Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 – ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
491/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от М.З. срещу М.В. иск с правно осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 800 лв., претендирана като
предадена по договор за заем от 13.04.2018г. с падеж – 30.09.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В исковата молба ищецът М.З. твърди, че на
13.04.2018г. в присъствие на двама негови колеги в собствения му офис, находящ
се в ***, е сключил договор за заем, по силата на който в качеството си на
заемодател поел задължение да предаде в собственост на заемателя
парична сума в размер на 4 800 лв. срещу задължение на М.В. да я върне в
срок до 30.09.2018г.
Заемодателят изпълнил задълженията си по
договора за заем като предал в собственост сумата от 4 800 лв., която заемателят не е върнал на падежа, нито след това, въпреки
отправената нотариална покана.
Неизпълнението на задължението на заемателя да върне предадената му сума е обусловило правния
интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът М.В. е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че не познава М.З., а за времето от
12.04.2018г. до 14.04.2018г. е бил на почивка в гр. Н., поради което не
съществува възможност да е получил на посоченото място в гр. Варна сумата от
4 800 лв. със задължение да я върне.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като основание, от което вземането произтича
се сочи сключен на 13.04.2018г. неформален договор за заем.
Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал
заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията
си, в случая, че договор за заем не е сключван.
При липсата на писмен документ за предоставяне
на сумата по заема, забраната за разпит на свидетелите, установено в чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК, е налице, ако се цели установяването на заемното
правоотношение, което е над определената в закона стойност от 5 000 лв.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
За установява сключване на договора за заем
за потребление по инициатива на ищеца М.З., са ангажирани гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите А.Ш.и Н.Д..
Пред съда, свидетелят А.Ш.заявява, че е
приятел на ищеца М.З.. Наред с приятелството им, датиращо от 15 – 17 години
двамата осъществяват съвместно и бизнес проекти. Ищецът се занимава с интериорно
обзавеждане, чрез търговско дружество, а приятелят му осъществява търговска
дейност – изработка на мебели, вкл. и по възлагане на ищеца.
Често М.З. използва офиса на А.Ш., представляващ
помещение на ет. 2 в ***, тъй като административната им работа е съвместна.
Именно в офиса на свидетеля г – н З., „за да не се разхожда с много пари” държи
свои и служебни парични средства в касата на г – н Ш..
Свидетелят заявява още, че се е запознал с М.В.,
около 60 – годишен, пълен с ръст около 1, 65 м. и прошарена коса, чрез М.З.
през пролетта на 2017г. Според свидетеля, г – н В. е в управата на хандбален отбор, в който агитирал А.Ш.да рекламира
търговската си дейност.
Именно, на 13.04.2018г., ден петък от
седмицата, следваща Великденските празници през 2018г., г – н В. се явил в
офиса на свидетеля, след предварително обаждане. При влизането му в помещението,
разположено на ет. ** в ***, свидетелят
разговарял със свой клиент и приятел.
Разговаряйки с клиента, г – н Ш. чул провелия
се разговор между М.З. и М.В., воден на висок тон. Ответникът споделил с ищеца,
че има финансови затруднения и спешно се нуждае от пари, вероятно според
свидетеля, за да погаси съществуващи дългове. Г – н З. уверил ответника, че
може да му услужи с пари с уговорката, че сумата следва да му бъде върната до
края на месец септември 2018г., в който момент му предстои пътуване до Америка.
Ответникът уверил ищеца, че парите ще му бъдат върнати по-рано от месец
септември 2018г.
След
като приключили разговора, ищецът помолил свидетеля да отвори касата, в която
се намирали неговите парични средства, намираща се под бюрото, което ползва г –
н Ш.. Свидетелят отворил касата и извадил една пачка с пари със стандартен
бандерол, всяка от по 50 лв., вероятно изтеглени от банка. Парите не са броени
от свидетеля, нито пред него. Ищецът извадил 4 банкноти, всяка от по 50 лв.,
предавайки останалите на М.В.. Ответникът преброил парите и казал: „Всичко е
точно 4 800 лв.”. Свидетелят си спомня, че точно в този момент се
пошегувал със своя клиент и приятел, изричайки думите: „Петък, 13 – ти, да е
знаеш е фатална дата”.
Свидетелят знае от своя приятел М.З., че и
към настоящия момент ответникът не му е върнал заетата сума, въпреки обещанието
да стори това, нито го е виждал в офиса си. Свидетелят не е чул по време на
разговора да е ставало дума за подписване на документ.
Пред съда, свидетелят Н.Д. заявява, че е
виждал М.В., възрастен мъж между 50 и 60 годишен, нисък и пълен само веднъж в
офиса на А.Ш.в *** на 13.04.2018г.
/петък/. Поводът да посети офиса е желанието му да получи съвет от г – н Ш. във
връзка с изработка на дървено барбекю за неговия дом.
В момента, в който пристигнал, в офиса вече бил М.З., а по-късно се появил и М.В..
След приключване на разговора между г – н Д.
и г – н Ш., двамата мъже се разбрали да изчакат М.З., който трябвало да даде
пари в заем, за да отидат заедно на обяд.
Г – н Д. не е чул в детайли разговора между
страните по делото, воден в непосредствена близост до бюрото на г – н Ш., на
което свидетелят се е намирал. Двамата мъже - М.З. и М.В. се приближили до
бюрото на г – н Ш., който извадил пари от касата, в която ищецът е държал
паричните си средства. Предал една пачка с бандерол от по 50 лв. на М.З., а той
предал на М.В. останалите банкноти, задържайки 4, всяка от по 50 лв. Ответникът
преброил парите на ум и заявил: „Всичко е точно 4 800 лв.”.
След предаване и броене на парите, ищецът
казал на г – н В. да ги върне до края на месец септември 2018г., когато ще му
трябват за осъществяване на пътуване. Свидетелят не е чул да е воден разговор
за съставяне на документ във връзка с предаване на парите.
За опровергаване сключването на договора за
заем, чрез установяване на наведените с
отговора на исковата молба положителни твърдения, а именно, че в периода от 12
– 14.04.2018г., ответникът е пребивавал на територията на гр. Н., на ответната
страна са допуснати гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. Б..
Същият заявява пред съда, че в дните след
Великден, през месец април 2018г., М.В. и неговата съпруга били на гости в дома
на родителите на г – н Б. за два дни с преспиване. Макар да е бил през цялото
време в дома си, г – н Б. не е бил непрекъснато с гостите на родителите си през
целия им престой.
При така ангажираните гласни доказателства
следва да се приеме, че ищецът М.З. е установил предаване на заемните средства
в размер на 4 800 лв. на М.В., а ответникът не е установил възражението
си, че договор за заем не е бил сключван.
Факта на предаване на сумата от 4 800
лв. от заемодателя М.З. на заемателя М.В. на
13.04.2018г. /петък/, една седмица след Великденските празници през 2018г. в помещение
на ет. ** в *** и поемане на задължение
за връщането им в края на месец септември 2018г., съдът приема за установен от
свидетелските показания на А.Ш.и Н.Д..
Показанията на свидетелите, водени от ищеца,
съдът кредитира изцяло, тъй като те възпроизвеждат обстоятелства, които са лично
възприети от тях, логични са, непротиворечиви, взаимно допълващи се, обективни
и неразколебани от други доказателствени средства. Действително, свидетелите не
са преброили парите, предадени на М.В., но показанията им установяват безпротиворечиво, че заемателят -
ответник е този, който ги е броил на ум, заявявайки пред свидетелите на глас,
че сумата от „4 800 лв. е точна”.
Обстоятелството, че не е бил воден разговор
за съставяне на документ, удостоверяващ предаване на сумата, не обоснова извод,
че паричната сума не е била предадена.
Съдът кредитира показанията на Д. Б., но
същият не свидетелства за конкретните дни от месец април 2018г. през които
ответникът и неговата съпруга са гостували на родителите му, поради което
твърденията че в периода 12 – 14 април 2018г., М.В. е пребивавал в гр. Н., се
приемат за недоказани.
Дори и да се приеме, че този факт е доказан
от показанията на посочения свидетел, то Д. Б. не разполага с преки и
непосредствени впечатления от целия престой на ответника и съпругата му в гр. Н.,
защото не е прекарал времето си с тях, което не изключва възможността заемателят да не е прекарал цялото си свободно време само и
единствено в гр. Н., както и че е възможно да е получил сумата от 4 800
лв. преди заминаването си, респ. докато е бил там и е пропътувал разстоянието между
градовете.
Останалите писмени доказателства –
извлечение от банкова сметка *** М.З. и нотариална покана, връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, не установяват никакви релевантни за делото факти
и върху тях съдът не изгражда никакви правни изводи.
Въз основа на така изложеното, претенцията
за заплащане на сумата от 4 800 лв. по договор за заем от 13.04.2018г. е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца М.З.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за
платена държавна такса в размер на 192 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ под формата на процесуално представителство в настоящото
производство възлизащо на 566 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.З.З., ЕГН **********,*** сумата от 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща
предадена по договор за заем от 13.04.2018г. сума с падеж – 30.09.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.З.З., ЕГН **********,*** сумата от 192 лв. /сто деветдесет и два лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
И.Т.И.сумата от 566 лв. /петстотин
шестдесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по гр.д. № 491/2019г. по описа на Районен съд – Варна в полза на
ищеца М.З.З.,
ЕГН **********,***, на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: