Р Е Ш
Е Н И Е №64
гр.Враца, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 22.05.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА
разгледа докладваното от съдия И. т.д.№171 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Ф.М.А., ЕГН
**********, С.М.Й., ЕГН *********, двете са адрес ***, М.М.А., ЕГН **********, М.М.Й.,
ЕГН ********** и Р.М.Й., ЕГН **********,***, представлявани по пълномощие от
адв.Р.М. от САК, срещу "Застрахователно акционерно дружество
Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул."Стефан Караджа"№2.
В исковата молба се твърди, че на
09.04.2018г. на път І-1 Е 79, при км. 132+300м. водачът Ц.П.П., при управление
на л.а. "Ситроен Ц3" с рег.№М *** ВН предприема маневра изпреварване
на движещ се пред нея автобус марка "Сетра", модел "С315ХД"
с рег.№М *** АР, управляван от А.Г.Т., без да се увери, че не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по пътната лента за насрещно
движение, в резултат от което се сблъсква с насрещно движещия се л.а.
"Форд Галакси" с рег.№М *** ВН, управляван от А.В.Б.. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег.№967000-4795/13.04.2018г. и е образувано ДП №459/2018г. по описа на
РУП-Враца.
Твърди се, че при инцидента е починал
пътникът в лекия автомобил "Форд Галакси" М. А. Й., който е съпруг на
ищцата М.Й. и баща на останалите ищци.
Ищците твърдят, че те и загиналият са
били задружно и добро семейство и били силно привързани един към друг. М. и М.
живеели заедно в една къща, в общо домакинство, грижили се един за друг и си
помагали, а отношенията им били основани на привързаност, уважение и обич. М. Й.
бил всеотдаен и любящ баща и съпруг, помагал на семейството си, бил винаги до
него, бил опора на съпругата и на децата си. Смъртта му настъпила внезапно и по
трагичен и нелеп начин, което дълбоко травмирало ищците. Същият страдал от
заболяване на бъбреците и инцидентът настъпил при връщането му от хемодиализа,
с лечението на която цялото семейство било ангажирано и всеки помагал с каквото
може. Твърдението на ищците е, че приемат загубата изключително тежко, животът
им е подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба, същите станали напрегнати и
неспокойни, изпитват тревога и страх, имат нарушения на съня и апетита и ще изпитват
болка до края на дните си.
Следващото твърдение в исковата молба
е, че лекият автомобил "Ситроен Ц3" е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/11/117002760894, валидна от
17.10.2017г. до 16.10.2018г., поради което ищците са отправили до ответното
дружество претенция за изплащане на застрахователни обезщетения, но в
законоустановения срок такива на се им изплатени.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на искове за изплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за всеки от ищците поотделно. Обезщетенията
се претендират ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018г. за първите
четирима от тях и считано от 05.09.2018г. за С.Й.. Претендират се и разноски.
Представляван от юрисконсулт Л.М.-Л.,
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Ответникът признава, че е налице
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица №BG/11/117002760894,
сключен между него и собственика на л.а."Ситроен" с рег.№М***ВН,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, но няма
основание за ангажиране на отговорността му. В подкрепа на това ответникът
оспорва твърденията на ищците относно механизма на произшествието и виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. "Ситроен", като твърди, че
вина за произшествието има и водачът на л.а."Форд Галакси" и/или
водачът на автобуса "Сетра".
В условията на евентуалност ответникът
прави възражение за независимо съизвършителство между водачите на
л.а."Ситроен", л.а."Форд Галакси" и/или автобуса
"Сетра", които не са съобразили поведението си с останалите участници
в движението, извършили са несигнализирана и/или необезопасена маневра, движили
са се с превишена скорост, не са спазили необходимата безопасна дистанция, не
са се движили в най-дясната част на полагащото им се платно за движение,
управлявали са МПС след употреба на алкохол, не са предприели съответните мерки
за предотвратяване на ПТП.
В условията на евентуалност е направено
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Й., за
който се твърди, че е бил без поставен предпазен колан или с неправилно поставен
такъв. Твърди се също, че Й. е знаел, че водачът на л.а. "Форд
Галакси" е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в автомобила и по
този начин със собственото си поведение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Отново в условията на евентуалност се твърди, че смъртта
на Й. се дължи и на предходни/съпътстващи травми и/или заболявания, както и на
несвоевременно оказаната медицинска помощ.
Предявените искове са оспорени и по
размер и в тази връзка се настоява, че претендираните обезщетения са
необосновано завишени, неадекватни и несъразмерни с претърпените неимуществени
вреди.
Оспорени и са и претенциите за
присъждане на законна лихва и се твърди, че ответникът не е изпаднал в забава,
тъй като по образуваната преписка по щета са изискани документи, които са
необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, но такива
не са представени от ищците. Развиват се и правни съображения в тази връзка.
Чрез пълномощника си ищците са
представили допълнителна искова молба, в която поддържат, че всички възражения
на ответника са неоснователни. Развиват се правни съображения относно
доказателствената сила на констативния протокол за ПТП.
В допълнителната искова молба се внася
уточнение, че починалият при произшествието М. Й. е пътувал на задната лява
седалка на л.а."Форд Галакси".
Ищците оспорват възраженията на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Й., свеждащо се
до непоставяне на предпазен колан и на знание за факта, че водачът на
автомобила е употребил алкохол. Ищците поддържат твърдението си за наличие на
причинно-следствена връзка между смъртта на Й. и процесното ПТП и оспорват
твърденията на ответника, че същата се дължи на предходни/съпътстващи
заболявания или травми.
В допълнителната искова молба се
излагат съображения във връзка с размера на претендираните обезщетения.
Оспорват се твърденията на ответника, че не е изпаднал в забава, и по този
повод отново се твърди, че на застрахователя са представени всички документи, с
които ищците са разполагали.
Ответникът е представил допълнителен
отговор, в който поддържа изложеното в отговора на исковата молба и всички
направен в него възражения и оспорвания.
По искане на ответника като трето
лице-помагач на негова страна е конституирано ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Симеоновско
шосе"№67А. В писмено становище подпомагащата страна оспорва предявените
искове, както и твърдението на ответника, че вина за настъпването на процесното
ПТП има водачът на застрахования при помагача л.а."Форд Галакси".
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С влязла в законна сила присъда по НОХД
№485/2019г. на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в това, че на
09.04.2018г. около 11:40ч. на път Е-79 в района на км.123+300, община Враца, с
посока на движение от гр.Монтана за гр.Враца, при управление на лек автомобил
"Ситроен", модел "С3" с рег.№М *** ВН, собственост на П.Д.П.
от гр.Монтана, е нарушила правилата за движение на ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1,
чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, вследствие на което, без да се е убедила, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
предприема маневра за изпреварване на автобус марка "Сетра С 316 ХД"
с рег.№М *** АР, със скорост от около 128км/ч, която не е безопасна, за да може
да извърши изпреварването за кратко време, като с рязко навиване на волана
надясно за навлизане в полагащата й се лента е загубила контрол върху
автомобила, връща се в насрещната лента и блъска челно правомерно движещия се
автомобил "Форд Галакси" с рег.№М *** ВН, собственост на
"Йоел"ЕООД гр.Монтана и по непредпазливост е причинила смъртта на:
водача на лек автомобил "Форд Галакси" А.В.Б., пътника на предна
дясна седалка М. А. Й. и пътника на задна лява седалка А. А., както и телесни
увреждания на две лица.
По делото е безспорен факта, че лекият
автомобил "Ситроен С3" е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица
№BG/11/117002760895 със срок на покритие от
17.02.2017г. до 16.10.2018г.
От представеното удостоверение за
наследници е видно, че загиналият при произшествието М. Й. е съпруг на ищцата М.Й.
и баща на останалите ищци.
По делото е представена молба
вх.№100-2015/13.06.2018г., с която Ф.А., М.А., М.Й. и Р.А. са поискали от
застрахователя заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди
от смъртта на М. Й.. Такова обезщетение е поискала и ищцата С.Й. с молба
вх.№100-3039/05.09.2018г.
Вещото лице по допуснатата САТЕ се
произнася, че максимално разрешената скорост за участъка, в който е настъпило
процесното ПТП, е 90км/ч. Произшествието е настъпило на дневна светлина, при
слънчево време с нормална видимост, а пътната настилка е била суха. Ударът
между л.а."Ситроен С3" и л.а."Форд Галакси" е настъпил в
лентата на правомерно движещия се автомобил "Форд Галакси" в посока
гр.Монтана. Скоростта на движение на л.а."Ситроен"С3 в момента на
удара е била около 127.9км/ч, а преди началото на предприетата маневра
"изпреварване" на автобуса "Сетра" е била 80км/ч. Към
момента на удара скоростта на движение на л.а."Форд Галакси" е била
около 60.8км/ч. Скоростта на движение на третото участвало в произшествието МПС
- автобус "Сетра" е била при началото на аварийното му спиране около
80км/ч. ПТП е реализирано на прав участък от пътя с дължина около 900м.,
заключен между десен и ляв завой в посока гр.Враца, в която посока са се
движили попътно л.а."Ситроен С4" и автобус "Сетра".
Л.а."Форд Галакси" се е движил правомерно в полагащата му се дясна
лента в посока гр.Враца-гр.Монтана. След преминаване на десен за
л.а."Ситроен С3" и автобус "Сетра" завой и при навлизане в
прав участък на пътя водачът на лекия автомобил е предприел маневра
"изпреварване" с навлизане в лентата за насрещно движение и в края на
маневрата е достигнал скорост от около 127.9км/ч, след което с рязко навиване
на волана надясно за навлизане в полагащата му се лента и предотвратяване на
удар с насрещно движещия се л.а."Форд Галакси", е загубил контрол
върху управлението на автомобила, със зигзагообразно движение се е върнал в
насрещната лента, от което е последвал челен удар между двата леки автомобила.Ударът
е реализиран в лентата на правомерно движещия се л.а."Форд Галакси" и
след него този автомобил се е установил на десния банкет, а л.а."Ситроен
С3" е получил въртеливо движение, при което вследствие на получените
деформации от него са изпаднали двигателят и скоростната кутия, той е продължил
движението си постъпателно, навлязъл е в лентата за движение в посока гр.Враца,
където е последвал вторичен удар в изпреварвания автобус. М. Й. е пътувал на
предна лява седалка на л.а."Форд Галакси".
В заключението се сочи, че
л.а."Форд Галакси" е с регистрация 1+6 седящи места и всяка седалка е
снабдена с фабрично монтиран триточков обезопасителен колан. Пострадалият Й. е
бил без поставен колан. Вещото лице пояснява, че предпазните триточкови колани
са средство за пасивна защита с предназначение за задържане на водача и
пътниците в случай на внезапно спиране към мястото на седене - на таза и
долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при
инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад-напред
спрямо надлъжната ос на автомобила. Инерционната сила, действаща върху тялото
на Й., е била с направление в посока отпред-назад спрямо оста на автомобила.
Сумарната скорост на челно ударилите се леки автомобили в момента на удара е
била 188,7км/ч и пораждащата се при нея инерционна сила върху тялото на
пострадалия е такава, че уврежданията биха настъпили независимо от това дали
същият е бил със или без поставен колан.
Вещото лице се произнася, че при
създадената ситуация от предприетото от водача на л.а."Ситроен"
изпреварване водачите на л.а."Форд Галакси" и на автобуса
"Сетра", движещи се в полагащите им се ленти, не са имали техническа
възможност да предотвратят настъпилите удари поради попадане на автомобила
"Ситроен" в опасните им зони за спиране. Водачът на л.а."Ситроен"
е имал техническа възможност да предотврати удара чрез намаляване на скоростта
си на движение и преустановяване на маневрата "изпреварване", имал е
техническа възможност да възприеме и оцени пътните условия и релефа на пътя
преди мястото на произшествието, вкл. и насрещно движещия се лек автомобил.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че при процесното
ПТП М. Й. е получил комплексна травма, изразяваща се в: гръдна травма
/разкъсване на възходящата гръдна аорта и разкъсвания на двата бели дроба с
кръвоизлив в двете гръдни кухини/, коремна травма /подкапсулни разкъсвания на
черния дроб/, охлузвания на челото и гръдния кош, драскотини на коремната
стена, разкъсно-контузна рана в основата на носа, кръвонасядания на лява
мишница и лява предмишница с оток на лява длан, охлузвания на ляво коляно;
хипертрофия на миокарда и атеросклероза - картина на бързо настъпила смърт -
течна кръв, тежък мозъчен оток с вклиняване. Причината за смъртта на Й. е
гръдната травма, а именно разкъсванията на аортата и белите дробове с
кръвоизлив в двете гръдни кухини, довели до състояние, несъвместимо с живота.
Смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания и е
настъпила бързо. Вещото лице приема, че при произшествието Й. е бил без
поставен предпазен колан, но предвид установената сумарна скорост на
участвалите автомобили от 180-190км/ч предпазният колан не би бил ефективен. С
оглед на това, че смъртта на Й. е настъпила от разкъсване на белите дробове и
аортата, уврежданията, които са се получили вследствие сътресението на тялото
при настъпилото ПТП, вещото лице приема, че леталният изход би настъпил и при
правилно поставен предпазен колан.
По делото е разпитана като свидетел Ц.П.,
водач на л.а."Ситроен С3". Същата заявява, че пътувала от гр.Монтана
за гр.Враца. Пътят бил неравен, времето било ясно. П. предприела изпреварване
на движещ се пред нея автобус в участък, в който нямало знак за ограничение на
скоростта. След като изпреварила автобуса, нещо станало, колата изпукала,
поднесла се и тръгнала рязко наляво. П. се опитала да овладее автомобила и
завъртяла волана надясно, след което няма спомени. Свидетелката признава, че участъкът
бил прав, преди изпреварването имала видимост и преценила, че може да извърши
маневрата.
За установяване на фактите относно
твърденията на ищците за претърпени от тях болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателства.
Св. Маргарита А., съседка и приятелка
на семейството на М. Й. от 1980г. установява, че всички ищци живеели заедно в
едно домакинство. Семейството било добро и работливо, отношенията между
членовете му били добри и връзката помежду им била много силна. Всички от семейството
се грижели за М., който бил болен и на хемодиализа. В деня на катастрофата М.
бил на хемодиализа във Враца и съпругата му се притеснявала от закъснението му
и от това, че телефонът му не отговаря. Цялото семейство приело ужасно вестта
за смъртта. Свидетелката познава най-малката дъщеря Ф.М. от раждането й и
установява, че отношенията с баща й били прекрасни. Като най-малка, Ф. била
глезена от баща си и била все с него. М. винаги събирал децата около себе си и
въпреки че другите дъщери били омъжени, нямало ден да не отидат в дома на
родителите си. Ф., както и останалите дъщери понесла много тежко смъртта на
баща си, всички изживели шок. А. твърди, че всички деца на М. вземали постоянно
успокоителни и "припадали" от притеснение. Когато в дома на
родителите докарали трупа на М., на Ф. й станало лошо и трябвало да я наплискат
с вода. След погребението на баща си Ф. е в лошо състояние, продължава да
приема успокоителни лекарства и към настоящия момент продължава да тъжи за баща
си и не може да възприеме загубата му. Ф. е омъжена и живее в близост до дома
на родителите си, които посещавала всеки ден, грижела се за баща си, носела му
сокове и плодове, тъй като бил болен. Според А. приживе М. бил грижовен баща,
държал децата да са обгрижени, облечени и нахранени, в дома на Ф. направил сам
някои подобрения. М. събирал децата си на празници и без повод, а за Ф.
прекараното с родителите й време било празник.
Св. Р.Р. е съпруг на ищцата Р.А. и
познава семейството на покойния М. от около 20 години. Оттогава познава и
дъщерята С., която била в много добри отношения с баща си. Преди 5 години С.
заминала за чужбина, по се обаждала постоянно и подпомагала финансово родителите
си, когато имали затруднения. С. пристигнала от чужбина за погребението на баща
си. Св.Р. я посрещнал на летището, тя била в критично състояние, плачела и
пищяла. След погребението С. останала в България три месеца, а след това
продължила да си идва веднъж-два пъти годишно. Свидетелят заявява, че се чува
със С. всеки ден по телефона или скайп и споделя, че тя страда и плаче за баща
си и първата й дума е за него. Р.а твърди, че както С., така и останалите деца
на М. прекарвали при родителите си по цял ден, М. работел и полагал много грижи
за всяко от децата си, за да се изучат. Когато започнало лечението на баща й на
хемодиализа, за него се грижела С., а след като заминала за чужбина, тя изпращала
пари и грижи за баща си полагали всички деца. Връзката на С. с баща й била
много силна и след неговата смърт тя вече не е същата, не отделя за своето
семейство времето, което отделяла преди, разстроена е и споделя, че баща й
много й липсва и й е трудно да се прибере у дома, след като него го няма.
Свидетелят заявява, че цялото семейство всяка седмица е в гробищния парк и
тогава всеки споделя и разказва мъката си. Семейството се събира по празници,
но те вече не са като преди. Р. съобщава, че приживе М. бил строител и изкарвал
достатъчно средства, за да поддържа материално семейството си.
Св. К.Е. е чичо на ищцата М.Й., съпруга
на покойния М. Й. и съсед на семейството. Установява, че М. и М. се оженили
през 1980-1981г. с голяма любов и живели в разбирателство. М. работила в шивашко предприятие, а М. бил
строител, помагали си един на друг и били задружно и сговорно семейство. М.
отгледал децата си с грижи и труд. Св. Е. посетил М. в деня след катастрофата,
видял е разконцентрирана и плачеща. След смъртта на съпруга си М. тъгува за
него, споделя, че й е трудно, тежко и самотно.
Св. Мариян Р. е роднина по сватовство
на покойния М. Й. и го познава отдавна. Споделя, че М. и М. били много добро и
трудолюбиво семейство, грижели се за децата си и ги изучили, уважавали се. Р.
свидетелства за добрите отношенията между М. и ищцата Р.А., снаха на свидетеля.
М. идвал редовно в дома на дъщеря си, помагал на внуците си с пари, носел им
храна. Р. също подпомагала баща си, когато лечението му на хемодиализа го
налагало, ходела с него в болницата, всеки ден след работа посещавала дома на
родителите си. Съобщила на брат си М. и на сестра си С., които били в Испания и
двамата веднага изпратили пари оттам. Към настоящия момент Р. тъжи за баща си,
плаче за него и е неспокойна, всяка събота или неделя отива на гроба му, често
го споменава в разговори, болката от загубата му е много голяма.
Св. В. Е. познава ищеца М.А. и баща му М.
Й. повече от 20 години. М. искал да научи сина си как да работи и да изкарва
прехраната си. Бащата и синът били привързани един към друг и се обичали,
работили заедно докато М. се разболял. Освен вкъщи те били целодневно заедно и
в работата и М. бил благодарен на бащата си за нещата, на които го е научил.
Свидетелят видял М. в деня след катастрофата и тогава той буквално виел като
куче, а и сега плаче за баща си и страда от загубата му.
Св. Е. Р.а е роднина по сватовство с
ищците и е в близки отношения с тях. Споделя, че М. работил в строителството
през лятото, а в останалото време се грижел за четирите си деца. М. и съпругата
му много се обичали и живели с децата си в едно домакинство. Ищцата Р.А. е
снаха на св.Р.а и според нея отношенията й с баща й били много добри,
непрекъснато си ходели на гости. Р. изживяло много тежко смъртта на баща си и
към настоящия момент продължава да пие лекарства. Р.а споделя, че синът М.
заминал за Испания, за да събере пари за лечението на баща си и за извършване
на трансплантация. М. разбрал за смъртта му от новини по интернет и се прибрал
за погребението му. Бил толкова разстроен, че свалил портата на бащиния си дом.
Приживе М. научил сина си М. на занаят и баща и син често работели заедно. М.
много обичал всичките си деца и бил в отлични отношения с тях, семейството им
било за пример. Дъщерите Ф. и С. живеели в дома на родителите си, а С. останала
при тях и след като се омъжила, тъй като бащата помагал финансово докато бил
здрав. По-късно С. заминала да работи в Испания и поддържала връзка с баща си,
а Ф. живеела със своето семейство в друга къща, но посещава редовно баща си. Р.а
споделя, че М. много обичал децата и внуците си и казвал, че те са неговото
богатство и много държал всички да се събират заедно. След смъртта на баща си
всичките му деца страдат много за него. За ищцата М.Й. свидетелката съобщава,
че преживява много тежко загубата на съпруга си и непрекъснато плаче, дори е
приготвила за себе си гроб до неговия. Св.Р.а заявява, че дъщерята С. се
установила в Испания, но баща й ходил там да й помага, тъй като тя закупила къща,
а той бил майстор строител и продължавал да работи и бил жизнен, въпреки
влошеното си здраве, след като при катастрофа загубил единия си бъбрек. Според Р.а
синът М. работи в София и идва при семейството си всяка седмица, а дъщерята С.
се прибирала от Испания всяко лято.
При така изяснената фактическа
обстановка за разрешаване на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от
правна страна:
С влязла в законна сила присъда по НОХД
№485/2019г. по описа на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в
извършването на престъпление, при което по непредпазливост е причинила смъртта
на М. Й., съпруг на ищцата М.Й. и баща на останалите ищци
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Събраните в настоящото
производство доказателства и в частност, заключенията на автотехническата и
съдебно-медицинска експертизи дават допълнително основание за категоричен
извод, че Ц.П. е извършила виновно и противоправно деяние, пряка и
непосредствена последица от което е настъпилата смърт на М. Й..
Безспорен по делото е фактът, че
гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при
ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
По делото са събрани гласни доказателства
за това, че ищците и загиналият при произшествието са били сплотено и задружно семейство,
отдадено на взаимна грижа, отношенията помежду им са били основани на обич и
разбирателство и смъртта на М. Й. е причинила неизмерими болки и страдания,
които ищците търпят и понастоящем.
Като съпруга и деца на загиналия М. Й.
ищците попадат в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, съгласно
приетото в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г.
на Пленума на Върховния съд. Съдът приема, че всеки от тях е имал с починалия
силна емоционална връзка. Отношенията в семейството са били основани на взаимна
грижа, морална и материална подкрепа. Ищците са изживели тежко сполетялата ги
трагедия и смъртта на един от най-близките си хора и ще продължават и занапред
да страдат от претърпяната загуба.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и
страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна и морална подкрепа, за грижи и
внимание. Критерият на справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а
обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура. Практиката
на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за
справедливост от икономическите условия в страната, които от своя страна са свързани и с почти ежегодното нарастване
на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени на
застрахования от трети лица. Независимо от функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от тази на прекия причинител на вредите, при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да
послужат и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед изложеното в предходния абзац, съдът приема за
справедливо за претърпените болки и страдания от смъртта на М. Й. всеки от
ищците да бъде обезщетен със сумата 180 000лв., в който размер предявените
искове следва да бъдат уважени, а в останалата част - отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съобразно чл.497, ал.1, вр. чл.496,
ал.1 от КЗ обезщетенията следва да бъде присъдени ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2018г. за първите четирима от ищците и считано от 06.12.2018г.
за ищцата С.Й..
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия с непоставянето на предпазен колан. Заключенията на
автотехническата и съдебно-медицинска експертизи са категорични, че при сумарна
скорост на двата участвали в произшествието автомобила от повече от 180км/ч
поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на уврежданията
на М. Й.. Неоснователно, предвид постановеното с присъдата на наказателния съд
и събраните в настоящото производство доказателства, е и възражението за
наличие на независимо съизвършителство от страна на водачите на другите
участвали в произшествието превозни средства.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 36 000лв., както и направени за сметка на съда разноски за експертизи
в размер на 350лв.
В полза на адв.Р.М. ответникът следва
да бъде осъден да заплати възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер на 19 530лв.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноски по представения списък по чл.80 от ГПК
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 39.50лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на Ф.М.А., ЕГН ********** с адрес ***,
С.М.Й., ЕГН ********** с адрес ***, М.М.А., ЕГН **********, М.М.Й., ЕГН **********
и Р.М.А., ЕГН **********,*** сумата 180 000лв. за всеки от тях поотделно,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. А.
Й., загинал при ПТП на 09.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
14.09.2018г. за ищците Ф.М.Й., М.М. Й., М.М.Й. и Р.М.Й. и считано от
06.12.2018г. за ищцата С.М.Й. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
ул."Стефан Караджа"№2 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 36 000лв., както и направени за сметка на бюджета на
съда разноски за експертизи в размер на 350лв.
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на адвокат Р.И.М. от САК с личен
номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №********** и
адрес на дейност гр.София, ул."Цар Асен І"№, ет.4 възнаграждение за
адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 19 530лв.
ОСЪЖДА Ф.М.Й., М.М.А., М.М.Й., Р.М.А. и
С.М.Й. да заплатят на "ЗАД Армеец"АД разноски по компенсация в размер
на 39.50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: