Решение по дело №2070/2019 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 178                                        29.05.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд-Търговище                                                                           единадесети състав

На двадесет и първи май                                                        две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2070 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.

          Ищецът А.Г. ***, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н.Ф. -ТАК, твърди в исковата молба, че баща му Г.С. Г.,***, поч. на 28.01.2008г. установил своя владение върху ½ ид.ч. от имот от 500кв.м., находящ се в м.”Чокя” в землището на гр.Търговище заедно с трето лице-И.Т.И., въз основа на писмен договор от 30.03.1962г. и на следващата година двамата поделили имота, като бащата на ищеца получил 250кв.м. от същия.Излага, че през 1964г. баща му установил своя владение и върху съседен имот с площ от 1250кв.м., като обединил двата имота и така започнал да обработва целия имот с площ от 1500кв.м., който към момента и по КК на града е отразен като имот с ид.№ 73626.332.62 с площ от 1517кв.м. Сочи, че след смъртта на бащата му, наследниците-ищецът и сестра му, уговорили имотът да остане във владение на ищеца, който продължил владението на наследодателя си, владее го и до момента, но установил, че имотът е отразен в КК на града като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при което счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против Община Търговище.В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. Н.Ф.-ТАК, която пледира за уважаването му.

          В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна,  със становище за допустимост на иска, доколкото имотът не е включен в  Протоколно решение № 2/2008г., като ответникът излага, че признава иска, но при условие ищецът да установи площта и границите на имота, като докаже и придобивното си основание; въведено е и възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника ст. юрисконсулт Д.К. изразява становище за основателност на предявения иск; въвежда възражения по чл. 78,ал.2 и по ал.5 от ГПК.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От представения по делото договор от 30.03.1962г. се установява, че Г.С. Г. и И.Т.И. са сключили писмен договор със С.Ж.Й., всички от гр.Търговище, с който е уговорено прехвърлянето на собствеността върху имот с площ от 500кв.м. в м.”Чокя” в землището на гр.Търговище, като владението е предадено на купувачите. От Скица № **********от 11.12.2019г., изд. от СГКК гр.Търговище се установява, че имотът, който е претендирания такъв от ищеца е отразен в КК/2005г. на гр.Търговище като имот с ид. 73626.332.278 с площ от 1514кв.м., при граници: имот с ид.№ 73626.332.304, имот с ид.№ 73626.332.305, имот с ид.№ 73626.332.60, имот с ид.№ 73626.332.135, имот с ид.№ 73626.332.143 и имот с ид.№ 733662.332.62, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка № *********/16.12.2019г., изд. от Община Търговище, посоченият имот е с данъчна оценка от 327лв. От заключението по назначената и приета по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се установява, че имотът, претедиран да е собственост на ищеца, е с площ от 1514кв.м., същият не е бил в регулация и има статут на земеделска земя, липсва реституционна процедура за него.Вещото лице е установила също, че в разписния лист към стария кадастрален план имотът е отразен като поземлен имот № 827 и е записан на бащата на ищеца, като този имот е идентичен с имот с ид.№ 73626.332.278 и е частично идентичен с имота, описан в посочения по-горе писмен договор от 1962г. В имота има малка постройка, лозе и овощни дървета. От Удостоверение за наследници № ****/18.11.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че наследодателят на ищеца , поч. на 28.01.2008г. е оставил наследници две деца-ищецът и другото си дете-Я.Г.Ц..По делото са събрани гласни доказателства, като от  разпита на свидетеля Г.Р.Ц.-дъщеря на другия наследник Я.Г.Ц., се установява, че общият наследодател Г. Г. е установил своето владение върху имота преди повече от 30 години, като след неговата смърт владението било продължено от ищеца, а неговата сестра-майка на свидетелката, не се е противопоставила на това владение.Свидетелят А.Н.А.-без родство с ищеца, твърди, че наследодателят на ищеца ищецът установил свое владение върху имота преди повече от 30 години, обработвал имота заедно с ищеца, а след това владението било продължено последния и свидетелят не знае някой да му е оспорвал владението. Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелите,  като дадени от лица, имали непосредствени впечатления от владението на имота и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.

         При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          За да се установи дали ищецът е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от своя баща и давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Това е необходимо, доколкото представения по делото предварителен писмен договор от 30.03.1962г. не е прехвърлил валидно право на собственост, предвид изискуемата се нотариална форма за валидност за такова прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съобр. изискването по чл. 18 от ЗЗД, а единствено сочи на началото на установяване владението на ищеца за 250кв.м., а за останалата част от имота е налице отбелязване в разписния лост към стария план.Безспорно по делото е, че имотът представлява земеделска земя, като владението е получено от ищеца през 1962г. за 250кв.м. и през 1964г. за останалите 1250кв.м., като владението е упражнявано от бащата на ищеца , а в последствие и от него през последните 30 години, продължава спокойно и явно и до момента.Поради това следва да се приеме, че доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция,  за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание то за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ се установи и, че имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Владението  върху имота продължава спокойно и явно и до момента,  поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., когато е станало възможно придобиването на собствеността, наследодателят на ищеца е станал собственик въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2006г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г.  на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.). След смъртта на наследодателя през 2008г. ищецът е станал собственик по наследство на ½ ид.ч. от имота по наследство, на осн. чл. 5,ал.1 от ЗН, а доколкото е установено по делото, че другият наследник-Я.Г.Ц., не се е противопоставил на владението на ищеца, следва да се приеме, че последният е завладял и частта на Я.Г.Ц. и е придобил собствеността върху нейната ½ ид.ч. въз основа на давностно владение през 2016г, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗС.Поради изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.

         По разноските: С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 400лв. платено адв. възнаграждение, 60лв. внесена д. такса и такса вписване и 140лв. депозит за вещо лице, или общо 600лв., като в тази връзка, следва да се обсъдят възраженията на ответника по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.Относно възражението за прекомерност на платеното адв. възнаграждение, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г.(ред. ДВ, бр. **/2020г. в сила от 15.05.2020г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с материален интерес до 1000лв., минималното адв. възнаграждение е в размер на 100лв., при което платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., се явява прекомерно и възражението на ответника следва да се приеиме за основателно, като възнаграждението се редуцира до размер от 100лв., а в останалата си част, искането на ищеца следва да се отхвърли като неоснователно, поради прекомерност, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Относно възражението по чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът приема следното: Съгласно посочената разпоредба направените разноски се възлагат в тежест на ищеца при наличието на визираните в същата две кумулативни предпоставки- ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.В конкретния случай не е налице първата от визираните предпоставки, поради следното: Съгл. чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като  след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост, но това би било относимо единствено за тези земи, които изначално са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ, какъвто процесният имот не е, а отразяването на процесната част от имота като земя по чл. 19 от ЗСДПЗЗ именно е причинило завеждането на делото, тъй като  исканата промяна в собствеността не може да се извърши по друг ред, освен чрез предприемане на съдебна защита на правото на собственост на ищеца.В тази връзка следва да се посочи, че дори за ищцовата страна да са били налице други способи за защита на правото й на собственост, то ищцата не е била длъжна да ги използва, или казано с други думи-за предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК релевантно е поведението на ответника, а не на ищеца(в този см. определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, пост. по реда на чл. 274,ал.3,т.2 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция). На следващо място, не е налице и втората предпоставка, доколкото ответникът е заявил становище за признание на иска, но под условие ищецът да докаже площта и границите на имота, поради което възражението е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 100лв. платено адв. възнаграждение, 60лв. внесена д. такса и такса вписване и 140лв. депозит за вещо лице, или общо 300лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като за разликата над 100лв. и до 400лв. претендирано платено адв. възнагражедние, искането следва да се отхвърли, като прекомерно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., че А.Г.Г. с ЕГН ********** ***,  е собственик въз основа на наследство и давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС, на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Търговище в м.“Чокя “, представляващ имот с ид. 73626.332.278 с площ от 1514кв.м., при граници: имот с ид.№ 73626.332.304, имот с ид.№ 73626.332.305, имот с ид.№ 73626.332.60, имот с ид.№ 73626.332.135, имот с ид.№ 73626.332.143 и имот с ид.№ 733662.332.62, отразен в Скица № **********от 11.12.2019г., изд. от СГКК гр.Търговище,  на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., за възлагане на разноските в тежест на ищеца, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.

            ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., да заплати на А.Г.Г. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 100лв. платено адв. възнаграждение, 60лв. внесена д. такса и такса вписване и 140лв. депозит за вещо лице, или общо 300лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като за разликата над 100лв. и до 400лв. претендирано платено адв. възнагражедние, отхвърля искането, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

                                                                                 Съдия: