№ 481
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20225001000546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 166/22.06.2022г. ,постановено по гр.д. №
1228/21 г. по описа на ОС- С. З. в частта ,в която е отхвърлен предявеният от
С. З. А., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З. А.
А. против ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК *********, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С. А. болки и
страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, при ПТП от
17.10.2020г. за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния
предявен размер на иска от 70 000 лв. Жалбоподателят С. З. А. ,представляван
от неговата майка и законен представител З. А. А. излага съображения за
неправилност на решението в частта ,касаеща размера на присъденото
обезщетение и възразява против приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.Заявява искане
решението ,в неговата отхвърлителна част да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което искът на А. да бъде уважен изцяло ,както и на
процесуалния му представител адв.Р. М. да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК ********* е депозирала
отговор , с който оспорва въззивната жалба ,счита решението в неговата
отхвърлителна част за правилно като поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат и заявява искане същото да бъде
1
потвърдено ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
Гр.д. 1228 / 2021г. по описа на ОС – С. З. е образувано по искова
молба ,предявена от С. З. А., с ЕГН: **********, представляван от своята
майка и законен представител З. А. А., с ЕГН: ********** чрез адв. Р. М.
против ЗАД „О** - З.“ АД с правно основание чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.429. ал.1
т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 70 000 лева - главница.
Исковата си претенция основана на следните твърдения : на 17.10.2020 в
района на с. К. к., общ. Н. З., водачът С. К.К. на лек автомобил марка и модел
„Н. Т. *“, с рег. № В********, поради движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и релефа на местността в посока
от гр. Н. З. към гр. Г., навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
челен удар с правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Д.
Л.“, с рег. № ********, управляван от В. Я .В., с което реализира ПТП,при
което са нанесени травматични увреждания на пътника в лекия автомобил „Д.
Л.“, с рег. № ******** - С. З. А. - счупване на свода на черепа; контузио ет
комоцио церебри; фрактура базеос крании; загуба на съзнание за неопределно
дълго време.Поддържал е твърдения ,че в резултат на тези травми е
претърпял болки, страдания и дискомфорт от фрактурата на черепа ,така
както са описани подробно в исковата молба , че изживеният стрес от
произшествието рефлектирал върху общото му емоционално състояние и се
отразил отрицателно върху крехката му детска психика. Твърдял е , че и към
настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все
още не е приключило. Посочил е ,че виновният водач, управлявал лек
автомобил марка и модел „Н. Т. *“, с рег. № В******** имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена със ЗАД „О** - З.” АД, с полица № **/**/************, валидна до
22.05.2021г. като във връзка с това на 03.12.2020 г. ищецът отправил
извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП
водач - ответника ЗАД „О** - З.“ АД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение като към настоящия
момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение ,поради и което е
предявил настоящия иск за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева
- главница ,ведно със законна лихва,счита от 03.12.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК *********, оспорва изцяло
предявеният иск за неимуществени вреди - по основанието и размер.Оспорва
изключителната вина на водача С. К. за причиняване на вредоносния
резултат, механизма на настъпилото ПТП,като прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна от пострадалия С. З. А.,
който не е бил с поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл за
настъпване на вредните за него последици,както и че към момента на
настъпването на процесното събитие пострадалият е бил на четиригодишна
2
възраст и е следвало да пътува върху специална обезопасителна седалка,
която да задържи тялото му на място при настъпване на ПТП. Поддържа, че
стига по отношение на малолетния да бе положена нужната родителска
грижа, то не биха настъпили твърдените вреди. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като завишен.
Ищецът с допълнителната искова молба поддържа ,че са налице и
допълнителни травми в резултат на ПТП ,подборно описани ,както и сочи ,че
във връзка с образуваното ДП № **-**-*-*, по описа на Военно-окръжна
прокуратура-С. е образувано НОХД № 15/2021г. по описа на Военен съд-С.,
приключило с влязла в законна сила на 05.08.2021г. присъда, с която водачът
С. К.К. е признат за виновен за това, че на 17.10.2020г., в 11:45ч., на км.
72+800 от главен път П - **, при управление на л.а. марка „Н.“, модел „Т. **“,
с рег. № В********, с посока на движение от гр. Н. З. към гр. Г., в зоната на
десен завой, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 15, ал.1,
чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил четири средни телесни повреди на повече от едно лице, след което
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, с
което е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, буква „б“, вр.
с чл. 343, ал.З, б. „а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.В тази връзка се позовава на
чл.300 от ГПК.Оспорил е всички възражения ,наведни от ответника ,който в
постъпилия допълнителен отговор не е изложил нови фактически твърдения.
Съдът с обжалваното решение е приел така предявения иск за
основателен и доказан до размер от 35 000 лв. като е посочил за безспорни
обстоятелствата ,че на посочената дата се е осъществило ПТП ,от което е
претърпял травматични увреждания - черепно-мозъчна травма, протекла в
началото с пълна загуба на съзнание за сравнително кратък период от време,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, а също
и закрито линеарно счупване на костите на черепния свод и контузии на
меките тъкани. Този обстоятелства са преклудирани от влязлата в сила
присъда на наказателния съд по НОХД 15/2021г на Военен съд С. ,обвързващ
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от
деянието относно обстоятелството настъпило ли е деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.Приел е ,че от събраните по делото
доказателства се установява ,че ищеца е претърпял в резултат на
травматичните увреждания множество болки и страдания и съобразявайки
неговата възраст- 4 години ,естеството на уврежданията – черепно мозъчна
травма ,продължителността на оздравителния процес ,както и интензитета на
болките и страданията ,особено завишен в началния период на лечение е
стигнал до извода ,че 70 000 лв. е адекватно обезщетение за претърпяните
болки и страдания от малолетния ищец ,но отчитайки обстоятелството ,на
което се позовава ответника ,че няма данни същият да се е возил в специална
обезопасителна седалка и доколкото законово задължение на родителя е да
упражнява родителски надзор възрху малолетните деца до
дванадесетгодишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие,какъвто в настоящия случай
липсва, то налице е 50 % съпричиняване на вредоносния резултат ,поради
което е уважил иска до този размер ,а за разликата до 70 000 лв. същият е
3
отхвърлен.
Недоволен от този резултат е останал ищецът ,който обжалва решението
в неговата отхвърлителна част като в частта ,в която искът на А. е уважен за
сумата от 35 000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.Основното
оплакване от страна на ищеца ,тук жалбоподател , касае липсата на
съпричиняване ,а в случай ,че се приеме такъв за наличен – неговият
процент.
Предявеният от С. З. А. ,представляван от неговата майка и законен
представител З. А. А. против ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на ПТП на 17.10.2020 г.
,причинено от застраховано при ответника по застраховка „ГОА“ лице
,доколкото е прието ,че дължимото такова е в размер на 70 000 лв. ,но същият
е уважен до размер от 35 000 лв. и в тази част решението е влязло в сила
,преклудира със сила на присъдено нещо правопораждащите правото на
обезщетение юридически факти. Спорът е свързан с размера на дължимото
такова във връзка с възражението на ответника ,възприето от
първоинстанционния съд ,за съпричиняване на вредоносния резултат.
Възраженията на ответника в тази посока са две – налице е съпричиняване
,тъй като ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан ,както и не е
ползвал специална обезопасителна седалка доколкото същият към датата на
произшествието е бил на 4 години,което е резултат на неположена родителска
грижа и ако същата беше положена вредоносните за него последици не биха
настъпили.
От събраните по делото доказателства се установява ,че малолетният
ищец С. е отглеждан преди ПТП от баба си – св.Ж. Д. С. ,както и че в деня
на инцидента са пътували с колата на лицето В. ,който е шофирал ,а на
задната седалка са пътували св.С. с детето С. у нея , до нея дъщеря й Н. и
лицето Н..От заключението на КСАМЕ е видно ,че няма данни да е ползвана
специална обезопасителна седалка ,на която да е пътувал ищеца ,както и че
ако беше ползвана такава травматичните увреждания не биха се получили.От
заключението на същата тази експертиза е видно ,че принципно правилно
поставения предпазен колан би предпазил лицето ,но в случая ръстът
пострадалия ищец не предполага неговото ефективно действие.
С оглед на казаното налага се извода ,че за настъпване на вредоносния
резултат има принос и пострадалия ищец. Действително същият към датата
на ПТП е малолетен и не може да формира правно валидна воля ,както се
настоява във въззивната жалба ,но от друга страна родителите ,респ.лицата
,които полагат грижи са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до
дванадесетгодишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие ,каквато , в синхрон с
твърденията на ответника, не е положена. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат доколкото доказателствата сочат ,че ако такава грижа
беше положена под формата на осъществено пътуване на малолетния ищец
посредством обезопасителна седалка ,което принципно задължение от една
страна ,произтича от закона ,а от друга – е в тежест на лицата , полагащи
4
грижа за детето да обезопасят неговото пътуване като елемент от надзора
,който дължат, тези травматични увреждания не биха настъпили . Предвид
казаното настоящата инстанция приема да е налице 50 % съпричиняване на
вредоносния резултат като със същия процент следва да бъде редуцирано
приетото за дължимо от ответника застрахователно обезщетение.
Казаното до тук безпротиворечиво сочи ,че определеният от
първоинстанционния съд размера на обезщетението за претърпяните
неимуществени вреди от ищеца ,резултат от ПТП ,причинено от застраховано
при ответника по застраховка ГОА лице ,редуциран с приетия процент на
съпричиняване на вредоносния резултат ,е правилно определен ,поради което
решението , с което искът на А. за разликата над уважения размер от 35 000
лв. до пълния предявен такъв е отхвърлен се явява правилно и като такова
следва да се потвърди като на въззиваемата страна се присъдят разноски за
ю.к. възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/22.06.2022г. ,постановено по гр.д. №
1228/21 г. по описа на ОС- С. З. в частта ,в която е отхвърлен предявеният от
С. З. А., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител З. А.
А. против ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК *********, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С. А. болки и
страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, при ПТП от
17.10.2020г. за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния
предявен размер на иска от 70 000 лв.
ОСЪЖДА З. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С. З., общ. Г., с.П.,
ул. „К.“ № ** в качеството на майка и законен представител на детето С. З. А.,
с ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „О** - З.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: обл. С., общ. С., гр. С., ****, р-н В., ж.к. В.,
ул. „С. С.“ № *, ет. * разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. –
ю.к. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5