Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 4779 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано е по постъпила искова молба от „Ленно” АД, гр. София /с
предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД/ срещу И.Г.Б. ***.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1113,91 евро главница към 04.05.2016 г. по договор за
заем – потребителски кредит „Прайм“ от 27.01.2016 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
117,11 евро договорна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 27.04.2016 г.;
Ищецът
„Ленно” АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД/ e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу И.Г.Б. за следните суми: 1113,91
евро – падежирала главница към 04.05.2016 г. по договор за заем за
потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №*** от 27.01.2016 г. с нот.заверка на
подписите рег. №245/27.01.2016г. при нотариус Пламен Цветков, рег. №583 при НК;
117,11 евро - падежирала договорна лихва съгласно чл. 2.3 (а) и (b) от договора за периода от 03.02.2016г. до 27.04.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/04.05.2016 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 600,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 48,15
лв.
Заповедта за
изпълнение е издадена на 09.05.2016 г., като е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ Александър Бизов
по изпълнително дело № 366/2018 г. по неговия опис. След указание до ищеца,
последният е предявил иск за установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 27.01.2016г. между „Ленно“ АД (с
предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД), в качеството си на
„Заемодател“, от една страна, и И.Г.Б., с ЕГН **********, като
„Заемополучател", от друга страна, е сключен Договор за заем -
Потребителски кредит „ПРАЙМ“ - клиентски № *** от 27.01.2016 г. с нотариална
заверка на подписите. Сочи, че съгласно постигнатите уговорки в договора за
заем заемодателят се е съгласил да предостави в полза на заемополучателя заем в
размер на EUR 2 500 (две
хиляди и петстотин евро), а последният се е задължил да върне заема, заедно с
натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в чл.2.3 и чл.2.4 и в срок от
26 седмици. Твърди, че съгласно чл. 2.2., б. “а“ т. “i” от договора, заемът бил
усвоен в брой при подписването на договора, като същото било декларирано от
страните чрез положените от тях подписи, в която част договорът за заем имал
характер на разписка с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че по
посочената в договора сметка на заемодателя - „Ленно“ АД (с предишно
наименование "ТНК Кепитъл Мениджмънт" АД), не са постъпили плащания
по падежиралите седмични вноски. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Твърди, че ищецът не е представил справка, от която да е видно, че
ответницата не е направила вноски за погасяване на задължението си. Счита, че
клаузата от договора в чл. 2.3, б. F е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като за заемополучателя е предвидено
задължение в 7-дневен срок от сключването на договора да осигури надлежно
обезпечение на кредитора , като при неизпълнение е предвидено увеличение на
лихвения процент на 36 %. Счита, че по този начин се предвижда скрито
увеличение на уговорения лихвен процент, като клаузата противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Поддържа, че уговорената договорна лихва не може да надвишава с
повече от три пъти законната такава, като в случая този размер се превишавал,
което представлявало нарушение на добрите нрави, поради което следва де се приеме,
че клаузата е нищожна на това основание. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1895/2016 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
Мениджмънт” АД/ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против И.Г.Б. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 1252/09.05.2016 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 1113,91 евро – падежирала главница към 04.05.2016 г.
по договор за заем за потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №*** от
27.01.2016г. с нот.заверка на подписите рег.№245/27.01.2016г. при нотариус
Пламен Цветков, рег. №583 при НК; 117,11 евро - падежирала договорна лихва
съгласно чл. 2.3 (а) и (b) от
договора за периода от 03.02.2016г. до 27.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.05.2016г./
до изплащане на вземането, както и за сумата 600,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 48,15 лв.
По делото е
представен договор за паричен заем за потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №****
от 27.01.2016г. с нот.заверка на подписите рег.№245/27.01.2016г. при нотариус
Пламен Цветков, рег. № 583 при НК, сключен между „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД, в качеството му на заемодател, и И.Г.Б., в
качеството й на заемополучател. По силата на договора заемодателят предал в
собственост на заемателя сумата от 2500 евро, която последната се задължила да
върне на 26 седмични вноски, всяка от които в размер на 97,41 евро, съгласно
погасителен план, приложен към договора.
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че във връзка с процесния договор ответницата е направила една
вноска за погасяване на задължението на 03.02.2016 г. в размер на 97,41 евро, с
която са погасени частично суми, дължими за главница (95,01 евро) и договорна лихва (2,40 евро). Посочено е от
вещото лице, че поради неизпълнение на задължението от страна на ответницата да
представи уговореното в чл. 2.3 (f) от
договора обезпечение, кредиторът е начислявал лихва в увеличения размер от 36
%. Посочено е, че дължимата главница към 04.05.2016 г. по процесния договор за
заем е в размер на сумата от 1113,91 евро, а дължимата падежирала лихва за
периода от 03.02.2016 г. до 27.04.2016 г., изчислена на база 36 %, е сума в
размер от 116,03 евро.
Съдът
кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
иск е за сумата в размер на 1113,91 евро – падежирала главница към 04.05.2016
г. по договор за заем за потребителски кредит „ПРАЙМ”- Клиентски №***** от
27.01.2016 г. с нот.заверка на подписите рег. №245/27.01.2016г. при нотариус
Пламен Цветков, рег. №583 при НК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.05.2016 г. до погасяването.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Ленно“ АД (с
предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД) и ответника
е възникнало облигационно отношение по договор за паричен кредит, по силата на
което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и
заплащане на договорна лихва в претендираните размери. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
Установи се
по делото, че ответникът и ищцовото дружество (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД) са страни по
процесния договор с обективираното в него съдържание. В чл. 2.2 от договора е
уговорено, че с подписването на същия, страните потвърждават, че сумата по
заема е усвоена в брой от заемополучателя, в която част съдът приема, че
договорът има силата на разписка за получената сума. Договорът е подписан на
27.01.2016 г., за което е налице нотариално удостоверяване, видно от
отбелязването, направено на последната 17-та страница от договора. Ето защо
съдът приема, че се явява доказан първият елемент от фактическия състав на
спорното материално право, а именно възникването на облигационно правоотношение
между страните чрез реалното предоставяне на сумата, предмет на договора за
заем.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Неоснователно
е направеното възражение от страна на ответника за нищожност на целия договор поради
съдържащи се в него неравноправни клаузи. Договорът не страда от посочените от
ответника пороци в неговото съдържание, поради което не следва да бъде обявена
неговата недействителност в цялост.
По
изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява
възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен
заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на
кредитора - предаването на паричния кредит на кредитополучателя /ответника/ - в
брой към момента на подписването на договора.
По делото
няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
носещ доказателствената тежест, за заплащане на претендираните като непогасени
вноски. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
непогасеният остатък от главницата към 04.05.2016 г. е в размер на сумата от 1113,91
евро. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъди и
законна лихва върху главницата, считано от 04.05.2016 г. до окончателното
погасяване на сумата.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
е иск за сумата от 117,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.02.2016
г. до 27.04.2016 г.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Ленно“ АД (с
предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД) и ответника
е възникнало облигационно отношение по договор за паричен кредит, по силата на
което за заемателя е възникнало задължението за заплащане на договорна лихва в
претендирания размер. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От процесния
договор за потребителски паричен кредит се установява, че страните в чл. 2.3
(а) от договора са уговорили годишен лихвен процент в размер на 5 % върху
усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем. Съгласно чл.
2.3 (е), в случай че заемополучателят не изпълни което и да е свое задължение
по договора на съответната падежна дата, е длъжен в 7-дневен срок от
неизпълнението да предостави допълнително обезпечение по кредита –
поръчителство, което да отговаря на изрично разписани условия, респ. да учреди
ипотека върху недвижим имот с ликвидационна цена по експертна оценка минимум в
двоен размер на цялото задължение по договора. В случай на неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение е предвидено годишният лихвен
процент да се увеличи на 36 % - чл. 2.3 (f).
Ответницата
е направила възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 2.3 (f) от договора, като счита същата за нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК
поради това, че същата има скрита цел и като резултат се достига до заобикаляне
на закона. Сочи, че по този начин се
достига до заплащане на възнаградителна лихва, която надвишава с повече от три
пъти законната такава. Съдът намира направеното възражение за неоснователно по
следните съображения: На първо място, допълнително уговореното договорно
задължение за ответницата да представи обезпечение по кредита, възниква единствено
при неизпълнение от нейна страна на задължение за плащане на уговорените в
погасителния план падежни дати. На следващо място, посочените в разпоредбата
като възможни обезпечения не са трудно постижими за ответницата – осигуряване
на поръчител физическо или юридическо лице, за които са налице само две
изисквания, на които трябва да отговарят – размер на доход и редовен статут в
Централния кредитен регистър. В случай че не осигури поръчител, е предвидена
възможност за обезпечаване на кредита чрез учредяване на ипотека върху недвижим
имот. На заемополучателя е предвиден достатъчен срок за осигуряване на
обезпечението, който е предварително известен за нея /7 дни, считано от датата
на неизпълнението/. Уговорената разпоредба за увеличаване размера на
възнаградителната лихва не противоречи и на добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В случая, видно от разпоредбата на чл. 2.3 (f), увеличението на лихвения процент е обосновано с повишения риск за
заемодателя, какъвто съдът несъмнено приема, че е налице при неизпълнение на
задължението на заемополучателя да заплати дължимите суми според погасителния
план.
Не се
достига като резултат и до прекомерно завишаване размера на договорната лихва,
както твърди ответницата. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В
тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е
приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 5,12 %,
от които 5,00 % лихва и 0,12 процентни пункта такса разглеждане на документи –
арг. от чл. 2.1, б. (b), т. 4.
След увеличението на лихвения процент на основание чл. 2.3 (f), ГПР става в общ размер от 36,12 %, от които 36 % лихва и 0,12 процентни
пункта разходи. Така полученият общ размер не надвишава пет пъти размера на законната
лихва. Следователно посочената клауза не е нищожна и поради противоречие със
закона - чл.19, ал.5 ЗПК. В горепосочения смисъл е напр. Решение от 13.12.2019
г. по в. гр. дело № 596/2019 г. по описа на ОС Враца.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че дължимата възнаградителна лихва в посочения период е в размер на сумата от 116,03
евро, до който размер следва да бъде уважен искът. За горницата до пълния
предявен размер от 117,11 евро искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски пропорционално на
уважената част от исковете, а именно сумата от 688,04 лв., включваща: сумата от
88,57 лв. държавна такса; сумата от 249,78 лв. възнаграждение за вещо лице;
сумата от 249,78 лв. възнаграждение за особен представител и сумата от 99,91
лв. юрисконсултско възнаграждение /от първоначално определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ/.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Доказателство за сторени такива обаче не са представи по
делото, поради което не следва да бъдат присъждани.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. Пропорционално на
уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 98,06 лв., включваща 48,11 лв. държавна такса и 49,95 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено след определено от исковия съд
юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя по ч. гр. дело № 1895/2016
г. в размер на 50,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ/.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че И.Г.Б., ЕГН: ********** дължи на „Ленно” АД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД/, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1895/2016
г. по описа на РС Враца, както
следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1113,91
евро, представляваща главница,
дължима по вноски с настъпил падеж към 04.05.2016 г. по договор за заем –
потребителски кредит „Прайм“ от 27.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.05.2016 г. до окончателното погасяване на задължението;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 116,03 евро,
представляваща договорна лихва по вноски с настъпил падеж за периода от
03.02.2016 г. до 27.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
117,11 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.Б., ЕГН: ********** да заплати на „Ленно” АД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД/ сумата от 688,04
лева - разноски в производството по гр. дело № 4779/2019 г. по описа на РС
Враца съобразно уважената част на исковете, както и сумата от 98,06 лева - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1895/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI
състав, съобразно уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: