Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Трън, 09.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Трънският районен съд, гражданска колегия, II-ри състав, в
публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при секретаря Ренета Милтенова, като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 71 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.М.В. ***,
офис2, чрез
процесуалния представител адвокат Ал.А. от ПАК срещу Териториално поделение „ТОПЛОФИКАЦИЯ П." АД - град П., с ЕИК ****,
представлявана от Л.В.С. в качеството му на Директор, със седалище и адрес на
управление в гр.П. 2303, ***, с
искане на основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде установено, по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П." АД - град П., с ЕИК ****, че Д.М.В.
не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П." АД - град П. сумата от 575,77 лева, от която главница
в размер на 461,86 лв. За неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ****и абонатен № *** за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,
законна лихва за забава върху месечните неплатени суми в размер на 88,91 лв. За
периода от 30.06.2012г. до 31.07.2015г. както и сумата от 25.00 лева, начислени
съдебни разходи, като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
С отговора на исковата молба ответникът Териториално
поделение „ТОПЛОФИКАЦИЯ П." АД - град П., с ЕИК ****, представлявана от Л.В.С. в
качеството му на Директор, със седалище и адрес на управление в гр.П. 2303, ***сочи, че исковата молба е недопустима и
неоснователна, за което се развиват и подробни съображения както следва:
Отрицателния установителен иск в този случай е недопустим без да има налице
висящ изпълнителен процес. Самата правна природа на погасителната давност
предполага, че след изтичане на предвидения период от време, след който
кредитора не може да търси процесуална защита на материалното право, което
обаче не се погасява. Материалното право продължава да съществува, но то вече
не е защитено със средствата на държавната принуда, а се превръща в естествено
задължение. Затова не може да бъде
предмет на отрицателен установителен иск, че не се дължи, тъй като задължение е
налице като изпълнението му от длъжника би било законосъобразно и той не би
могъл да си иска връщане на платеното. Възражението за погасителна давност е
отбранително средство за защита на длъжника по едно облигационно отношение и то не може да бъде ползвано като основание
за предявяване на иск. То може да бъде ползвано само тогава когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността иска да получи изпълнение. По делото не
са представени доказателства, от които да е видно, че е налице изпълнително
производство по отношение на процесните суми. Претендираната сума, за която се
иска признаване, че не се дължи не е подкрепена с доказателства, от които да е
видно начина и разпределение на главница, законна лихва за забава, как е
формирана и какъв е периода, който
касае. Считат, че не са налице предпоставките на
чл.111 б. „в“ от ЗЗД, поради което няма основание за уважаване на иска и няма
погасяване на дължимите задължения по давност. Иска се отхвърляне на
предявеният иск и присъждане на разноските по делото, съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК. Възразява се относно претендирания адвокатски хонорар
като част от разноските искани за присъждане от ищцата.
От съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено, че Д.М.В.
твърди, че не дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П." АД - град П. сумата от 575,77 лева, от която главница в
размер на 461,86 лв. за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ****и абонатен № *** за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,
законна лихва за забава върху месечните неплатени суми в размер на 88,91 лв. За
периода от 30.06.2012г. до 31.07.2015г. както и сумата от 25.00 лева, начислени
съдебни разходи, като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
Правят се доказателствени
искания за назначаване на СИЕ, по която в.л. след като посети счетоводството на
ответното дружество /в сградата на бившата «Минна дирекция» в гр.П./, да посочи
поотделно начислените суми за главница, законна лихва, лихва за забава и
съдебни разноски, начислени за предоставена топлинна енергия за абонатен № ***,
за период от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. и адрес: гр.П., ***, с титуляр Д.М.В..
Иска се присъждане на направени
разноски по делото.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован,
не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа
предявеният иск.
Ответното дружеството, редовно
призовано, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, който поддържа
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от извършената по делото
съдебно икономическа експертиза : „Начислените суми за главница, законна лихва
за забава и съдебни разноски, начислени за топлинна енергия за абонат № *** /
блокирана сметка/, период от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. с адрес: гр.П., ***,
с титуляр Д.М.В. са в размер на 575,77лв. По компоненти дължимите суми са както
следва: Главница от 01.04.2012г. до 30.04.2014г. – 461,86 лв; лихва за забава върху месечните неплатени
суми в размер на 88,91 лв. от 30.06.2012г. до 31.07.2015г.; Съдебни разноски за държавна такса – 25.00
лева; или общ размер на дълга - 575,77лв. В констативно-съобразителната част
в.л. съобщава, че „по данни на
счетоводството на ответника „Топлофикация П.“ АД сметката на Д.М.В. абонатен № ***
за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. за топлофициран имот в гр.П., ***е
блокирана към 31.07.2015г. за сумата общо от 575,77лв.“
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по
делото, че ищеца Д.В. е абонат на ответното дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П." АД - град П., с ЕИК **** като
титуляр на топлофициран имот в гр.П., ***с абонатен № ***. Такова
оспорване не правят и ответниците по делото.
Разгледан по същество, съдът
намира, че искът е основателен и доказан, поради следното:
Между
страните съществува валидно облигационно отношение. Именно то представлява
правното основание да се начисляват и изискват суми за ползвана топлинна
енергия от ищцата.
Според чл. 110 ЗЗД всички вземания, за които не е предвиден друг срок се
погасяват с изтичане на 5-годишна давност. В чл. 111, б. "в" е
определен 3-годишен срок, който се прилага за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според ТР 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието периодични
плащания се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, които имат един правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време. Вземанията на
ответника отговарят на критериите, изведени от ВКС в ТР 3/2011 г. на ОСГТК, по
които се определя дали едно вземане е за периодични плащания. От това следва,
че за вземанията на ответника към ищцата се прилага кратката 3-годишна давност.
Институтът на погасителната давност не се прилага служебно, а е необходимо
позоваване на изтичането на определения в закона срок. Желанието на ищцата да
се ползва от ефектите на погасителната давност е заявено с постъпването на
настоящата искова молба. Според настоящия съдебен състав като периодично
плащане последната вноска от 30.04.2014г. е станала изискуема с изтичане на
30.05.2014г. т.е. давността е изтекла на през месец май 2017г.. Видно от
цитираната по-горе СИЕ дружеството е
блокирало сметката на ищцата към 31.07.2015г. за сумата общо от
575,77лв. Дори и да се приеме тази дата за крайна по отношение на задължението
давността му да се претендира по съдебен ред е изтекла в края на м. 07.2018г. Ответникът
не доказа обстоятелства, които да изключват изтичането на давностния срок,
който в случая е тригодишен, съгласно задължителната практика на ВКС. По делото
не се установи ответното дружество да е предприемало каквито и да било действия
за претендиране и оттам събиране на вземането. Бездействието на ответника в
този случай не може да бъде поощрявано по посочения начин – чрез блокиране на
индивидуалната сметка на потребителя- абонат на топлинна енергия, тъй като това
би поставило винаги в неравностойно положение абоната- всички искания свързани
подобряване или изменяне на услугата доставяне на топлинна енергия до
топлофицирания недвижим имот биха били поставени под условие за изплащане на
дължимата сума като блокирана. Последното би означавало създаването на трайно
несигурно състояние, противоречащо на общите принципи на правото.
В разглеждания случай от страна
на ищеца бяха ангажирани доказателства, че по задължението в описания размер е
изтекла предвидената в закона давност. От казаното следва, че вземането на ответника за
цената на предоставената топлоенергия за периода 01.05.2012г. до 30.04.2014г.е погасено по давност, а предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че поведението
на ответното дружество е станало повод
за водене на делото, поради което същото следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата разноските сторени от нея по делото.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал.1, предл.2, алт.2 ГПК, че Д.М.В. не дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П." АД - град П. сумата от 575,77 лева, от която главница в
размер на 461,86 лв. за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ****и абонатен № *** за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,
законна лихва за забава върху месечните неплатени суми в размер на 88,91 лв. за
периода от 30.06.2012г. до 31.07.2015г. както и сумата от 25.00 лева, начислени
съдебни разходи, като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
УВАЖАВА ИСКАНЕТО НА Д.М.В. за присъждане на разноски сторени по водене на делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П." АД - град П. да заплати на Д.М.В. сумата 672,95 /шестотин
седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева – разноски по
делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: