Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…….2.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 905 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
П Производството
е образувано преди допълнение на чл. 113 ГПК (ДВ бр.100/2019г) и е разгледано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане обективно съединени преки искове, предявени на осн. чл. 405 КЗ от В.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Д. ***. *** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, гр.
София ул. Света София 7, чрез адв. Т.Д.(***, както следва:
за заплащане на застрахователно обезщетение за
нанесени повреди при ПТП на застраховано МПС по полица „каско“ в размер на
31474 лв, увеличен до 33616.98 лв равняващо се на стойността на необходимите
ремонтни работи по увредени детайли(подробно описани в уточняваща молба на л.
89 от делото) и направените разходи за репатриране на автомобила, ведно със
законна лихва от предявяване на иска,
както и обезщетение в размер на 1503.76лв увеличен до 1606.14лв за неоснователно забавяне на изплащане на обезщетението
след изтичане на срока за произнасяна на застрахователя, считано от 14.12.2018г
до 03.06.19г.
Ищецът твърди, че като собственик на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е200“, с рег. №В****СА сключил с ответника застрахователна полица “Пълно Каско” по застрахователна полица №*/*.0*.20*г. със срок на
покритие от 19.09.2018г. до 18.09.2019г. за риск сблъскване при ПТП за договорена застрахователна сума от 60 000 лв и
допълнителна клауза „официален сервиз“, гарантираща на застрахования покритие
на разходи за ремонт по застраховано МПС в сервиз на официален представител на
съответната марка МПС. Сочи, че след изплащане
на цялата годишна премия, на 17.11.2018г. настъпило ПТП, като в резултат от опита на водача да
избегне удар с внезапно излязло на пътя диво животно, автомобилът завил рязко в
ляво и се блъснал в крайпътно дърво. Събитието било удостоверено в протокол от
контролни органи по транспорта и било декларирано надлежно на 19.11.18г, като застрахованият избрал да
бъде парично обезщетен за ремонтни разходи по експертна оценка, а понесените от удара увреждания по предната част на застрахования
автомобил били документирани в подробни описи при извършения оглед служители на
застрахователя. Като счита, че
ответникът неоснователно отказал да изплати договореното обезщетение по щета №0020-090-1415/20.11.2018г
застрахованият претендира за присъждането му в цялост , включително с
разходите, които направил за преместването на автомобила от местопроизшествието
до паркинга, където е бил огледан от експертите на застрахователя.
По същество,
представителят на ищеца бланкетно излага доводи за основателност на
претенцията, доказана със събраните от съда доказателства. В подробни писмени
бележки пълномощникът коментира заключението на експерта и гласните
доказателства, за да опровергае възраженията на застрахователя за инсцениране
на събитието или умишлено заблуждаване на застрахователя относно увреждането на
застрахованата вещ. Счита, че е доказал пораждането на вземане в размер на възстановителната
стойност на ремонта в оторизиран сервиз на марката, който е бил осуетен с
неоснователния отказ и моли претенцията за обезщетяване с цената на резервните
части и труда в официалния сервиз и направените от собственика разходи по
репатриране на катастрофиралия автомобил да бъде уважена в цялост със съответното обезщетение за забава.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си адв. С.
оспорва иска като неоснователен, като
счита, че ПТП е инсценирано, а повредите са били причинени по друг начин, тъй
като е липсвало съответствие между посочения от застрахования механизъм и
фактическите увреждания(по увредените повърхности на МПС нямало никакви
следи/остатъци от материали, свързани с посоченото място на произшествието,
където също нямало никакви следи от процесното МПС - върху пътната настилка,
банкета и тревната площ до дървото, в което е настъпил сблъсъкът, засягането на
конкретни детайли не кореспондирало на удара във вертикално препятствие). Позовава
се на изричното изключване от покритие на увреждания, причинени в резултат на
инсценирано застрахователно събитие, опит за заблуда или премълчаване от страна
на застрахования на действителните обстоятелства, при които е възникнало
събитието. Отделно оспорва претендирания размер, като се позовава на избрания
от застрахования начин на обезщетяване по методика за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя. Възразява за тотална щета
(стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната
стойност на автомобила), като се позовава и на неизпълнено задължение за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС и претендира приспадане на
остатъчна стойност на запазените части.
По същество пълномощникът поддържа доводи за недоказано събитие, покрито
като риск от застрахователя. Защитата е доразвита в писмени бележки, като се
основава на констатираните от експертите на застрахователя несъответствия между
щетите и декларираното събитие и съпоставката им с констатациите на контролните
органи, посетили местопроизшествието. Пълномощникът счита, че заключението на
съдебния експерт е било основано на променени фактически обстоятелства и без да
се отчетат данните за мястото на събитието непосредствено сред ПТП, фиксирани в
албумите на застрахователя. Моли недоказаните претенциите да бъдат отхвърлени в
цялост.
Страните претендират насрещно за определяне на
разноски, като само ищецът е уточнил искане в списък по чл. 80 ГПК ( на л. 138).
Ответникът е оспорил като прекомерен
размера на уговорения хонорар на насрещната страна.
Предварителните
въпроси и допустимостта на иска са били разрешени в нарочно определение
№4034/08.11.2019г. Допълнително с определение от о.с.з. на 29.1.2020г (л. 139)
съдът е докладвал предприетото изменение на иска и е изслушал становището на
насрещната страна. Пропускът да се произнесе изрично с определение по допускане
на изменението не е пречка за разглеждане на претенците в увеличения размер,
който е възприет от страните като предмет на делото преди приключване на
съдебното дирене. Именно по увеличените размери са пледирали в писмените си
становище пълномощниците на насрещните страни. Окончателната правна квалификация на
претенцията и по-подробно изложение на твърдения и възраженията се съдържа в
устния доклад, обявен от съда по неоспорен проект, съобщен на страните,
допълнен в о. с.з. на 29.01.2020г ( л. 135).
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че с
полица №* от *.0*.20*г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, на
л.а. „Мерцедес“, модел „Е 200“ рег.
№В****СА, със срок на действие 19.09.2018г. до 18.09.2019г. В индивидуално
договореното съдържание чрез избор на опции в попълнена бланка, страните са договорили
застрахователна сума в размер на 60 000 лв. и допълнителна клауза „доверен
сервиз“ срещу еднократна премия от 2907лв, платима на 18.09.2018г.
Няма спор, че
част от съдържанието на договора и конкретно покритите рискове, изключенията от
покритие, задълженията на застрахования и правото на застрахователя да откаже
обезщетение, не са били индивидуално уговаряни в полицата, а са възприети по
общите условия на застрахователя. Съдържанието на тези общи условия не е спорно
между страните и съдът го установява по документа на л. 44.
Съдът приема за
несъмнено установено наличието на
застрахователно покритие по валидно сключен и действащ към 17.11.2018г
застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при
приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет
автомобила на ищеца, включваща покритие на риск при ПТП, при сблъскване на МПС
с други неподвижни обекти, вкл. и животни по време на движение по обществената
пътна мрежа и уговорка за възстановяване на уврежданията на застрахованото МПС
чрез ремонт в доверен сервиз. Уговорка за обезщетяване чрез ремонтиране в
официален сервиз не се установява, но тази допълнителна клауза според чл. 19
ал. 1 от Общите условия е предвидена само за собственици на автомобили на
възраст между 4 и 6 години, тъй като изисква допълнително завишаване на
премията. В конкретния случай обаче, застрахователят е приел да носи риск за
произведен през 2016г автомобил, а в този случай общите условия на тази застраховка
предвиждат по право ремонт в сервиз, представител на марката за страната, без
да е необходимо това условие да се договаря отделно и изрично.
Безспорни са и
фактите относно изпълнение от страна на застрахования собственик на вноската за
застрахователната премия.
От представения
неоспорен автентичен документ „приложение – въпросник“ на л. 10 е видно, че преди да поеме задължението за
носене на риска, застрахователят е установил не само фактическото състояние на
вещта (с описание на технически данни, оборудване), но съответствие между застрахователната
сума и действителната стойност на тази
вещ, определена от експертите на самия застраховател по чл. 7 ал.2 т.2 от общите условия.
По делото е
представен протокол за ПТП № 1656701/17.11.2020г (л.11), в който са обозначени
местонахождението, посоката на движение на МПС, настъпилия удар с крайпътно
дърво и областите, в които са били констатирани повредите на автомобилите.
Документа носи подписите на съставителя – орган по контрол на транспорта в РУ
на МВР и пострадалия - участник в произшествие без пострадали хора, само с
имуществени щети, причинени на автомобил рег. №В****СА. В документа е отразено
изрично, че актосъставителят е посетил местопроизшествието. За преценка на
доказателствената стойност на този документ съдът съобразява реда за
протоколирането и разследването на механизма на констатираното ПТП, установен с
НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд. Протоколирането е извършено непосредствено след ПТП, при
което са нанесени вредите от контролен орган, посетил местопроизшествието.
Такова правомощия е предоставено по чл. 125 т.8 от ЗДвП, когато произшествието
е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му от произшествието повреди. Именно това
състояние е наложило и извозването на увреденото МПС чрез специализиран
автомобил за пътна помощ. Съдът приема, че съставеният от автоконтрольор удостоверителен
документ отразява констатации на надлежно овластен орган, и се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице -
съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление(решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., в
решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г, решение № 24/ 10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г. и др. на ВКС). Констатациите в този протокол относно
фактите, установени на място изцяло се потвърждават от показанията на
актосъставителя, разпитан като свидетел
(л. 110), който предава преките си впечатления от конкретното произшествие,
като потвърждава че е отразил именно завареното при огледа състояние на автомобила,
намерен ударен в крайпътното дърво около час след уведомяването на органите на
КАТ. Непълнотата на описанието на причината за произшествието (загуба на
контрол върху управляваното МПС) е отстранена със събраните показания на друг очевидец,
който е управлявал своя автомобил непосредствено след пострадалия и е успял да
възприеме неговото поведение на пътя. Свидетелят К. (л. 139), излага че светлият Мерцедес (застрахования автомобил е
бледо жълт) се движел с невисока скорост късно през нощта по междуселския път,
но внезапно водачът направил рязка маневра в ляво, излязъл от платното и се
спрял с удар в дърво край пътя. Този свидетел разпознава категорично мястото на
произшествието и ударения автомобил като възпроизведените във фотоснимка на л.
76 обекти., но признава, че не е останал заедно с водача до пристигане на КАТ,
защото след като пострадалият сигнализирал за катастрофата на телефон 112, и
потвърдил че чака помощ от своите близки, свидетелят оставил своите данни за
бъдещ контакт при нужда и продължил
пътуването си. Междувременно водачът
(описан като младо момче) обяснил на свидетеля, че извил колата, защото видял
прасета на пътя. Самият свидетел не е забелязал животните по време на
движението, но след спирането си чул шум в гората около пътя и забелязал пресни
следи от ровене в почвата между пътя и гората. Съдът кредитира показанията на
този очевидец като изцяло
незаинтересовани, последователни и убедително изложени. Този свидетел е бил в
състояние да възприеме непосредствено механизма на ПТП, поведението на водача и
резултата от внезапната маневра. Впечатленията му изцяло кореспондират и на
констатациите на актосъставителя, посетил по- късно същото местопроизшествие,
като връзката на фактите във времето категорично се потвърждава с
разпознаването на катастрофиралия автомобил върху снимката, на която е видим и по-късно
пристигналия патрулен автомобил.
Въз основа
съвкупната преценка на протокола (съставен по реда на чл. 5 ал.1 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г) и гласните показания на двамата разпитани свидетели
които изцяло си кореспондират, съдът категорично установява, че застрахователно
събитие е настъпило именно по начина, деклариран от застрахованото лице в
уведомлението от 19.11.20г, по което е заведена преписка по щета №0020-090-1415/20.11.2018г
(л.50). Твърдението за инсценировка на застрахователното събитие несъмнено е
опровергано. Доказателствата, преценени в съвкупност сочат на единствено
възможен извод, че уврежданията в предната част на автомобила са причинени от
провокирана от внезапна опасност, маневра която не е можело да бъде избегната
от водача. Доводът за липса на каквито и да е следи от това произшествие около
пътя, на платното и крайпътните дървета при по-късно извършен оглед от
служителите на застрахователя не намира
опора в събраните доказателства, тъй като от една страна няма данни мястото да
е било запазено като местопроизшествие, а от друга страна не било и конкретно
посочено при тези огледи от самия
застрахован или друг очевидец.
Заключението на
назначената експертиза потвърждава връзката на така установеното събитие с увреждането,
заявено пред застрахователя за обезщетяване. Вещото лице потвърждава, че всички
описани от експертите на застрахователя в два последователни описа повреди са
били още видими и не са отремонтирани
към м. декември 2019г и съответстват като закономерен технически
резултат на понесени при удар в дърво механични деформации в предната част. Въпреки,
че назначеният от съда експерт не е могъл да се запознае пряко с препятствието,
спряло автомобила при самото събитие, тъй като междувременно този участък от
пътя е бил ремонтиран и са били променени съществено крайпътните площи,
включително и с разчистване на околни дървета, съдът намира, че изводите му
могат да бъдат възприети като резултат от прилагане на специални знания за
въздействие на различните механични сили върху различни детайли на увредения
автомобил, чието състояние не е било променяно. Вещото лице потвърждава в
устните си обяснения пред съда ( л. 137), че е обсъдил с колегите си от
застрахователното дружество всички породени съмнения относно разминаване на
механизма на ПТП и повредите, като резултат от удара в дървото, като
препятствието е било категорично разпознато на същия снимков материал, който
съдът е предявил и на свидетелите по делото. В заключението си (л. 122)
експертът обяснява поотделно как точно основните детайли (предна броня, преден
ляв калник, преден ляв фар, греда на предна броня, капака на предна лява част)
са поели, разпределили и намалили удара, локализиран при съприкосновение именно
с вертикално препятствие – твърд предмет, а деформациите им се сочат като
типичен резултат, целен от производителя при конструирането на външни детайли
на купето за намаляване на риска от засягане на пътниците. Така обоснованото
заключение съдът намира за убедително опровергаване на преценката на застрахователя
за несъответствие на уврежданията с удар с такъв интензитет и начин на
съприкосновение на застраховано имущество и крайпътно дърво.
Няма спор, че
след уведомяване на застрахователя всички повреди са били документирани в два
описа и застрахованото лице е упражнило правото си на избор на парично
обезщетение до размера на разходи за поправка по експертна оценка. Такава не е
била извършена поради принципното отричането на правото на обезщетяване на
застрахования.
Назначеният от
съда експерт е оценил документираните в описа на застрахователя повредени
детайли, налагащи подмяна и боядисване: предна броня, фар - ляв ксенон; преден
капак; преден ляв калник; декоративна решетка хром; челно стъкло; пиропатрон панти за преден капак - 2
бр.;въздушна лява и дясна завеса;
въздушна възглавница - водач;въздушна възглавница - пасажер; арматурно табло;
задни колани; въздушна възглавница под волан; греда между рогове; конзоли греда
между рогове; климатичен радиатор; радиатор интерколер; воден радиатор;
дифузьор - воден радиатор; облицовка на
дифузьор - воден радиатор; разширителен съд за воден радиатор; греда над
радиатор; облицовка на греда над радиатор; уплътнение на облицовка на греда над
радиатор; дифузьор на перки - воден радиатор; фар - десен ксенон; PVC подкалник
- преден ляв; клаксон; абсорбер - предна броня; фародържател; десен рог; PVC
греда над радиатор; казанче за чистачки; кора под ДВГ; ляв рог, рамка на дясна врата - боя,
охладител за масло за скоростна кутия; греда под радиатори. Именно тези
увреждания са били преценени като съответни на
резултат от застрахователното събитие. Вещото лице е изследвало пазара
на резервните части и е констатирало, че за значителен обем от тях алтернативно
предлагане няма. Съответно цената на ремонта, извършен в сервиза на официален
представител на марката с резервните части и материали, одобрени от
производителя според проучването на експерта възлиза на 33286.98лв, с
приспадане на отстъпката за обем на услугата, която сервизът предоставя на свои клиенти.
Същият ремонт, извършен с части, предлагани от алтернативни доставчици и при
средни цени на труда (при отчитане на предлагане в сертифицирани и
несертифицирани за качество доставчици на авторемонтни и бояджийски услуги)
възлиза на само 30 854.64лв.
Допълнително е
представена и фактура №**********/17.11.2018г, в която е отразено плащане в брой на 330лв. като цена
на получена от застрахования водач комплексна услуга „пътна помощ“ по
извозването на катастрофиралия автомобил от местопроизшествието със специален
транспорт.
При така
установеното, съдът намира за претенцията на застрахования за доказана в
цялост. Установи се поемане на валидно застрахователно покритие за риск, изцяло
съответстващ на вредоносното събитие. Съмненията за невярно деклариране поради
вида и степента на уврежданията остават безпочвени, тъй като при отчитане
именно на механизма на категорично потвърдено със свидетелски показания ПТП,
всички налични макар и нетипични повреди могат да се обосноват обективно с
действие на физични закони.Отделно именно застрахователят носи тежест да докаже
злоупотребата на застрахования за да изключи отговорността си. Доводите, за
нужда от опровергаване на изводите на служителите на ответното дружество
категорично противоречат на правилото на чл. 154 ал.1 ГПК. Изключването на
покритие на събитие, което отговаря на описан в глава втора чл. 1 т. 1.2 от
общите условия покрит риск, налага пълно насрещно доказване на възражение за
основание по чл. 5 ал. 1 т.11, но такова не бе проведено пред съда.
В конкретния
случай застрахованото лице е избрало парично обезщетяване и според чл. 19 ал.1
от общите условия равностойността на необходимия ремонт застрахователят е
следвало да определи според безспорно
описаните увреждания. Тъй като служителите на ответника не са приложили доказателства
за своята методика, съдът намира, че каквато и да е тя, резултата от
прилагането й следва да е съпоставим с алтернативната форма на натурално
възстановяване на застрахованото имущество. Затова от предложените два варианта
на остойностяване на ремонта, съдът възприема този, който би позволил на
собственика да получи услуга, аналогична на ремонт в доверен сервиз. Тъй като
за застрахованото имущество според чл. 19 ал.2 т.1 от общите условия довереният
сервиз не може да е различен от представителя на марката за страната, цените на
ремонтните услуги на други алтернативни доставчици не биха били адекватни за
възстановяването на застрахованото имущество. Отделно от това, вещото лице е
установило и търговската отстъпка, която би ползвал и самия застраховател, ако обезщетението
се предостави в натура чрез поемане на стойността на ремонта в официалния
сервиз. Затова и стойността от 33286,98 лв съдът възприема изцяло като
достатъчен паричен еквивалент за покриване на разходите, необходими за
отстраняване на последиците от повредите, като стойност, която е най-близка до
пазарните условия за извършване на дължимия от застрахователя ремонт (Решение
№37/23.04.2009 на ВКС по т.д. №667/2008, І т.о.; Решение №79/02.07.2009 на ВКС по т.д.
№156/2009, І т.о.; Решение №165/24.10.2013 на ВКС по т.д. №469/2012 ІІ т.о.,
Решение №115/09.07.2009 на ВКС по т.д.№627/2008, ІІ т.о.).
Към този момент
вещото лице е дало заключение за пазарна цена на застрахования автомобил в
размер на 53962.42 лв, която може да се възприеме като най-ниска действителна
стойност на цялата вещ преди увреждането. Явно
е, че стойността на разходите за ремонт не достигат 70 % както от възприетата
от застрахователя в полицата застрахователна сума, така и от определената от
съдебния експерт по-ниската пазарна цена като действителна стойност на
застрахованото имущество в момента на увреждането му. Всички доводи за
приложение на правила, отнасящи се до тотална загуба са неотносими.
Съдът приема, че към
обезщетението следва да се добавят и допълнително направените транспортни
разноски за репартиране от място на събитието до паркинга, където автомобилът е
бил съхранен, тъй като без тях възстановяването на имуществото не би било
възможно. Макар да липсват доказателства за съгласуването на избора на
превозвача със застрахователя, липсва и насрещно доказване на договаряне с
асистанс компания за конкретно възлагане на такава услуга, което до маже да се възприема като горен
лимит на този допълнителен разход по смисъла на чл. 19 ал. 9 от общите условия.
В заключение,
съдът намира за изцяло основателна претенцията за застрахователно обезщетение в
общ доказан размер от 33 616.98 лв, включващ ремонта (33286.98лв) и
транспорта (330 лв). В този размер
искът следва да се уважи.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 405 КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху
претендираното обезщетение. В случая застрахователят е отказал принципно
изплащането на каквато и да е сума без да изисква каквато и да е допълнителна
информация след контролния си оглед, поради което следва да понесе отговорност
за забавата си след изтичане на срока за уреждане на претенцията (чл. 409 КЗ).
Съдът приема, че добросъвестното изпълнение е налагало обезщетението да бъде
определено и изплатено в срока по чл. 108 ал.1 КЗ до 15 работни дни от
21.11.2019г, когато застрахователят е съставил последния опис, удостоверяващ последиците
от вредоносното събитие( л. 55) Съответно след 13.12.19г застрахователят вече е
изпаднал в забава. Макар че в уведомлението за събитието не е вписвана банкова
сметка, ***ация като необходимо съдействие по чл. 380 ал.2 КЗ за изпълнение на
задължението си за изплащане на обезщетението. Затова и указанието за банкова
сметка ***, дадено едва в исковата молба не може да се преценява като забава на
самия кредитор и не може да изключи отговорността за забавеното плащане на
застрахователя. За периода
на забавата от 14.12.2018 до 03.06.2019г, законната лихва върху главница от 33
616.98лв съдът определя на 1606.14лв, въз основа на автоматизирани аритметични
операции с публично оповестен курс на основен лихвен процент по методиката на ПМС
№ 426 от 18.12.2014 г.(чрез лихвен калкулатор на изчислителни системи на „АПИС
– ФИНАНСИ“). Претенцията за присъждане на мораторно обезщетение в този размер е
основателна и следва да се уважи в цялост.
Ищецът е предявил и акцесорно
искане за периода след сезирането на съда, поради което и това обезщетение не
следва да се присъди като пряка последица от предявяване на иска без да се определя
по размер.
По
претенциите за разноски:
Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковата молба, като точният им размер е посочен в списъка по чл.
80 ГПК, в разминаване с доказателствата по делото. Съобразно представените по
делото вносни бележки и разходни ордери за усвоени авансово внесени от страните
суми, ищецът е внесъл съдебни разноски за такси 1408.93лв и е депозирал общо 290
лв, от които са усвоени само 250 лв за възнаграждения на вещо лице, тъй като
призования по искане на тази страна свидетел се е отказал от правото си на
компенсация за разходите по явяването си пред съда. Неизползваните депозираните суми подлежат на възстановяване,
поради което и не представляват вреди за вносителя. Представен е договор за
правна защита, сдържащ уговорка за заплащане на адвокатска услуга по
процесуално представителство в размер на 2440лв, внесени в брой от ищеца по
настоящото дело. Насрещната страна своевременно е възразила за прекомерност на
така направените от ищеца разноски по представителство в процеса. Действително
ищецът е договорил с представителя си възнаграждение надхвърлящо нормативен
минимум, възлизащ на 1586.69 лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен въз основа на сборен
интерес от 35223.12лв. Производството по конкретното дело съдът преценява като
фактическа сложност към средната поради оспорване на всички елементи от
правопораждащ състав, но с невисока степен на сложност на приложимото право,
доколкото се касае за защита както по една основна претенция и немного висока
(при наличие на трайно установена съдебна практика и кодифицирани императивни
правила). Същевременно доказването също е било средно интензивно с оглед ангажираните
свидетели от двата насрещни страни и назначената една експертиза. В този смисъл
хонорарът, който надхвърля минимума, но не достига дори до двукратния му размер
не би следвало да се редуцира (т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12). Така общият размер на
доказаните разходи по водене на делото от ищеца възлиза на 4098.93лв, в този
размер разноските се възлагат на осъдения ответник.
Насрещната страна няма право на разноски.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
*********, гр. София ул. Света София 7
да заплати на В.Г.К., ЕГН **********,***, следните суми, платими по сметката му с IBAN ***, а именно:
·
сумата 33 616.98 лв. (тридесет и три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и
осем стотинки), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка "Пълно Каско" и допълнителна клауза „доверен сервиз“,
сключена със застрахователна полица №*/*.0*.20*г. със срок на покритие от
19.09.2018г. до 18.09.2019г. за понесени загуби от увреждане на л.а.
„Мерцедес“, модел „Е 200“ рег. №В****СА,
породени при сблъскване с крайпътно дърво при ПТП на 17.11.2018г. на път 471
преди с. Равна гора, изразяващо се в подмяна и боядисване на детайли: предна
броня, фар - ляв ксенон; преден капак; преден ляв калник; декоративна решетка
хром; челно стъкло; пиропатрон панти за
преден капак - 2 бр.;въздушна лява и
дясна завеса; въздушна възглавница - водач;въздушна възглавница - пасажер;
арматурно табло; задни колани; въздушна възглавница под волан; греда между
рогове; конзоли греда между рогове; климатичен радиатор; радиатор интерколер;
воден радиатор; дифузьор - воден радиатор; облицовка на дифузьор - воден радиатор; разширителен
съд за воден радиатор; греда над радиатор; облицовка на греда над радиатор;
уплътнение на облицовка на греда над радиатор; дифузьор на перки - воден
радиатор; фар - десен ксенон; PVC подкалник - преден ляв; клаксон; абсорбер - предна броня; фародържател; десен рог; PVC
греда над радиатор; казанче за чистачки; кора под ДВГ; ляв рог, рамка на дясна врата - боя,
охладител за масло за скоростна кутия; греда под радиатори, както и в
транспортни разходи за репатриране на увреденото имущество, на основание чл.
405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 05.06.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
·
сумата 1606.14 лв. (хиляда и шестстотин и шест лева и
четиринадесет стотинки) представляваща обезщетение за забавено плащане на
същото обезщетение след изтичане на срока за произнасяне на застрахователя,
считано от 14.12.2018г до 03.06.19г., на осн. чл. 409 КЗ
·
сумата 4098.93 лв. (четири хиляди деветдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща направени разноски за държавни такси,.съдебни
разходи и адвокатски хонорар, на осн.
чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД