Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІV-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ
ПАНОВ
При участието на секретаря Даниела Генчева
в присъствието на прокурора Митко Димитров, след като разгледа докладваното от
съдия Дечев ВНАХД № 2528 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл.378,
ал.5, вр.чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на обвиняемата М.Н.П. срещу решение от 25.04.2019г. по НАХД
№ 4331/2019 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, с което обвиняемата е
призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление
по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, за това че на 07.05.2018 г. около 22.00 часа в
гр.София, по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на движение ул. „Луи Айер“ към бул.
„Черни връх“, в тревни площи зад блок 7Б си служила с контролни знаци /1
бр.рег.табела/, издадени за друго МПС – регистрационна табела с № *******,
монтирана на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-3“, издадена за лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“ и на осн.чл.78а от НК е освободена от наказателна
отговорност като ѝ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
1000 лв.
Във
въззивната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
тъй като СРС не е съобразил особеностите на психичното състояние на обвиняемата,
че е неосъждана, че тя не е извършила подмяната на регистрационната табела на
МПС и така е нарушил материалния закон, като не е приел, че извършеното е явно
малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Предлага се решението да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено оправдателно решение.
В
разпоредително заседание на 27.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че жалбата е подадена в срок и обжалваното решение
е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е,
че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемата П. редовно призована
не се явява.
Същата
се представлява се от адв. Л. и адв. С.. Адв. Л. моли решението на СРС да бъде
отменено, като въззивната инстанция да постанови ново, с което обвиняемата да
бъде призната за невиновна.
Другият
защитник на обвиняемата – адв. С., навежда доводи за недоказаност на
обвинението свързани с променена фактическа обстановка в постановлението за
привличане и в мотивираното постановление, с което обвинението е внесено в
съда. Излага теза, че обвиняемата, прибирайки се вкъщи, ѝ се е сторило,
че някакви мъже я преследват, поради което е влезнала в колата и се е заключила
вътре. Твърди, че автомобилът не е привеждан в движение, а когато обвиняемата е
излязла от него се било стигнало до преследване от въпросните мъже, в резултат
на което е била счупена ръката ѝ. Твърди се, че СРС не се съобразил с
обстоятелството, че свидетелятП.лично е монтирал табелите, което разколебавало
обвинението. Моли въззивният съд да оправдае обвиняемата.
Представителят
на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена. Твърди, че при постановяване на решението съдът е взел предвид
всички обстоятелства, като е постановил обосновано и справедливо решение,
поради което моли да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК,
образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора. В съответствие с
чл. 378, ал. 3 от НПК районният съд е решил делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са
установени нови фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на
прокурора. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се
споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във
фактическите изводи, нито има основание за различна оценка на събрания по
делото доказателствен материал. В тази връзка следва да се отговори и на
възражението на защитата, че фактическата обстановка в постановлението за
привличане на обвиняем и в мотивираното постановлението, с което е внесено
обвинението в съда, се разминават. Напротив, при прецизен прочит е видно, че те
напълно съвпадат, поради което са възпроизведени и в съдебния акт. Направените
от районния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения
материал дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна
инстанция и тя е в следния смисъл:
Обвиняемата М.Н.П. е
родена на *** ***, българка, с българско гражданство, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
На 07.05.2018 г.
около 22:00 часа полицейските служители И.М.и А.М.се движели със служебния си
автомобил в гр. София по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на движение към ж.к. „Стрелбище“.
Забелязали сив лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с преден peг. № *******,
управляван от обвиняемата П.. Автомобилът се движел по ул. „Хенрих Ибсен“ с
посока на движение от ул. „Луи Айер“ към бул. „Черни връх“. На кръстовището на
ул. „Хенрих Ибсен“ и ул. „Иван Андонов“ моторното превозно средство направило
рязък завой надясно и впоследствие, преди бл. 7Б, завил рязко наляво в тревните
площи зад блоковете и спрял. Полицейските служители приближили автомобила и се
легитимирали, но обвиняемата се заключила
в колата и отказвала да се представи. Докато докладвали на ОДЧ-25,
П. слязла и започнала да бяга, като многократно падала и ставала. При опит да
бъде задържана от органите на реда, оказала съпротива, което наложило
използването на сила и белезници. Впоследствие полицейските служители установили,
че автомобилът, управляван от обвиняемата П., бил без заден peг. номер,
а предният принадлежал на друго МПС – „Опел“, „Корса“. Автомобилът „Ауди“, „А3“
бил регистриран в КАТ с peг. № *******на името на обвиняемата П..
След пристигане на екип
на КАТ същият установил самоличността на обвиняемата П.. Последната била
тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите се оказали
отрицателни.
При извършения оглед
на местопроизшествието се установил л.а. „Ауди“ „А3“ сив металик с две врати,
паркиран в гр. София, ул. „Иван Андонов“ в тревната площ зад бл. 7Б.
Автомобилът бил единствено с предна регистрационна табела с №: *******.
От изготвената
трасологична експертна справка се установява, че номерът на рамата на л.а.
„Ауди“ „АЗ“, без peг. табели, е: ***********. Няма констатирани интервенции по
този номер.
От изготвената
трасологична експертиза на peг. табела
с № ******* се установява, че последната отговаря на изискванията за изработка
на този вид изделия.
От
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза се установява, че обвиняемата П. не е психично болна.
Налице е акцентуация на черти в характеровата й структура, което представлява
нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, а
не психическо разстройство. Към момента на извършване на деянието обвиняемата е
разбирала свойството и значението на действията си и е могла да ръководи
постъпките си. Налице е единствено психичен недостатък, който ограничава
възможността на обвиняемата П. да организира защитата си и самостоятелно да
защитава правата си, но тя може да участва във всички фази на наказателното
производство.
Тази
фактическа обстановка подобно на първоинстанционния съд настоящият съдебен
състав прие за безспорно установена въз основа на писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на наказателното
производство, съдържащи се в приложените доказателствени средства, писмени
доказателства и способи за събиране и проверка на доказателства, преценени на
основание чл. 378, ал.2 НПК, а именно: показания на свидетелите И.М., А.М., П.П.;
протокол за оглед на местопроизшествието; трасологична
експертна справка № 75/2018 г.; трасологична
експертиза; комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза относно обвиняемата П.; справки за регистрация на МПС;
справка за съдимост и други.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Резонно контролираният съд е отчел, че
събраният доказателствен материал е еднопосочен по отношение главния предмет на
доказване.
В
основата на своя доказателствен анализ настоящата инстанция постави показанията
на свидетелите М. и М., които подробно и описателно свидетелстват за случилото
се на инкриминираната дата. Въпреки че двамата са служители на МВР, съдът не
намира основания да се съмнява в достоверността на посочените гласни
доказателствени средства. Показанията на двамата свидетели не само че са
логични, високо информативни, вътрешно непротиворечиви, но намират връзка както
по между си, така и с останалия доказателствен материал – протокол за оглед на
местопроизшествието, справки за регистрация на лекия автомобил, управляван от
обвиняемата, както и относно л.а. собственост на брат ѝ свидетеля П.. Същите
отразяват обективно обстоятелства от предмета на доказване, а именно датата,
мястото, начина на извършване на деянието. Съдът, подобно на първата инстанция,
напълно се довери на обсъжданите показания при изграждане на своите фактически
и правни изводи. Във тази връзка следва да се отговори на възражението на адв. С.,
че обвиняемата е бягала от двама мъже, поради което се заключила в автомобила
си и не го е привеждала в движение. Посоченото твърдение напълно се опровергава
от показанията на свидетелите М. иМ.. Те са категорични, че изпълнявайки
служебните си задължения, са забелязали лек автомобил, управляван от
обвиняемата, да криволичи по улицата и да прави рязък завой, поради което
последвали автомобилът.
Правилно
първоинстанционният съд е анализирал и показанията на свидетеляП.с оглед
неговата заинтересованост от изхода на делото като брат на обвиняемата. От
показанията на свидетеля не могат да се извлекат преки доказателства досежно
главния предмет на доказване, а само информация относно по какъв начин
регистрационната табела от неговия автомобил и с каква цел се е озовала на
лекия автомобил, собственост на сестра му. Същият дава сведения и относно здравословното
състояние на обвиняемата, които кореспондират с изготвената по делото СППЕ. По
отношение на тези обстоятелства съдът се довери напълно на показанията на
свидетеля, доколкото те са логични и житейски правдиви.
От
приобщените справки за регистрация на МПС по категоричен и безпротиворечив
начин се установява, че регистрационната табела № *******, принадлежала
на друго МПС – марка „Опел“, модел „Корса“, собственост на свидетеля П..
Настоящият
съдебен състав, също като контролираната инстанция, кредитира като обосновани и
обективни заключенията на извършените в хода на досъдебното производство трасологична
експертна справка № 75/2018 г.; трасологична
експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза относно обвиняемата П.. Всички заключения са изготвени
от компетентни вещи лица, които обосновано и пълно са отговорили на поставените
им въпроси, поради което законосъобразно СРС е извел въз основа на тях
фактическите и правните си изводи.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи
досежно съставомерността на поведението на обвиняемата както от обективна, така
и от субективна страна именно по чл. 345, ал.1, пр.1 от НК.
В
конкретният случай доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че обвиняемата на
07.05.2018 г. около 22.00 часа в гр.София, по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на
движение ул. „Луй Аиер“ към бул. „Черни връх“, в тревни площи зад блок 7Б си
служила с контролни знаци /1 бр.рег.табела /, издадени за друго МПС –
регистрационна табела с № *******, монтирана на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А-3“, издадена за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“.
Субект
на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. Безспорно по делото е
установено, че обвиняемата П. е вменяема. От СППЕ се установява, че е налице
акцентуация на черти в характеровата структура на обвиняемата, вследствие на
заболяване на щитовидната жлеза. Изрично е посочено в заключението, че това не
е психично заболяване в тесния смисъл на думата, а представлява нарушения в
структурата на характера и поведенческата тенденция на индивида, които се
проявяват в период на психическа декомпенсация и нарушават нейната социална
адаптация. Посоченото заболяване е категоризирано като психически недостатък,
поради което обвиняемата не може да се защитава сама, но в никакъв случай
същото не ѝ е попречило да разбира свойството и значението на
извършеното. Въз основа на намалените ѝ психически способности,
обвиняемата може да реагира екстремно, но последното не изключва нейните
възможност да разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи
постъпките си. Ето защо, въззивната инстанция споделя изводът на първата
инстанция, че обвиняемата е вменяема, в резултат на което е и
наказателноотговорна, а възраженията на защитата в тази насока следва да бъдат
оставени без уважение.
От обективна страна за да бъде осъществен съставът на престъплението е необходимо деецът да си служи с чужди регистрационни табели. За да бъде реализирано изпълнителното деяние „служи“ е достатъчно деецът да се е възползвал от монтираните на неговото МПС чужди регистрационни табла. По делото безспорно се доказа, че обвиняемата е управлявала лекия си автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с една регистрационна табела № *******, издадена за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“. Следователно същата безсъмнено се е възползвала от обстоятелството, че автомобилът ѝ има регистрационна табела, като го е привела в движение, с което и деянието е било довършено. В тази връзка неоснователно е и възражението на защитата, че не обвиняемата, а свидетелятП.е монтирал регистрационната табела. В чл. 345, ал. 1 от НК е инкриминирано самото служене с чужда табела. За да бъде деянието съставомерно е без значение, дали обвиняемата сама е поставила чуждата табела или не. Факт е, че тя е управлявала своя автомобил с чужда регистрационна табела, което е достатъчно, за да бъде осъществен съставът на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, както
правилно е приел първоинстанционният съд. Лекият автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“ е собственост на обвиняемата П., поради което същата е запозната с номерата,
които са издадени за нейния автомобил. От показанията на свидетелятП.се
установи, че автомобилът на обвиняемата е нямал никакви регистрационни номера.
Следователно при качването в МПС-то, обвиняемата няма как да не е забелязала,
че на предната броня има регистрационен номер. След като е видяла това, то
познавайки собствените номера, не е възможно тя да не е осъзнала, че табелата е
чужда. Безспорно същата е осъзнавала и обществената опасност на деянието,
въпреки което е привела в движение лекия си автомобил.
Възражението
на защитата, че е налице маловажен случай, поради което следва да се приложи чл.9,
ал.2 от НК, въззивната инстанция намира за неоснователно. За да се отговори
изчерпателно на релевираното възражение, съдът намира за необходимо да направи
разграничение между маловажен случай и малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК. Определение за маловажен случай се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК и това
е случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Поначало деянията, които
представляват маловажен случай са наказуеми. Съдебната практика е константа, че
при преценката за маловажност се оценява както обществената опасност на
извършеното деяние, така и на дееца, и при тяхната съвкупност случая разкрива
по-ниска степен на обществена опасност. Малозначителността по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, от друга страна, е сред обстоятелствата, изключващи
противоправността на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, поради което същото
не е престъпно. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се съдържат две хипотези,
съгласно които деянието формално осъществява признаците на престъпен състав, но
не е престъпно. В първия случай, това е когато не е налице общественаопасност
от извършването му т.е. липсва засягане на защитените от нормата обществени
отношения, а във втория – когато обществената опасност на деянието е налице, но
същата е явно незначителна, поради ниската степен на засягане на съответните
обществени отношения, предмет на защита. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че отговорът на въпроса за
малозначителността на деянието следва да почива на базата на съвкупна преценка
на елементите от състава на дадено престъпление, в тяхната цялост. Относими в
тази връзка са конкретните характеристики на обекта на посегателството и начина
на извършване на деянието, интензитета на неговото засягане и възможните
последици от това, както и личностовата характеристика на дееца.
С
оглед посочената изходна позиция относно маловажен и малозначителен случай
въззивната инстанция намира, че такива не са налице в конкретния случай.
Извършеното деяние е престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК. Систематичното
му място е в глава XIX Общоопасни престъпления, които от
своя страна, засягат широк комплекс от обществени отношение, между които
имуществени интереси, живота и здравето на голям брой хора. Престъплението по
чл. 345 НК засяга важни обществени отношения, свързани с безопасността на
транспорта и транспортните средства. Непосредствен обект на защита е редът и
законосъобразното въвеждане в експлоатация на конкретно моторно превозно
средство. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че признаците от обективна
и субективна страна при формалните престъпления разкриват достатъчно висока
степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано деянието, без да е
необходимо да са настъпили вредни последици. Начинът на извършване на деянието
– през нощта, в късните часове, и посткриминалното поведение на обвиняемата,
изключват възможността деянието да бъде характеризирано като малозначително. Самата
тя въпреки психичното заболяване е осъзнавала същността на действията си. В
действителност съгласно СППЕ обвиняемата е склонна на екстремни действия,
когато се намира под стрес, но това не изключва нейната вменяемост. Показателно
за това е обстоятелството, че свидетелите М. иМ. се легитимирали и се опитали
спокойно да разговарят с обвиняемата. Въпреки това в удобен за нея момент тя не
само че се опитала да избяга, но и указала съпротива при ареста.
Посткриминалното поведение на обвиняемата засилва обществената опасност както
на нейната личност, така и на извършеното деяние. Предвид изложеното
разглеждайки съвкупно личната опасност на дееца и тази на деянието не може да
се приеме, че в случая се касае за деяние, разкриващо признаци на по-ниска
обществена опасност и отличавайки случая от други подобни престъпни прояви.
Не на последно място, неоснователно е възражението, че извършеното деяние от П. представлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е регламентирано, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Тя не се отнася до използване на чужди регистрационни номера, а въобще до липса на такива при движение по пътищата. Двете разпоредби не са идентични, поради което и деянието на обвиняемата не може да бъде поставено под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въззивната
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно – за вмененото на обвиняемата
престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до една година или
„глоба“ от петстотин до хиляда лева. На следващо място, обвиняемата не е
осъждана видно от справката за съдимост, а от деянието не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Съдът не констатира и
отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което намира за
законосъобразно приложението на чл. 78а от НК.
По
отношение на индивидуализацията на административното наказание съдът намира, че
първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Правилно като смекчаващи са отчетени трудовата ангажираност на обвиняемата и
психичното ѝ състояние, а като отегчаващи – опитът за бягство и оказаната
съпротива, поради което е определил наказанието в минимален размер от 1000
лева. Определеното наказание е справедливо и е от характер да постигне
корекционно-превъзпитателната цел. От друга, страна същото ще въздейства
предупредително върху обвиняемата и обществото.
Във
връзка с индивидуализацията на наказанието съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че първата инстанция не е отчела чистото съдебно
минало и психичното състояние на обвиняемата. Последното е отчетено като
смекчаващо вината обстоятелство. Чистото съдебно минало е предпоставка, за да
бъде заменена наказателната отговорност с административна такава, поради което
правилно същото не е отчетено втори път като смекчаващо обстоятелство.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно
и като такова следва да се потвърди. Решението е постановено при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 25.04.2019г. по НАХД № 4331/2019 г. по
описа на СРС, НО, 135-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………….
ЧЛЕНОВЕ : 1…………………..
2……………………