и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 166/19.09.2007 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 30/2007 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Мехмед Мустафа Моллаосман от с.Раличево, общ.Крумовград, обл.Кърджали за виновен в това, че нa 21.02.2005 год. в района на с. Тихомир, общ. Кирково, в съучастие като извършител с Нихат Мустафа Моллаосман от с. Делвино, общ. Кирково, превел през границата на страната за Република Гърция група от хора - Айледин Рафет Осман от с. Бенковски, Емин Ахмед Адем от с. Опълченско, общ. Кърджали и Рейхан Исмаил Салиф от с. Опълченско, общ. Кърджали, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.280 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, както и на кумулативно наказание „глоба” в размер на 500 лв. На основание чл.66 от НК е отложилизпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от три години. Признал е Мехмед Мустафа Моллаосман за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 02.02.2005 год. в района на с. Тихомир, общ. Кирково превел през границата на страната за Република Гърция група от хора - Сали Мустафа Сали от с. Дрянова глава, общ. Кирково и Аидън Мустафа Сали от с Дрянова глава, общ.Кирково, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинениеза извършено престъпление по чл.280 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал и подс.Нихат Мустафа Моллаосман от с.Делвино, общ.Кирково за виновен в това, че на 21.02.2005 год. в района на с. Тихомир, общ. Кирково, в съучастие като помагач с Мехмед Мустафа Моллаосман от с. Раличево, общ. Крумовград, превел през границата на страната за Република Гърция група от хора - Айледин Рафет Осман от с.Бенковски, Емин Ахмед Адем от с. Опълченско, общ. Кърджали и Рейхан Исмаил Салиф от с. Опълченско, общ. Кърджали, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.280 ал.1, във вр.с чл.20 ал.4, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, както и на кумулативно наказание „глоба” в размер на 500 лв., като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" на подс.Нихат Моллаосман за срок от три години. Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Нихат Мустафа Моллаосман от с.Делвно, общ.Кирково, обл.Кърджали, който я обжалва като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди в жалбата, че не било доказано безспорно, че е виновен за извършеното престъпление, тъй като единствените свидетели, които го сочели като извършител, били самите извършители на престъпление - св.Адем, Осман и Салиф, които не познавал. Бил возил много хора с колата на брат си, които хора не познавал и бил качвал на стоп до различни места в района, без да е разяснявал, обещавал или давал съвети, т.е. да им е помагал за извършване на престъпления. Такива не бил давал и на брат си Мехмед. Самите свидетели нямали логично обяснение с кого са минали границата на Република България за Република Гърция, кой ги е превел и кой им бил обещавал да ги преведе, като показанията им били коренно противоречиви. Заявява, че не познава посочените свидетели, по никакъв повод не им бил обещавал нищо, като от показанията им ставало ясно, че те сами са минали границата. Още повече, че самите свидетели твърдели, че са разбрали, че е брат на Мехмед впоследствие, което доказвало, че преди това не бил имал никакви контакти с тях и не им бил помагал с нищо. Моли съда да отмени обжалваната присъда, вместо което да бъде оправдан. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Твърдят, че не било ясно в обвинителният акт и в присъдата на кого всъщност бил помагал жалбодателя. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка: Подсъдимите Мехмед Мустафа Моллаосман и Нихат Мустафа Моллаосман са братя. На 21.02.2005 год.около обяд подс.Мехмед Моллаосман посетил с.Опълченско, общ.Кърджали, където видял св.Осман, Адем и Сали, на които споделил, че спешно търси желаещи да работят в Република Гърция като овчари, със заплата от 500 евро на месец. Тримата свидетели и подсъдимия Мехмед Моллаосман отишли в къщата на св.Сали, където на тримата свидетели подсъдимия обяснил, че ще ги преведе през границата нелегално, но нямало опасност да ги заловят. Казал им, че първоначално щели да пътуват с кола, а после пеша през границата, като за самото превеждане те трябвало да му платят по 100лв. всеки един. Тъй като били безработни, св. Осман, Адем и Сали се съгласили с предложението на подс.Мехмед Моллаосман, като се разбрали още същата вечер да тръгнат за Република Гърция. По-късно през деня подс. Мехмед Моллаосман се обадил на св. Сали и му казал, че е пратил кола в с.Опълченско, за да ги вземе, като към 19.00 часа свидетелите се качили в л.а. „Фолксваген Голф", зелен на цвят, управляван от непознато за тях лице, което ги взело от края на с.Опълченско. Последното ги закарало в края на гр.Момчилград, на пътя за с.Подкова, където свидетелите се прехвърлили в лек автомобил „Лада", управляван от подс. Нихат Моллаосман. Освен него, в автомобила се намирали и още две непознати за свидетелите лица. Така сформираната група била закарана от подс.Нихат Моллаосман до с.Тихомир, общ.Кирково, където свидетелите и двете непознати лица слезли, а подс.Нихат Моллаосман се върнал обратно с автомобила. Свидетелите продължили пеша, като едното от лицата, пътували с тях в управлявания от подс.Нихат Моллаосман, ги завело до място, където ги очаквал подс.Мехмед Моллаосман, който бил с още две момичета. При срещата на подсъдимия Мехмед Моллаосман със свидетелите, св.Емин Адем взел по 100 лв. от св. Осман и св.Сали, като общата сума от 300 лв. дал на подсъдимия Мехмед Моллаосман, за превеждането им през границата и в съответствие с направената преди това уговорка помежду им. След като взел парите, подс. Мехмед Моллаосман събрал мобилните телефони на свидетелите, като тръгнал напред с двете момичета, а останалите го последвали. Така преминали и държавната граница, като в Република Гърция били около 20.20 часа на 21.02.2005 год. На гръцка територия подс. Мехмед Моллаосман се обадил по телефона на някого, като след известно време с кола пристигнал гръцки гражданин, представил се на свидетелите като „Шукрю" или „Шукри", който взел двете момичета с лекия автомобил, който управлявал. След като колата тръгнала, подс. Мехмед Моллаосман казал на свидетелите да чакат и че гръцкият гражданин ще се върне да ги вземе и да ги заведе до местоработата им, след което заедно с едното от непознатите лица се върнал обратно в България. След известно време гръцкия гражданин отново дошъл на местото, където го чакали св.Адем, Осман и Сали, качил ги в автомобила и потеглил, като първоначално поискал от свидетелите по 150 евро. При отговора им, че нямат пари, лицето им обяснило, че ще им удържи тези пари от първата заплата. Св.Адем, Сали и Осман не се съгласили, вследствие на което гръцкият гражданин ги закарал до някакви обори и ги оставил, под предлог, че отива за храна. Тъй като същия не се върнал, св. Адем, Осман и Сали се предали на гръцките гранични власти. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от показанията пред първоинстанционния съд на разпитаните по делото свидетели Осман, Адем, Сали и Алексиев, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Мехмед Моллаосман е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 280 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК; а подс.Нихат Моллаосман – състава на престъплението по чл. 280 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимите, вкл. и от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: Присъдата не е обжалвана в частта й, с която подс.Мехмед Моллаосман е признат за виновен и осъден за извършване на престъплението по чл. 280 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 21.02.2005 год. в района на с.Тихомир, общ.Кирково, в съучастие като извършител с подс.Нихат Моллаосман, превел през границата на страната за Република Гърция група от хора – св.Адем, Осман и Сали, без разрешение на надлежните органи на властта, като в тази част е влязла в сила. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият Нихат Моллаосман е осъществявил престъплението по чл. 280 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК от обективна страна – за това, че на инкриминираните място и време, в съучастие като помагач с подс.Мехмед Моллаосман, превел през границата на страната за Република Гърция група от хора – св.Адем, Осман и Сали, без разрешение на надлежните органи на властта. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият Нихат Моллаосман е превозил св.Адем, Осман и Сали от гр.Момчилград до с.Тихомир, в района на което село се е извършило фактическото изпълнително деяние на престъплението по чл.280 ал.1 от НК, а именно: превеждането на група от хора през държавната граница от подс.Мехмед Моллаосман – брат на подс.Нихат Моллаосман, без разрешението на надлежните органи на властта. Несъмнено, превозването на свидетелите Адем, Осман и Сали от гр.Момчилград до с.Тихомир, е улеснило фактическото превеждане на последните през границата на страна. Установено е по безспорен начин от показанията на посочените свидетели, че именно подс.Нихат Моллаосман ги е чакал в края на гр.Момчилград, на пътя за с.Подкова, като при пристигането им с лек автомобил „Фолксваген Голф” свидетелите са се прехвърлили на лекия автомобил, управляван от подс.Нихат Моллаосман, след което и без каквито и да било указания от тяхна страна, ги превозил до с.Тихомир, където са се срещнали с другия подсъдим – Мехмед Моллаосман, с когото са имали уговорка за превеждането им през границата с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта. Изложеното води до единствено възможния извод, че подс.Нихат Моллаосман е знаел кои точно лица да превози и къде точно да ги откара, за да се срещнат същите с брат му, вкл. и целта на пътуването им – да бъдат преведени през държавната граница в района на с.Тихомир от брат му, т.е. правилата на формалната и житейската логика налагат извода, че подс.Нихат Моллаосман е бил част от стройно организирана и съгласувана поредица от действия на различни лица за осъществяване на престъплението, включваща набирането на хора за превеждане през границата от подс.Мехмед Моллаосман, превозването им от с.Опълченско до гр.Момчилград от непознато лице с автомобил „Фолксваген Голф”, собственост на посоченият подсъдим, прехвърлянето им на лек автомобил „Лада” и транспортирането им до района на с.Тихомир от подс.Нихат Моллаосман, завеждането на свидетелите в гората за среща с подс.Мехмед Моллаосман от непознато на свидетелите лице, което е пътувало в лекия автомобил „Лада”, управляван от подс.Нихат Моллаосман, и в крайна сметка – превеждането им през границата на страната от подс.Мехмед Моллаосман, която изключва възможността св.Адем, Осман и Сали да се качили на автомобила на подс.Нихат Моллаосман на принципа на използуване на случаен превоз или „на стоп”. А от друга страна, и тримата посочени свидетели са категорични, че именно подс.Нихат Моллаосман е лицето, което ги е транспортирало от гр.Момчилград до с.Тихомир, като както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание свидетелите са разпознали без каквото и да е съмнение именно двамата подсъдими като лицата, които са ги превозили от гр.Момчилград до района на с.Тихомир /подс.Нихат Моллаосман/, респ. превели през границата на страната без надлежно разрешение на органи на властта /подс.Мехмед Моллаосман/. В тази връзка, и с оглед изложеното по-горе съдът намира за несъстоятелни доводите на жалбодателя, изложени във въззивната му жалба – че бил качвал „на стоп” до различни места в района и други хора, които не познавал, като на никой от тях не бил давал съвети или разяснявал как да извършат престъпление; че показанията на свидетелите били коренно противоречиви относно обстоятелствата с кого са минали и кой ги е превел през границата на страната; че същите сами били минали границата и никой не ги бил превеждал; че свидетелите били разбрали, че е брат на подс.Мехмед Моллаосман впоследствие; както и че не било ясно на кого всъщност бил помагал подс.Нихат Моллаосман.Това е така, тъй като показанията на св.Адем, Осман и Сали са логични, последователни и кореспондиращи помежду си по отношение на въпросите, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК – извършеното престъпление и участието на двамата подсъдими в него, като по несъмнен и безпротиворечив начин установяват участието и на подс.Нихат Моллаосман в осъществяване на престъплението, в качеството му на помагач, който е улеснил чрез транспортирането им извършването на самото изпълнително деяние на престъплението – превеждане на група от хора през държавната граница, без разрешение на надлежните органи на властта, като правилно свидетелските показания са били кредитирани от първоинстанционния съд. Същевременно, посочените свидетелски показания по категоричен начин опровергават твърденията на подсъдимите – че не били виждали свидетелите, не ги били транспортирали и не ги били превеждали през държавната граница, без разрешение на надлежните органи на властта. Не всява никакви съмнения в тези изводи на съда и обстоятелството, че свидетелите едва впоследствие били разбрали, че жалбодателя е брат на подс.Мехмед Моллаосман, тъй като това обстоятелство е безспорно, както е безспорно и това, че преди превозването им от гр.Момчилград до с.Тихомир подс.Нихат Моллаосман и св.Осман, Адем и Сали не са се срещали и познавали, т.е. същите е нямало откъде да знаят, че жалбодателя е брат на другия подсъдим, което обстоятелство са разбрали едва в хода на досъдебното производство, и от което не биха могли да се правят каквито и да било правни изводи в полза на защитната теза на жалбодателя. Несъстоятелно е и твърдението на защитата на жалбодателя в пледоарията му по съществото на делото – че не било ясно от обвинителния акт на кого всъщност е помагал подс.Нихат Моллаосман, респ. твърденията му в жалбата, че не бил давал съвети, не бил разяснявал и не бил обещавал нищо на св.Осман, Адем и Сали, тъй като от обвинителният акт става пределно ясно, че жалбодателя е обвинен в съучастие като помагач на брат си – подс.Мехмед Моллаосман, т.е. помогнал е именно на непосредствения извършител на престъплението, а не на свидетелите, като въобще не се твърди с обвинението, че е давал съвети, разяснявал или обещавал нещо на последните. Впрочем, няма спор в правната теория и практика, че помагачеството, освен в даването на съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки и набавяне на средства, може да бъде осъществено и по „…друг начин.” /чл.20 ал.4 от НК, като изброяването не е изчерпателно и лимитативно/, вкл. и чрез осигуряване на транспортно средство и фактическо транспортиране на лица на по-далечно разстояние, като необходима предпоставка за квалифициране поведението на помагача като съставомерно по чл.20 ал.4 от НК, е да се намира в такава връзка с деятелността на извършителя на престъплението, която обективно да улеснява самото осъществяване на изпълнителното деяние на същото, както е и в настоящият случай. Или, осъществяване на престъплението по чл. 280 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК от подс.Нихат Моллаосман от обективна страна, е безспорно установено. От субективна страна подсъдимият Нихат Моллаосман е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му - изчакване на докарването на тримата свидетели в края на гр.Момчилград, прехвърлянето им в управлявания от подсъдимия лек автомобил „Лада”, и транспортирането им без каквито и да било указания на свидетелите до района на с.Тихомир за среща с подс.Мехмед Моллаосман, съгласно уговорката за нелегалното им превеждането през границата на страната с Република Гърция, т.е. подс.Нихат Моллаосман е знаел кого, къде и с каква цел транспортира. Налице е и общност на умисъла на двамата подсъдими – всеки от тях освен своя собствен умисъл е съзнавал умисъла и на другия подсъдим, като общите им действия са били насочени към постигането на престъпния резултат. Или, с оглед изложеното по-горе, настоящана инстанция намира, че по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на съучастие между двамата подсъдими, както и формата на вината на всеки от тях при осъществяване на престъплението, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. При налагане на наказанието на всеки от подсъдимите първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства: чистото им съдебно минало, младостта им, невисоката степен на обществена опасност на дейците; типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието, като е приел, че на всеки от подсъдимите следва да бъдат наложени наказания при превес на смекчаващите отговорносттÓ им обстоятелства, към минималния размер на предвидените в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от по 1 година за всеки от подсъдимите, както и кумулативно наказание „глоба” в размер на по 500 лв. на всеки от тях. Само за прецизност следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е отчел като отекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство липсата на признание на вината и съдействие за разкриване на обективната истина от всеки от подсъдимите, тъй като ако правят самопризнания и съдействуват за разкриване на обективната истина, това следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство в тяхна полза, но не и обратното – всеки подсъдим има правото да не дава обяснения, да не казва истината и да отрича съпричастието си към извършване на престъпление, като от това обстоятелство не биха могли да се правят каквито и да било изводи в негова вреда. Така наложените на подсъдимите наказания за извършеното престъпление, настоящата инстанция намира за справедливи, необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се въздействува поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и останалите членове на обществото, като не са налице условията за каквото и да било по-нататъшно тяхно намаляване. Правилно първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наложените на всеки от подсъдимите наказания „лишаване от свобода” при приложението на чл. 66 ал.1 от НК, за срок от по 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за постигане на посочените цели на наказанието, не е необходимо изолирането на подсъдимите от обществото и от семейната и социалната им среда, чрез ефективното изтърпяване на наложените им наказания. Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия Нихат Моллаосман не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 166/19.09.2007 год. по Н.о.х.дело № 30/2007 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |