ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
гр. Търговище, 30.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500289 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А., АК-К., действащ като
процесуален представител на И. М. М. от гр. Т., срещу Разпореждане №
1858/28.09.2022 г. по гр.д. № 285/2022 г. на РС- Търговище, с което е
ВЪРНАТА частната жалба на И. М. против незабавното изпълнение на
издадената Заповед за изпълнение 134/15.03.2022 год., постановено по ч.гр.д.
№ 285/2022 г. по описа на РС Търговище, заедно с приложенията към нея, на
чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. Считайки определението за неправилно,
жалбоподателката моли същото да бъде отменено. Излага следните доводи:
Срокът за продължаване изпълнението на указанията на съда няма как и не
може да се изчислява считано от датата 7 септември т.г., предвид на
обстоятелството /по което и няма спор/, че не е била уведомявана за
продължаването на този срок от съда. Цитираната съдебна практика е
неотносима към казуса, а доктринално съдебната практика не е източник на
правото и е недопустимо точно от съда в израз на един изцяло формалистичен
подход, в хода на осъществявано правосъдие да се ограничават вече
предоставени права на страните.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
1
За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:
С обжалваното разпореждане РС е постановил връщане на ч.жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение по гр.д. № 285/22г. на РСТ,
тъй като, както в указания, така и в продължения срок по реда на чл. 63 от
ГПК страната не е представила документ за внесена д.такса по обжалването в
размер 15 лв.
По фактите:
Срещу издадената в заповедното производство заповед по реда на чл.
417 от ГПК длъжникът И. М. е депозирала в срок възражение по чл. 414 ГПК
вх. № 6132/25.07.22 г. (пощ.клеймо 21.07.22 г.) и едновременно с това частна
жалба вх. № 6133/25.07.22 г. (пощ.клеймо 21.07.22 г.) на осн. чл. 419, ал. 1 от
ГПК срещу незабавното изпълнение, последната оставена без движение с
указания, дадени с разпореждане № 1472/29.07.22 г. за внасяне на д.такса 15
лв. по ч.жалба. Съобщението е връчено на жалбоподателката, чрез
пълномощника й адв. А., на 29.08.2022 г. В указания едноседмичен срок, с
молба вх. № 7305/09.09.22г. (пощ.клеймо 05.09.22 г.), изтекъл на 05.09.2022 г.,
от адв. А. е постъпила молба по чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на
указания срок за внасяне на д.такса с две седмици. С определение №
1056/12.09.2022 г. заповедният съд е уважил молбата, като е удължил срока с
две седмици, считано от 07.09.2022 г. на осн.чл. 63, ал. 1 от ГПК, т.е. до
21.09.2022 г. Препис е връчен на пълномощника адв. А. по негово искане по
имейла на 14.09.22 г., и по пощата на 05.10.2022 г. Доказателства за внесена
държавна такса не са представени.
При така установеното съдът намира следното:
В случая въпросът , който се поставя е от кога тече продълженият срок
за изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности по
депозираната ч.жалба, дължи ли съдът връчване на определението, с което се
продължава срока на осн. чл. 63 от ГПК.
Съгласно установената съдебна практика за определението на съда, с
което същият се произнасяне по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК на страната не се
изпраща съобщение, която практика е вследствие на самата законова
разпоредба, предвиждаща, че удължаването на срока е с начална дата датата
на изтичане на указания първоначален срок – съдът не дължи уведомяване на
страната за продължаване на срока, тъй като от една страна специалните
2
норми на чл. 63 от ГПК, уреждащи въпроса, не предвиждат подобно
задължение. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК,
при основателност на молбата за продължаване на срока, продължаването на
срока течe от изтичането на първоначалния срок (а той е винаги известен), т.е.
началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която
страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран и именно
защото началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за
съда не съществува задължение да го съобщава. Единственото задължение,
което законът налага на съда е относно минималната продължителност на
продължения срок, който не може да бъде по-кратък от първоначалния (чл.
63, ал.2, изр. 1-во ГПК) и спазването на това условие подлежи на проверка.
Както се установява в случая, съдът е продължил указания едноседмичен
срок с две седмици (при първоначален едноседмичен срок) – т.е. това
условие е спазено. При законовата регламентация на чл. 63, ал. 2 от ГПК,
обсъдена по-горе, е установената категорична съдебна практика, съобразно
която страната, поискала продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 от
ГПК, следва да следи за произнасянето на съда по молбата й и взависимост от
това да предприеме съответните процесуални действия (определение №
279/06.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2351/2022 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и цитираните в него определения на ВКС: по
ч.гр.д. № 2311/2021г., ІІ г.о., ч.гр.д.№ 2132/2021г., ІІІг.о., ч.гр.д. №
1571/2021г., ІІІ г.о. и др.) Правото на защита на страната не се засяга, защото
изрично законът определя момента, от който тече продълженият срок.
В случая новоопределеният/продължен двуседмичен срок, е с начало
07.09.2022 г. (след като първоначално определения срок е изтекъл на 05.09.22
г., а следващия ден 06.09.2022 г. е почивен ден) и е изтекъл на 21.09.2021 г.
Страната не е представила документ за внесена държавна такса, поради което
и обжалваното разпореждане № 1858/28.09.2022 г. е правилно и
законосъобразно, обуславящо неоснователност на ч.жалба срещу него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба на И. М.
М. от гр. Т., действаща чрез процесуален представител адв. А., АК-К., срещу
3
Разпореждане № 1858/28.09.2022 г., постановено по гр.д. № 285/2022 г. на РС-
Търговище, с което е ВЪРНАТА частната жалба на И. М. против незабавното
изпълнение на издадената Заповед за изпълнение 134/15.03.2022 год. по
ч.гр.д. № 285/2022 г. по описа на РС Търговище.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд,
в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба на
основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4