№…………………./
…..07.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена
Янакиева,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 794 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл.
365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ).
Приет е за разглеждане иск, предявен от Национална агенция за приходите, като специализиран държавен орган
за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания ( чл. 2 ЗНАП),
действащ чрез главен публичен изпълнител М.Г., сл. адрес *** Приморски полк
128, срещу РОСЕН А. ***, действащ
като ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“- в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр. Търговище и съдебен адрес ***
офис 5 и Р.Р.А., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез
законен представител Г.Д.Н. ЕГН ********************, и двамата с общ адрес: ***,
чрез адв. З. (ВАК) със служ. адрес *** за
обявяване на относителна недействителност по отношение на Държавата на осн. чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК на
вписана в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. Варна на
21.03.2017г, с дв. вх. per. 27355, вх. № 27570, Акт № 101, том LXXVI, дело №
16653/2016г. продажба извършена с
нотариален акт № 118, том II, per. № 5008, дело № 318/19г, по описа на нотариус
Бо В, на недвижим имот, находящ се в
***, а именно: ФРИЗЬОРСКИ САЛОН,
представляващ самостоятелен обект, с площ 19.50 кв.м. с идентификатор
10135.2556.159.1.11, както и 1.9408 %,
равняващи се на 7.47 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от
правото на собственост върху застроения терен,
като сделка, извършена във вреда на
публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, сключена
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, приключила с установяване
на публични задължения.
Ищецът, чрез М. Г. - служител с юридическо образование, овластен от изпълнителния директор на НАП
като специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на
публични вземания (чл. 2 ЗНАП) и публичен взискател( процесуален субституент на
държавата съгласно чл. 216, ал. 2 от ДОПК) основава претенцията си на твърдения
за увреждането на публичния интерес за събиране на парично вземане, за
неначислен и съответно невнесен данък ДДС на предприятието на ЕТ“РИКА – РОСЕН
ИВАНОВ“ в общ размер 1 303 413,45лв за период 1.1.2014 – 31.05.2019г. установен
в хода на ревизия, назначена по заповед,
връчена на проверявания ответник на 1.08.2019г. и приключила с акт
РА№Р-03000319004847-091-001/21.02.2020г., стабилизиран след потвърждаването му
с необжалвано решение № 113/21.05.2020г на Директора на Дирекция ОДОП Варна при
ЦУ на НАП. Ищецът сочи, че за това вземане е предприето принудително изпълнение
по изп. дело *********/2020г, като след изпращане на запорни съобщения на
12.03.2020г до банките, обслужващи предприятието (УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и БАНКА
ДСК АД) и служебни справки от публични регистри(ЦРОЗ, Служба по вписвания,
регистъра на ПС на КАТ, регистрите на земеделски земи и техника, регистъра на
актове за държавна собственост) и от данъчна служба на общината, не са били
установени други активи на този длъжник. Счита че затрудненията по събиране на
публичното задължение са резултат от намаляване на наличното към момента на
възникване на дълга имущество с разпоредителна сделка, като длъжникът е
отчуждил притежаваната към началото на ревизионното производство недвижима
собственост. Твърди, че при това разпореждане насрещните страни са се намирали
в близки родствени отношения (купувачът е непълнолетно дете на търговеца-продавач),
което е основание за отричане на валидността на прехвърлянето.
По същество пълномощникът на ищеца.Г. пледира за уважаване на
конститутивния иск, като излага доводи за изцяло доказано наличие на качеството
кредитор на държавата за задължения, произтичащи от стабилен и валиден
изпълнителен титул за вземане. Като обосновава увреждането на интереса на
държавата както обективен резултат от самото отчуждаване, ограничило правото на
кредитора да насочва изпълнени върху известно в началото на ревизията имущество и родството на договарящите се,
моли доказаната претенция да бъде
уважена.
Ответното предприятие, в лицето на несъстоятелния едноличен търговец, действащ
по делото лично оспорва увреждането на
кредитора, като сочи, че актът за установяване на вземането е бил обжалван и не
е уведомен надлежно за приключване на производството. Евентуално твърди, че въпреки
свързаността им, страните са договорили пазарна цена на имота, като стойността
му е изцяло трансформирана в наличност по банкова сметка, ***л, с което
интересът на държавата е съхранен. Отделно сочи, че продаденият имот е бил
предназначен за удовлетворяване на ипотекарен кредитор чието вземане надхвърля
стойността на обезпечението и разпореждането с него не може да накърни права на
други хирографарни кредитори, какъвто е държавата. Този ответник не е упражнил
право на пледоария по същество.
Сходни възражения се поддържат и от ответника – приобретател на правата
по сделката. Адвокатът, овластен от законния представител на малолетното дете
оспорва предпоставките за упражняване на право на иск на държавата, като сочи,
че актът за установяване на вземането не е стабилизиран и че възмездната сделка
не може да увреди държавата.
В пледоарията си пред съда пълномощникът поддържа доводи за
недопустимост на претенция като се позовава и на отпадане на интерес на
публичния взискател да търси индивидуално изпълнение при спряно производство по
несъстоятелност на длъжника му и липса на предявени претенции към имота в полза
на кредиторите на несъстоятелността. Обосновава възраженията срещу увреждащия
характер на сделката с правата на ипотекарния кредитор и възползването на
държавата от цената на продадения актив, която изцяло е покрила стойността на
имота. Моли производството по недопустимия иск да бъде прекратено, евентуално
претенцията да бъде отхвърлена в цялост.
Уведоменият за настоящия процес по реда на чл.15 ал.6 ЗЗД специализиран държавен орган Дирекция
„Социално подпомагане“ не е изразил становище
в защита на накърнен интерес на малолетно дете.
Страните претендират насрещно и за определяне и присъждане на разноски
по делото. Посоченият в списък по чл. 80 ГПК размер на адвокатски хонорар,
изплатен на пълномощника на втория ответник е оспорен като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били
разрешени последователно в определения №260158/08.02.2021г. (л.174) и №
260597/04.06.2021г(л. 243), след като съдът е предоставил възможност на
страните да установят стабилизирането на административния акт, пораждащ спорните
публични вземания. Доколкото възраженията по допустимост се поддържат в
последното заседание от името на ответника
А., съдът намира за необходимо отново само да посочи основните си
съображения по тях, доколкото вече ги е излагал като мотиви в посочените две
определения.
На първо място възражението
по надлежната легитимация на взискателя с влязъл в сила ревизионен акт е неоснователно.
В случая е без значение дали приобретателя участва или не в производството по
установяване на вземанията на държавата, тъй като данъчно задължено лице е само
прехвърлителя и само неговото поведение има значение за настоящия процес.
Договарящото се лице с длъжника е необходим другар и затова е обвързан както от
действията, така и от бездействията на своя праводател по отношение на
предприетата защита в преюдициалното производство по обжалване на ревизионния
акт. Съдът е установил с категоричност, че
едноличният търговец не е обжалвал решение № 113/21.05.2020г на
Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, което му е връчвано няколкократно
не само от данъчната администрация, но и от настоящия съд и от съда по несъстоятелността
(по повод приемането на публичните вземания в производството по
несъстоятелност). Това го е и мотивирало да приеме, че с пропускане на поредния
14 дневен срок, в който длъжникът е можел да сезира съд с искане за съдебен
контрол върху това произнасяне, обжалването на акта на вишестоящия административен орган е
преклудирано и вземането на държавата като предпоставка за упражняване на
правото на иск окончателно установено. В този смисъл са мотивите на определение
№ 260597/04.06.2021г(л. 243).
На второ място,
съдът е отчел данните за открито
производство по несъстоятелност на ответника Р. А. И. с начална дата на неплатежоспособността 06.3.2020 г. по
оповестените в публичния регистър за постановено решение № 260009 от
25.09.2020г. по т.д. 53/2020 на Окръжен
съд – Търговище и обявяването в
несъстоятелност на ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“ с решение № 260007 от 09.02.2021г.
Явно е, че имотът, предмет на делото не е част от масата на несъстоятелността,
тъй като длъжникът се е разпоредил с него преди откриването на производството. Затова
и подготвяното индивидуално изпълнение върху този имот принципно не попада в
приложно поле на чл. 638 ТЗ, забраняващ изпълнение върху активи от масата.
Конститутивният ефект на правото на публичния взискател е относителен и не би
довел до отричане на действието на разпореждането спрямо трети лица. Съответно
нито кредиторите по чл. 616 ТЗ, нито синдикът, управляващ имуществото в интерес
на тези кредитори имат някакви правомощия спрямо имота, предмет на делото, поне
докато сделката не бъде атакувана по исков ред със специалните конститутивни
искове в интерес на общността на кредиторите ( чл. 649 ТЗ). Към настоящия
момент обаче данни за такава активност няма. Само ако синдикът, или при негово бездействие някой от
кредиторите, предприеме попълване на масата чрез оспорване на същата сделка, би
могло да се отчита, че интересът на държавата( като кредитор с вече прието в
несъстоятелността вземане) ще бъде покрит с конститутивен ефект на решение за
обявяване на разпореждането за недействително спрямо кредиторите по чл. 616 ТЗ.
Напротив, както възразяващият ответник сочи, понастоящем производството по
несъстоятелност е спряно с Решение № 260018 от 11.03.2021г. и макар, че срокът
за попълване на масата, който не се засяга от спирането (ТРОСТК 2/2018 на ВКС)
не е изтекъл, липсата на разноски прави съмнителна активността на кредиторите и
занапред в тази насока. Затова не е отпаднал и интересът на държавата да
упражни индивидуалното си право като отрече само в своя полза придобиването на
права от втория ответник и така осигури възможност за провеждане на
изпълнението за дълга на първия ответник
извън активите, формиращи масата на несъстоятелния длъжник.
В заключение и
към настоящия момент съдът не намира процесуална пречка за упражняване на
правото на конститутивен иск за отмяна на разпоредителна сделка, увреждаща
индивидуален интерес на публичния взискател.
Окончателен устен
доклад е обявен в съдебно заседание на 01.07.2021г. (л. 254), по приет без
възражения проект (л. 244). Освен мотивите на съда относно окончателната правна
квалификация на претенцията, приложимото право и по-подробно изложение на
релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е
докладвал като изключени от предмета на делото бланкетни доводи относно
приоритетното положение на интереса на непълнолетно дете да придобие
собственост пред интереса на публичния взискател да събере данъчни задължения
(изложени като защитна теза на ответника А.), които не са били обосновани с
конкретна законова хипотеза. Необосновани с конкретни факти са останали и
възраженията за отчитането на резултата от сделката като полезен за кредитора и
въпреки указанията на съда за нужда от конкретизиране на твърденията на ответника Р. А. И. по тази негова защитна
теза, тя е останала бланкетна и съдът не е допълнил надлежно проекта за доклад.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад
като удостоверени в съставени с участие на ответниците неоспорени писмени
диспозитивни (договори) и свидетелстващи (удостоверения от натоварени с
публични функции длъжностни лица, водещи регистри за различни имуществени
права) документи и обвързващи след влизането им в сила административни актове
по проводено ревизионно производство и насочване на принудително изпълнение,
както следва:
Не е спорно провеждането на ревизионното производство, започнало с
възлагането на проверка по начисляване на данък ДДС в предприятието на ЕТ“РИКА
– РОСЕН ИВАНОВ“за период 1.1.2014 – 31.05.2019г. със заповед, връчена на
проверявания ответник на 1.08.2019г. и приключила с акт
РА№Р-03000319004847-091-001/21.02.2020г. за установяване на неначислен и
съответно невнесен данък и лихви в общ размер 1 303 413,45лв. Връченият на задълженото
лице акт е бил обжалван от едноличния търговец на 18.03.2020г. и потвърден с решение № 113/21.05.2020г на
Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Видно от представените по
делото (л.198) удостоверителни протоколи, в рамките на два месеца от 10.07.2020г
до 15.09.2020г служители на данъчната администрация са посещавали декларирани адреси
за кореспонденция за данъчни цели на предприятието със седалище в гр. Търговище
и личния адрес на собственика в гр. Варна, където не са намерили служители на
търговеца или лица от домакинството му, които да са заявили съгласие да
предадат книжа. Върнали са се и непотърсени от адресата пощенски пратки,
изпратени са били съобщения и на обявени от предприятието и търговеца
електронни адреси, като е протоколирано и оповестяване на съобщение по чл. 32 ДОПК в Интернет страница на НАП и на таблото на ТД на НАП – Варна. При тези
факти търговецът лично следва да понесе неблагоприятните последици от прилагане
на фикция за връчване на обжалваемия акт на 14.09.2020г. Респективно пропускът
да упражни право на обжалване по съдебен ред до 28.09.2020г стабилизира
основанието на публичните вземания. Обстоятелството, че срокът е изтекъл
след откриване на производството по
несъстоятелност на 25.09.2020г. няма значение, защото ограничаване на
правомощията на собственика на предприятието е постановено едва с решението на
съда по несъстоятелността от 09.02.2021г., съответно не е имало никаква пречка
потвърдения административен акт да бъде обжалван. Още повече, че и в хода на
производството по несъстоятелност тези вземания са също предявени и потвърдени
като приети в одобрения от съда неоспорен списък. Съдът приема, за категорично
доказано, че именно започналата на 1.08.2019г. ревизия е приключила с
установяване с влязъл в сила акт на данъчни задължения на значителна стойност.
Няма спор, че за така установеното вземане е било предприето
принудително изпълнение по изп. дело *********/2020г, като публичният
изпълнител е насочил изпълнение върху банкови сметки чрез изпращане на запорни
съобщения на 12.03.2020г до банките, обслужващи предприятието (УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД и БАНКА ДСК АД) и е изискал справки от публични регистри(ЦРОЗ,
Служба по вписвания, регистъра на ПС на КАТ, регистрите на земеделски земи и
техника, регистъра на актове за държавна собственост) и от данъчна служба на
общината, от които не са получени данни за известно имущество на този длъжник. В
тази връзка съдът съобразява и особеното правило по чл. 638 ал.1 ТЗ, допускащо
продължаване на започнато преди откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника изпълнение в полза на държавата.
Въпреки изрично дадена възможност на ответника Иванов да посочи
конкретни обстоятелства по изплащане на наличностите по запорираните сметки на
публичния твърденията са останали бланкетни и доказателства не са ангажирани.
Затова и съдът приема за установено, че въпреки предприетото обезпечаване,
изпълнение на паричния дълг не е могло да се проведе поради липса на наличност
в банковите сметки.
Не са оспорени фактите по сключването на спорната сделка между
ответниците: на 18.10.2019 г.
едноличният търговец ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“, договорил с непълнолетния Р.А.,
чрез майка му Г.Н., прехвърлянето срещу
цена от 30 800 лева( платена авансово преди сделката от законния представител
на купувача) на правото на собственост върху
стопански обект ФРИЗЬОРСКИ САЛОН, находящ се в гр. Варна, ул. Тодор
Димов 12, представляващ самостоятелен обект, с площ 19.50 кв.м. с идентификатор
10135.2556.159.1.11, на ет.0 (приземен), с предназначение за търговска дейност
и състоящ се от салон и тоалет с преддверие, както и 1.9408 %, равняващи се на
7.47 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху застроения терен.
Пряката родствена връзка между собственика на предприятието продавач и купувача
е установена със справка в регистъра на населението и също не се оспорва по
делото.
Видно от удостоверението за извършени вписвания по
партида на търговеца в Служба по вписванията, разпореденият имот е бил придобит
от предприятието през 2019г.и веднага е предоставен в обезпечение с вписване на
законна ипотека в полза на банка, кредитирала купувача. Няма данни ипотеката да
е погасена към 27.02.2020г. , напротив в списъка на приетите вземания, одобрен
от съда по несъстоятелността тази ипотека е посочена като обезпечение в полза
на „Уникредит Булбанк“ за вземане в размер на 32 369.39лв.
При така безспорно установените факти съдът намира
претенцията на ищеца за основателна по следните правни съображения:
На първо място продажбата на имот между баща и син, договорена след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, приключила с установени публични
задължения попада в категорията на сделка, по която страна е свързано с
длъжника лице по смисъла на пар. 1 т. 3 б. „а“ ДОПК. На второ място самото
лишаване на длъжника от налично към момента на пораждане на данъчните
задължения имущество има обективно увреждащ за кредитора резултат, поради
осуетената възможност да бъде насочено изпълнението върху този вече чужд актив.
Този обективно увреждащ характер може да бъде изключен само ако се
установи, че длъжникът разполага с имущество, от което кредиторът може да се
удовлетвори по същия начин и без затруднение, но в случая такива възражения не
са направени. Напротив, ищецът е доказал, че е положил добросъвестно усилия да
издири активите, годни за изпълнение, като служебно е проверил общодостъпната
информация относно притежания на имуществени права.
Възмездността на разпореждането няма значение, освен ако не води до
пряко удовлетворение на кредитора или съхраняване на трансформираната стойност
в наличност, която да може да се ползва от кредитора. В случая обаче публичният
взискател не е получил нито доброволно плащане на дълга, нито е заварил
паричната сума като остатъчна наличност в запорирана сметка. Затова и няма
основание да се приеме тезата на ответниците, че се е възползвал пряко или
косвено от получената за разпоредения имот престация.
Правата на обезпечения кредитор също нямат значение за накърняването на
интересите на публичния взискател. Това е така, защото от една страна не е
доказано, че действителната пазарна стойност на имота е под размера от 32
369.39лв на привилегировано вземане на ипотекарен кредитор, чието
удовлетворяване винаги и обективно би изключвало възможността за генериране на
остатъчна стойност. Уговорената по сделката цена от 30 800лв не може да се
оцени като пазарен еквивалент на имуществото, тъй като съгласието за нея не е
постигнато при пазарни условия между желаещ купувач и желаещ продавач, след
подходящ маркетинг, при което всяка от страните е действала информирано,
благоразумно и без принуда, а при формиране на воля между родители на дете,
действащи преимуществено в негов интерес. От друга страна само по себе си ипотеката
не е пречка за насочване на изпълнение върху имота и публичният взискател има
право да проведе изпълнението като отчита и правата на присъединен обезпечен
кредитор (чл. 194 ал.1 ДОПК). От друга страна сама по себе си ипотеката създава
привилегия в полза на ипотекарен кредитор, но не изключва правата на другите
кредитори. Публичният взискател има право да организира по предвидения в закона
ред проданта, но получената от продажбата цена се разпределя и предава на
привилегирования обезпечен кредитор само ако обезпеченото вземане съществува и
към момента на разпределението. Ако то бъде погасено с друг способ или
изпълнено доброволно, хирографарните кредитори ще могат да се удовлетворят от освободената
от привилегията сума, поради което интерес от изпълнение върху ипотекиран имот
държавата винаги има.
За разлика от други фактически състави, предвидени като основания за
относителна недействителност, хипотезата на чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК не изисква
доказване на съгласувано намерение на договарящите. Затова и изцяло без
значение е субективното отношение на договарящите се към целения от тях
резултат и по-конкретно намерението да се съхрани интерес на дете.
В заключение съдът намира за установен в цялост специалния фактически
състав, пораждащ потестативното право в полза на публичния взискател: длъжникът
по изпълняемо влязло в сила основание, издадено след данъчна ревизия и свързано
с него лице са извършили разпоредителна сделка – прехвърляне на лесно установим
и ликвиден имот на дружество след началото на ревизията, в резултат на което е
намаляла възможността установеният с този изпълнителен титул дълг да бъде
принудително събран. По тези съображения
сделката следва да бъде обявена за относително недействителна.
Предвид
направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците
следва да понесат направените от ищеца по делото разноски. Пълномощникът на ищеца е заявил само искане
за определяне на юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.78 ал.8 ГПК този
размер съдът определя на 100лв, съответно на минимума, предвиден в чл. 25 ал.1
НЗПП, доколкото делото не се отличава с особена фактическа (обстоятелствата са
безспорни) или правна сложност (налице е обилна и постоянна практика по спорни
правни последици). Доколкото и двамата ответници, необходими другари поддържат
оспорване на претенцията, отговорността им за разноските следва да им се
възложи общо.
На основание чл.78 ал.6 вр. чл. 71 ал.2 ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда
следва да бъде присъдена невнесена авансово дължима такси в размер на 305,08лв (4 % от ¼ от цената на иска, оповестена
в определение № 1609/18.06.2020г.).
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по реда на чл. 216 ал.1 т.6 ДОПК за недействителна по отношение на Държавата
на сделка, вписана в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията - гр. Варна на 21.03.2017г, с дв. вх. per.
27355, вх. № 27570, Акт № 101, том LXXVI, дело № 16653/2016г. като продажба на недвижим имот, извършена
с нотариален акт № 118, том II, per. № 5008, дело № 318/19г, по описа на
нотариус Бо В, с район на действие ВРС,
с която първия ответник ЕТ“РИКА –
РОСЕН ИВАНОВ“ е прехвърлил собственост на
втория ответник Р.Р. А. върху обект, находящ се в ***, а именно:
ФРИЗЬОРСКИ САЛОН, представляващ самостоятелен обект, с площ
19.50 кв.м. с идентификатор 10135.2556.159.1.11, на ет.0( приземен), с предназначение за
търговска дейност и състоящ се от салон и тоалет с преддверие, както и 1.9408
%, равняващи се на 7.47 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от
правото на собственост върху
застроения ПИ с идентификатор
10135.2556.159 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Варна, целия с площ 385 кв.м. по документ и 376
кв.м. по скица с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване- за друг вид застрояване,
като сделка, извършена във вреда на
публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, сключена след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, приключила с установяване на публични задължения с
ревизионен акт № Р-03000319004847-091-001/21.02.2020г.,
по иска, предявен от Национална агенция за приходите, в
качеството на публичен взискател като специализиран държавен орган за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания ( чл. 2 ЗНАП), чрез
ТД –Варна, съдебен адрес *** Приморски полк 128, срещу Р. А. И., действащ като
ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, адрес: гр. Търговище,
ул. Г. Бенковски № 1 вх. А офис 5 и Р.Р.
А., ЕГН **********, действащ като
малолетен чрез законен представител Г.Д.Н. ЕГН ********************, и двамата
с общ адрес: ***.
ОСЪЖДА Р. А. И., действащ като
ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, адрес: гр. Търговище, ул. Г. Бенковски № 1 вх. А офис 5 и Р.Р. А., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез законен представител Г.Д.Н.
ЕГН ********************, и двамата с общ адрес: *** да заплатят общо на Национална агенция за приходите чрез ТД –Варна,
сл. адрес гр. Варна бул. Осми Приморски полк 128 сумата от 100лв. (сто лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.8
вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. И., действащ като
ЕТ“РИКА – РОСЕН ИВАНОВ“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, адрес: гр. Търговище, ул. Г. Бенковски № 1 вх. А офис 5 и Р.Р. А., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез законен представител Г.Д.Н.
ЕГН ********************, и двамата с общ адрес: *** да
заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***,
IBAN: ***, сумата 305,08лв (триста и пет лева и осем стотинки), представляваща дължима по делото държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на осъдените ответници, че следва да представят доказателства за
заплатената в полза на съда присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен
срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден
служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса
от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис
на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: