Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
20.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Андрей Георгиев
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №8194 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №299849 от 21.12.2017год., СРС, 56-ти състав, постановено
по гр.дело №37773/2016год. е признал за
установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:*** N 23Б, срещу А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *********ап.
41, искове, че дължи, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1372,03 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от м. 02.2013 г. до м. 04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се гр. София, ж. к. *********ап. 41, с абонатен №162921, ведно
със законната лихва, считано от 23.03.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния
предявен размер от 1395,91 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
149,45лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за
цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2015
г., абонатен N 162921, считано от датата на падежа на всяко от вземанията до
12.03.2016 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от
181,96 лв., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 27,75лв.,
представляваща главница за възнаграждение за отчитане на уреди и разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 02.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2016 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 45,60 лв., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,37 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за възнаграждение за отчитане на уреди и
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 02.2013 г. до м. 04.2015 г.,
като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
8,94 лв. Осъден е А.М.Д. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 582,53 лв., представляваща разноски в исковото
производство, както и сумата от 316,02 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д.№16112/16 г. по описа на СРС, 56 състав.
Осъдена е „Т.С.” ЕАД да заплати на А.М.Д.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 21,21 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението в уважените части е обжалвано от
ответника
по исковата молба А.М.Д. с въззивна
жалба, подадена чрез адв. А., пълномощник по делото с основни доводи, че решението е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
е необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго, с което предявените
искове се отхвърлят изцяло. Посочва, че първоинстанционния съд не е изяснил
спора от фактическа страна, не е обсъдил всички събрани доказателства за
установяване на реалното
потребление на ТЕ в имота, за което
отговаря потребителя. В тази връзка е имало доводи от ответника, че имотът не
се отоплява и ответникът е потребител само топла вода, че няма сградна
инсталация в имота си, тъй като радиаторите в апартамента му са били
демонтирани. Смята, че не е доказан обема на действително ползваната в жилището
ТЕ и гореща вода през процесния период. Прави оплаквания относно приемането на
СТЕ за това, че вещото лице не е посетило имота, нито е отчела показанията на
водомера на абоната, но е работила по документи, изходящи от ищеца, които не
могат да послужат за доказване на фактите, като е налице и различие между СТЕ и
ССЕ относно дължимите суми. Заявил е, че оспорва и присъдената на ищеца сума на
ищеца за възнаграждение за отчитане на уредите и лихва върху тях, като за това
няма договор между страните. В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът
ответник изрично е заявил, че в жилището не се ползва отопление, но е ползвал
топла вода, както той така и съпругата му. Пълномощникът на въззивника адв. А. е оспорила протоколите, в
които е посочено, че не е осигурен достъп в имота с подпис на членове на ЕС, но
не е оспорила изготвената от ВЛ Т.СТЕ, приета от въззивния съд, както и отчет
от 16.04.2015год. на показанията на водомерите с подпис на потребителя. Претендира за присъждане на разноските по
делото и представя списък за разноските. Представена е писмена защита по
делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ЕАД не е заявила становище
по въззивната жалба. Представена е молба за въззивното производство, в която се
претендират разноски по делото и прави възражение за прекомерност относно
адвокатското възнаграждение на въззивника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания
от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3019707/23.03.2016г. срещу А.М.Д., по което е образувано гр.д. №16112/2016г.
по описа на СРС, 56-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 02.2013год. до
месец 04.2015г. в размер на 1395,91лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“**********, аб.№162921, сумата от 45,60лв.- за дялово разпределение и 181,96лв.-законна
лихва за забава за периода от 31.03.2013год. до 12.03.2016год., сумата от 8,94лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение както и законната лихва върху
главницата от 23.03.2016год. до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражение от А.М.Д. в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е
предявила положителен установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед
за изпълнение и е образувано гр.д. №37773/2016г. СРС, 56-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорил иска
за главницата с доводи, че не е доказано количеството на реално ползваната
топла вода и съответно лихвата за забава върху главницата.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 1372,03лв.- главница, представляваща стойността на доставена и
неплатена топлинна енергия за м.02.2013-м.04.2015год. и сумата от 149,45лв лихва за забава върху
посочената главница, сумата от 27,75лв. главница за отчитане на уредите за
разпределение и 3,37лв.-лихва за забава върху сумата за главница за
разпределение. Съдът е приел, че страните са в облигационни отношения, след
като не се спори че сградата в която се
намира имотът на ответника е топлофицирана и с оглед на заключението на ССЕ, в
която е посочено общо задължение за периода от 1372,03лв., за ТЕ е уважил искът
за главница за тази сума, както и за лихва за забава върху нея, сума за
отчитане на уредите и лихва върху тази сума, изчислени и при условията на
чл.162 ГПК.Решението в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата,
където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на
ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Между
страните не се спори, че през исковия период процесната сграда, в която се е
намирал апартамент 41, ЖК“**********, София е била топлофицирана, като ищецът е
доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Не се оспорва от ответника, че същия като
собственик на процесния имот и за което са приложени писмени доказателства има и качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между
страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно
одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005
г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008г., както и Общите условия, одобрени с
Решение №0У-02/03.02.2014год. на ДКЕВР, които са публикувани във в. „19-ти
минути“/10.02.2014год. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и каквото не се
твърди да има от настоящия потребител. В случая за процесния период до
м.02.2014год. са действали ОУ, одобрени
с решение №ОУ001/07.01.2008год. от ДКВЕР и за последващия период за м.02.2014год. до м. 04.2015год. ОУ,
одобрени с Решение №0У-02/03.02.2014год. на ДКЕВР.
Неоснователно се явява оплакването, че не са доказани конкретното количество ТЕ поради това, че
първоинстанционния съд е взел в предвид СТЕ и която е работила по документите
за отчетите на уредите при ищеца и не е посетила имота на място. В случая както
в първоначалната СТЕ, приета от първоинстанционния съд, така и в допуснатата и приета от въззивния съд СТЕ
изрично е посочено, че измерването на потребеното количество топлинна енергия
се извършва от общ топломер търговски тип, същия е преминал задължителни
проверки и е проведен контрол от
лицензирани лаборатории на всеки две години и е технически изправен,
като ежемесечно от абонатната станция се отчисляват технологични разходи или
„загуби в АС“, които са за сметка на ищеца и са изчислени съобразно Наредба
№16-334 за топлоснабдяване от 04.2007год. В експертизата изрично е посочено, че
са съобразени отчетите в АС на общия топломер снемани по електронен път в началото на всеки
месец, при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разлика,
която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост и при
спазване на методиката, формулите и
цените, действали към процесния период, което изрично е посочено от вещото
лице. В техническата експертиза вещото лице е посочило изрично, че за процесния
период в жилището на ответника не се е
ползвало отопление и не начислявана ТЕ за отопление на имота, но е начислявана
ТЕ за сградна инсталация, която за целия процесен период от м.02.2013год. до
м.04.2015год. е за сумата от 263,06лв. и
е имало два броя водомери за топла вода, по които да се отчита разхода. Също
така вещото лице в техническата експертиза изрично е посочило след проверка
техническата документация, че е извършвана метрологична проверка на топломера в абонатната станция в сградата,
в която се намира процесното жилище и за същия след проверка на всеки две години в метрологична
лаборатория, лицензирана от ДАМТН е отбелязано, че съответства въз основа на свидетелство
за проверка на СИ от м.11.10.2012 год. и
от м.10.2014год.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
че не е установен размера на дължимите суми за топлоенергия за сградна
инсталация след като не е имал отопление в имота, след като разпоредбите на
чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване на
сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда,
присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва
да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост. В какъвто смисъл е решение
№5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по к.д.№15/2009год., Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с
топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия
етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е
обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за
присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен
доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия
обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт, тъй като
придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той знае, че
имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда
обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно
обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и
да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
В случая количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според
заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Изрично
вещото лице в СТЕ е посочило, че независимо, че за сградата има техническа
възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, но потребителите
не са изпълнили задълженията си по чл.153, ал.1 от ЗЕ и която разпоредба предвижда
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция,
клиенти на ТЕ да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и в този случай
стойността на ТЕ отдадена от сградната инсталация е определена от ищеца по
формулата, съгласно приложение към чл.61, т.6.1.1 от Наредбата № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и също така
ТЕ за подгряване на топла вода е
определяна с оглед отчетите
на общия водомер и на водомерите за
топла вода в имотите на потребителите. В допълнителната СТЕ, приета пред
въззивния съд и която не е оспорена от въззивника изрично вещото лице е посочило,
че в случая за ответника за периода
2012-2013год. е начисляван разход за
топла вода на едно лице и закръглено на около 3 куб.м. на месец и което е по-малко ако
се изчисли по 0,140л. на ден на потребител при неосигурен достъп, още повече,
че самия ответник признава в съдебно заседание пред въззивния съд, че топла
вода се ползва от двама души. Вещото лице изрично е посочило, че при взето
последно платено показание на водомерите за 2012год. от 129 куб.м. и 46 куб. м.
и при реалния отчет през 2015год.- отчет от 16.04.2015год. с подпис на самия
потребител и който не е оспорен при показания от 312 куб.м. на първия водомер и
111 за втория водомер общата разлика от 248 куб.м. при разход за три години
прави средно по 82,66 куб.м. и което е много повече от изчисления разход за топла
вода по изравнителните сметки от ищеца.
От заключенията на приетите СТЕ, както от първоинстанционния съд, така и от
въззивния, след като вещото лице е изготвило заключението си въз основа на
цялостна проверка на отчетите, снети от топломера в абонатната станция и при
които няма несъответствия, но и при съпоставка на отчета на двата водомера в
имота на ответника от 2012год.-
показания при които е заплатена ТЕ и от 2015 год. за реален отчет и показания
на двата водомера, който не е оспорен, както и това, че топла вода се потребявана
от двама души се установява, че в
конкретния случай сумите за ТЕ, както за сградна инсталация така и за БГВ/топла
вода/ са начислени при спазване на правилата на чл.61, ал.2 и ал.3 и методиката
към Наредба №16-334/06.04.2007год. за топлоснабдяването и което съответства на
реално доставената ТЕ. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е взел в предвид посоченото в заключението на СТЕ, че общо
дължимите суми за процесния период за ТЕ за сградна инсталация е от 236,06лв. и
за топла вода от 1108,97лв. или общо
1372,03лв. вместо посочената в ССЕ за дължима сума за ТЕ
за процесния период от 1395,91лв. и която разлика идва от това, че процесния
период не съвпада с отчетния период и което обаче е съобразено в СТЕ.
В чл. 33, ал.
1 от ОУ от 2008 год. е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята парична
престация за суми за ТЕ за периода от м.02.2012год. до м.02.2014год. е изпаднала в забава и
дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата-
незаплатената ТЕ за периода м.02.2012год. до м.01.2014год., съобразявайки се с
настъпването на падежа по всяка една от процесните доставки. След м.01.2014год.
обаче при съобразяване на новите ОУ- не се дължи лихва за забава върху
прогнозните сметки, а такава се дължи след
издаване на изравнителната сметка за периода и от м.09.2014год. и което е съобразено от
първоинстанцинния съд при определяне на лихвата и при условията на чл.162 ГПК и
която е определена в общ размер на 149,45лв., а възнаграждението за отчитане на
уредите и разпределение на енергията за процесния период, извършвано от ищеца е
за сумата от 27,75лв. и срещу която сума няма и оспорване в отговора на
исковата молба както по основание, така и по размер.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните уважени части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване на въззивната жалба не се
дължат разноски на въззивника ответник.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №299849 от 21.12.2017год., на СРС, 56-ти състав, постановено по гр.дело №37773/2016год в обжалваните уважени части.
Решението в отхвърлителните части не е
обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.