Р Е Ш Е Н И Е
№ 260157
гр.Пловдив, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 17.09.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1719/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от А.Й.Г. против решение № 476/13.02.2020г. по гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС,
VІІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл. 344,
ал. 1, т.3, във вр. чл 225, ал.1 от КТ против „ДА НИ ВА“ООД
за присъждане на обезщетение в размер на 3360 лева за оставането му
без работа през периода 10.09.2019г.- 10.03.2020г.. Във въззивната жалба се
сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение. Твърди се, че без да е дал изрични указания
на жалбоподателя за представяне на трудовата му книжка, първоинстанционният съд
е отхвърлил иска единствено с мотив, че същата не е била представена. Твърди се
също така, че РС не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, вкл.
и представеното от жалбоподателя копие от трудовата му книжка. Иска се отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което иска му да
бъде уважен.
От „ДА НИ ВА“ООД е
подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
От въззиваемото дружество е подадена частна жалба
против определение № 5577/05.06.2020г. по горепосоченото дело на РС, с което е
отказано изменение на решението в частта относно разноските и по- конкретно в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 20
лева- депозит за вещо лице по ССЕ.
От жалбоподателя- ищец не е подаден отговор на
частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС, VІІІ
гр.с. е образувано по искова молба от А.Й.Г. против „ДА НИ ВА“ООД, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за това да
бъде отменена заповед № 37/09.09.2019г., с която е прекратен трудовия договор
на ищеца- жалбоподател с въззиваемата страна, да бъде възстановен на заеманата
от него преди уволнението длъжност „****“, както и да му бъде присъдено обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението през периода 10.09.2019г.-
10.03.2020г. в размер на 3360 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото. С постановеното по гр.д.№ 18216/219г.
на ПдРС, VІІІ гр.с. решение № 476/13.02.2020г. заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е призната за незаконна, същата е отменена и
жалбоподателят е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Отхвърлен е искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. В исковата
молба и в във въззивната жалба се твърди, че пред периода от шест месеца след
датата на прекратяване на трудовия договор А.Г. е останал без работа.
С отговора на исковата молба от „ДА НИ ВА“ООД
претенцията за обезщетение е оспорена по аргумент на това, че през периода
10.09.2019г.- 10.03.2020г. А.Г. е получавал обезщетение от Бюрото по труда, а
освен това, че му е било изплатено обезщетение от работодателя по чл.222, ал.2
от КТ за два месеца в размер от 1120 лева. Едва с отговора на въззиввната жалба
от „ДА НИ ВА“ООД е заявено оспорване на факта на оставане на жалбоподателя без
работа през горепосочения период от шест месеца.
Както се сочи в мотивите към Решение № 57 от
13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2016 г., IV г. о., ГК: „Ответникът не е
оспорил представените заверени копия от трудовата
книжка на ищцата, поради което в тази насока изводът на въззивния съд, че
трудовата книжка
не е представена в оригинал
е необоснован. Неоснователно е и възражението на ответника, че представените
копия от страници на трудовото книжка
не удостоверяват в достатъчна степен оставането без работа
за ищцата“. В същия смисъл са и мотивите към Решение № 307 от 30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 281/2012 г., III г. о., ГК: „В
представената по делото пред първата инстанция трудова
книжка на ищеца липсват данни, че в шестмесечния срок след уволнението той е
започнал работа по друго правоотношение, което обстоятелство не е и оспорено от
страна на ответника. Трудовата книжка е представена в заверен от страната препис и съгласно чл. 183 ГПК преписът се ползва с доказателствена сила, както и оригинала на трудовата
книжка относно факта на оставането на
ищеца без работа, при положение, че ответникът не е направил искане, нито някоя
от двете съдебни инстанции са задължили ищеца да представи документа в оригинал“,
както и тези към Решение № 41 от 9.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3262/2016 г., III г. о.: “С исковата молба ищецът е представил копие от трудовата си и от осигурителната си книжка, с вписано прекратяване на тр. му
правоотношение с ответника и без данни да е започвал друга работа след това.
Ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че
не оспорва представеното копие от тр. книжка,
което е необходимо и допустимо доказателство по делото“. С исковата молба по
гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е представено заверено копие от
трудовата книжка на жалбоподателя / л.12 и 13/, в което не е отразен последващ
трудов договор, след прекратяване на този с въззиваемото дружество. Това
писмено доказателство не е оспорено с отговора на исковата молба, не е поискано
представяне на оригиналната трудова книжка и завереното копие от същата не е
изключено от доказателствата по делото. В отговора на исковата молба е записало
следното: „Отделно от което / има се предвид твърдението за законосъобразност
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ лицето не е останало
без доходи след прекратяване на трудовия договор, като същото получава
обезщетение от Бюрото по труда за времето от 09.09.2019г. и до момента, като следва
да се съберат данни в делото за получавани евентуално суми за пенсия от ТП на
НОИ- РУСО“. От това изречние следва, че от въззиваемата страна- ответник по
иска по чл.225, ал.1 от КТ, не е оспорен факта на оставане без работа на
жалбоподателя- ищец през процесния период. Освен това този факт селдва да се
счита за установен с представеното заверено копие от трудовата книжка.
Видно от приетото по пръвоинстанционното
делозаключение по ССЕ, изготвено от в.л. З. М., брутният размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода 10.09.2019г.- 10.03.2020г. е
3460 лева. През същия период А.Г. следва да е получил пенсия по инвалидност в
размер от 1794,73 лева. Изплатено му е и обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в
размер от 1120 лева. Обстоятелството, че през процесния период жалбоподателят е
получил пенсия за инвалидност, както и обезщетение за безработица, видно от
приетото по първоинстанционното дело заверено копие от разпореждане № 151- 00-
6904- 1/26.09.2019г. от ТП на НОИ- **** / л.6 по първоинстанционното дело/, е
ирелевантно по отношение на размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като обезщетението за безработица и пенсията за инвалидност от една
страна и обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от друга страна произтичат от различни
правоотношения- едното между жалбоподателя и НОИ, а другото от трудовото
правоотношение с въззиваемото дружество. Ето защо, не е налице основание за
приспадане на получената пенсия за инвалидност от обезщетението за оставане без
работа през периода от шест месеца.
Обезщетението по чл. 222,
ал.2 от се дължи само в случай на законно
уволнение. При отмяна на уволнението като незаконно, какъвто е и настоящият
случай, основанието за плащане на обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ се явява отпаднало.
Съгласно Решение № 61 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 904/2012 г., III
г.о., изплатено от работодателя обезщетение по чл.222 от КТ може да се
приспадне от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само при изрично
заявено възражение за прихващане. Такова възражение е заявено от „ДА НИ ВА“ООД
с отговора на исковата молба и с молба на л.49 по първоинстанционното дело.
Както беше посочено по- горе, от заключението по ССЕ и от записа в трудовата
книжка на жалбоподателя категорично се установява, че му е изплатено
обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер от 1120 лева. След приспадане на
тази сума от брутното трудово възнаграждение за периода от шест месеца / 3460
лева- 1120 лева/ дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се явява в размер
от 2340 лева, до който размер ще следва да бъде уважен отхвърления от
първоинстанционния съд иск.
По обжалваното
от „ДА НИ ВА“ООД определение № 5577/05.06.2020г. настоящият състав на ПОС
намира, че същото ще следва да бъде потвърдено. С това определение е оставена
без уважение молба на дружеството за изменение на решението в частта, с която
същото е осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 20 лева- депозит за
вещо лице по ССЕ. Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците- работници, служители и членове
на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Сумата от 20
лева попада измежду посочените в цитираната разпоредба разноски и същата не
може да бъде поставена в тежест на жалбоподателя независимо от изхода по
делото.
От
направените от жалбоподателя съдебни разноски по първоинстанционното дело в общ
размер от 480 лева са му присъдени по съразмерност 300 лева. С оглед
основателността на иска по чл.225, ал.1 от КТ до размер от 2340 лева, при
претендирани 3360 лева, ще следва с настоящето решение да му бъдат присъдени
още 2340/3360- ти от 180 лева или 125,35 лева. Не се установява жалбоподателят
да е направил съдебни разноски за процесуално представителство по настоящето
дело. Съдебните разноски на въззиваемото дружество за адв.защита по настоящето
дело са в размер от общо 450 лева, от които следва да му бъдат присъдени
1020/3360- ти или 136,60 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение
№ 476/13.02.2020г. по гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в частта, с която
е отхвърлен предявения от него иск по чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. чл. 225,
ал.1 от КТ против „ДА НИ ВА“ООД за
присъждане на обезщетение в размер на 3360 лева за оставането му без работа
през периода 10.09.2019г.- 10.03.2020г. до размер на сумата от 2340 лева, до
която е дължимо претендираното обезщетение, като вместо това:
ОСЪЖДА „ДА
НИ ВА“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.****, ЕИК: **** да заплати на
А.Й.Г. ***, ЕГН: ********** сумата от 2340 лева- обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа през периода 10.09.2019г.- 10.03.2020г., ведно
със законните лихви върху посочената сума в размер от 2340 лева, считано от
11.11.2019г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 476/13.02.2020г. по гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в частта,
с която е отхвърлен предявения от него иск по чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. чл.
225, ал.1 от КТ за разликата между пълния претендиран размер от 3360 лева и
присъдените 2340 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от „ДА НИ ВА“ООД частна жалба против определение №
5577/05.06.2020г. по гр.д.№ 18216/219г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е оставена
без уважение молба на дружеството за изменение на решение № 476/13.02.2020г. в
частта, с която същото е осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 20
лева- депозит за вещо лице по ССЕ.
ОСЪЖДА ДА
НИ ВА“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.****, ЕИК: **** да заплати на
А.Й.Г. ***, ЕГН: ********** сумата от 125,35 лева- съдебни разноски по
първоинстанционното дело, освен вече присъдените му от ПдРС 300 лева- съдебни
разноски.
ОСЪЖДА А.Й.Г.
***, ЕГН: ********** да заплати на ДА НИ ВА“ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.****, ЕИК: **** сумата от 136,60 лева- съдебни разноски по
настоящето дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: