№ 1198
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504842 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на П. АС. ДР. – длъжник по изпълнително дело
№ 20218390400387 и присъединеното към него изпълнително дело
20218390400489 по описа на ЧСИ И.М.-К., против постановление от
05.04.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетия
размер на адвокатското възнаграждение на взискателя. Сочи се, че и двете
изпълнителни дела са образувани от взискателя ЕВН Б.Т. ЕАД, като без да са
извършвани някакви допълнителни действия от взискателя, освен подаване на
молбите за образуване изпълнителните производства. Сумите били събрани
изцяло на 23.08.2021 г., след налагане на запорите, преди датата на
получаване на ПДИ. Твърди се, че с образуване на две отделни изпълнителни
дела, взискателят е злоупотребил с правата си. Оспорва се и таксата по т. 26
от Тарифата.
Взискателят по изпълнителното дело ЕВН Б.Т. ЕАД, изцяло оспорва
жалбата, като сочи, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е
възразил за същите, поради което и жалбата е недопустима. Поддържа се, че
се касае за отделни изпълнителни производства и се дължи юрисконсултско
възнаграждение за всяко от тях, като същите са определен съобразно чл. 27,
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
1
Производството по изпълнителното дело № 20218390400387 по описа
на ЧСИ И. М.-К., е образувано на 30.06.2021 г. по молба на ЕВН Б.Т. ЕАД
срещу длъжника П. АС. ДР. за сумата от 24,39 лева – разноски по ИЛ от
18.11.2020 г. по ч. гр. дело 14618/2019 г. и за сумата от 350 лева – разноски по
ИЛ от 08.02.2021 г. по гр. дело 54825/2019 година. Претендирани са и
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 09.08.2021 г. взискателят е представил нов Ил за сумата от 57,07
лева –разноски по гр. дело 50141/2017 г. на СРС Претендирани са и разноски
в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. По искането е
образувано ИД 20218390400489. Изпратени са запорни съобщения до банкови
институции, като с получени суми от третите лица.
На 02.03.2022 г. на длъжника е връчена ПДИ, като са посочени сумите
за събиране, вкл. и по 100 лева – юрисконсултско възнаграждение по
присъединените изпълнитеlни дела.на 29.03.2022 г. ЧСИ И.М. - К..
На 29.03.2022 г. ЧСИ М. издава постановление за разноските, в което е
посочен общият размер на разноските по две ИД – 474,45 лева.
На 04.04.2022 г. длъжникът подава възражение за прекомерност на
определението разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, и таксата по т. 26 от Тарифата, като сочи, че освен
образуване на ИД не са извършвани други действия от процесуалния
представител на взискателя.
На 05.04.2022 г. ЧСИ оставя без уважение възражението, като е
посочено, че определената сума от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение е в рамките на предвиденото в Наредба за правната помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения
срок (Съдът приема, че това е постановлението за разноските от 05.04.2022 г.)
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и
от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Т.е
максималният размер е размерът, посочен в чл. 27 от Наредбата за заплащане
на правната помощ , съгласно която за представителство в изпълнително
производство възнаграждението е от 50 до 150 лева.
В конкретния случай, установява се, че в рамките на едно и също
изпълнително производство (административното образуване на ново
изпълнително дело от ЧСИ, въпреки, че взискателят е представил третия ИЛ
за събиране в рамките на вече образуваното изпълнително дело, не влияе
върху този извод), за представителство на взискателя по делото са
2
предвидени разноски в размер на 200 лева.
С оглед обхвата на извършените действия – подаване на молби за
образуване/присъединяване за събиране на суми, с посочване на
изпълнителни действия в молбите, без след това да са извършвани други
действия, доколкото събирането на сумите е осъществено даже преди
надлежното връчване на ПДИ (преводът от Банка ДСК ЕАД е от 23.08.2021
г.), в рамките на наложените запори, като съобрази размера на събраното
вземане, настоящата съдебна инстанция, намирал, че възражението за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНО за сумата над 100 лева до пълния определен размер от 200
лева.
Следва да се допълни, че максималният размер по Наредбата за
заплащане на правната помощ е 150 лева.
Относно искането да се намали и определената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното
вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и
разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под
употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния
процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото на
принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на взискателя в
рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист,
но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението
за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е
парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това
по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи-
правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на
вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски
за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това се
потвърждава от случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите
за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски
по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в
изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителния титул за
тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по
изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му
ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на
3
парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди
да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на
ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист. (в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26,
т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени
определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т.
29 от Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.
В конкретния случай се установява, че дължимият размер на таксата по
т.26, б“б“ от ТТРЗЧСИ, с оглед намаления размер на юрисконсултското
възнаграждение възлиза на 53,14 лева (10 лева+0.10*431,46 лева). До този
размер следва да се измени постановлението за разноски в частта относно
таксата по т. 26 от Тарифата.
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П. АС. ДР. – длъжник по изпълнително
дело № 20218390400387 и присъединеното към него изпълнително дело
20218390400489 по описа на ЧСИ И.М.-К., постановление от 05.04.2022 г. в
частта относно определяния размер на юрисконсултско възнаграждение и
за таксата по чл. 26 от Тарифата и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление от 05.04.2022 г. по изпълнително дело №
20218390400387 и присъединеното към него изпълнително дело
20218390400489 по описа на ЧСИ И. М. – К., в частта относно разноските като
НАМАЛЯВА присъденото юрисконсултско възнаграждение до размера на
100 лева и такса по чл. 26 от Тарифата за сумата до размер на сумата от 53,14
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на ЧСИ И. М. – К., рег. № 839 по изпълнително дело №
20218390400387 и присъединеното към него изпълнително дело
20218390400489.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4