оказване на съдействие и подпомагане на детето и родителите за осъществяване
на постановените от съда защитни мерки по чл.59, ал.8 СК.
По отношение на направените от двете страни искания за
разноски, въззивният съд намира, че такива не им се дължат. С
оглед характера на производството по чл.51, ал.4 СК като такова по спорна
съдебна администрация, в което не се разрешава със силата на присъдено нещо
материалноправен спор, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на правата на страните, признати и гарантирани от закона, като
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник, правилото на чл.78 ГПК за присъждане на разноски не може да намери
приложение. Съдебното решение изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете, ползва и двамата родители, поради
което всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение №
385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, І г.о. Ето защо, в случая
правилото на чл.78 ГПК не намира приложение и разноските, сторени от страните в
настоящето производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така,
както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ОТМЕНЯ решение № 2098/19.12.2017
г., постановено по гр.д.№ 3950/2017 г.
по описа на Районен съд – Бургас за изменение
на основание чл.51, ал.4 СК на установения със споразумението
по чл.51, ал.1 СК, утвърдено с Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр.д.№ 2427/2014
г. на БРС, режим на лични отношения между бащата Н.Н.Т., ЕГН ********** и сина
му Никола Николаев Т., ЕГН **********, В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични
отношения между бащата и детето за период от първите 4 месеца след влизане на
решението в законна сила, както следва: за период от 3 месеца след влизане
на решението в законна сила – всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч.
в петък до 17.00 ч. в събота, като детето бива предавано на бащата от майката Д.Т.Т.
или от определено от нея лице, в присъствие на служител на ЦОП-Бургас и в
сградата на същата институция, а бащата връща детето в дома на майката, и за
първия месец след изтичане на посочения 3-месечен период (т.е. за четвъртия
месец) – всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч.
в неделя, като ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА
ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между бащата Н.Н.Т., ЕГН ********** и сина му Никола
Николаев Т., ЕГН **********, за
период от 4 /четири/ месеца след влизане на решението в законна сила, както следва:
- първия
и втория месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч.
до 18.00 ч. за всеки един от дните, без присъствие на майката, като срещите се
осъществяват под контрола на социален работник от Д“СП“-Бургас или на
определено от същата социална служба място в общността, където може да се
извършва наблюдение на контактите от съответен специалист (социален работник,
педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на
родителите страните и детето;
- третия
месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00
ч. за всеки един от дните, самостоятелно, без присъствие на майката и на
социален работник, без преспиване в дома на бащата;
- четвъртия
месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата
- в
посочения четиримесечен период детето ще бъде предавано на бащата от майката Д.Т.Т.
или от определено от нея лице в присъствие на служител на Д“СП“-Бургас и на
определено от същата социална служба място в общността, а бащата ще връща
детето в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2098/19.12.2017
г., постановено по гр.д.№ 3950/2017 г.
по описа на Районен съд – Бургас, в останалите обжалвани
части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на Н.Н.Т. и на д.Т.Т. за присъждане на направените по делото разноски.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от решението на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас за
предприемане на мерки по чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет. за оказване на съдействие и
подпомагане на детето и родителите за осъществяване на постановените от съда
защитни мерки по чл.59, ал.8 СК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.