РЕШЕНИЕ № 470
гр. Бургас, 23.03.2009
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: VІІ гр. състав
при секретаря VІІ гр.
състав, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 190 по описа за 2009-а
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 318 и чл. 322, ал. 2, ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1, СК.
Делото
е образувано по повод исковата молба на М.В.В., с която претендира прекратяване
на брака й с В.А.В.,***, сключен на ... год. в гр. Бургас, поради дълбокото му
и непоправимо разстройство по вина на ответника; предявени са и небрачни искове
за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище, при отчитане
съществуващото право на ползване върху част от него за пълнолетния син на
съпрузите С. В.В., както и за постановяване след развода съпругата да продължи да
носи брачното си фамилно име; ангажирани са доказателства, претендират се
деловодните разноски.
Ответникът
не изразява становище по предявените искове; не ангажира доказателства.
Съдът,
след запознаване със становището на ищцата и представените по делото
доказателства, след преценка на приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно
от представените по делото удостоверения, М. и В. В. са сключили граждански
брак помежду си на ... год., през времетраене на който са родени децата им И.
(23.03.1978 год.) и С. (21.01.1981 год.), двамата пълнолетни към настоящия
момент. В обстоятелствената част на исковата молба съпругата сочи, че добрите
семейни отношения на страните постепенно се влошили поради поведението на
ответника, който упражнявал психически и физически тормоз над съпругата си и
над сина си, не осигурявал издръжка. По делото е разпитан свид. И. Ш., дъщеря
на страните, който сочи, че ответникът имал сприхав нрав, дразнел се дори от самото
присъствие на съпругата в семейния дом; свидетелят твърди, че скандалите между
съпрузите са чести, но непредизвикани от М.В., като ответникът употребявал
алкохол в големи количества и се напивал до невъзможност да върви; понастоящем
не говорел със сина си С. Свидетелят сочи, че е живял с родителите си в дома им
до 2004 год., а оттогава често ги посещава, твърди, че брат й С. обитава едната
спалня на тристайното жилище, а родителите й живеели разделено в дневната и
втората спалня.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения брачен
иск за основателен. Данните по делото сочат, че брачната връзка на М. и В. В. е
дълбоко и непоправимо разстроена. Ангажираните по делото доказателства –
показанията на свидетеля Ш., установяват причината за това – виновното
поведение на ответника В., изразяващо се в психическо насилие над ищцата, в
демонстрираната му явна незаинтересованост към брачния партньор, към интересите
на сина им С. и към нуждите на семейството. Това поведение на ответника е
морално укоримо, обществено неприемливо и необосновано, като липсват насрещни
доказателства – чл. 154, ал. 1, ГПК, за противобрачни прояви и на съпругата. В
този смисъл следва да се приеме, че с поведението си В.В. е причинил дълбоко и
непоправимо разстройство на брака си с ищцата, което налага прекратяване на
брачната връзка.
Уважаването
на главния иск налага уважаване и на небрачната претенция за предоставяне на
ищцата ползването на семейното жилище – иск за него не е предявен и от
ответника, т. е. липсва спор между страните по този въпрос (1327-94-ІІ ГО на
ВС). Ползването следва да се предостави за хола и за спалнята на тристайното жилище,
тъй като върху втората спалня, запазено право на ползване има пълнолетният син
на страните С. В. (в тази насока са и показанията на разпитания свидетел) – 20-63-ППВС,
1-57-ППВС. Ползването на всички сервизни помещения на апартамента следва да се
осъществява общо от ищцата и от пълнолетния й син. Съдът намира, че не следва
да извършва проверка по отношение възможността за съвместното ползване на
жилището от двамата съпрузи, тъй като не е налице искане от ответника в тази
насока, а и липсват данни за търпимост в отношенията между двамата, позволяваща
такова правно разрешение (12-88-ОСГК на ВС).
В
изпълнение разпоредбата на чл. 326, ГПК съдът дължи произнасяне и по въпроса за
фамилното име на съпругата, което е променено от нея при сключване на брака й с
В.В.. С оглед факта, че ищцата не е предявила искане за възстановяване на
предбрачното й фамилно име – К., и не е направено изрично противопоставяне от
страна на ответника, на основание чл. 103, СК, тя следва да продължи да носи
брачното си фамилно име В.
На
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, предвид уважаването на предявените искове,
ответникът В.В. следва да заплати на съпругата си направените деловодни
разноски в общ размер от 326,50 лева.
С оглед
прекратяване на брака между страните съдът определя държавна такса по делото в
размер от 50 лева, платима от ответника – чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси; чл. 329, ал. 1, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между М.В.В., ЕГН **********, и В.А.В., ЕГН **********,***, ж.
к. ..., бл. 444, вх. А, ет. 8, ап. 23, сключен на ...77 год. в гр. Бургас, за
който е съставен Акт № ... на ОбНС-Бургас, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът В.А.В.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, състоящо се от хола (дневната) и от едната спалня
на АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. Бургас, ж. к. ..., бл. 444, вх. А, ет. 8, целият
с площ от 79.90 кв. м., целият апартамент състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 23, на съпругата М.В.В.,
при съществуващо право на ползване върху втората спалня на същото жилище за
пълнолетния син на страните – С. В.В., ЕГН **********. Ползването на всички сервизни
помещения на описаното жилище ще се осъществява общо между М.В.В. и пълнолетния
й син С. В.В..
ПОСТАНОВЯВЯ,
след прекратяване на брака съпругата М.В.В. да продължи да носи брачното си
фамилно име В.
ОСЪЖДА
В.А.В., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 444, вх. А, ет. 8, ап. 23, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М.В.В., ЕГН ********** ***, ж. к. ...,
бл. 444, вх. А, ет. 8, ап. 23, деловодни разноски в размер от 326,50 (триста двадесет
и шест запетая петдесет) лева.
ОСЪЖДА
В.А.В., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 444, вх. А, ет. 8, ап. 23, да
заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 50 (петдесет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: VІІ гр. състав
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Е. Х.