О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№130/10.04.2019г.
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на десети април, две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова ВЧНД № 106 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член
243 ал.7 от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура– Варна срещу определение № 190/07.03.2019г.
на Варненския окръжен съд, постановено по ЧНД № 167/19г. по описа на същия съд.
С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно
производство по д.п. № 296/2015г. по описа на ОД МВР –Варна и
делото е върнато на ВОП за прилагане на закона с конкретни указания.
С
протеста се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен,
с твърдение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 80 ал 1 т 3 от НК
за реализиране на наказателна отговорност по отношение на конкретно лице.
Искането е за отмяна на определението на ВОС и потвърждаване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
След
запознаване с материалите по делото,
Варненският Апелативен Съд констатира следното: протестът е подаден от
легитимирано лице в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по същество се явява неоснователен, респ. първоинстанционният
съдебен акт се явява законосъобразен и
обоснован по следните съображения:
Варненският Окръжен съд с
определение № 190 от 07.03.2019г., постановено по ЧНД № 167/2019г. по реда на
чл.243 ал. 5 вр. ал 4 от НПК е отменил постановление за прекратяване на
наказателно производство по д.п. № 296/2015г. по описа на ОД МВР –Варна, като е
върнал делото на ВОП за прилагане на закона с конкретни указания. За да направи
този извод е констатирал наличието на изначална противоречивост на прокурорският
акт, доколкото в същия се прави, на първо място, анализ на фактическата и
доказателствена съвкупност
относно основния въпрос в наказателното производство – налице ли са доказателства,
субсумиращи извършено деяние, и в частност по чл. чл. 255,
ал.З, вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК като се достига до извода, че такива
липсват, а на второ място се приема, че дори евентуално да е осъществен състава
на посоченото по-горе престъпление, е изтекъл предвидения давностен срок,
визиран в нормата на чл. 80 ал.1 т.З от НК.
Доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на
производството като процесуален акт не поражда задължение за съда да приеме
отразените в него констатации и изводи, подходът на първостепенния съд да
ревизира и разграничи основанията за прекратяване на наказателното производство
по чл. 243 от НПК, с оглед правомощията му за косвен съдебен контрол, е бил
абсолютно правилен и законосъобразен. Така изложените мотиви в ревизираното
определение се споделят изцяло от въззивната инстанция - същите са задълбочени
и обстойни, респ. съдебният акт се явява правилен, обоснован и законосъобразен.
Видно от
постановлението, прокурорът, на първо място, е приел, че не се налице безспорни доказателства
относно извършено престъпление по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Този извод е необоснован и неправилен:
-
необоснован
е защото разследването, въпреки изминалия значителен период от време, не е
извършено всестранно и пълно, не са били събрани всички относими и необходими
доказателства, съобразно очертания предмет на доказване. /напр. назначаването
на съответните криминалистически експертизи/;
-
неправилен
е защото не е отчетено, че съгласно утвърдената практика за данъчни
престъпления, е допустимо пълномощник на данъчно задълженото лице да бъде
субект на престъпление, ако той е извършвал фактически действия по управлението
на дружеството. Изследването на този въпрос изобщо е убягнал от вниманието на
държавния обвинител и по този въпрос изобщо липсва произнасяне в
постановлението.
Въпреки посоченото в постановлението основание за прекратяване на
наказателното производство - по чл. 24 ал. 1 т. 3 вр. чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК, изложението в обстоятелствената му част за липса на категорични
доказателства за извършено деяние по чл.
255 ал.З вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, поставя резонният въпрос,
защо прокурорът е посочил, че „…дори да се приеме, че
евентуално е осъществен състава на престъплението…“, цитиран по-горе, деянието
е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.3 НК! Като цяло не става ясно, на какво основание прокурорът приема, че
следва да се прекрати наказ. пр-во – поради недоказаност на обвинението или
поради това, че деянието не съставлява престъпление поради изтичане на
предвидената в закона погасителна давност!!! Тази яснота е абсолютно
необходима, доколкото от нея произтичат редица последици от наказателно-правно
и гражданско-правно естество.
Основният въпрос, поставен в
протеста и по който са развити доводи, касае наличието на хипотезата на чл. чл.80
ал.1 т.3 от НК - основанието, на което държавният обвинител се
е позовал в акта си за прекратяване на наказателното производство. Настоящата
инстанция, идентично със становището на първоинст.
съд, също не ги споделя по изложените в ревизираното определение мотиви. Следва
обаче да бъде добавено, че позоваването на цитираните в протеста решения на ВКС
/Решение № 305/2002 г. по НД № 177/02
г. на I НО и
Решение № 46/85 г. по НД № 16/85 г.
на I НО/
е некоректно, доколкото именно бездействието на съответните органи по
време на разследването от 2008г е довело до водене на наказателно производство
срещу неизвестен извършител, при наличие на данни за физическо лице, което е представлявало въпросното
дружество „Е.К.П.“ ЕООД и
което като субект на търговското право е наказателно отговорно лице за деянието,
съгласно обвинението по чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 НК. Т. е. неприложима
е нормата на чл. 80 ал. 1 т 3 от НК.
Всичко изложено
по - горе налага извода за правилност в подхода на първоинст. съд- ВОС за
необходимост от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване
на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по
делото /включително и досежно авторството на деянето/ чрез предвидените в НПК
способи, налагащо извършването на допълнителни процесуално – следствени
действия.
В този смисъл протестът се явява
неоснователен, а обжалваното определение на ОС-Варна следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, съставът на АС-Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 190 на Окръжен съд - Варна, по ЧНД № 167/2019г.,
постановено в закрито съдебно заседание на 07.03.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.