№ 14
гр. Ловеч , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500123 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.
Подадена е жалба от Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес : село ***,
обл.Ловешка, ул. „***“ № 1, срещу Постановление от 03.02.2021 г. на ЧСИ
Ивилина Лаловска, peг. № 903 с Район на действие - Окръжен съд Ловеч по
изп. дело № 20189030400360, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело.
Сочи, че на 05.02.2021 г. е получил горецитираното постановление с
отказ на ЧСИ да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
производството по изп. дело по негова молба с вх. № 001410/02.02.2021 г.,
предвид което изцяло не е доволен от преценката на съдебния изпълнител за
отказа й да прекрати изпълнителното производство. Моли настоящата
инстанция да го отмени като неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че с молба до ЧСИ с вх. № 001410/02.02.2021 г. е поискал
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на изпълнителното
1
производство по горното изп. дело спрямо него като длъжник поради
непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия повече
от 2 години.
Изтъква, че от мотивите на обжалваното постановление е видно, че
последното валидно извършено изпълнително действие спрямо него като
длъжник са наложени : запор на трудово възнаграждение и запор на банкови
сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД,
връчени му лично на 04.09.2018 година.
Излага, че в постановлението си ЧСИ твърди, че „с молба с вх. №
002208/10.02.2020 г. взискателят, чрез упълномощен адвокат е поискал
извършване на изпълнителни действия : опис на движими вещи на длъжника,
който да се извърши на адрес: гр.Ловеч. ул. „***“ № 21, да се извърши
проучване за наличие на регистрирани трудов договор с длъжника и открити
негови банкови сметки, като при установяване на наличието им спрямо
същите да се наложи запор“.
Изтъква, че по-нататък ЧСИ твърди, че с „молба с вх. № 000540/
08.01.2021 г. взискателят отново чрез упълномощения адвокат, е поискал
извършването на изпълнителни действия : опис на движими вещи на
длъжника, който да се извърши на адрес: гр.Ловеч ул. „***“ № 21, както и да
се наложи запор върху вземане на трудовото му възнаграждение и негови
банкови сметки“.
Посочва, че в постановлението не се съдържа информация ЧСИ
фактически да е извършила поисканите с твърдяните от нея да са постъпили с
молби с вх. № 002208/10.02.2020 г. и с вх. № 000549/ 08.01.2021 г. от
пълномощника на взискателя изпълнителни действия.
Изтъква, че действителната фактическа обстановка е следната :
очевидно на основание молбата на взискателя с вх. № 000549/ 08.01.2021 г.,
ЧСИ с Призовка за принудително изпълнение до него с изх. №
000406/18.01.2021 г. му съобщава, че на три последователни дати: 19.02.2021
г., 26.02.2021 г. и 05.03.2021 г., ще пристъпи към принудително изпълнение
по изп. дело № 360/2018 г., чрез опис на движими вещи, находящи се на
адрес: гр.Ловеч ул. „***“ №21, за които ЧСИ твърди „че били моя
2
собственост“.
Сочи, че ЧСИ обаче не е предприемала никакви изпълнителни
действия на основание на твърдяната от нея за постъпила от пълномощника
на взискателя молба с вх. № 002208/10.02.2020 г. - чрез изпълнителен способ
опис на движими вещи на длъжника, който да се извърши на адрес : гр.Ловеч,
ул. „***“ №21. Излага съображения, че тази твърдяна да е постъпила на
10.02.2020 г. от пълномощника на взискателя молба, очевидно е антидатирана
от ЧСИ Лаловска с вх.номер записан от дата 10.02.2020 г., чрез документна
подмяна на книжа след получаване на неговата молба от 02.02.2021 г. за
прекратяване поради перемпция, именно с цел саниране на изтеклия
двугодишен срок на бездействие на взискателя, считано от последно валидно
изпълнително действие през месец август 2018 г. - наложени запори.
Изтъква, че връчената му на 29.01.2021 г. призовка за принудително
изпълнение с изх. № 000746/27.01.2021 г., с изпълнителен способ - „опис на
движими вещи на адрес гр.Ловеч ул. „***“ № 21, е очевидно по молбата на
пълномощника на взискателя с твърдян да е с вх.№ 000540/08.01.2021 г.,
което изпълнително действие е изцяло незаконосъобразно, тъй като е
извършено след изтичане на установения в закона двегодишен срок и
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция.
Заявява, че твърдението му за извършена от ЧСИ документна
подправка, антидатиране и манипулиране на документи, за твърдяната в
постановлението за входирана от пълномощника на взискателя молба на дата
10.02.2020 г., установява и доказва с представена в приложение лична карта, с
дата на издаване 29.05.2020 г., с която се доказва, че той има регистриран
постоянен адрес в гр.Ловеч ул. „***“ № 21, считано от тази дата - 29.05.2020
г., като преди тази дата регистрирания му постоянен адрес е : гр.Ловеч ул.
„Осъмка“ № 5, вх.Б ет.3, ап.5 - което обстоятелство е известно както на ЧСИ
Лаловска, вкл. достъпно за нея чрез справка в служби ГРАО и ЕБН, така и на
взискателя С.С.. Счита, че няма как на 10.02.2020 г. взискателят да поиска
извършване на изпълнително действие - опис на движими вещи на длъжника
на адрес гр.Ловеч ул. „Партиарх Евтимий“ № 21, респ. ЧСИ Лаловска - няма
и как да предприеме и изпълни този изпълнителен способ, тъй като той не е
3
имал никаква връзка с този адрес на дата 10.02.2020 г., сочи аргументи в тази
връзка.
Твърди, че „последната“ молба на взискателя от 08.01.2021 г. е
„използвана“, като й е даден от ЧСИ Лаловска фалшив вх. номер от
10.02.2020 г. - написан ръчно, с цел създавне на доказателства за оставяне без
уважение на молбата му от 02.02.2021 г. за прекратяване поради перемпция. В
тази връзка счита, че от значение е и обстоятелството, че „системата на
работа“ на ЧСИ Лаловска е с „ръкописно даване“ на вх. номера, а не с
уникален автоматичен баркод - с каквито устройства повечето ЧСИ от години
работят, с което се гарантира истинността и невъзможност за антидатиране на
постъпващи документи.
Моли съда да приеме, че в конкретния случай е налице хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да прекрати изпълнителното производство, тъй
като е налице изтекъл двугодишен срок, в който не са били поискани и
извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя, излага
съображения в този смисъл.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК срещу горецитираната жалба са
подадени писмени възражения от взискателя С. И. С., чрез адв. К. А. Д., от
АК - Кърджали, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „Княз Борис
I“ № 61 Б, ет.1, ап.2. Изразява становище, че частната жалба е неоснователна
и представлява единствено опит от страна на длъжника да осуети или поне да
забави ефективното принудително изпълнение, за което по делото има
достатъчно данни (напр. прехвърляне на имущество на близки и
последващото му унищожаване и др.). С оглед изложеното моли съда да
постанови оставянето й без уважение, както и да присъди в полза на
доверителя й сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3
от ГПК е изложила ЧСИ Ивилина Лаловска, която счита, че действията й са
правилни и законосъобразни и предлага на съда да остави жалбата без
уважение.
4
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20189030400360 по описа на ЧСИ Ивилина
Лаловска, peг. № 903, с Район на действие - Окръжен съд Ловеч е образувано
по молба на взискателя С. И. С. чрез процесуалния му представител адв. К.Д.
от АК - Кърджали и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 17.08.2018
г. по Гр. дело № 34/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч срещу длъжника Т. Г. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес към настоящия момент - с.***, ул. „***“
№ 1, за сумите: 6 500 лева - присъдени разноски, както и разноските по
изпълнението.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да
определи способа на изпълнение.
С разпореждане от 17.08.2018 г. (л.27) ЧСИ е разпоредил да се
изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за
имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение, да се наложи запор на трудовото възнаграждение,
получавано от работодателя „Крис фешън индъстрийс“ АД, ЕИК *********.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника Т. Г. Т., с изх. №
005687/22.08.2018 г., ведно с уведомление за : присъединяване на Държавата
като взискател за сумите, посочени в Удостоверението по чл.191 от ДОПК с
изх. №110371801709456/20. 08.2018 г., както и за наложения запор на
трудовото възнаграждение и запор на банковите сметки в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД е била връчена лично на
длъжника на 04.09.2018 г. в кантората на ЧСИ Лаловска (л.44-45).
Спрямо длъжника Т. Г. Т. е предприето принудително изпълнение
чрез налагането на :
- запор върху вземането за трудово възнаграждение, получавано от
„Крис фешън индъстрийс“ АД, ЕИК ********* (запорно съобщение с изх. №
005686/22.08.2018г. - л.42-43), получено от работодателя на 12.09.2018 г, като
5
суми от запора на трудовото възнаграждение не са постъпили;
- запор върху вземането за наличностите по банкови сметки в
Райфайзенбанк (България) ЕАД (запорно съобщение с изх. № 005712/
23.08.2018г. - л.18-19), получено от Банката на 24.08.2018 г., като в
изпълнение на запора на банковите сметки от Райфайзенбанк (България) ЕАД
на 28.08.2018 г. е постъпила сума в размер на 26.72 лева, с която са заплатени
част от таксите към ЧСИ Ивилина Лаловска и част от публичните
задължения;
- запор върху вземането за наличностите по банкови сметки в
Уникредит Булбанк АД (запорно съобщение с изх. № 005713/23.08.2018г. - л.
16-17), получено от Банката на 27.08.2018 г., като суми от запора на сметки в
Уникредит Булбанк АД не са постъпили.
С молба с вх. № 002208/10.02.2020 г. (с пощенско клеймо от
07.02.2020 г. на оператора на пощенски услуги Български пощи ЕАД - л.52-
53) взискателят, чрез упълномощения адвокат, е поискал извършването на
изпълнителни действия : опис на движими вещи на длъжника, който да се
извърши на адрес в гр.Ловеч, ул. „***“ № 21, да се извърши проучване за
наличие на регистрирани трудови договор с длъжника и открити негови
банкови сметки, като при установяване на наличието им - спрямо същите да
се наложи запор.
С молба с вх. № 000540/08.01.2021г. (с пощенско клеймо от
07.01.2021г. на оператора на пощенски услуги Български пощи ЕАД - л.54-55)
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия : опис на
движими вещи на длъжника, който да се извърши на адрес в гр.Ловеч, ул.
„***“ № 21, както и да се наложи запор върху вземане за трудовото
възнаграждение и негови банкови сметки.
С призовка за принудително изпълнение (ППИ) до длъжника Т.Т., с
изх. № 000406/18.01.2021 г. (л.56-57) и изх. № 000746/ 27.01.2021 г. (л.62-63)
е насрочено извършване на опис на движими вещи на длъжника, който да се
състои на посочения от взискателя адрес в гр.Ловеч, ул. „***“ № 21 на датите
19.02.2021 г. от 9.30 часа, респ. 26.02.2021 г. от 9.30 часа, респ. 05.03.2021 г.
от 9.30 часа. Към датата на ППИ, посоченият от взискателя адрес, на който да
6
се проведе опис на движими вети, е постоянен адрес на длъжника, което се
установява от извършената от ЧСИ проверката в НБД Население (л.65), както
и от личното получаване на 29.01.2021 г. на ППИ с изх. № 000746/ 27.01.2021
г. (л.62-63).
След получаване на ППИ, по делото е постъпила молба с вх. №
001410/02.02.2021 г. (л.71) от длъжника Т. Г. Т., с която последният моли на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело
№ 20189030400360 да бъде прекратено, тъй като взискателят по делото С.С.
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече
от 2 (две) години.
По горецитираната молба ЧСИ е постановил отказ за прекратяване
на изпълнителното производство (л.72-74), съгласно Постановление от
03.02.2021 г., което е връчено на длъжника на 08.02.2021 г. (л.74).
Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок, срещу
действие, което според разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК,
подлежи на обжалване, предвид което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията,
дадени в мотивите към т.10 от TP № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, налагането на запор и извършването на опис на
движими вещи са способи, чрез прилагането на които се предотвратява
настъпването на перемпцията – т.е. това са същински изпълнителни действия.
Акцентът на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е върху активността на
взискателя, т.е. за да предотврати неблагоприятната последица за последния -
прекратяване на изпълнението поради перемпция, законодателят е поставил
към взискателя условието, той (взискателят) да е поискал извършване на
конкретно изпълнително действие.
В конкретния случай това условие е спазено. Видно от молбата с вх.
№ 002208/10.02.2020 г. (л.52) взискателят е поискал извършването на опис на
движимите вещи, находящи се на адреса, на който длъжникът живее. Това
7
действие е поискано година и половина (по- малко от 16 месеца) след
образуване на изпълнителното дело и налагането на запорите върху
банковите сметки на длъжника. От този момент до следващата молба за
извършване на опис на движими вещи - с вх. № 000540/08.01.2021 г. (л.54), а
и до настоящия момент, не са изминали две години. С оглед на това се налага
извода, че взискателят не е бездействал повече от две години, предвид което
правилно ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване
на изпълнителното производство.
В жалбата си длъжникът Т.Т. навежда твърдения, че молбата с вх.№
002208/10.02.2020 г., с която е поискано извършването на опис на движими
вещи и съответно е прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в
действителност не била подавана от взискателя, а била антидатирана от ЧСИ
Лаловска, като в подкрепа на твърдението си излага съображения, че към м.
февруари 2020 г. нямал адресна регистрация на посочения в молбата адрес за
опис : „гр. Ловеч, ул. „***“ № 21“, а бил регистриран на този адрес едва на
29.05.2020 г., което счита за категорично доказателство за антидатирането на
молбата. Като аргументи посочва и това, че вследствие на тази молба опис не
е бил извършван и, че съдебният изпълнител нанася входящите номера ръчно,
а не с уникален автоматичен баркод. Настоящата инстанция не приема нито
едно от тези съображения, като ги счита за неоснователни.
На първо място, следва да се отбележи, че опис на движими вещи
може да се извърши на всяко място, където има съмнение, че длъжникът
държи такива, предвид което опис може да се извърши и на адрес, на който
длъжникът пребивава (временно или постоянно), макар и без официална
адресна регистрация. В случая по повод водени съдебни производства, на
взискателя му е станало известно, че след 2014 г. Т. Г. Т. живее на семейни
начала с Радина Минкова Банкова в нейния имот, находящ се на адрес : гр.
Ловеч, ул. „***“ № 21. Това обстоятелство е потвърдено, както от Радина
Банкова по време на разпита й като свидетел, проведен на 16.01.2018 г. по
гр.д. № 694/2016 г. по описа на ЛPC, така и при разпита на длъжника Т. Г. Т.,
проведен на 07.05.2019 г. по гр.д. № 2291/2018 г. по описа на ЛPC. В
показанията си Т. заявява, че над пет години живее с Радина Банкова „в
нейната къща в гр. Ловеч, ул. „***“ № 21“. Протоколите от горецитираните
дела са приложени като доказателство по настоящото дело (л.23-24, л.26-27).
8
От изложеното дотук се установява, че макар и да не е бил адресно
регистриран, самият жалбоподател е признал пред взискателя, че живее на
посочения в молбата за опис адрес. Поради това към м. февруари 2020 г.
взискателят С. е знаел кой адрес се обитава от длъжника и затова е поискал
опис именно на него. Поради това аргументът на жалбоподателя, че бил
регистриран на този адрес едва през м. май 2020 г. и до тогава не бил имал
нищо общо с имота, и това било доказателство за антидатиране на молбата за
опис, е несъстоятелен.
На следващо място, не може да бъде споделено и становището, че
молбата от 10.02.2020 г. била антидатирана, тъй като входящият номер бил
написан на ръка и ЧСИ Лаловска не използвала система с баркодове за
входящата и изходящата поща.
Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че отбелязването
на входящия номер представлява израз на удостоверителното правомощие на
компетентен орган, натоварен с властнически функции, поради което
представлява официален документ. С оглед на това то обвързва всички
правни субекти (длъжник, взисактел и дори съда) с материалната
доказателствена сила на официалния документ, опровергаването на която
следва да се докаже от оспорващото я лице чрез пълно и главно доказване. В
случая подобно доказване не се провежда от жалбоподателя. По делото обаче
са налице достатъчно доказателства, които да подкрепят извършеното от
съдебния изпълнител удостоверяване на входящия номер на молбата. В
кориците на делото на л.53 се намира пощенският плик, с който е постъпила
молбата. Същият носи пощенското клеймо, отразяващо датата, на която е
подадена пратката - 07.02.2020 г., както и номера на обратната разписка.
Пощенското клеймо също има материална доказателствена сила за датата на
изпращане на писмото, която подкрепя извършеното от ЧСИ отбелязване.
Изложеното дотук за молба с вх. № 002208/10.02.2020 г., изцяло се
отнася и за другата процесна молба, тази с вх. № 000540/08.01.2021 година.
Пощенският плик, с който е постъпила молбата е приложен на л.55 от делото,
като същият носи пощенското клеймо, отразяващо датата, на която е подадена
пратката - 07.01.2021 година, както и номера на обратната разписка.
Във връзка с възраженията касаещи достоверната дата на входиране
9
на двете процесни молби, следва да се има предвид, че съгласно глава II на
Наредба № 4 от 6 февруари 2006г. за служебния архив на частните съдебни
изпълнители (Наредба), всеки съдебен изпълнител води деловодни книги,
които биват : входящ регистър дневник на извършените действия (арг. от чл.5
от Наредбата). Съгласно чл.5 ал.4 от Наредбата : „Деловодните книги се
водят в електронна форма по начин и стандарт, осигуряващи обмен на
информация с държавната администрация. За всяко вписване в деловодните
книги се генерира уникален идентификатор“, което от своя страна е гаранция
за достоверност и липса на манипулативност в съответния регистър.
Приложените по делото разпечатки от дата 10.02.2020 г. (л.15-17) и дата
08.01.2021 г. (л.18) от електронните регистри : входящ регистър и такъв на
дневника на извършените действия, както и приложените пощенски пликове,
с който са постъпили молбите по категоричен начин потвърждават
достоверните дати на входиране на процесните молби, а оттук и
неоснователността на твърдяното от длъжника.
Настоящият състав не споделя аргументите на жалбоподателя, че
срокът по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК бил изтекъл, тъй като въз основа на
молбата от 10.02.2020 г. не е бил извършен поисканият опис на движими
вещи. Според становището на законодателя изразено в чл.433, ал. 1, т. 8 от
ГПК срокът се прекъсва не с извършването, а с поискването от взискателя на
конкретното изпълнително действие. Видно от материалите по делото в
двугодишния срок от образуване на изпълнителното дело взискателят на два
пъти е поискал извършване на опис, с което е прекъснал срокът по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е извършил
поисканото изпълнително действие е ирелевантно, доколкото липсата на
предприемане на изпълнителни действия не е предвидено във фактическия
състав на цитираната разпоредба.
Съдът намира, че при този изход на спора, в полза на взискателя С.
И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“, бл. 756 А, ет. 1, ап.
2, чрез адв. К. А. Д., от АК - Кърджали, със съдебен адрес за призоваване : гр.
София, ул. „Княз Борис I“ № 61 Б, ет.1, ап.2, следва да бъдат присъдени
претендираните от него разноски, в размер на 200 /двеста/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, което
следва да се възложи в тежест на длъжника Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес :
10
село ***, обл.Ловешка, ул. „***“ № 1.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес : село ***, обл.Ловешка, ул. „***“ № 1, срещу Постановление от
03.02.2021 г. на ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903 с Район на действие -
Окръжен съд Ловеч по изп. дело № 20189030400360, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес : село ***, обл.Ловешка,
ул. „***“ № 1, да заплати на С. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Люлин“, бл. 756 А, ет. 1, ап. 2, чрез адв. К. А. Д., от АК - Кърджали, със
съдебен адрес за призоваване : гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 61 Б, ет.1,
ап.2, сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11