Решение по дело №372/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Предмет на оспорване е Заповед № ФК-30-0089808/14.02.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, е приложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 62, стопанисван от М.С.Д. ***, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

Жалбоподателката М.Д. оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че проверката е била извършена в търговския обект, който се намира на ул.“Батак“ № 4 в гр.Бургас, но незаконосъобразно принудителната мярка е била приложена с посочване на адрес на обекта на ул.“Цар Симеон I“ № 62 в гр.Бургас, който е жилищния адрес на жалбоподателката. Възразява също, че мярката не отговаря на целите на закона, тъй като запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, което е довършено към момента на установяването му. Следващо оплакване касае липса на издадено наказателно постановление и невъзможност за упражняване на правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. По същество оспорва да е извършила вмененото нарушение по неиздаване на фискален бон за предоставена в търговския обект услуга, като твърди, че такъв е бил издаден. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Административният орган не изпраща представител, като чрез упълномощен юрисконсулт извънсъдебно е депозирал становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна поради установеност на фактическите основания за прилагане на мярката, претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е основателна.

Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-30-0089808/14.02.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 10.02.2023г., в 17,18ч., проверка в стопанисван от жалбоподателката търговски обект, представляващ фризьорски салон, за който е посочено, че се намира на ул.“Цар Симеон I“ № 62, като при извършена контролна покупка - услуга "подстригване на коса" на стойност 20,00лв., заплатена в брой, за извършената продажба не е бил издаден фискален бон от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на органа по приходите е бил разпечатан дневен финансов отчет, видно от който продажбата не е била регистрирана. За проверката е съставен Протокол № 0089808/10.02.2023г., в който са описани горните констатации, в присъствието на жалбоподателката, която е вписала, че няма възражения.

При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Принудителната мярка е наложена за срок от 14 дни.

Заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: ……..... а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Нормата визира запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, съгласно който Търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Възражението на жалбоподателката, че мярката е приложена спрямо обект, който не е търговски, съдът счете за основателно.

Административният орган е посочил, че търговският обект се намира на ул.“Цар Симеон I“ № 62 и за този адрес е разпоредена мярката. Жалбоподателката представи копие на личната си карта, видно от която на този адрес се намира нейното постоянно местоживеене, представлява жилището на нейното семейство, респ. там не се извършва търговска дейност. Видно от попълнената в хода на проверката декларация за стопанисван обект, жалбоподателката е посочила, че обектът се намира на ул.“Батак“ № 4 и е с наименование салон за красота „Мари“. Същият адрес е посочен и при описа на паричните средства в касата на обекта. Видно от разпечатаните в хода на проверката дневен отчет, съкратен отчет на фискална памет, всички те сочат, че касаят обект – Салон за красота „Мари“ в гр.Бургас, ул.“Батак“ № 4. Посоченият от административния орган адрес на ул.“Цар Симеон I“ № 62 е адресът на управление и като такъв посочен като адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция, но не е адрес на търговски обект, поради което принудителната мярка е незаконосъобразно разпоредена по отношение на обект, който не е търговски по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС. Това противоречи вкл. на целта на мярката да се преустанови констатирана порочна практика именно в търговски обект, където е установено нарушение на фискалната дисциплина и в този смисъл мярката е неприложима по отношение на жилищен обект, за който не се констатира в него да се извършва търговска дейност.

На следващо място съдът съобразява обстоятелството, че спрямо жалбоподателката е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F696298/14.02.2023г., като към настоящия момент не са налице данни въз основа на него да е издадено наказателно постановление. Вярно е, че законовият срок за неговото издаване все още не е изтекъл, но по същество са налични две производства за процесното нарушение – неиздаване на фискален бон за извършена продажба, като съгласно Решение на Съда на Европейския съюз, Първи състав, от 04.05.2023г., по дело С97/21, съдът е решил, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При това дадено тълкуване съдът счете, че административният орган незаконосъобразно е пристъпил към издаване на процесния административен акт едновременно с образуването административнонаказателно производство за същото нарушение.

Друго основание за незаконосъобразност на издадената заповед съдът констатира и по отношение на определяния срок на действие на мярката. Действайки в условията на оперативна самостоятелност органът е посочил, че е взел предвид тежестта на нарушението и неговите последици, вида и характера на търговската дейност, както и факта на неиздаден фискален бон на стойност 20лв., наличие на касова разлика от 20лв., установен среднодневен оборот от 34,74лв., както и служебна справка, че жалбоподателката не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Не става ясно как вида и характера на търговската дейност обосновават определянето на 14-дневен срок на мярката, нито има посочване какви последици са произтекли от нарушението. В този смисъл, така изложените мотиви са бланкетни, не се обвързват с конкретните факти, поради което съдът приравнява на липса на мотиви. Посочването на неиздаден касов бон е фактическо основание за прилагане на мярката, но не е аргумент за определяне на нейния срок, нито посочването на сумата на нефискализираната продажба. Не става ясно как посочването на среднодневен оборот влияе върху определянето на срока на действие на мярката, нито какво влияние оказва неподаването на годишни данъчни декларации. Така изложените мотиви по своя характер са неотносими към определянето на срока на прилагане на мярката, поради което съдът също приравнява на липса на мотиви.

На основание изложеното, издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради което Административен съд Бургас, IX-и състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-30-0089808/14.02.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: