Решение по дело №12256/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5560
Дата: 21 август 2018 г. (в сила от 25 септември 2018 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100112256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 21.08.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

        при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 12 256 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът П.В.З. твърди, че на 12.05.2017 г. подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 30140/2017 г. по описа на СРС, 36 състав. По заявлението била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т.Х. К. за сумата от 32 232, 17 лв., представляваща 80% от общо дължимата главница за наем за първата стопанска година от 01.10.2013 г. до 01.10.2014 г., с падеж за плащане – първият работен ден след изтичане на стопанската година /02.10.2014 г./, дължима съгласно договор за наем на земеделски земи в землището на община Перущица от 11.06.2014  г., с нотариална заверка на подписите. Присъдена била законната лихва върху главицата и сторените в производството разноски. Твърди се в исковата молба, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, поради което е обоснован правен интерес от предявяване на иска. Съдът е сезиран с искане да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата Т. К. дължи на ищеца сумата от 32 232, 17 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението. Претендират се разноски.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н.Р..

Ответницата Т.Х.Т., оспорва искът в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени възражения относно неговата неоснователност. Не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства по ч.гр.д. 30140/2017 г. на СРС, 36 състав същото е образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано от П.В.З..

В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т.Х. К. за сумата от 32 232, 17 лв., представляваща наемна цена за периода 01.10.2013 г. -01.10.2014 г. по договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите от 11.06.2014 г., ведно със законната лихва за периода 12.05.2017 г. до изплащане на вземането и за сумата от 2 444, 64 лв. – разноски.

Представен е договор за наем на земеделски земи в землището на община Перущица, сключен между П.В.З., като наемодател, и Т.Х. К., като наемател. Срокът на действие на договора е за 6 стопански години, считано от 01.10.2013 г. -01.10.2019 г. /раздел ІІ, чл. 2 от договора/. Страните са постигнали съгласие плащането на наемната цена по него да се извърши на два транша – авансово на 20% от общо дължимата сума за новата стопанска година, платима най-късно до 30.10 на същата стопанска година, а останалите 80% - най-късно в първия официален работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължат / раздел ІІІ, чл. 4 от договора/. В чл. 4.1.2 от договора страните са постигнали съгласие 80% -те процента остатъчна главница за първата стопанска година да възлиза на сумата от 32 232, 17 лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите, съгласно отбелязване от 20.06.2014 г. на нотариус Н.В.с рег. № 014 на НК и район на действие – СРС, вписан под рег. № 1444.

На 17.05.2017 г. СРС, 36 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 32 232, 17 лв., представляваща наемна цена за периода 01.10.2013 г. -01.10.2014 г. по договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите от 11.06.2014 г., ведно със законната лихва за периода 12.05.2017 г. до изплащане на вземането и за сумата от 2 444, 64 лв. – разноски.

На същата дата /17.05.2017г./ е издаден и изпълнителен лист за горните суми.

По делото е представено възражение на Т.Х.Т., депозирано по ч.гр.д. 30140/17 г. на СРС, 36 състав на 03.07.2017 г.

С разпореждане от 05.07.2017 г. СРС, 36 състав, по гр.д. 30 140/17 г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК. Указанията са връчени на заявителя, а исковата молба по чл. 415 ал.1 от ГПК е депозирана в указания в правната норма срок.

Представени от ответника по делото са и други писмени доказателства, които съдът ще обсъди в мотивите на настоящото решение.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявеният иск в настоящото производство е процесуално допустим.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението си да заплати уговорената наемна цена т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за наем от 11.06.2014 г., сключен с нотариална заверка на подписите, съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи, индивидуализирани в приложение към него, срещу насрещното му задължение да заплаща уговорената наемна цена на уговорения падеж и по начина, предвиден в договора. Съобразно раздел V, чл. 20 от договора страните са постигнали съгласие същият да влезе в сила на 01.10.2013 г., когато наемателят е бил въведен във владение на имотите, предмет на договора.

Възражението на ответницата, заявено в писмения й отговор, че не е могла да влезе във владение на имотите респ. че същите били засети от друг арендатор има характер на фактическо твърдение, което не намира подкрепа в приложените по делото писмени доказателства и е в явно противоречие с декларираното от същата в сключения договор, че владението/държането на имотите й е предадено и то след извършен от нея оглед на същите /чл. 20 и чл. 21 от договора/ на 01.10.2013 г.

Възражението на ответната страна, че с договор от 2014 г. се обременявала със задължения за 2013 г. настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон по арг. на чл. 20а ал.1 от ЗЗД. Уговорката за дължимост на наемна цена за минал период, предхождащ момента на подписване на договора не противоречи на повелителни разпоредби на закона респ. на добрите нрави / в този смисъл решение 137 от 25.06.2010 г. по търг. дело 888/2009 г., Второ ТО на ВКС/.

Претенцията на ищеца касае период от време, в което договорът е бил в сила. С оглед на изложено съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало и е станало изискуемо правото да иска заплащане на договорената от страните наемна цена за процесния период. Доказателствената тежест за установяване на изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена е на страната на ответника, който не ангажира никакви доказателства. 

            Наведените твърдения в писмения отговор за осъществено принудително изпълнение в рамките на паралелно развиващо се изпълнително производство не следва да се вземат предвид, доколкото по отношение на същите е неприложима нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съобразно задължителните указания, дадени с т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и решение 99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО на ВКС. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Размерът на ищцовата претенция като аритметично изражение е установен от текста на договора в чл. 4.1.2 и е идентичен със заявения размер на иска. Падежът на задължението е „първият официален работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължат“ т.е. 02.10.2014 г. Същият е настъпил, поради което вземането е ликвидно и изискуемо, поради което заявеният иск като основателен следва да се уважи.

С оглед задължителната съдебна практика съдът е длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. Такива са присъдени в размер на 2 444, 64 лв., която сума е дължима на общо основание от ответника.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото производство такива се следват в размер на 2 444, 64 лв., с оглед приложените по делото доказателства за платено адвокатско възнаграждение и ДТ.

 

        Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.В.З., ЕГН **********,*** – адв. Н.Р. с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу Т.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.Х.Т.  дължи на П.В.З. сумата от 32 232, 17 лв., представляваща наемна цена за периода 01.10.2013 г. -01.10.2014 г. по договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите от 11.06.2014 г., ведно със законната лихва за периода 12.05.2017 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.В.З., ЕГН **********,*** – адв. Н.Р. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 444, 64 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 2 444, 64 лв. – разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 30 140/17 г., СРС, 36 състав.

 

            СЪДИЯ: