Решение по дело №15156/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5450
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20183110115156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр.Варна, 05.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15156 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени от "Ф."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.Н.и И.С.Н.против Р.Д.К., ЕГН***********, с постоянен адрес ***, искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр. с 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 9 и сл.от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от:

1360,35 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г по 31 вноски с падежи от 30.01.2016г. до 30.07.2018г., 833,66 лева - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г. по 30 вноски с падежи от 29.02.2016г. до 30.07.2018г., 370,30 - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 03.10.2018г. върху задълженията по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г;

392,28 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит №722/11.11.2015г. по 10 вноски с падежи от 11.02.2016г. до 11.11.2016г. и 70,19 лева - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г. по 9 вноски с падежи от 11.03.2016г. до 11.11.2016г., 105,48 лева - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 12.02.2016г. до 03.10.2018г. върху задълженията по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г;

ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба – 05.10.2018г. до окончателното изплащане на вземанията.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че на 30.07.2015г. Р.Д.К., като кредитополучател сключва с „Ф." ЕООД, ***, Договор за потребителски кредит №661, съгласно който „Ф." ЕООД й предоставя в заем сумата от 1500,00 лева, със задължението да я върне в срок до 30.07.2018г. на равни месечни анюитетни вноски от по 73,04 лева, включващи част от главницата и част от лихвата, с падеж на всяка вноска -30-то число на месеца. Лихвата върху заетата сума е в размер на 41 % от главницата на годишна база и е фиксирана за срока на договора в размер на 1129,44лева, разпределена като част от всяка месечна вноска. Падежът, размерът на главницата и лихвата, които всяка вноска погасява е ясно и точно посочен в Погасителен план - Приложение 1, представляващо неразделна част от Договора за потребителски кредит.

В деня на сключване на договора по сметка на кредитополучателя е преведена безкасово сумата по кредита.

На 11.11.2015г. между същите страни, се сключва нов Договор за потребителски кредит №722, съгласно който „Ф." ЕООД предоставя на Р.К. в заем сумата от 500,00 лева, със задължението последната да я върне в срок до 11.11.2016г. на равни месечни анюитетни вноски от по 51,49 лева, включващи част от главницата и част от лихвата, с падеж на всяка вноска - 11-то число на месеца. Лихвата върху заетата сума е в размер на 41% от главницата на годишна база и е фиксирана за срока на договора, в размер на 117,88 лева, разпределена като част от месечната вноска. Падежът, размерът на главницата и лихвата, които всяка вноска погасява е ясно и точно посочен в Погасителен план - Приложение 1, представляващо неразделна част от Договора за потребителски кредит.

В деня на сключване на договора по сметка на кредитополучателя е преведена безкасово сумата по кредита.

По двата договора Р.К. е изпълнила частично и със забава.

По Договор за потребителски кредит №661 ответницата е превела 6 вноски, както следва : 31.08.2015г. - 117 лева; 24.09.2015г. - 117 лева; 30.10.2015г. - 120 лева; 27.11.2015г. - 120 лева; 15.01.2016г. - 110 лева и на 20.04.201бг. - 117 лева. Или общо 701 лева, с които са погасени 139,66 лева - главница, 295,78 лева - договорна лихва, 3,78 лв. - наказателна лихва по т.4 от Договора и 261,78 лева - по Приложение 2 от Договора.

По Договор за потребителски кредит №722 ответницата е превела само 3 вноски, както следва: 15.12.2015г. - 82 лева, 12.01.2016г. - 82 лева и на 11.02.2016г- 0 82 лева. Или общо 244 лева, с които са погасени 105,71 лева - главница, 47,69 лева - договорна лихва, 0,06 лв. - наказателна лихва по т.4 от Договора и 90,54 лева - по Приложение 2 от Договора.

На 11.11.2016г. съгл. т.8 от Договор за потребителски кредит №722, настъпил крайният срок за погасяване на задължението по същия, включващо главница, договорна лихва и евентуално начислени неустойки и наказателна лихва.

Съответно към настояща дата непогасени са от вноска №3 с падеж 11.02.2016г. до вноска №12 с падеж 11.11.2016г., или общо 10 месечни анюитетни вноски в размер на 51,49 лева всяка, описани подробно в приложение 1 към Договора, включващи: 392,28 лева -главница по вноски с падежи от 11.02.2016г. до 11.11.2016г. и 70,19 лева - договорна лихва по вноски с падежи от 11.03.2016г. до 11.11.2016г.

Неизпълнението в срок, поражда правото на кредитора, да му бъдат заплатени 30,03 лева - наказателна лихва в размер на законната лихва за периода от 12.02.2016г. до 11.11.2016г., в който има непогасени вноски с настъпил падеж. На основание т.4 от Договора, при забава плащане на която и да е част и/или цяла погасителна вноска от кредита, КП дължи на ФИ, обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на ОЛП, определен от БНБ за съответния период + 10%, която се начислява на годишна база върху забавената част от погасителната вноска до окончателното й изплащане. Дължимите лихви се начисляват на база 360/360 дни.

На 30.07.2018г. съгл. т.8 от Договор за потребителски кредит №661, настъпил крайният срок за погасяване на задължението по същия, включващо главница, договорна лихва и евентуално начислени неустойки и наказателна лихва.

Съответно към настояща дата непогасени са всички вноски от вноска №6 с падеж 30.01.2016г. до вноска №36 с падеж 30.07.2018г., или общо 31 месечни анюитетни вноски в размер на 73,04 лева всяка, описани подробно в приложение 1 към Договора, включващи : 1360,35 лева -главница по вноски с падеж от 30.01.2016г. до 30.07.2018г. и 833,66 лева -договорна лихва по вноски с падеж от 29.02.2016г. до 30.07.2018г..

Неизпълнението в срок, поражда правото на кредитора, да му бъдат заплатени 345,69 лева - наказателна лихва в размер на законната лихва за периода от 30.01.2016г. до 30.07.2018г., в който има непогасени вноски с настъпил падеж. На основание т.4 от Договора, при забава плащане на която и да е част и/или цяла погасителна вноска от кредита, КП дължи на ФИ, обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на ОЛП, определен от БНБ за съответния период + 10%, която се начислява на годишна база върху забавената част от погасителната вноска до окончателното й изплащане. Дължимите лихви се начисляват на база 360/360 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която в настоящия случай е крайния срок за погасяване на задължението по всеки от двата договора. Това обуславя и правото на кредитора да получи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №661 от 30.07.2015г. в размер на 24,61 лева за периода от 31.07.2018г. до 03.10.2018г. и по Договор за потребителски кредит №722 от 11.11.2015г. -в размер на 75,45 лева за периода от 12.11.2016г. до 03.10.2018г.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК. 

Не се оспорва от ответника сключването на процесните договори, изпълнението на задълженията на ищеца за превеждане на сумите, за които е отпуснат кредита, по сметка на ответницата, както и плащането на посочените в исковата молба суми от ответницата: по договор от 30.07.2015 г. № 661, сключен за сумата от 1500 лв. -  в размер на 701 лв. и по договор от 11.11.2015 г. № 722, сключен за сумата от 500 лв. - в размер на 244 лв.

Твърди се, че е налице задължение по договора /НЕ СЕ твърди ответницата да е заплащала/ такса за административни разходи 15 лв. /т.5.1./; такса за предоговаряне 100 лв. /т. 5.2. ; и такса 150 лв., представляваща допълнително направени разходи за събиране..." /т. 5.3./ и други такси по т. 5.4.

Сочи, че в настоящия случай горните такси са изрично изключени от ГПР в нарушение чл. 21 ЗПК. Следователно на основание чл. 21от ЗПК договорът за кредит е недействителен, поради което на основание чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита, че направените от кредитополучателя плащания следва да се приспаднат от размера на усвоената главница, като се приеме, че исковете са основателни по кредита от 30.07.2015 г. № 661 за 799 лв., а по 11.11.2015 г. № 722 за 256 лв.

В тази връзка и в условията на евентуалност оспорват начинът, по който ищецът е погасявал дълга, като същият следва да бъде погасяван в поредността, определена в чл. 20 от Договора. Считат, че задълженията и по двата договора по Приложение 2, а именно за неустойка по т. 11 от съответния договор не съществуват, тъй като клаузите, по силата на които възникват, са нищожни. Считат, че начислените обезщетения за забава в размер над законната лихва са неоснователни.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответникът моли за отхвърляне на исковете.

         След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предявените с исковата молба претенции намират правното си основание в разпоредбите на чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр. с 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 9 и сл.от ЗПК, доколкото се претендират вземания по сключени договори за потребителски кредити за главница, договорна лихва и 9обезщетение за забава в размер на законната лихва.  

         За уважаване на претенциите е необходимо да са доказани кумулативно следните предпоставки: валидно сключени договори за кредит с валидни клаузи по отношение на договорната лихва, изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя сумата по кредита, настъпил падеж на задължението за връщане на кредита ведно с лихвата, размера на задълженията.

         Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищеца следва да докаже настъпването на всички горепосочени факти, а ответника следва да докаже плащане на задълженията, или други правопогасяващи факти.

Няма спор между страните по отношение на факта на сключване на валидни Договор за потребителски кредит № 661 и Договор за потребителски кредит № 722, между тях. Няма спори и че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника в заем сумата от 1500 лева по първия и сумата от 500лв. по втория кредит. Няма спор и че са извършени частични плащания по двата договора в посочен размер от ответницата.

Налице е възражение за нищожност на определени клаузи от сключените между страните договори, които не са предмет на иска, поради което съдът счита възраженията за неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да обсъжда същите.

Съгласно уточнението, направено от ответника в с.з. от 08.11.2019г., същият не оспорва размера на ГПР, посочен в договорите. Оспорва само, че в договорите липсват указания от какви елементи се състои ГПР.

Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Т.е. ГПР не може да надвишава 50 %.

Съгласно чл. 19 ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Видно от договор №  661, ГПР е 49,47%, а в договор №  722 – 49.63%, т.е. ГПР и по двата договора е в границите на допустимото от закона.

В ЗПК не е налице изискване в договора да бъдат посочени всички елементи, от които се състои ГПР. В чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че в договора се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“

Видно от т. 6 и 7 от договор №  661 и т. 7 и 8 от договор №  722, е посочен както размера на ГПР, така и размера на общата сума, дължима от потребителя, като е посочено, че изчисленията са направени „главница + лихви съгласно изчислен ГПР“  Съдът намира, че с включване на посочените по-горе клаузи, сключените между страните договори отговарят на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Поради това съдът намира, че договорите са действителни и следва да бъдат изпълнени изцяло.

От изготвената по делото ССЕ е видно, че с извършените от ответника плащания е налице правилно погасяване на задълженията на ответника хронологично по реда на падежирането на всяка анюитетна вноска. Вещото лице изчислява и размера на дължимите от ответника суми, а именно:

По договор №  661/30.07.2015г.:

1360,35лв. – главница

833,65лв. – договорна лихва

370.08лв. – мораторна лихва

По договор №  722/11.11.2015г.:

394,28лв. – главница

70,20лв. – договорна лихва

105,71лв. – мораторна лихва

Въз основа на изчисленията на в.л., неоснователен се явява иска за 0,01 лева - договорна лихва по Договор за потребителски кредит №661 и 0,22лв. - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 03.10.2018г. по същия договор. В останалата част исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изходът от спора, на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на ищеца и на ответника се следват разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част на исковете.

Сторените от ищеца разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, са както следва – 400лв. – д.т. за осъдителните искове, 300лв. – депозит за вещо лице,  450лв. – адвокатско възнаграждение, 300лв. – адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство и 40 лв. – д.т. за обезпечението на бъдещ иск. Съдът намира, че д.т. за осъдителните искове е неправилно претендирана, доколкото внесената по делото д.т. в размер на 239.08лв., която сума следва да бъде присъдена. Разноските за обезпечителното производство се дължат в настоящото производство, доколкото се обезщетяват според изхода на делото, и също следва да бъдат присъдени. От общата сума на разноските 1329,08лв., съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължи сумата от 1328,98лв.

Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА уговорено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА се присъжда в полза на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредба 1/2004г. Съразмерно на отхвърлената част от исковете дължимият на адв. Д. на адвокатското възнаграждение размер е 0,09лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН***********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "Ф."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.Н.и И.С.Н., както следва:

1360.35 лева /хиляда триста и шестдесет лева и 35ст./ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит №   661/30.07.2015г. по 31 вноски с падежи от 30.01.2016г. до 30.07.2018г., 833.65 лева /осемстотин тридесет и три лева и 65 ст./ - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г. по 30 вноски с падежи от 29.02.2016г. до 30.07.2018г., 370.08 /триста и седемдесет лева и 8 ст./ - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 03.10.2018г. върху задълженията по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г.;

392.28 лева /триста деветдесет и два лева и 28ст./ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г. по 10 вноски с падежи от 11.02.2016г. до 11.11.2016г., 70.19 лева /седемдесет лева и 19 ст./ - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г. по 9 вноски с падежи от 11.03.2016г. до 11.11.2016г., 105.48 лева /сто и пет лева и 48 ст./ - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 12.02.2016г. до 03.10.2018г. върху задълженията по Договор за потребителски кредит № 722/11.11.2015г.;

ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба – 05.10.2018г. до окончателното изплащане на вземанията, чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр. с 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 9 и сл.от ЗПК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на "Ф."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.Н.и И.С.Н.против Р.Д.К., ЕГН***********, с постоянен адрес ***, искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр. с 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 9 и сл.от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 0.01 лева /една стотинка/ - договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г. и 0.22лв. /двадесет и две стотинки/ - обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 03.10.2018г. върху задълженията по Договор за потребителски кредит № 661/30.07.2015г.

 

 ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "Ф."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.Н.и И.С.Н., сумата от 1328.98лв. /хиляда триста двадесет и осем лева и 98 стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА "Ф."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.Н.и И.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Р.Д.Д. ЕГН **********, адрес ***, сумата от 0.09лв. /девет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с  чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 и 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: