№ 3926
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110142258 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от ......... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Е. С. И. за
сумата 3154,85 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ........., сумата 463,76
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г., сумата 56,54 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и
сумата 11,67 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.01.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1358/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника , респ.
с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове с довода, че между него и ищеца не е налице облигационно
1
отношение. Посочва, че не е наследник на нито едно от посочените от ищеца лица, вкл. и Т
Д. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност оспорва дължимостта на
претенциите за дялово разпределение, както и за обезщетения за забава. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ............... не изразява становище по
спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
От приобщения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 15.04.1971 г. се установява,
че процесният недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, е
закупен от А В Д и съпругата му Б Ц Д. Не е спорно, че А В Д е починал на 24.05.2007 г., а
Б Ц Д е починала на 29.07.2019 г. като видно от приобщените удостоверения за наследници,
издадени от ......... ....... за свой наследник по закон са оставили единствения си син В А Д. По
делото не са представени доказателства, а и не се твърди А В Д и съпругата му Б Ц Д да се
разпоредили с правото на собственост върху имота преди смъртта си, поради което
собствеността върху същия е преминала върху техния син по наследство.
Установява се, че В А Д е починал на 20.11.2019 г., оставяйки за свой законен
наследник съпругата си Т С.а Д, която по арг. от чл. 9, ал. 3 ЗН е получила цялото
наследство на съпруга си, вкл. и придобития от него по наследство недвижим имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в ......... След смъртта на 29.05.2021 г. на Т С.а Д
2
всички нейни имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са
преминали върху нейните наследници, който според представеното удостоверение е нейният
брат - настоящият ответник Е. С. И..
По делото е представено съдебно удостоверение изх. №83054/20.12.2022 г. , издадено
от СРС, от което се установява, че под №2512/20.12.2022 г. в нарочната книга на съда е
вписан отказа от наследството на наследодателя Т С.а Д на Е. С. И.. При смърт на
наследодателя и приемане на наследството, наследниците придобиват всички имуществени
права или дробни части от тях на наследодателя, както и отговорят за задълженията, с които
наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават. По аргумент за
противното, при направен отказ от наследство, наследниците на задълженото лице не носят
отговорност за задълженията на наследодателя, респ. не придобиват притежаваните от него
вещни права. По делото няма данни или доказателства, че преди вписване на отказа от
наследство ответникът е извършил действия, които несъмнено да предполагат неговото
намерение да приеме наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН и от които да се направи
извод, че е приел наследството на покойната Т С.а Д. Ищцовото дружество не установи в
процеса, че ответникът е приел наследството чрез конклудентни действия. Поради това
съдът приема, че отказът от наследство, който е надлежно вписан според изискванията на чл.
49 ЗН, е произвел действие и следва да бъде съобразен. С оглед направения отказ следва да
се приеме, че ответникът Е. С. И. се е лишил както от облагите на наследството, така и от
всички тежести, с които то е обременено. Предвид изложеното, предявените против него
искове, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Доколкото по делото не се установи, че през процесния период ответникът е бил страна
по твърдяното облигационно правоотношение в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот, респ. наследник на задължения, предявените главни искове следва да
бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, поради което съдът намира, че следва да следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът претендира присъждане на адвокатски възнаграждения за двете
производства, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представени са договори за правна защита и
съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА с оглед декларациите в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2
ЗА и на процесуалния му представител следва да се определи адвокатско възнаграждение,
което ответникът да бъде осъден да заплати.
Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в
хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби
и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-
438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита, че възнаграждението
следва да бъде определено на сумата 50,00 лева.
По отношение на разноските за настоящото производство следва да се посочи, че
съобразявайки цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
3
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че определеното в размер на 400,00 лева възнаграждение отразява реалната цена на
положения от процесуалния представител на ответника труд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... със седалище и адрес на управление: ........... против
Е. С. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 3154,85 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в гр. ........., сумата 463,76 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2022 г.,
сумата 56,54 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата 11,67 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2024 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1358/2024 г., по описа на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... да заплати
на адвокат Р. К. Р. ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 400,00 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника Е. С. И. ЕГН ********** по
гр.д. №42258/2024 г. на СРС 71 състав и сумата 50,00 лева възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника Е. С. И. ЕГН ********** по ч.гр.д. №1358/2024 г. на СРС
71 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4