№ 158
гр. Б., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. М. М. Окръжна прокуратура - Б.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600640 по описа за 2021 година
Производството пред Б.ския окръжен съд е образувано по протест на
прокурор при Районна прокуратура - Б., ТО- гр.С. против присъда № 901033
от 12.04.2021г. на Районен съд- С.. В протеста се излагат съображения, че
оправдателната присъда на РС-С. е неправилна, тъй като съдът необосновано
е приел, че веществените доказателства по делото, огледани в протокол за
оглед и предадени с протокол за доброволно предаване и тези –обект на
изследване от вещото лице, са едни и същи; че в СП не съществува деление
на оригинални и неоригинални стоки и че в случая не е следвало да се
обсъжда от съда въпроса за правото на изчерпване по смисъла на чл.15,ЗМГО,
доколкото имало доказателства, че подсъдимата Ф. разпространява вещите-
предмет на престъплението без съглаС. на притежателя на правото. Ето защо
се иска /предлага/ от представителя на държавното обвинение атакуваната
присъда да бъде отменена от въззивната инстанция и вместо това ОС-Б. да
постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимата А.Ф. за
виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл.172б,ал.1,пр.1 НК /тук е мястото да се отбележи, че в протеста са
1
използвани недопустими за съдебен акт изрази/.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Б. поддържа протеста по съображенията в него,
твърди, че подсъдимата, бидейки продавач от дълго време няма как да не
знае, че, получавайки стоката следва да има лиценз от представител на
марките, както и да не знае, че дрехите не са оригинални.
Подсъдимата се явява лично и с договорния си защитник, който оспорва
протеста, моли присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна, освен в частта относно отнемането на вещите, за
които се иска да бъдат върнати на подсъдимата. Твърди се от адв.Ч., че по
делото не е установено по несъмнен начин, че въпросните дрехи са
оригинални, както и че липсва съглаС. на приносителя на правото върху
марката за нейното разпространение. Изразява се още становище, че от
продавача на дребно, каквато е подсъдимата, не може да се изисква да има
регистриран лицензионен договор съгласно ЗМГО, както и че същата има
фактура за закупената стока и по външни признаци не може да прецени дали
дрехите –предмет на обвинението- са оригинални или не, след като дори един
експерт трудно може да установи това. В контекста на последното твърдение
защитата пледира за липса на умисъл от страна на въззиваемата да е
извършила престъплението, за което е обвинена.
В изпълнение на принципа за служебно дирене на обективната истина,
Б.ският окръжен съд назначи повторна съдебно-маркова експертиза и
изслуша в съдебно заседание заключението по нея.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл. 334, във връзка
с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при
което намери следното:
С протестираната присъда РС - С. е признал под.Ф. за невиновна в това,
че на 14.05.2018г. около 12 часа в търговски обект –щанд за дрехи, находящ
се в Г. на улица „М.“ 28, стопанисван от СД „Т.-Т.Т. и С.“ –С. без съглаС.то
на притежателите на изключителното право на търговските марки „Аdidas
АG“ –Г. „Adidas International Marketing BV“- Н., „ NIKE INNOVATE C.V.“ –
USA и „All star C.V.“- Н., е използвала в търговската си дейност /по смисъла
на чл.13,ал.2,т.2,ЗМГО/ тези марки, обект на изключително право без правно
основание за следните стоки – 10 бр. комплекти къси панталонки с тениска с
2
къс ръкав с поставена на тях марка „NIKE“ на стойност 650 лева, 15 бр.
анцузи /комплект горнище и долнище с дълги ръкави марка „NIKE“, 90 бр.
тениски с къс ръкав с поставена на тях марка „NIKE“ на стойност 1800 лева,
два суичъра с марка „NIKE“, 2 бр. елеци с поставена на тях марка „NIKE“ и
едно черно яке с качулка с поставена на него марка „NIKE“ , всички на
стойност от 242 лева; 22 бр. къси гащета с поставена на тях марка „NIKE“ на
стойност 506 лева, 10 бр. дълги долнища с поставена на тях марка „NIKE“ на
стойност от 130 лева; 2 бр. суичъри с поставена на тях марка „Converse“ на
стойност 58 лева, 99 бр. тениски с къс ръкав с различен цвят и размер с
поставена на тях марка „Adidas“ на стойност 1980 лева; 8 бр. къси гащета с
различен цвят и размер с поставена на тях марка ""; на стойност от 184 лева;
35 бр. дълги долнища с поставена на тях марка „Adidas“ на стойност от 455
лева, 47 бр. комплекти анцузи с поставени на тях марка „Аdidas" на стойност
1645 лева, 2 бр. горнища с черен цвят и и сини и червени окраски и 1 бр.
черен елек с поставена на тях марка „Adidas“ на стойност 110 лева, всички
изброени вещи на обща стойност 8285 лева, при които стоки поради
идентичността или сходството с регистрираните марки съществува
вероятност за объркване на потребителите , която включва и възможност за
свързване на посочените стоки с регистрираните марки с притежатели
"ADIDAS AG"- Germany, "ADIDAS INTERNATIONAL Marketing B.V."- The
Niderlands, "NIKE INNOVATE C.V.“- USA и „All Stars C.V.R“, като
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по така повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.172б.ал.1,т.1,Н. На основание
чл.172б,ал.3, във връзка с чл.53,ал.1,б.“б“ НК първостепенният съд е отнел в
полза на Държавата предмета на престъплението /гореописаните вещи/, като е
постановил унищожаването им след влизане на присъдата в сила. На
основание чл.190 НПК съдът е постановил направените по дeлото разноски да
останат за сметка на съда.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета и допълнена от настоящата
съдебна инстанция:
Подсъдимата А.Ф. е българска гражданка, жена на средна възраст,
неомъжена, с чисто съдебно минало. Видно от писмо на главния секретар на
Патентното ведомство на РБългария на под.Ф. не са съставяни актове и
3
наказателни постановления за административни нарушения по ЗМГО. По
силата на трудов договор от 01.04.1997г. въззиваемата е продавач-консултант
в СД „Т.- Т.Т. и С.“- гр.С. със съдружници свидетелите Й. Т. и Й. Т..
Местоработата на въззиваемата била на търговски щанд в Градски
универсален магазин /Г./ на ул.“М.“ № 28 в гр.С.. Малко след като започнала
работа като продавач Ф. била упълномощена от св.Т. да представлява
дружеството в стопанската му дейност – да сключва сделки за закупуване на
стока и продажбата на същата стока след това.
На 16.10.2017г. СД „Т. –Т.Т. и С.“ чрез упълномощения представител –
подсъдимата Ф. – закупило от „Б.“ ЕООД 30 броя мъжки пуловери, 10 броя
анцузи „А.“ и по пет броя анцузи без обозначение за общата сума от 1200
лева, като била издадена фактура, която е осчетоводена в счетоводната
документация на СД “Т. –Т.Т. и С.“. На 06.11.2017г. СД „Т. –Т.Т. и С.“ чрез
упълномощения представител – подсъдимата Ф. – закупило от „В.Р.Б.БГ“
ЕООД 20 броя анцузи „А.“, 35 броя анцузи „Н.“ и 10 броя долнища „Н.“ за
общата сума от 1700 лева, като била издадена фактура, която е осчетоводена в
счетоводната документация на СД “Т. –Т.Т. и С.“, но не и в счетоводството на
продавача- „В.Р.Б.БГ“ ЕООД, което дружество е преустановило дейността си
през 2016г. /съгласно назначената съдебно-счетоводна експертиза- л.189-191/.
На 20.01.2018г. СД „Т. –Т.Т. и С.“ чрез упълномощения представител –
подсъдимата Ф. – закупило от ЕТ „М. Е. А 8x 30 броя анцузи „А.“ , 5 броя
анцузи „Н.“ и 10 броя долнища от анцузи „А.“ за общата сума от 530 лева,
като била издадена фактура, която е осчетоводена в счетоводната
документация на СД“Т. –Т.Т. и С.“, но не и в това на продавача, който е
преустановил дейността си като едноличен търговец през м.март 2010г. /вж.
заключението по съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Ю./. Представители
на посочените дружества- продавачи идвали на място /на паркинга на Г. в
гр.С./, където предлагали стоката си, като обяснявали на подсъдимата, че
спортните дрехи не са на серия, понеже са от стари колекции /така
обясненията на въззиваемата пред първостепенния съд/.
На 14.05.2018 г. на територията на град С. била извършена съвместна
проверка със служители от сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към ОДМВР –Б. /сред които св.К./, служители на РУ-С. и
представители на „А. К.“ /като юридически представител на правоносителите
4
„А. АГ“ и „А. И. М. Б.В“/ на търговски обекти за установяване на нарушения
на Закона за марките и географските означения. В рамките на операцията бил
проверен щанда, стопанисван от СД “Т. –Т.Т. и С.“, като на място
присъствала и подсъдимата Ф.. Тъй като на щанда били установени стоки с
поставени знаци на марките „А.“, „Н.“ и „К.“, а въззиваемата не могла да
представи договор за право да използва в търговската дейност на дружеството
стоки с поставени знаци от тези марки, била извикан разследващ полицай.
Същият в присъствието на поемни лица- свидетелите Е. и С.- извършил оглед
на щанда, като били установени следните стоки: 10 броя комплекти къси
панталонки с тениска с къс ръкав с поставена на тях марка „NIKE“; 15 броя
анцузи, комплект от горнище и долнище с дълги ръкави от марка „NIKE"; 20
броя тениски с къс ръкав с различен цвят с поставена на тях марка „NIKE"; 1
суичър със светлосин цвят с марка„NIKE"; 1 брой черен суичър с марка
„NIKE"; 2 броя елека, черни на цвят с качулка с поставена на тях марка
„NIKE"; 1 брой черно яке с качулка с поставена на него марка „NIKE"; 22
броя къси гащета с различен цвят с поставена на тях марка „NIKE"; 10 броя
дълги долнища с различен цвят с поставена на тях марка „NIKE"; 2 броя
суичъри с черен и сив цвят съответно с поставена на тях марка „Converse"; 99
броя тениски с къс ръкав с различен цвят и размер с поставена на тях
марка „Аdidas"; 8 броя къси гащета с различен цвят и размер с поставена на
тях марка „Аdidas"; 35 броя дълги долнища с различен цвят и размер с
поставена на тях марка „Аdidas"; 47 броя комплекти анцузи от горнище и
долнище с дълги ръкави с различен цвят и размер с поставена на тях
марка „Аdidas"; 2 броя горнища с черен цвят и сини и червени окраски с
поставена на тях марка „Аdidas" и 1 черен елек с качулка с поставена на него
марка „Аdidas". Дрехите били фотографирани /вж. фотоалбум на л.71-75, ДП/,
преброени и поставени в чували /20 бр./, след което занесени в РУ- С.. Там
бил съставен протокол за доброволно предаване, съгласно който подсъдимата
предала на разследващия полицай описаните в протокола за оглед вещи:
обект № 1- 10 броя комплекти тениски с къс ръкав и къси панталони с марка
„Н.“, обект № 2 – 15 броя комплекти долнище и горнище с марка „Н.“, обект
№ 3- 90 бр. тениски с къс ръкав с различен цвят с марка „Н.“, обект № 4- 2 бр.
суитчъри, 2 елека и 1 яке с марка „Н.“, обект № 5- 22 бр. къси панталонки с
марка „Н.“, обект № 6- 10 бр. долнища с марка „Н.“, обект № 7- 2 бр.
суитчъри марка „К.“, обект № 8 – 99 бр. тениски с къс ръкав „А.“, обект № 9-
5
8 бр. къси панталонки с марка „А.“, обект № 10- 35 бр. дълги долнища с
марка „А.“, обект № 11- 47 бр. комплекти горнище и долнище с марка „А.“,
обект № 12- 2 бр. горнища и 1 бр. елек с марка „А.“. В протокола за
доброволно предаване под.Ф. собственоръчно отразила, че не знае какъв е
произхода на стоката и дали дрехите са ушити с разрешение на притежателя
на търговската марка.
Съгласно съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност към
инкриминираната дата на дрехите, описани в протокол за оглед и в протокола
за доброволно предаване от 14.05.2018г. е 8285 лева, като в с.з. пред
първостепенния съд в.л. Ш. посочва, че това е цената „за стоки, които не са
оригинални“, уточнявайки, че той не може да прецени коя стока е оригинална
и коя не.
В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението по която представените от подсъдимата фактури №
2859/16.10.2017г., № 4031/06.11.2017г. и № 4125/20.01.2018г. са отразени в
счетоводните регистри на СД „Т.-Т.Т.“, но в счетоводството на продавачите –
ЕТ „М.- Е. А.“ и „В.Р.Б.БГ“ ЕООД не са издавани и осчетоводени, тъй като
същите са преустановили дейността си преди датата на издаване на
процесните фактури. Както св.А. /собственик на преустановилия дейността си
едноличен търговец „М.- Е. А.“/, така и св.Т. /управител на „В.Р.Б.БГ“ ЕООД/
сочат в показанията си /дадени на етап ДП и прочетени по съответния
процесуален ред/, че в продължение на няколко години са ползвани от
различни дружества данни на техните фирми без тяхното знание и
разрешение.
В ДП е изготвена съдебно-маркова експертиза, съгласно заключението
по която е налице сходство между знаците на регистрираните търговски
марки и знаците върху стоките –предмет на експертното изследване, както и
че поради сходство на знаците върху представените за експертиза веществени
доказателства и знаците на регистрираните марки и идентичност на стоките,
за които са регистрирани марките и стоките, представени за експертиза
съществува вероятност от объркване на потребителите да вярват, че стоките
са произведени от или със съглаС.то или под контрола на притежателите на
съответните марки. Изслушано в с.з. вещото лице по тази експертиза М.
6
пояснява, че лично не е възприела стоките, а е направила експертизата по
снимки, както и че няма как да каже дали стоките са оригинални или не.
В хода на производството пред въззивната инстанция е назначена
повторна съдебно-маркова експертиза, вещото лице по която В. Ш. е огледала
задържаните стоки –обект на експертизата и след запознаване с материалите
по делото е дала заключение, че знаците върху спортните стоки Adidas
/описани в протокола за оглед и в протокола за доброволно предаване/ са
„идентични на действащите в България марки BG 8503, BG 10533, BG 12670,
BG 40719, IR 300804, IR 391692, IR 414034, IR 414035, IR 469145, IR
602197, IR 836756, IR 876661, IR 976968, EUTM *********, EUTM
*********, EUTM *********, EUTM *********, EUTM *********, EUTM
*********, EUTM *********, тъй като видът им не се различава съществено
от вида, в който са регистрирани. Знаците върху задържаните стоки са сходни
до степенна объркване на потребителите на марките BG 21183 и IR 300804“.
В.л. Ш. е посочила, още, че марките ADIDAS са собственост на двама
притежатели, а именно adidas AG от Г. и adidas International Marketing BV от
Х.. Същият експерт въз основа на направените от него сравнителни анализи е
преценило, че „общото впечатление от марките /А./ в тяхната цялост, в
резултат на една и съща отличителна концепция при визуална и фонетична
идентичност между знаците, е идентично /като дори и да съществуват дребни
различия те са наложени от материала и технологията на полагане на марките/
и във всички случаи са сходни до степен, която да доведе до вероятност от
объркване на потребителите, както и до свързване с по-ранните марки“. По
отношение на двата броя суитчъри с надпис „CONVERSE“ /като притежатели
на марката CONVERSE са две компании ALL STAR C.V от С. и ALL STAR
C.V. от Н./ вещото лице е приело, че знаците върху стоките са идентични на
регистрираните в страната ни марки BG 19068 и СТМ *********, но стоките
не са идентични, а са сходни до степен на объркване на потребителите. За
спортните стоки- предмет на оглед и експертно изследване- с надпис „Nike“
/която марка е собственост на NIKE Innovate C.V. от С./ в.л. Ш. е посочила, че
са идентични на действащите в България марки BG 00063180, BG 00063292,
BG 00063295, BG 00024739, EUTM *********, EUTM *********, EUTM
*********, EUTM *********, EUTM *********,
EUTM *********, EUTM *********, EUTM ********* и EUTM *********,
7
тъй като видът им не се различава съществено от вида, в който са
регистрирани. Знаците върху стоките са сходни до степен на объркване на
потребителите на марка BG 00063293 и EUTM *********, тъй като визуално,
фонетично и/или концептуално са сходни във висока степен. Всички
посочени марки са били валидни към датата на задържане на стоките
14.05.2018 и към датата на експертизата.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния
съд от събраните по делото доказателства /обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите Т., С. Е. К., Т. и А. /на последните двама
прочетени по реда на чл.281,ал.5, във връзка с ал.1,т.3 НПК/, заключенията по
съдебно-оценителната, съдебно-счетоводната и съдебно-марковата
експертизи, а също и писмените доказателства, събрани и приобщени по
надлежния ред/, като между доказателствата не са налице съществени
противоречия, които да е следвало да бъдат обсъдени в мотивите. За да
признае подсъдимата Ф. за невиновна обаче, СРС е приел, че липсва годно
приобщаване на инкриминираните вещи, което „води до невъзможност да се
установи, че „иззетите“/“предадени“ вещи са останали непроменени и са
описани точно, като реален брой на стоките по видове и марки, които е
използвала в търговската си дейност“ и респ.- че липсва предмет на
престъплението и същото е недоказано от обективна страна. При анализа на
доказателствената съвкупност решаващият съд е приел, че липсват
доказателства огледаните от разследващия полицай вещи да са били
приобщени като веществени доказателства по делото; че изготвения
фотоалбум „показва някакви вещи, наредени на рафтове, закачалки и кутии
по земята, но липсва относимост към посочените в протокола вещи“, а
съставеният протокол за доброволно предаване не отразява действие по
разследването, но, бидейки писмено доказателство, съдържа списък на вещи,
обаче описани по общ вид, без отличителни белези, препращайки към
протокола за оглед.
Въззивният съд не се съгласява с тези доказателствени изводи на
районния. Действително, процесните дрехи са описани в протокол за оглед,
като поемните лица посочват, че са поставени в чували и отнесени в
полицейското управление в С., като липсва отразяване, че са иззети, а е
съставен протокол за доброволно предаване. Налице е обаче съвпадение на
8
описаните в огледния протокол вещи и тези, посочени в протокола за
доброволно предаване. Последният по своята същност и характеристики
представлява писмено доказателство, материализиращо на хартиен носител
предаване на определени вещи и имащ доказателствено значение досежно
отразените фактически обстоятелства във връзка с времето, мястото,
участващите лица и описаните като вид, външни особености и количествени
измерения на приобщените предмети. Съгласно Р. № 204/28.05.2010г. на ВКС
по н.д. № 129/10г. на ВКС –веществените доказателства могат да бъдат
приобщени както чрез писмени доказателствени средства като протоколи за
оглед, претърсване и изземване, така и чрез веществени доказателствени
средства като фотоснимки, планове, схеми и пр., като е възможно да те се
представят от свидетели или обвиняем и именно тогава се съставя съответния
акт за предаване. Пак според цитираната практика на върховната инстанция
събирането на веществени доказателства може да стане чрез различни
доказателствени способи, като доброволното предаване, макар и да не е
изрично посочено в чл.136 НПК практически е насочено към попълване на
доказателствената съвкупност, поради което не може да се отрече неговата
принадлежност към действията по разследването. В този протокол не може да
се очаква подробно описание, измерване или анализ, често осъществими с
помощта на експерт. Визираният протокол за доброволно предаване обаче
съдържа необходимите реквизити- дата и място на съставяне, подписан е от
предалия вещите /макар и формално/ и от разследващия полицай. На
следващо място, въпросният протокол съдържа информация за предадените
вещи, достатъчна за сравнение с описанието им в огледния протокол, по
изготвените фотоснимки /макар и те да не са направени на всяка вещ
поотделно/ и в заключението по повторната съдебно-маркова експертиза
/вещото лице, по която вече е огледало процесните дрехи в присъствието на
разследващ полицай и на участвалия при огледа експерт Й. А, като всеки от
описаните като 12 обекта е бил опакован в полиетиленов чувал с поставена
лепенка и с дата- 14.05.2018г./. В заключение- протоколът за доброволно
предаване, съпоставен с останалите доказателствени източници /протокол за
оглед, фотоалбум, експертното заключение на в.л. Ш., показанията на
свидетелите К., С. Е. а и обясненията на самата подсъдима/ се намира във
взаимовръзка с тях и не установява различни твърдения по процесния случай.
Всъщност предмет на това престъпление е не самата вещ, а марката по
9
смисъла на чл.9 от ЗМГО- “знак, който е способен да отличава стоките или
услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично”, а в конкретния казус – словните марки “Adidas”,„Nike“ и
„Converse“, като за първите две марки вещото лице Ш. е посочило, че
знаците, поставени върху задържаните стоки са идентични по смисъла на
ЗМГО с действащите и регистрирани в България марки, а за последната- че са
сходни до степен на объркване на потребителя.
Обект на това престъпление пък са обществените отношения, свързани
с обектите на индустриалната собственост. От обективна страна нормата на
чл.172б НК е бланкетна и препраща към специалните закони, чието
съдържание съдържа признаците на деянието (в съответната изпълнителна
форма). Съдържанието на изпълнителното деяние “използване в търговската
дейност на марка” е залегнало в текста на чл.13 от ЗМГО. Така съгласно
редакцията на ал.1 на чл.13 от цитирания закон към инкриминираната дата -
правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съглаС. да използват в
търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е:
1. идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични
на тези, за които марката е регистрирана;
2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги,
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката;
3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за
стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които
марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на
Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността
на марката или би ги увредило. Като съгласно ал.2 на цитираната разпоредба
от специалния закон -използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на
пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането
10
или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака като търговско или фирмено наименование
или като част от търговско или фирмено наименование;
5. използването на знака в търговски книжа и в реклами;
6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в
нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията.
В случая от обстоятелствата, че стоките са се намирали в търговски
обект - магазин за спортни стоки, че част от тях са били представени на
вниманието на купувачите, се извеждат фактическите обстоятелства, сочещи
на осъществяване на изпълнителното деяние - предлагане за продажба на
стоки в нарушение на правото на марка.
Пак в ЗМГО законодателят е регламентирал начина, по който
носителите на съответните марки дават съглаС.то си за легалното използване
на тяхната собственост- а именно лицензионен договор в писмена форма (за
всички или част от стоките или услугите и за част или за цялата територия на
България)- чл.24,ал.1.
От обективна страна липсва и съглаС. на притежателите на
изключителното право върху търговските марки, чиито знаци са имитирани
/Аdidas AG от Г. и Аdidas International Marketing BV от Х.- за Adidas, за
марката CONVERSE – собственост на ALL STAR C.V от С. и ALL STAR C.V.
от Н. и за марката „Nike“ /която марка е собственост на NIKE Innovate C.V. от
С./ за продажбата им на 14.05.2018г. на търговския щанд, стопанисван реално
от под.Ф. в качеството й на упълномощен представител на СД „Т. –Т.Т. и С.“.
Обстоятелството, че подсъдимата е представила фактури за част от
процесните вещи /като тук съдът не коментира факта за истинността на
същите, доколкото от СЧЕ се установява, че двама от продавачите, отразени
във фактурите, са били преустановили търговската си дейност години преди
датата на отразената в документите дата/, тъй като това е ирелевантно,
доколкото въпросните търговци не са удостоверили, че притежават
лицензия/съглаС. за продажба на стоките от правопритежателя, респ.- не са
предоставили такава на въззиваемата. Както се сочи в Р. № 416/10.12.2013г.
на ВКС – „марката, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, е знак, способен да отличава
11
стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. Защитата на марката възниква след регистрацията й като знак
(словен, фигуративен), за определени стоки, като се касае до обект на
интелектуална собственост, по отношение на който от значение е ефекта,
икономическата полза, която се получава при използването на този обект.
Поради това, нарушение на правото на марка е използването й в търговската
дейност без съглаС.то на притежателя на правото и без основание. След като
на стоките е поставен графичен знак, визуално идентичен с регистрирания за
марките "А." и "Н.", като няма доказателства марките върху тези стоки да са
поставени със съглаС.то на притежателите на изключителните права и няма
данни търговецът да е разполагал с лицензионен договор, то тези стоки са
неоригинални, фалшифицирани, при които е налице съчетание на идентичен
знак - идентична стока“. Според ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС-
"различието между оригинални и фалшифицирани стоки е по линията на
съглаС.то на маркопритежателя за използване на търговската марка за
идентични стоки, а не по линията на тъждественост на неправомерно
използваното означение на регистрирания знак. При фалшификатите е
нарушена основната функция на марката - да указва произход." А доколкото
се касае за фалишифицирана стока, принципът на изчерпване на правото на
марка, залегнал в чл.15,ЗМГО, не е приложим, тъй като касае единствено и
само оригинални стоки.
Престъплението е формално, на просто извършване и за неговото
довършване не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици. Без значение е дали стоката е оригинална или не- разпоредбата на
чл.13,ал.1,ЗМГО сочи какви са правомощията на притежателя на правото
върху марката. Вещото лице Ш. сочи, че процесните спортни стоки има
вероятност да объркат потребителя, която включва възможността за
свързване на същите с регистрираните марки, споменати по-горе.
Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице,
каквото е и подсъдимият. Същото (престъпление) може да бъде осъществено
само при форма на вината пряк умисъл, с какъвто е действала в конкретния
случай и под.Ф.. С процесното престъпление се криминализира използването
в търговската дейност на търговска марка без разрешение на правоносителя, а
такава дейност се извършва от името и за сметка на търговеца, респ.-
12
упълномощено от него лице, т.е. подсъдимата, тъй като именно тя реализира
печалбите от продажбата на спортните стоки. Съгласно чл.302 ТЗ търговецът
е професионалист, който сключва и изпълнява търговски сделки, носител е на
специални знания в съответната област, което повишава и изискванията към
него (касателно знанието му относно нуждата от разрешение/съглаС. на
правоносителя на търговската марка за използването й от търговеца в
дейността му; от мястото, откъдето са закупени те- паркинга на Г.- С., т.е.
очевидно е, че не е сключен лицензионен договор за разпространението на
съответните търговски марки търговската мрежа). Несъмнено, както сочат
св.Т. и в.л.Ш. няма публично достъпна информация за първото пускане на
пазара от или със съглаС.то на собственика на марката на всеки артикул,
предлаган от него; ограничена е информацията за официалните
дистрибутори, липсва или е ограничена информацията за вида и
достоверността на 2D бар кода, а също и че дали дадена стока е оригинално
произведена или е фалшификат може да се потвърди единствено от
оригиналния производител на тази стока. Защитните съображения, че е
нормално в търговския оборот при закупуване на стока от дистрибутор
търговецът да предполага, че стоката е законна и отговоря на необходимите
нормативни изисквания, не могат да се противопоставят на липсата на
каквито и да е документи за произхода на тази стока, съответно - на
използването им в търговската дейност без съглаС.то на притежателя на
правата върху марките.
Деянието на въззиваемата наистина съдържа признаците на
престъплението по чл.172б,ал.1 НК, но само привидно, без обаче в
действителност да е общественоопасно в такава степен (че да представлява
престъпление по смисъла на ал.1 на чл.9 НК) и засяга незначително
обществените отношения, които са негов обект, т.е. съдът приема, че е налице
втората хипотеза на малозначителност на деянието по чл.9,ал.2 от НК.
Наличието на малозначителност или явна незначителност се определя по
всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние.
Тук следва да се вземат предвид не само обстоятелствата, свързани с броя на
намерените на търговския щанд и предадени доброволно от подсъдимата
спортни стоки /съобразно практиката на Патентното ведомство, ВАС и ВКС/,
обстоятелствата, при които са придобити, но и липсата на последици от
деянието (макар че престъплението е формално), но и тези свързани с ниската
13
степен на обществена опасност на самия деец- въззиваемата е неосъждана, с
добри характеристични данни, няма регистрирани нарушения до
инкриминираната дата по ЗМГО в Патентното ведомство на Република
България, в хода на цялото наказателно производство оказва съдействие за
разкриване на обективната истина. Или, в случая наистина не е изключена
обществената опасност на деянието на подсъдимата- след преценка за
значимостта на защитения обект, но ниската й степен поради
малозначителността му, не води до третиране на извършеното като
престъпление по чл.172б,ал.1 НК.
Същата малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе
от въззиваемата административна, а не наказателна отговорност – по арГ.ент
от чл.301,ал.4 НПК, тъй като същото /деяние/ е съставомерно
административно нарушение по чл.13,ЗМГО. За същото –съгласно
чл,81,ал.1,ЗМГО /отм./, бидейки по-благоприятен за дееца от разпоредбата на
чл.127,ал.1,ЗМГО /обн. ДВ, бр.98/13.12.2019г./ и по арГ.ент от чл.3 ЗАНН- се
предвижда глоба от 500 до 1500 лева за физическо лице, което използва в
търговската дейност по смисъла на чл.13,ал.1 и ал.2 от специалния закон
стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана
марка без съглаС.то на нейния притежател. Както се изясни по-горе
подсъдимата не е регистрирана като едноличен търговец или юридическо
лице, за да носи по-високата административно-наказателна санкция,
предвидената в чл.81,ал.1,ЗМГО /отм./, поради което следва да бъде
санкционира с глоба в размер от 500 до 1500 лева. Отчитайки посочените по-
горе обстоятелства, касаещи ниската степен на обществена опасност на
въззиваемата и на конкретното инкриминираното деяние, въззивният съд
намира, че на под.Ф. следва да се наложи глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Поради горните съображения протестираната присъда следва да бъде
изменена.
Така мотивиран и на основание чл.337,ал.2,т.4,пр.2 НПК, Б.ският
окръжен съд
14
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 901033 от 12.04.2021г., постановена по НОХД №
67 по описа на Районен съд - С. за 2020 година, като НАЛАГА
административно наказание в размер на 1000 /хиляда/ лева глоба на
подсъдимата АЛБ. АТ. Ф. от с.Д., с ЕГН- **********, за нарушение на
чл.13,ЗМГО.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на проверка по жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15