Присъда по дело №241/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 67 от 30.04.2024 година, постановена по НОХД №
241/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Х.А. /Н. А., роден на ***г. в гр.*** Сирийска Арабска Република, по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 13.04.2024 година, в района
на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на село Воден, община Болярово
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от
три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. И.Г. от АК – Ямбол.
Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за
установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Х.А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. И.Г. заявява, че
обвинението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът да
постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия като при определяне на наказанието,
което да му се наложи, да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства –
чистото му съдебно минало и съдействието на органите по разследването и му определи
наказания при условията на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години
и глоба в предложения от прокурора размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Х.А. е роден на ***г. в гр. *** Сирийска Арабска Република и е
гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но преди около един месец я напуснал и
отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава на
територията на Европа, като премине от Република Турция в Република България през
границата на страната ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по
закон разрешение от надлежните органи на властта. Целта му била да отиде да живее и
работи в Германия, където живеел брат му. В изпълнение на намерението си подсъдимият
заедно с други негови сънародници, на 12.04.2024 година достигнал границата на Република
Турция с Република България с помощта на неустановени по делото лица срещу
предварително договорено възнаграждение. На следващият ден – 13.04.2024г. подсъдимият
заедно с други лица от групата /общо 10 човека/ преодолели възпрепятстващото съоръжение
на границата на страната ни в района на гранична пирамида № 193, в землището на село
Воден, община Болярово, област Ямбол, като преминали през отвор в същото
възпрепятстващо съоръжение и всички десет лица от групата продължили движението си
към вътрешността на Република България. Вървели в гориста местност, но след около 2-3
минути подс. Х.А. и неговите спътници били забелязани от гранични полицаи, между които
и св. Н.Н., спрени за проверка и задържани .
От показанията на св. Н. – служител в ГПУ – Болярово при РДГП – Елхово е видно,
1

че при извършен от него и колегите му на 13.04.2024г. около 20.00 часа по време на работа
обход на възпрепятстващото съоръжение на държавната ни граница, било констатирано
нарушаване на държавната граница в района на 193 гранична пирамида в землището на
с.Воден, община Болярово Елхово от група лица, като имало срез в ограждащото
съоръжение и следи /пътека/ от слегнала трева с посока от турска към българска територия,
наоколо се намерили и разхвърляни бутилки и раница. След това свидетелят и колегите му
тръгнали в посока на оставените следи на територията на страната ни и на около 200 метра
във вътрешността и няколко минути по-късно достигнали група от 10 лица – седем мъже,
една жена и две деца, които не говорели български език, никой не представил документ за
самоличност и всички се самоопределили като сирийски граждани. Лицата, между които и
подс. Х.А., били задържани и отведени в ГПУ Елхово.
При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който
се представил като Х.А. /Н. А., гражданин на Сирийска Арабска Република. При влизането
си в страната ни подсъдимият Х.А. не е носил документ за самоличност, нито е имал
надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че Х.А. не е осъждан на територията на Република България към
момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелят Н.Н., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Н. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Н.Н., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването и задържането му на територията на страната ни.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Х.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 13.04.2024 година, в района на гранична
пирамида № 193, находяща се в землището на село Воден, област Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Н.Н., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
2

деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х.А. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Х.А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
3

подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата
в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Х.А., тъй като към момента на деянието той не е осъждан
за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от
свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.Х.А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като на
подсъдимият не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази разпоредба би се
стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като процесното и затова
според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще доведе до
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	67
Дата:	30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200241
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 април 2024 г.

Присъда по дело №241/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите