№ 402
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110200296 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП №03-2100185/17.11.2021г. на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Сочи се, че лицето е попълнило декларация поради притеснението си, че няма да има човек,
който да работи втора смяна, но такова нареждане не е имало от управителя нито писмено,
нито устно. В НП не е посочен конкретен писмен акт за възлагане на полагането на труд в
две последователни смени, липсва и посочване на устно такова разпореждане.
НП е незаконосъобразно, тъй като актосъставителя и наказващия орган не са действали
в кръга на своята компетентност. Не е установено дали е налице деяние, което нарушава
установения ред и дали то е виновно извършено и наказуемо. По АНП не е констатирано
реално, че работникът работи втора смяна, а само е констатирал, че според работника, ще
работи последователно втора смяна. От доказателствата по делото не се установява
безспорно и категорично, че е извършено административно нарушение, като същия се
базира само на декларация от заетото лице, трудов договор и заповед за определяне на
смени. Не е установено виновно поведение на служител на дружеството. Представения
утвърден график визира само първа смяна за заетото лице и в този смисъл не е налице
виновно поведение от страна на служител на дружеството. В НП не се съдържа час на
извършване на проверката; не е описано нарушението и обстоятелствата на извършването
му. Като доказателство е посочена само декларацията на лицето, което обаче е написало
текста, тъй като било притеснено, както и под диктовка на проверяващите. В НП липсва
обосновка на размера на наказанието. АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН,
в присъствие на нарушителя и свидетелите ,присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Претендира се наличието на хипотеза на чл.415в от КТ, като неправилно не
е бил квалифициран случая като маловажен. Претендира се отмяна на наказателното
постановление, възприемане на квалификация по чл.415в от КТ или намаляване размера на
наложеното административно наказание. Претендират се и разноски.
1
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството. В допълнителна молба се
сочат въпроси към свидетелите по делото, както и се поддържат основания за отмяна или
изменяне на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че са събрани данни относно предприемане на действия по
отстраняване на нарушението непосредствено след установяването му. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.11.2021г. служители на ДИТ Варна, св. М.- Ж. и св. Д. извършили проверка на
място по спазване на трудовото законодателство в обект – „Аспарухово фитнес“, находящ
се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“ 2, Сити център, ет.4, стопанисван
от „Аспарухово фитнес” ООД.
На място било установено, че в обекта полага труд св. Р., който изпълнявала длъжност
„организатор дейности“. Св. Р. попълнила декларация, в която посочила , че работното й
време е от 7,30 часа до 21,00 часа. Вписало също така, че за деня смяната е с
продължителност 7,30 до 21,00 часа- поради напускане на колега кара едновременно първа и
втора смяна.
В разговор с управителката на дружеството св. М.- Ж. попитала защо се налага св. Р.
да работи две последователни смени и при това й било обяснено, че лицето което трябва да
работи в другата смяна отсъства. При това св. М.- Ж. обяснила на управителката на
дружеството, че това е недопустимо , съобразно трудовото законодателство и представлява
нарушение.
Св. А.- екип мениджър в дружеството, в разговор с управителката на дружеството била
уведомена, че е имало проверка и колега, който е бил втора смяна на работа, е напуснал.
Управителката на дружеството помолила св. А. тя да поеме втората смяна и св. А. отишла
на работа от 14,30 часа, при което св. Р. си тръгнала.
На 09.11.2021г. от св. М.- Ж. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството , в обстоятелствената част на който намерили отражение
горните факти. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения постъпили
впоследствие по АНП, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2100185/17.11.2021г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.141 ал.5 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена
санкция над минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- трудов договор от 13.09.2021г.;заповед №23/07.10.2021г.;
декларация от заетото лице; обяснения; гласните доказателства - показанията на св. М.- Ж. ;
св. Д.; св. А.; св. Р. и др.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
2
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили
фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и
писмените доказателства, установяващи наличието на сключен трудов договор и полагането
на труд в две последователни работни смени. В акта за установяване на административно
нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното
административно нарушение.
Административно наказващият орган обаче, на база на събраните доказателства не е
прецизирал санкционната разпоредба, отчитайки отстраняването на нарушението и
приложимостта на чл.415В ал.1 от КТ.
В настоящия казус, по безспорен начин се установява, че веднага след като св. М.- Ж. е
посочила на управителката на дружеството, че полагането на труд в две последователни
смени от един работник представлява нарушение на трудовото законодателство,
нарушението е било отстранено, като труд във втора смяна фактически е положила св. А..
Съдът намери, че факта на извършване на нарушение за първи път и последващото му
отстраняване занижават степента на обществена опасност на нарушението и сочат на
адекватност на размер на административното наказание в предвидения в закона минимален
размер. В този смисъл и съдът намери, че следва да измени наказателното постановление,
като намали размера на административното наказание на осн. чл.415в ал.1 от КТ до
минимално предвидения.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения , касаещи
искането за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната
неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се сочи, че лицето е попълнило декларация поради притеснението си, че
няма да има човек, който да работи втора смяна, но такова нареждане не е имало от
управителя нито писмено, нито устно.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото са налице писмени доказателства по
делото – декларация от св. Р., в която изрично се сочи, че ще полага труд в две
последователни смени, както и причините за това. Налице са и показанията на св. М. – Ж.,
която лично е разговаряла с управителката на дружеството, като последната й посочила
причините, налагащи полагане на труд в две последователни смени от св. Р. и една след като
й било разяснено, че това представлява нарушение на КТ, пристъпила към отстраняване на
нарушението , изпращайки на работа св. А..
Сочи се, че в НП не е посочен конкретен писмен акт за възлагане на полагането на
труд в две последователни смени, липсва и посочване на устно такова разпореждане.
Доколкото, въз основа на горепосочените доказателства според настоящия състав на
съда се установява ,че на лицето е било възложено полагането на труд в две последователни
работни смени, но нарушението е било отстранено непосредствено след установяването му,
съдът намери, че липсата на вписване на конкретен писмен акт за възлагане на полагането
на труд в две последователни смени, или посочване на устно такова разпореждане, не
представлява нарушение, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Счита се, че НП е незаконосъобразно, тъй като актосъставителя и наказващия орган не
3
са действали в кръга на своята компетентност.
Съдът изхождайки от разпоредбите на чл.416 от КТ, намери че актосъставителят и
наказващият орган са действали в кръга на своите правомощия.
Счита се, че не е установено дали е налице деяние, което нарушава установения ред и
дали то е виновно извършено и наказуемо. По АНП не е констатирано реално, че
работникът работи втора смяна, а само е констатирал, че според работника, ще работи
последователно втора смяна.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че фактически не е било
извършено полагане на труд в рамките на втората работна смяна от св. Р., то вписването на
реална констатация относно такъв факт е фактически невъзможно.
Сочи се, че от доказателствата по делото не се установява безспорно и категорично, че
е извършено административно нарушение, като същия се базира само на декларация от
заетото лице, трудов договор и заповед за определяне на смени.
Съдът намери, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява
допуснатото нарушение, както и последвалото му отстраняване , като в този смисъл са както
писмените доказателства по делото, сред които и горепосочените декларация , трудов
договор и заповед за определяне на смени, така и обяснения от заетото лице и показанията
на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели. В НП не е задължително
изчерпателното посочване на всички доказателства от административно наказателната
преписка, доколкото същата е достъпна като съдържание за наказаното лице.
Сочи се , че не е установено виновно поведение на служител на дружеството.
Представения утвърден график визира само първа смяна за заетото лице и в този смисъл не е
налице виновно поведение от страна на служител на дружеството.
Доколкото, както вече беше нееднократно коментирано по- горе, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че св. Р. е следвало да положи труд в
две последователни смени този ден, но нарушението е било отстранено непосредствено след
установяването му ,съдът намери, че извършеното нарушение е безспорно доказано.
Издирването на конкретно физическо лице, с чиито действия от страна на дружеството
е било извършено нарушението е без значение в настоящия казус, тъй като задължението по
смисъла на КТ е за дружеството и е без значение кое конкретно физическо лице е наредило
полагането на труд в две последователни смени от работника.
Сочи се още, че в НП не се съдържа час на извършване на проверката; не е описано
нарушението и обстоятелствата на извършването му.
По това възражение следва да се отбележи, че часът на извършване на проверката не
представлява изискуем реквизит от съдържанието на наказателното постановление.
В АУАН и НП се съдържа описание на фактология, от която са изводими всички
признаци от състава на нарушението . Посочено е качеството на работодател на
дружеството по отношение на работника Р., конкретизирани са изпълняваните от работника
трудови функции при определено работно място, както и полагането на труд в две
последователни работни смени, с посочени начало и край за всяка една от тях.
Сочи се и, че като доказателство е посочена само декларацията на лицето, което обаче
е написало текста, тъй като било притеснено, както и под диктовка на проверяващите.
Съдът не кредитира подобна позиция, изхождайки от всички събрани по делото
доказателства, анализ на които беше извършен по – горе, поради което и не следва да бъде
4
преповтарян.
Счита се и, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, в отсъствие на
нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Предвид на факта, че съдържанието на АУАН е било предявено на представляващ
дружеството и екземпляр от същия е бил надлежно връчен, съдът намери, че фактическото
изписване на съдържанието на АУАН в отсъствие на управляващ дружеството не
представлява нарушение на ЗАНН, съществено нарушаващо правото на защита на
санкционираното дружество.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание до предвидения в привилегированата хипотеза на чл.415В ал.1 от КТ минимален
размер.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2100185/17.11.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на «Аспарухово фитнес“ ООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева на основание чл.414 ал.1 от
КТ, като на осн. чл.415В ал.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1700 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5