№ 98
гр. Харманли, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630101239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. ЕМ. АР., ЕГН **********, с
адрес гр. Харманли, ул. „П**К**“ №**, чрез адвокат С.М., със съдебен адрес гр. Харманли,
ул. „П**К**“ № 7 против С. СМ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ж.к. "Т**" №**,
вх**, ет.**, ап.** с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
750,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от
07.07.2021г. до 07.12.2021г. на съсобствения им недвижим имот с идентификатор
77181.12.114.1.47, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както да се осъди ответника да
заплаща на ищеца считано от м. декември 2021г. месечен наем в размер на 150,00 лева,
дължим до 10-то число за притежаваните от ищеца идеални части от имота, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С определение № 105 от 28.02.2022г., постановено по гр.д. №**39 по описа за 2021г.
на РС-Харманли, влязло в сила на 21.03.2022г. подадената искова молба е върната в частта,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на ищеца считано от м. декември
2021г. месечен наем в размер на 150,00 лева, дължим до 10-то число за притежаваните от
ищеца идеални части от имота, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като производството в тази му част е прекратено.
С протоколно определение от 16.05.2022г. съдът е допуснал изменение на иска, като
същият да се счита предявен за сума в размер на 833,35 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване за периода от 07.07.2021г. до 07.12.2021г. на съсобствения им
недвижим имот с идентификатор 77181.12.114.1.47 или в размер на 166,67 лева месечно.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77181.12.114.1.47, представляващ апартамент № 47, с площ 59,54 кв.м., с
административен адрес гр. Харманли, ж.к. "***", бл.**, вх. "**", ет.**, ведно с прилежащото
му избено помещение № 47 с площ от 2,53 кв.м., ведно с 1,957 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху земята. Посочва, че той притежава 15/18
идеални части от правото на собственост върху описания недвижим имот, а ответникът -
1
3/18. Ищецът бил придобил своите идеални части по силата на договор за замяна на
недвижим имот с движима вещ и договори за покупко-продажба, а ответникът - своите по
силата на наследяване.
Ищецът посочва, че е придобил 15/18 идеални части от правото на собственост върху
процесния имот през месец юли 2021г., но от тогава само ответникът живеел в имота и само
той го ползвал, дори сменил бравата на вратата, а ищецът нямал достъп до апартамента.
Поради тази причина ищецът изпратил покана до ответника, с която го поканил в
седемдневен срок, считано от датата на получаването, да му заплаща наем за времето от
месец юли 2021г. до месец октомври 2021г. в размер на общо 600 лева или по 150 лева на
месец за притежаваните от ищеца идеални части, които ответникът ползва, както и от месец
ноември 2021г. щял да му дължи по 150 лева месечно за всеки месец, в който живее в имота.
Ответникът бил получил поканата на 28.10.2021г., но не предоставил достъп до имота, нито
заплатил поисканото обезщетение за ползването му.
С тези мотиви ищецът претендира сума в размер на 833,35 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 07.07.2021г. до 07.12.2021г. на
съсобствения им недвижим имот с идентификатор 77181.12.114.1.47, ведно със законната
лихва, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца подържа предявения иск
и моли за неговото уважаване. Счита, че в хода на съдебното дирене са се установили
всички предпоставки за настъпване на правото на обезщетение в полза на доверителя му.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на искова молба.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника пледира за
постановяване на отхвърлително решение. Намира предявеният иск за основателен само
досежно своето основание, но не и по своя размер, тъй като процесният имот се обитавал не
само от неговия доверител, но и от родственик на ищеца. Ето защо счита, че исковата
претенция е изключително завишена като размер и обезщетението за ползване не следва да
се дължи единствено от неговия доверител.
В предоставения срок за писмена защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК такава не е
представена от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за
периода от 07.07.2021г. до 07.12.2021г. на съсобствения между страните недвижим имот.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС предвижда задължение за съсобствениците, които ползват
лично общата вещ, да заплатят обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Фактическият състав на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствена вещ включва кумулативно следните предпоставки: съсобственост върху
вещта, ползване на вещта лично от единия съсобственик или чрез допуснати от него лица на
безвъзмездно основание, писмена покана за заплащане на обезщетение, размера на ползата,
която другият съсобственик е пропуснал след поканата.
С оглед събраните по делото писмени доказателства (нотариален акт за замяна на
недвижим имот с движима вещ № 94, том I, рег. № 1374, дело № 74 от 16.02.2021г. на
нотариус Мария Динева с рег. № 419 на НК, вписан в АВ с вх. рег. № 227, акт № 142, том 1,
дело № 109 от 16.02.2021г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95,
том I, рег. № 1377, дело № 75 от 16.02.2021г., на нотариус Мария Динева с рег. № 419 на НК,
вписан в АВ с вх. рег. № 228, акт № 143, том 1, дело № 110 от 16.02.2021г., нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том III, рег. № 4703, дело № 464 от
07.07.2021г., на нотариус Мария Динева с рег. № 419 на НК, вписан в АВ с вх. рег. № 1423,
акт № 117, том 5, дело № 664 от 07.07.2021г., договор за продажба на държавен недвижим
2
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.08.1990г. и удостоверение за
наследници с изх. № 262 от 08.05.2018г. на община Харманли) съдът установи наличието на
първата предпоставка от фактическия състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а
именно налице е съсобственост между страните по делото, М. ЕМ. АР. и С. СМ. Б. върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.12.114.1.47,
представляващ апартамент № 47, с площ 59,54 кв.м., с административен адрес гр. Харманли,
ж.к. "***", бл.**, вх. "**", ет.**, ведно с прилежащото му избено помещение № 47 с площ от
2,53 кв.м., ведно с 1,957 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху земята, при квоти – 15/18 за ищеца и 3/18 за ответника.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка за възникването на субективното
право на вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС. От представените по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че ответникът е придобил в качеството си на наследник
на Самуил Бакалов А. 3/18 идеални части от правото на собственост върху процесния
недвижим имот с обща площ от 59,54 кв.м. и с площ на прилежащото помещение 2,53 кв.м.,
съответно ответникът може лично да ползва 9,92 кв.м. от съсобствения недвижим имот и
0,42 кв.м. от избеното помещение, без да възпрепятства другия съсобственик.
С оглед разпределената доказателствена тежест и установяването на личното
ползване на процесния недвижим имот от ответника в съдебно заседание, провело се на
18.04.2022г., е разпитан свидетелят Лора Щерева Христова (майка на ищеца). На основание
чл. 172 от ГПК съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката независимо от
заинтересоваността й в полза на ищеца, тъй като показанията й са последователни,
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът няма
причини, въз основа на които да постави под съмнение дадените от свидетеля показания.
От показанията на свидетелката се установява, че ищецът не ползва процесният имот.
През пролетта на миналата година ищецът посетил съсобственият недвижим имот, тъй като
трябвало да се снабди с документи, намиращи се в него. Тогава установил, че бравата на
апартамента е сменена и той няма достъп до него. Свидетелката изрично заявява, че ищецът
не живее и не ползва процесния недвижим имот, а същият се обитава единствено от
ответника и неговото семейство (фактическа съжителка и деца).
С оглед обсъдените доказателства съдът констатира, че ответникът е използвал
повече отколкото съответства на притежаваните от него идеални части. От разпитания
свидетел се установява, че ищецът не е ползвал каквато и да е част от съсобствения им
недвижим имот. Същевременно следва да се посочи, че като невъзможност да се ползва
обща вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС се приемат случаите, в които един от
съсобствениците е ползвал площ по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността. В този смисъл са задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. д. № 7 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГК, според които
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви или граждански плодове, каквото действие се явява
смяната на бравата на входната врата и непредоставяне на ключове от нея на останалите
съсобственици.
В допълнение следва да се посочи, че ответникът не отрича ползването на процесния
недвижим имот. В съдебно заседание в хода на устните състезания обаче твърди, че
съсобственият недвижим имот се ползва не само от ответника, но и от родственик на ищеца,
поради което предявеният иск не следвало да се уважава в претендирания размер.
Възраженията, с които може да се брани ответника по иск с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС и имат правоизключващ характер, са, че е предоставил достъп до вещта или че е
платил съответното обезщетение. В този смисъл са тълкувателно решение №**9 от
30.06.1986г. на ОСГК на ВС, според което съсобственикът, до когото е отправено писмено
поискване, има право да предложи на този, който му го е отправил, да му предостави
3
възможността да ползва общата вещ и този, който отказва да приеме такава възможност
няма право на обезщетение и тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. д. № 7 по
описа за 2012г. на ВКС, ОСГК, според което съответно правото по чл. 31, ал. 2 от ЗС не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва.
На първо място следва да се посочи, че е недопустимо да се правят възражения
против предявен иск без значение от неговата правна квалификация едва в хода на устните
състезания. Страните следва да направят своите възражения и фактическа твърдения в
исковата молба и в отговора на исковата молба. Не може едва в хода на устните състезания
да се въвеждат нови факти (ползването на процесния имот от родственик на ищеца), на
които да се основават направените от ответника в устните състезания възражения.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че това възражение се явява и
недоказано. Установяването на направените от ответника възражения са в негова тежест. С
доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си. Не са представени никакви
доказателства относно това лица различни от ответника да са ползвали съсобствения имот за
процесния период, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Съдът установи наличието на третата предпоставка от фактическия състав на чл. 31,
ал. 2 от ЗС, а именно писмена покана. По делото е представена покана, изпратена от ищеца
до ответника чрез куриерска фирма „Еконт“. В същата е обективирано изрично искане за
заплащане на ежемесечно обезщетение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Видно от
направената разпечатка на куриерска фирма „Еконт“ на 30.10.2021г. в офис Харманли
Пазара е предадена на ищеца обратната разписка за получаване на поканата от ответника на
28.10.2021г.
Правото на обезщетение за лишаването от ползване на съсобствената вещ по чл. 31,
ал. 2 от ЗС възниква от получаване на поканата от неправомерно ползващия съсобственик.
Обезщетението се дължи едва след като другият съсобственик е поканен да предостави
възможност за ползване на вещта и след поканата той бездейства, от този момент едва
възниква правото на лишения от ползване да получи обезщетение, тоест поканата има
действие за напред. Ето защо искът се явява основателен за периода от 28.10.2021г. до
07.12.2021г., а за периода от 07.07.2021г. до 27.10.2021г. следва да бъде отхвърлен. Водим от
изложеното съдът намира, че са налице първите три предпоставки от фактическия състав на
обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС, но само за периода от 28.10.2021г. до 07.12.2021г.
Веднъж отправено писменото поискване действа занапред без ограничение във времето,
докато трае ползването или до прекратяване на съсобствеността, поради което за следващ
период на лишаване от ползване ищецът може да предяви нов иск, без да е необходимо да
изпраща нова покана.
Пропуснатата полза от неползващия съсобственик се равнява на средномесечния
наем за недвижимия имот, освен когато ищецът е доказал по-голям размер. За определяне на
размера, до който искът е основателен, съдът съобрази приета по делото ССЕ, съгласно
която средномесечния пазарен наем на целия имот за процесния период е в размер на 200
лева, като идеалните части от наема се разпределяли между ищеца и ответника, както следва
166,67 лева за ищеца и 33,33 лева за ответника. Съгласно заключението на вещото лице
средномесечният пазарен наем на процесния недвижим имот е в размер на 200 лева, а за
претендирания период от 07.07.2021г. до 07.12.2021г. общият размер на наема бил 1000
лева, като наемът за идеалните части на ищеца (15/18) бил в размер на 833,35 лева.
Периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца е 1 месец и 9 дни, следователно
4
дължимото му обезщетение съобразно средномесечния пазарен наем на процесния имот е в
размер на 216,71 лева (166,67 лева+ 5,56 лева х 9 дни).
От изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
следва да се уважи за периода от 28.10.2021г. до 07.12.2021г. и за сума в размер на 216,71
лева, а да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 833,35 лева и за периода от
07.07.2021г. до 27.10.2021г.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага
и двете страни по делото, но такива са били поискани единствено от ищеца, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно представения списък от разноски ищецът е направил разноски в общ размер
на 700 лева, а именно 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лева за
възнаграждение на вещо лице и 50 лева за държавна такса. Съобразно т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС,
ОСГТК ответникът е представил доказателства, че направените разноски са реално
осъществени. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски в размер на 182,03 лева на ищеца съразмерно на уважената част
от иска му.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. СМ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ж.к. "Т**" №**, вх**,
ет.**, ап.** на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на М. ЕМ. АР., ЕГН **********, с
адрес гр. Харманли, ул. „П**К**“ №** сума в размер на 216,71 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.12.114.1.47, а именно: апартамент №
47, с площ 59,54 кв.м., с административен адрес гр. Харманли, ж.к. "***", бл.**, вх. "**",
ет.**, ведно с прилежащото му избено помещение № 47 с площ от 2,53 кв.м., ведно с 1,957 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята за периода от
28.10.2021г. до 07.12.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
09.12.2021г. до окончателното изплащането, като искът в останалата му част за разликата до
пълния предявен размер от 833,35 лева и за периода от 07.07.2021г. до 27.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. СМ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ж.к. "Т**" №**, вх**,
ет.**, ап.** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. ЕМ. АР., ЕГН **********, с
адрес гр. Харманли, ул. „П**К**“ №** сума в размер на 182,03 лева, представляващи
направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5