Р Е Ш Е Н И Е
№262410/2.8.2021г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №2919/2021 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против НОИ ТП - В., е предявен
иск на основание чл. 124, ал.4 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът е работел по трудов
договор и е придобила трудов стаж, през периода от 15.09.1983 г. до 01.06.1990
г., като е заемала следните длъжности към структури на Окръжен комитет на ДКМС
– В., а именно: „дружинен ръководите“ в ЕСПУ „Н.Й.В.“ – С., за периода от
15.09.1983 г. до 01.03.1990 г. и организатор в ОбПД – С., област В. /за периода
от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г./.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
В
периода от 15.09.1983 г. до 01.06.1990 г., ищцата е работила по трудов договор
към структури на ОК на ДКМС – В., като е заемала следните длъжности: „дружинен
ръководите“ в ЕСПУ „Н.Й.В.“ – С., за периода от 15.09.1983 г. до 01.03.1990 г.
и организатор в ОбПД – С., област В. /за периода от 01.03.1990 г. до 01.06.1990
г./.
Твърди
се, че трудовото ѝ правоотношение е възникнало след решение на Бюрото на
ОК на ДКМС – В., за утвърждаването ѝ като дружинен ръководител на ЕСПУ „Н.Й.В.“
– С.. След заемане на длъжността, ищцата е работела на пълен работен ден, с
продължителност 8 часа. Трудовото ѝ възнаграждение било изплащано от
Окръжен комитет на ДКМС /ОКДКМС/ – В., където били съхранявани личните трудови
досиета и били изготвяни ведомостите за работни заплати. Сочи, че имала и право
на отпуск по КТ. Трудовите възнаграждения били начислявани и изплащани от М. Н.
- касиер-счетоводителя на ОКДКМС – В., в касата на комитета, намираща се на
адрес: гр. В., ул. „П.К.“ №*.
През
периода от 30.03.1988 г. до м.09.1990 г., ищцата е ползвала отпуск за
бременност и раждане на второто си дете.
При
подаване на документите за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
било установено, че в трудовата ѝ книжка не бил положен подпис на
секретар на ОКДКМС – В., а само на главния счетоводител. Ответникът изискал от
работодателя представяне на УП-3, но при извършена проверка не били открити
ведомости на работилите в структурите на ДКМС преди 1990 г., закрит през
м.02.1990 г. След закриването на организацията била създадена „Българска
демократична младеж“. Според ищцата, ведомостите съхранявани в тези организации
били унищожени или загубени, като този факт бил добре известен на ответника.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Намира, че
предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е представил удостоверение по
чл.5, ал.1 и ал.2 ЗУТОССР, а именно че ведомостите са изгубени или унищожени. Сочи,
че представеното от ищеца удостоверение не е такова по смисъла на посочените
законови разпоредби. Отделно, намира иска за неоснователен. Сочи, че
представените протоколи от заседания на Бюрото на ОКДКМС – В. са неотносими,
тъй като същите не установяват наличие на трудово правоотношение. Намира, че не
са представени и не са ангажирани доказателства за сключен трудов договор от
ищцата, поради което не може да бъде прието за установеновено, че същата е
полагала труд, като е заемала сочените длъжности в структурите на ОКДКМС – В..
Варненският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
Видно
от удостоверение №*/17.02.2021 г., изх.№5511-03-1 от 17.02.2021 г. на ТП на НОИ
- В., разплащателните ведомости и трудовоправните документи на Окръжен комитет
на ДКМС /ОКДКМС/ гр.В. не са приети в ТП
на НОИ, гр.В..
От
писмо от ТП на НОИ - В., изх.№2113-09-93Н1/12.02.2021
г. се установява, че за периода от 15.09.1983 г. до 01.06.1990 г. липсва
редовно оформена рекапитулация в трудовата книжка на ищцата, поради което със
същото от Д.А. е поискано да представи удостоверение за осигурителен стаж обр.
УП-3 от ОКДКМС – В..
По
делото е представен препис от страници 12 и 13 от трудова книжка на ищцата, по
отношение, на която, след извършена съпоставка с представен в открито съдебно
заседание, оригинал, се установява, че е издадена на ищцата Д.А., като видно от
документа, тя е заемала длъжността „дружинен ръководител“ към ОКДКМС – В., за
периода от 15.09.1983 г. до 01.03.1990 г. и длъжността „организатор“ при ОбПД –
С., за периода от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г.
Видно
от представен протокол №37/14.10.1983 г. на ОКДКМС В., с решение по т.12, Д. С.А.
е утвърдена за дружинен ръководител в ЕСПУ с. С., считано от 15.09.1983 г., с
основно месечно възнаграждение в размер на 150 лева.
От
докладна записка пред Бюрото на ОКДКМС В. на Й.Б.Т., секретар на ОКДКМС, се
установява, че е взето решение считано от 01.09.1985 г., на ищцата да се
изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 15 лева.
Видно
от писмо изх.№265/29.12.2009 г. от ГС на БСП до адвокат М.Н.Д., книжата на ОК и
ГК на ДКМС са предадени на Териториалния държавен архив, като по сведение на
бивши работници във Финансово-стопанския отдел на ОКДКМС, ведомостите на
работни заплати са унищожени в сградата, ползвана при прекратяване на дейността
на ДКМС, находяща се в гр. В., ***.
По
делото е представено фотокопие от удостоверение за раждане №227967/01.04.1988
г., издадено въз основа на акт за раждане №*429/ 01.04.1988 г. на община В., от
който се установява, че на дата 30.03.1988 г. ищцата Д.С.А. е родила дете.
С
декларация по чл.8 ЗУТОССР, ищцата декларира, че ведомостите за работни заплати
и трудовоправни документи на ОКДКМС – В., неговите структури и поделения, за
периода от 15.09.1983 г. до 01.06.1990 г., през който тя е работела на
длъжностите „дружинен ръководите“ в ЕСПУ „Н.Й.В.“ – С., за периода от
15.09.1983 г. до 01.03.1990 г. и организатор в ОбПД – С., област В. /за периода
от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г./, не съществуват или са загубени.
По
искане на ищцата, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
водени от нея свидетели. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на
писменото начало в процеса, като искането на
ищеца за събиране на гласни доказателства е намерено за допустимо, с
оглед представяне на писмено доказателство за вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, а именно – препис
от трудова книжка.
В
показанията си св. Д. сочи, че от 1983 г. е работела в ЕСПУ с. С., като
възпитател, след което била преназначена на длъжност „дружинен ръководител“, а след това - на
длъжност организатор в Общинския пионерски дом, където работела до 1990 г.
Свидетелката познава ищцата, като заявява, че последната е започнала работа на
15.09.1983 г., в училището, където работела, като дружинен ръководител. Заемала
длъжността до 1990 г., като полагала труд на ненормирано работно време, при
осемчасов работен ден. Сочи, че заемането на длъжността ставало след сключване
на трудов договор с Окръжния комитет на Комсомола, откъдето били заплащани и
заплатите им. Заявява, че началната заплата, с която били назначавани
дружинните ръководители била в размер на 150 лева, като впоследствие била
увеличавана. С представяне на препис от трудовата си книжка, свидетелката
потвърждава достоверността на данните, касаещи трудовите ѝ
правоотношения.
В
показанията си св. М. Д.Н., заявява, че от 1975 г. работи в структурите на
ОКДКМС, като е заемала различни длъжности – касиер-домакин,
касиер-счетоводител, ТРЗ, личен състав, главен касиер и др. Твърди, че
дружинните ръководители били назначавани на длъжност въз основа решение на
Бюрото на ОКДКМС, като това ставало обикновено в началото на учебната година.
Познава ищцата като дружинен ръководител от гр. С., за времето от м.09.1983 г.
до 1990 г., когато ДКМС бил ликвидиран. Заявява, че тя е оформила трудовата книжка на ищцата, като подписите са
изпълнени от нея /св. Н./. След предявяване на трудовата книжка в оригинал,
свидетелят заявява, че подписът положен през 1990 г. е изпълнен от Виолета
Тодорова, но констатира, че при оформянето е пропуснат подпис на секретар,
който следвало да бъде положен в последната графа, последния ред. Тъй като към
1990 г. ОКДМС бил ликвидиран, този подпис следвало да бъде изпълнен от
председателя на Българската демократична младеж – Иво Генов. Заявява, че
разбрала, че архивът на Комсомола /в т.ч. ведомостите за заплати/ е бил
унищожен през 1995 – 1996 г. Сочи, че през 1991 г. лично е запечатала
помещението, в което е бил оставен архивът, като през 1995 – 1996 г. ѝ
било съобщено, че последният бил унищожен. Заявява, че при посещение на място
не установила нищо от оставените вещи, като
сочи, че при вида на празното помещение изпаднала в паника. Твърди, че в
странична стаичка била намерена алуминиева кофа, в която имало остатъци от
изгорена хартия. Сочи, че потърсила помощ от К.П., който бил завеждащ
международния отдел на ЦК на Комсомола, но тъй като последният имал личен
конфликт с И.К., последният му бил казал: „няма да ви призная на младите
комунисти трудовия стаж“. Според свидетелката, виновни за унищожаване на архива
били членовете на „Независима студентска младеж“, която организация определя
като създадена от И.К.. Св. Н. заявява, че ищцата работела на осемчасов работен
ден, но имало и извънредни ситуации. По делото е представен препис от трудовата
книжка на свидетелката, с който се потвърждава, че същата е заемала сочените от
нея длъжности в структурите на ОКДКМС – В..
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.124, ал.4 ГПК и чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Същият е допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
В
тежест на ищеца е да докаже допустимостта на иска, като представи удостоверение
от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите
и прочие са загубени или унищожени. За успешно провеждане на иска, на ищеца е указано, че следва да установи,
съответно на носената от него доказателствена тежест, следните факти: че
неговият работодател не съществува към настоящия момент и няма правоприемник;
че архивът, съдържащ документи във връзка с трудовата дейност е изгубен или
унищожен, като представи надлежно удостоверение от правоприемника на неговия
работодател (ако такъв има, съответно доказателства за осъщественото
правоприемство); надлежно удостоверение от НОИ за предаване на разплащателни
ведомости на работодателя и съдържащите се в тях данни за трудовия стаж на
ищеца за процесния период; че е работил на длъжностите: „дружинен ръководите“ в
ЕСПУ „Н.Й.В.“ – С., за периода от 15.09.1983 г. до 01.03.1990 г. и организатор
в ОбПД – С., област В. /за периода от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г./, при
осемчасов работен ден и ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение.
От
началото на процесния период – 15.09.1983 г. до 18.10.1991 г., обществените
отношения в сферата на образованието се регулират от Закона за народната
просвета /обн. ДВ бр.218 от 1948 г./ и от Указ №330 за народната просвета,
действащи до отмяната им със Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. 86 от
1991 г./. Според Указа /чл.11 и чл.12/, за подготовката на дружинните
ръководители на Димитровската пионерска организация „Септемрийче“ се откриват
педагогически учебни заведения - педагогически училища и учителски институти,
като на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни
ръководители се дават права на дружинни ръководители на ДПО „Септемврийче“.
Съгласно чл.34 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за
по-нататъшното развитие на народното образование в НР България /обн. ДВ бр.54
от 1959 г., отм. ДВ бр. 86 от 1991 г./ дружинните ръководители са учителски
кадри, като същите се подготвят във висши учебни заведения и в учителски
институти. Разпоредбата на чл.48, б. „д“
от Закона за народната просвета /отм./, определя, че завършилите институт за
ръководители на организацията „Септемврийче“, имат права на редовни учители.
При горните доводи, съдът намира, че стажът придобит от ищцата като дружинен ръководител
следва да бъде зачетен като учителски.
Съгласно
чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че
пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността
си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде
представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая това
изискване на закона е спазено, като ищцата е ангажирала по делото удостоверение №*/17.02.2021 г., изх.№5511-03-1 от
17.02.2021 г., издадено от ТП на НОИ - В..
Отказът на ответника да приеме, че ищецът е придобил трудов
стаж, през процесния период, се основава на липсата на подпис при оформяне на
трудовата ѝ книжка. Последната е официален свидетелстващ документ за
удостоверените в нея факти, сред които и продължителността на трудовия стаж на
работника и служителя при работодателя, който е посочен в нея. Чрез същата може
да се установява продължителност на трудовия стаж на работника, но само в случай,
че при оформянето ѝ са спазени нормативните изисквания. Видно от приложен
препис от документа /л.50/, се установява, че по отношение на всяка от
длъжностите е налице отбелязване на работодател, заемана длъжност, размер на
работната заплата, точните дати на постъпване на работа и на прекратяване на
трудовия договор, както и основание за прекратяването му, като са налице и
изискуемите подписи на ръководител на предприятието, учреждението или
организацията. Липсва подпис на секретар единствено при оформяне на книжката
относно общия трудов стаж придобит в
структурите на ОКДКМС – В., за процесния период, но е налице подпис на главния
счетоводител.
От
представените и събраните по делото писмени и гласни доказателства, по
безспорен начин се установява, че в процесния период, ищцата е работела в
структурите на ОКДКМС – В., по трудово правоотношение, при осемчасов работен
ден, като през процесния период – от 15.09.1983 г. до 01.06.1990 г., е заемала
последователно длъжностите „дружинен ръководител“ при ОКДКМС – В. и
„организатор“ при ОбПД – С.. Установено бе, че документи в оригинал, от които
да се установи трудовият/осигурителният стаж на ищцата през периода от
15.09.1983 г. до 01.06.1990 г., в т.ч. разплащателни ведомости и трудовоправни
документи на ОКДКМС гр. В. не са били приети в ТП на НОИ, гр. В., тъй като
същите са били унищожени и/или загубени; осигурителят е прекратил дейността си,
като към настоящия момент няма правоприемник.
При
горните доводи, съдът намира, че събраните по делото доказателства обосновават
извод за основателност на предявения
иск, поради което същият следва да бъде уважен.
Съгласно
разрешението дадено с ТР №2/2015 г. на ВКС, ОСГК, в производството по чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР, са приложими общите правила на ГПК за присъждане на
разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора, ищецът има
право на сторените разноски по делото, но доколкото такива не се претендират,
разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
На
осн. чл.9, ал.1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж
по реда на ЗУТОССР, не се събират държавни такси.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ТП на НОИ
- гр. В., с административен адрес гр. В., ул. „Охрид“ № 6, че в периода от
15.09.1983 г. до 01.06.1990 г., Д.С.А., ЕГН ********** е придобила трудов стаж,
като е полагала труд по трудов договор към структури на Окръжен комитет на ДКМС
и е заемала следните длъжности: „дружинен ръководите“ в ЕСПУ „Н.Й.В.“ – с. С.,
за периода от 15.09.1983 г. до 01.03.1990 г. и организатор в Общински пионерски
дом – С., област В. /за периода от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г./, на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: