Определение по дело №103/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…………...2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 31.01.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:             ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

ч. въззивно търговско дело № 103 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Разпореждане № 46160/23.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 17410/ 2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение срещу В.В.Т. за сумата 235,60 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че предвид характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, следва да се решат по исков ред, в случай че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК. В този смисъл инвокира оплакване, че заповедният съд е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага подробни съображения за същността на неустойката, валидността на конкретната неустоечна клауза и редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК в тази му част. Моли за отмяна на разпореждането и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред ВРС, е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.В.Т., за следните суми: сумата 356,46 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 3054104 от 09.10.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.В.Т., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/01.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 34,62лв., представляваща договорна лихва за периода 10.11.2017 г.- 09.04.2018г.; сумата 235,60 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; сумата 27,00 лв. – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения; сумата 30,07 лв. – законна лихва върху непогасената главница в периода 10.04.2018 г. – 14.11.2018 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за сумата 235,60 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, като въз основа на служебно извършената проверка на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е приел, че искането в тази му част противоречи на закона, по-специално на разпоредби от Закона за потребителския кредит.

Съдът е посочил, че клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на нормата на чл. 16 от ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това, според ВРС, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване.

Въззивният съд намира, че подаденото заявление от 20.11.2018 г. съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, налице е пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, така щото длъжникът е в състояние да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.

Независимо от това, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави.

В изпълнение на това служебно правомощие настоящият съдебен състав намира, че видно от изложеното в т. 12 от заявлението, клаузата за начисляване на неустойка при неосигуряване на двама поръчители, които да отговарят на конкретни материални условия и да следва да поискат да сключат договор за поръчителство за обезпечение на предоставения кредит, е неравноправна и в явно противоречие с изискванията за законност, равнопоставеност и добросъвестност. Касае се за опит от страна на кредитора да си осигури допълнителна печалба, прикрита формално зад уговорка за „неустойка“. Очевидно е, че така уговорената неустойка не е свързана с непосредствено претърпяни вреди, излиза извън присъщите си по закон функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. Видно е още, че посредством така уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се добавя още едно акцесорно задължение, което е недопустимо.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 272 от ГПК, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 279 от ГПК.

При този изход от делото разноски не се присъждат.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 46160/23.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 17410/ 2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение срещу В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 235,60 лв. (двеста тридесет и пет лева и шестдесет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                               2.