Решение по дело №4720/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 282
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20221720104720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720104720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу Л. Й. Т., като обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните: Ищецът твърди, че между него и ответника,
в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува
облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
* е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на
консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на
негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си,
като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя
страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена. Липсата на плащане на падежа– в 30-дневен срок след фактурирането на сумата,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. Ищецът се снабдил срещу ответника
със заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която постъпило възражение в
срок.
При изложените твърдения се иска по реда на чл. 422 ГПК да бъде признато за
установено в отношенията между страните съществуването на изискуемо вземане за сумата
о т 355,20 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 13.07.2020 г. до 09.02.2022 г. до водоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, гр. Перник, ул. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за абонатен №*******
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
– 05.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 25,99
лева,представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
1
11.09.2020 г. до 21.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1825/2022 г. по описа на РС-Перник. Претендират
се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор.
При така изложените твърдения на осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК съдът счита, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма права и обстоятелства, които да се признават от страните по смисъла на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК. С определение по чл. 140 ГПК съдът е указал на страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК, че на съда е служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
09/11.08.2014г. Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно
известни на съда или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по следния начин:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ възникването и съществуването
между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил
собственик или ползвател на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е
регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, 2/ че е изпълнил
задължениетоси и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на
доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея. В тежест на
ответника е да докаже, че е платил, за който факт съдът е указал на ответника на основание
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
2
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Съдът, счита, че по делото независимо от разпределената между страните
доказателствена тежест не бяха представени от ищцовата страна доказателства относно
наличието на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период.
По делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК
услуги за процесния период. Съдът е издал съдебно удостоверение на ищцовата страна по
силата на което да се снабди с удостоверение от дирекция „Местни приходи“ към Община
Перник относно лицето, което е декларирало собствеността върху процесния недвижим
имот находящ се в гр. П., ул. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и въз основа на какви документи,
като същото послужи и за снабдяване със заверен препис от данъчната декларация по реда
на чл. 14 ЗМДТ и копие от документ за собственост. Същото е било издадено, но не е било
получено от ищеца и той не е представил заверени копия от посочените документи.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника
право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за
неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка,
обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е
съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални
предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата
молба стойност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, с произтичащите от това правни последици.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу
Л. Й. Т. , ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, обективно
кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД съществува изискуемо вземане по отношение на Л. Й. Т. за сумата 355,20 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 13.07.2020 г. до 09.02.2022 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., гр. П.,
ул. „И.“, бл. *, вх. *, ет.*, ап. *, за абонатен №******* законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.04.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 25,99 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 11.09.2020 г. до 21.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1825/2022 г. по описа на РС-Перник 6549/2019 г. по описа на РС Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019 г., като Неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4