№ 1289
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул. ****** ******** № 4, чрез адв. И. М. срещу Областна дирекция на
МВР-Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 990 лева /главница/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 150 часа за периода
от 14.06.2019 г. до 14.06.2022 г., получено в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и сумата от 70 лева –
обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата на настъпване на
изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието,
през което трудът е бил положен/ т.е. в периода от 14.06.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С допълнителна молба с вх. № 14370/12.07.2022 г. ищецът е направил
изменение на исковете по размер и период на основание чл. 214 от ГПК,
съчетано с оттегляне на иск - като е посочил, че главницата се предявява за
сумата от 528 лева за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г. за 88 часа
извънреден труд, а обезщетението за забава за сумата от 34 лева за периода
от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане
/26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което трудът е бил
положен/ т.е. в периода от 14.06.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба – 14.06.2022 г. с начална дата 26.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в с-р Пътна полиция
1
при Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-Перник, считано от 22.08.2016 г.
като съгласно Закона за МВР е със статут на държавен служител. На
следващо място се посочва, че същият е полагал труд на смени – по 8, 12 или
24 часа, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график. Твърди
се, че в периода от 14.06.2019 г. до 14.06.2022 г. /при съобразяване с
изменението на иска – в периода 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г./ ищецът е
полагал труд на смени като в периода работното време е изчислявано сумарно
на тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния период е
положил общо 1050 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно
установения коефицент от 1.143 възлиза на 1200 часа /несъобразено с
изменението на иска/. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването
на нощния към дневен труд същият е положил извънреден труд от 150 часа
/след изменението на иска – 88 часа/, който следва да му бъде заплатен
допълнително от ответника съгласно приложимата нормативна уредба,
подробно цитирана в исковата молба.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
Представят се писмени доказателства – удостоверение УРИ № 313р-
9162/09.06.2022 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-
Перник, чрез процесуалния му представител юрк. Звездалина Василева, е
депозиран писмен отговор /становище/, в който се излагат аргументи за
недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца
осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че
ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото няма материално
правна легитимация. В тази връзка се обръща внимание, че
правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се прекратява с акт
на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може
единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД
на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за
заплащане на допълнителни възнаграждения.
По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия
период ищецът е бил служител към ОД на МВР – Перник. Твърди се обаче, че
на последния са изплатени всички реално дължими суми за положен
извънреден труд, за което са представени писмени доказателства. Уточнява,
че при изготвянето на експертизата вещото лице следва да съобрази, че е
възможно да има разлика между отчетените часове и изплатените суми за
месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след подаване на
информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за
месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец.
Излага подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не са приложими в настоящия случай, предвид спецификата на
служебното правоотношение, в което се намира ищецът.
На последно място се излагат доводи относно приложимата към
процесния период нормативна уредба, както и относно относимостта към
процесния случай и значението на решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по
2
дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд –
Луковит.
С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени.
Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат приети.
Претендират се разноски.
По изменението на иска ответникът е депозирал допълнително
становище с вх. № 15483/28.07.2022 г. В същото ответникът не възразява
срещу изменението на иска, съчетано с оттегляне на претенциите. Поддържа,
че исковете са изцяло неоснователни като се оспорва и размерът им.
В хода на делото е извършена и приета съдебно икономическа
експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г. процесуалният
представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен, е заявил писмено
изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита предявен за
сумата от общо 538.52 лева, а за сумата от 23.48 лева, представляваща
разликата между първоначално предявената претенция /след първото
изменение/ в размер на 562 лева и изменената претенция от 538.52 лева, е
направил оттегляне от иск /за което и ответникът е дал съгласие/, поради
което и производството по делото е прекратено за сумата от 23.48 лева
/относимо към главницата/. В тази връзка и съдът е приел иска за главница с
размер от 435 лева за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г. – при 97 часа
извънреден труд, а иска за обезщетение за забава с размер от 103.52 лева.
По същество процесуалният представител на ищеца представя писмено
становище, в което излага доводи за уважаване на иска като представя и
писмени бележки.
От своя страна процесуалният представител на ответника излага доводи
за отхвърляне на исковете като също представя писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства –
удостоверение УРИ № 313р-9162/09.06.2022 г. се установява, че ищецът Д. С.
С. е назначен като държавен служител в МВР със заповед № 313з-
1860/19.08.2016 г. като е постъпил на работа на 22.08.2016 г. и продължава да
служи. Настоящата длъжност на служителя в процесния период е „младши
автоконтрольор II степен“ в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник.
В тази връзка видно от акт за встъпване в длъжност от 04.04.2017 г. и
заповед № 313з-667/03.04.2017 г., считано от 04.04.2017 г. Д. С. С. е
преназначен за държавен служител в МВР на изпълнителска длъжност
„младши автоконтрольор II степен“ в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник с наименование на длъжността
3
младши инспектор.
Страните не спорят и че Д. С. С. е държавен служител в МВР през
процесния период като е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.
По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като
експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се
установява, че ищецът е работил към ОДМВР - гр. Перник на часови работни
смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е
изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч.
и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на
всеки 24 – часов период.
На следващо място от експертизата се установява, че в периода от
14.06.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 680 часа нощен труд (между
22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид поставените задачи в експертното заключение тези
часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се
получава 97 часа дневен извънреден труд. В тази връзка от експертизата се
установява, че стойността на така положения извънреден труд за процесния
период възлиза на 809 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на
ищеца за съответния период. Работодателят е заплатил 374 лева (нощен труд
– по 0.25 лева на час до 31.01.2020 г. и по 1 лев на час след тази дата ), поради
което за целия процесен период на ищеца не били платени 435 лева.
Обезщетението за забава върху тази сума възлиза на 103.52 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това заключението не е
оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител
на ответника, поради което съдът му дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск за главница с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и за обезщетение за забава по чл. 86 от
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с
ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения
нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период,
както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд. В тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се допълнително трудово възнаграждение.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявеният иск за допустим, а
възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация за
неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
4
разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни
служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни
служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и
служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по
Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен
служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР -
гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно
ОДМВР - гр. Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск,
доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и
работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната
съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г.
на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална
легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д.
№ 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати
обезщетение за положен извънреден труд.
В тази връзка съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът
е бил държавен служител в ОДМВР – гр. Перник. Това налага извод, че
приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен
период. Работата извън редовното работно време съгласно ал. 5 от същия
текст се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за
служителите работещи на смени. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
5
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители да се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В настоящия случай релевантни са следните нормативни актове,
издадени от министъра на вътрешните работа: Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при
приемане на долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.) и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
(отм.) предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен обаче липсва в Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС), в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и в последната Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Съдът намира, че трудовото възнаграждение (месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното
правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на
правото на труд. Освен това следва да се отбележи и че е незаконосъобразно
извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на
получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на
служителя. Действително съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР работодателят има
право да определя реда за отчитане на работното време, но това не може да се
прилага по начин, водещ до намаляване възнаграждението за труд. В този
смисъл съдът не споделя тезата на ответната страна, че липсата на разпоредба
в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и в Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018
г. , регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с коефициент
0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните
работи да определя реда и начина на изплащане на допълнителните
възнаграждения. По тези съображения съдът приема, че липсата на подобна
разпоредба следва да се третира като пропуск (празнота) в правилата за
преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите
служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. За неуредените случаи следва да се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
6
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и
нощното (7 часа) работно време. Този коефициент е идентичен с този по чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), за което дава
информация вещото лице. От заключението на експерта става ясно, че сумата
от 435 лева (809 лева – 374 лева /за нощен труд/), представлява допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен
труд и което не е платено от работодателя.
Извънреден труд ще е налице, ако отработеното време за съответния
период, надвишава нормочасовете за този период. Преизчисляването на
нощния труд в дневен труд е начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Нормата отработено време, включва допълнително и часовете,
които са получени след превръщането на нощните часове в дневни, поради
което е допустимо тези часове да се разглеждат като извънреден труд, ако
надвишават нормочасовете за този период. В този смисъл е неоснователно
възражението, че процесните часове са „изкуствено“ получени (чрез
преизчисляване), а не са реално отработени. В подкрепа на това са дадените
разяснения в мотивите на Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011
г. на ВКС, IV г. о.
Не на последно място съдът счита и че възприемането на тезата на
ответника – за липсата на основание по отношение на длъжността, заемана от
ищеца, да се извършва преизчисляване на нощен труд в дневен с оглед
характера на служебното му правоотношение – би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези
работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. От своя
страна Конституцията на Република България също утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, поради което и всички служители, полагащи труд следва да бъдат
поставени при еднакви условия.
С оглед всичко гореизложено настоящият състав намира исковата
7
претенция за основателна, поради което и същата следва да бъде уважена.
Предвид основателността на главния иск и липсата на твърдения за плащане
на сумата на същия за основателен следва да се приеме и искът за
обезщетение за забава.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на настоящия състав е
известно решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано
по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по дело със същия предмет
на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос
относно приложимостта на общата правна уредба на България в
правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните
разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и функцията
на този съд е не да тълкува националните правни норми. Следва да се подчертае,
че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, а именно: че не се налага да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при всички
случаи, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, които да компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че
аргументът за липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения
от правен и икономически порядък, видимо не отразява допустима от закона цел,
годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането.
Правото на ЕС не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. В тази връзка сочените
„компенсационни механизми“, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, предвидени в ЗМВР за служителите" не може да се приеме,
че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези
придобивки ползват всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен
труд и на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са
насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък
се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, а
обхващат всички, работещи в системата на МВР.
На последно място на настоящия състав е известна и противоречивата
практика на ОС Перник по дела, идентични с настоящото – а именно Решение №
44 от 11.02.2020 г. по в. гр. д. № 864 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд –
8
Перник, с което предявените искове в сходен случай са отхвърлени. По-
новата практика на ОС Перник, обаче е в обратния смисъл – напр. Решение №
260004/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 19/2020 г. на Пернишкия ОС – с което
претенциите се приемат за основателни. Поради това и съдът намира за
удачно да се съобрази с по-новата практика на въззивната съдебна инстанция
предвид липсата на произнасяне до момента по Тълкувателно дело № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС.
Само за пълнота съдът намира и че предявените искове са съобразени с
изменението в ЗМВР от ДВ бл. 60 от 2020 г. – чл. 187, ал. 1 и ал. 4 – където е
регламентирано изрично изчисляването на нощния труд с оглед
продължителността на работното време през нощта. В тази връзка и искът за
главница е до 10.07.2020 г.
Предвид извода за основателност на главницата и липсата на извършено
плащане искът за обезщетение за забава също следва да се приеме за основателен.
Предвид съобразяването му със заключението на вещото лице съдът намира искът
за основателен в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото и предвид заявеното частично оттегляне на
иска такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира сумата от 400 лева – разноски за адвокатски
хонорар, който видно от представен по делото договор за правна защита и
съдействие е заплатен. Срещу същия е направено възражение за
прекомерност, което предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
основателно. В тази връзка и предвид фактическата и правна сложност на
делото възнаграждението следва да бъде намалено на 350 лева. По тези
съображения и предвид уважената част от исковете на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 177.81 лева.
От своя страна ответникът претендира разноски за юрисконсулт в
минимален размер от 100 лева. Предвид прекратената част от делото от тази
сума му се дължи 49.20 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Пернишкия районен съд сумата от 50.80 лева – възнаграждение за вещо лице
и 25,40 лева – държавна такса съобразно уважения размер на исковите
претенции.
Искане за предварително изпълнение на решението не е въведено.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, с ЕИК:********* и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ****** ******** № 4, със съдебен
9
адрес: гр. П., ул. „**** ******“ № 52, ет. 2, офис 3, сумата от 435 лева
/главница/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 97 часа за периода от 14.06.2019 г. до
10.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с в дневен с коефициент 1.143 и сумата от 103.52 лева – обезщетение за
забава за периода от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на
всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което
трудът е бил положен/ т.е. в периода от 14.06.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба – 14.06.2022 г. с начална дата 26.07.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. С. С., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. П., ул. ****** ******** № 4 сумата от 177.81 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ******
******** № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Перник,
ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на сумата от 49.20 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство
съобразно прекратената част от исковете
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 50.80 лева - заплатено от бюджета възнаграждение за
вещото лице и сумата от 25,40 лева, представляваща дължимата държавна
такса по уважената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10