№ 13844
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110149840 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 312670/03.11.2023 г. и молба с вх. №
391561/03.12.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк.
Филиз Ибрямова, срещу Е. П. А., с ЕГН: **********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца в лично качество и в
качеството й на наследник на лицето Ю. Х. А., починала на 31.05.2020 г.
сумата от общо 1425.23 лева – представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № 89, находящ се в гр. София, общ.
Столична, район Красна поляна, ж.к. Разсадника Коньовица, бл. 81, вх. Б, аб.
№ 246629, формирана от следните суми: 1/ сумата от 1220,47 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 175,36 лева –
обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., 2/ сумата от
24 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 5,40 лева – обезщетение
за забава за период от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г.
Претендира разноски за исковото производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
1
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, общ.
Столична, район Красна поляна, ж.к. Разсадника Коньовица, бл. 81, вх. Б, ап.
89 /придобит по наследство от Ю. Х. Арнаудова/, въз основа на което и
съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия
при общи условия за битови нужди. Посочва, че през процесния период
дялово разпределение е извършвано от ищцовото дружество въз основа на
сключен договор по чл.138б ЗЕ за извършване на посочената услуга между
етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден
недвижим имот, от една страна като възложител и „Топлофикация София“
ЕАД, като изпълнител. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради
което претендира и лихва за забава.
С исковата молба са представени: списък на живущите в бл.1 в ж.к.
„Разсадника“ от домсъвета; удостоверение за идентичност на адрес от „ГИС
София“ изх. № 68-00-1715/2/15.01.2013 г.; договор между етажните
собственици на адрес: гр. София, ж.к. ********** и „Топлофикация София“
ЕАД относно извършване на услугата дялово разпределение; заявление с рег.
№ Г-7367/05.12.2012 Г. от ЕС с адрес: гр.София, ж.к. „Разсадника“, бл.81 до
„Топлофикация София“ ЕАД; протокол от общо събрание на етажна
собственост от 04.12.2012 г. с адрес: гр. София, ж.к. Разсадника, бл.81 за избор
на ФДР с приложения към него; протоколи за извършване на отчет на уредите
за дялово разпределение от 13.05.2021 г. и от 13.05.2022 г.; протокол за отчет
за аб.№ 246629 от 08.05.2021 г.; протокол за отчет за аб.№ 246629 от
07.05.2022 г.; обща фактура № ********** от 30.06.2021 г.; обща фактура №
********** от 31.07.2022 г.; извлечение за абонат ********** за периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г.; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
С допълнителна молба вх.№ 319154/09.11.2023 г. Столична община –
район „Красно село" е представил по делото удостоверение за съпруга и
родствени връзка с изх.№ 6016/31.10.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначен от съда особен представител – адв. С. П., е постъпил
писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се
оспорват като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани.
Оспорва исковата молба като недопустима, тъй като към нея няма
представено удостоверение за наследници. Представя съображения, че
исковата молба следва да се счита предявена на 07.11.2023 г., доколкото с
Определение от 07.11.2023 г. съдът е установил, че Ю. Х. Арнаудова е
починала на 31.05.2020 г., поради което я е заличил по делото и на нейно
място е конституирал Е. А. като законен наследник. Посочва, че не е доказано
2
процесният недвижим имот да е ползван от друго лице след смъртта на Ю.
Арнаудова, настъпила на 31.05.2020 г., поради което не е доказано изпълнение
на задълженията на ищцовото дружество и реалното доставяне на ТЕ за този
период. Посочва, че макар ответницата да има качеството на наследник на Ю.
Арнаудова, последната нито е приела наследството, нито се е отказала от него.
Предвид последното, моли съдът да спре исковото производство и да се
проведе производство по реда на чл.51 ЗН, в което да се определи срок на
ответницата, в който да направи изрично волеизявление дали приема
наследството на Ю. Арнаудова.
Твърди се, че не ставало ясно кой е процесният имот.
Прави се възражение за погасяване на част от сумите по давност.
В хода на делото, по същото е представен окончателен разделителен
протокол от ЖСК „Техноекспорт строй“.
В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Особеният представител на ответницата поддържа възражението си, че
част от сумите са погасени по давност и иска постановяване на съдебно
решение при съобразяване на това възражение.
Третото лице помагач по делото не е конституирано.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 1220.47 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и 175.36 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г.; главница за дялово разпределение в
размер на 24 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и 5.40 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г. Съгласно
приложено по делото извлечение от сметка /л. 30/ главницата за потребена
топлинна енергия е формирана от сумата от 392.50 лева – изравнителна
сметка за отоплителен сезон 2020/2021 г., отразена в м. юни 2021 г.,
допълнителна изравнителна сметка за същия период отразено в м. август 2021
г. в размер на 15 лева, сумата от 806.05 лева изравнителна сметка за
отоплителен сезон 2021/2022 г., отразена в м. юли 2022 г. и допълнителна
изравнителна сметка за същия отоплителен сезон в размер на 6.92 лева,
отразена в м. октомври 2022 г.
От страна на ответницата не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
3
топлинна енергия.
Видно от ангажираните фактури същите са издадени на името на Ю.Х.А..
Съгласно обща фактура № **********/30.06.2021 г. за м. май 2020 г. за имота
е била начислена сумата от 109.87 лева, а за м. юни 2020 г. сумата от 155.28
лева.
От представено по делото копие от окончателен разделителен протокол,
приет от ОС на ЖСК „Техноекспорт строй“ – блок 1, находящ се в местност
„Разсадника – Коньовица“ в гр. София, с протокол № 33 от 21.09.1995 г.
лицето Ю.Х.А. е получило в дял и придобило право на собственост върху
имот – апартамент № 89, находящ се 16-ти етаж, вх. Б, в сградата на
„Техноекспорт строй“ – блок 1, кв. 77, по плана на м. „Разсадника –
Коньовица“ в гр. София.
Съгласно удостоверение от ГИС София от 15.03.2013 г. за идентичност на
административни адреси – стар адрес – ЖСК „Техноекспорт строй“ – блок 1 е
идентичен с настоящ адрес – ж.к. ************.
Видно от удостоверение за съпруг и родствени връзки и справка в НБД
„Население“ Ю.Х.А., с ЕГН: ********** е починала на 31.05.2020 г. като е
оставила за свой наследник същеря – ответницата Е. П. А.. Съпругът на
Ю.Х.А. – лицето Павел Атанасов също е починал.
От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за промени във вещно правния статут на
имота вкл. такива касаещи процесния период.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда – като
услугата „дялово разпределение“ се е извършвала от самия ищец
„Топлофикация София“ ЕАД като ФДР.
Съгласно справка в НБД „Население“ /л. 48 от делото/ ответницата Е. П.
А. е адресно регистрирана на адрес: гр. София, ж.к. *************
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е направеното възражение за давност и дали ответницата е
потребител на топлинна енергия предвид възражението, че няма данни дали е
приела наследството на майка си. След указания на съда ищцовото дружество
е уточнило адреса и абонатния номер на процесния топлоснабден имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
4
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства /копие от
окончателен разделителен протокол, приет от ОС на ЖСК „Техноекспорт
строй“ – блок 1, удостоверение от ГИС София от 15.03.2013 г. за идентичност
на административни адреси, удостоверение за съпруг и родствени връзки и
справка в НБД „Население“ и ОУ на ищцовото дружество/ се установява, че
ответницата, а преди това и нейната майка Ю.Х.А. /само за частта от
процесния период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г./ са били в облигационни
отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в
процесния период, доколкото е била едноличен собственик на процесния
имот. Не се спори и относно реалното извършване на услугата дялово
разпределение.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Тук следва да се отбележи и че ищцовото дружество доказва наличието
на облигационна връзка – като ангажира документи за собственост на имота
респ. за настъпилото наследствено правоприемство. Съгласно справка от НБД
„Население“ ответницата е адресно регистрирана в процесния имот от
раждането си и няма данни да е променяла адреса. Поради това и ищецът
изпълнява задължението да докаже при условията на пълно и главно
доказване посочените факти. От своя страна ответната страна не ангажира
доказателства в полза на твърдението си, че се е отказала от наследството на
5
майка си. Поради това и доводът за липса на информация в този смисъл не
може да послужи като аргумент за неоснователност на исковата претенция.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана – по своето
основание.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По отношение на възражението за давност същото е частично
основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания
са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период за топлинна енергия съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява частично основателно –
предвид датата на исковата молба – 07.09.2023 г.
С оглед горното погасени по давност се явяват вземанията за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. вкл. /доколкото
плащането за м. юни 2020 г. е следвало да бъде платено до 15.08.2020 г., след
която дата и ответницата е изпаднала в забава; от своя страна задълженията за
следващия процесен месец – юли 2020 г. е следвало да бъдат заплатени до
15.09.2020 г. поради което и към 07.09.2023 г. това задължение не е погасено
по давност/. Поради това и искът за главница остава основателен и доказан за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.вкл. /като периодът, в който Юлиана
Арнаудова все още е била жива не попада в този период/, като дължимата
сума възлиза на 955.32 лева /като съдът изчислява посочената сума по общата
фактура, както е описана във фактическата страна на спора и извлечението от
сметка/.
За периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. вкл. и за разликата до пълния
размер на претенцията или за сумата от 265.15 лева искът за главница следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от 114.66 лева – за периода от 15.09.2021 г. до
17.08.2023 г. върху съответните главници. Съответно за сумата от 60.70 лева –
обезщетение за забава върху съответните погасени по давност главници искът
следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
6
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за основателен
изцяло, доколкото същият е съобразен с изтеклата давност и се претендира с
начална дата от 01.07.2020 г. В случая услугата е извършвана от самия ищец и
въпросът със заплащането й на трето лице не стои.
Следва да бъде отхвърлен изцяло искът за обезщетение за забава –
доколкото по делото не са ангажирани ежемесечни фактури и не се установява
потребителят да е поставен в забава досежно плащането на тези суми.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 100 лева за юрисконсулт, 57 лева за държавна такса, 420 лева депозит за
особен представител и 20 лева такси за съдебни удостоверения и 5 лева
административна такса за документ. Тези разноски са действително
извършени, като само за сумата от 5 лева – административна такса, не се
представя разходооправдателен документ. Предвид изхода на делото и
съобразно уважената част от исковете от сумата от общо 597 лева му се
дължат 458.25 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
*********** в лично качество ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, следните суми: 1/сумата от 955.32 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж.к. ***********,
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от 114.66 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г. върху
съответните главници; 2/ сумата от 24 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2023 г. до окончателното плащане на сумите КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 265.15 лева – главница,
представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имота за периода от
01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. вкл. и за сумата от 60.70 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г. върху съответните главници;
2/ за сумата от 5.40 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г. поради
7
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Е. П. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
*********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 458.25 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
49840/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете /за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител и
такса за СУ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8