МОТИВИ към Присъда № 181/09.06.2020г. постановена по НОХД № 473/2019г.
по описа на Районен съд гр.Разград.
Повдигнато e обвинение срещу И.Т.Ч.,
ЕГН**********,
за това, че в периода от
01.03.2016 г. до 31.05.2016 г., в гр. Разград, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за
себе си имотна
облага, възбудил и поддържал у П.П.И. *** заблуждение,
че договореният от него защитник
на приятеля й П.Ц. - адв. Е.В. ***, е поискал адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, платимо на
два пъти, както и парични суми за разноски
по осъществяване на защитата в общ
размер на 1100 евро, с левова равностойност 2 151, 41 лева, които тя следва
да му предаде,
за да плати
на адв. В. и с това причинил
на Д.Ц. *** имотна вреда в размер на 3 859,45 лева - престъпление по чл. 209, ал.
1 във връзка
с чл. 26, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита,
че от събраните доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
ориентиран към средния, посочен в закона.
Подсъдимият И.Т.Ч., дава обяснения, признава, че е получил от св. Пл. И. сума общо в размер
на 1900евро, по – голяма част, от която е платил на адвокати, а друга част е
похарчил за пътувания до гр. Русе, гр. Видин и Р Румъния. Не се признава за
виновен, моли за оправдателна присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, счита обвинението за недоказано,
счита, че подсъдимият не е осъществил престъплението, в което е обвинен нито от
обективна, нито от субективна страна, моли за оправдателна присъда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Т.Ч. е
роден на *** г. в гр.
Видин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, постоянен адрес:***, адрес
за призоваване: гр.Р.*****, ЕГН**********.
Подс. И. Ч. и св. П. Ц.
и св. Пл. И., с която свидетелят живеел
на семейни начала, били близки приятели. Подсъдимият се познавал и с бащата на
св. П. Ц. - св. Д. Ц., който живеел и работел в гр. Берлин, ФР Германия с
работодател с. Е. Ербаш.
На 10.03.2016г. св. П. Ц. *** в изпълнение на Европейска
заповед за арест от Р Румъния, като впоследствие след приключване на
процедурата бил екстрадиран във Румъния във връзка с водено срещу него
наказателно дело. В края на м.март 2016г. св. П. Ц. бил екстрадиран в Р Румъния
в изпълнение на ЕЗА.
Още при
задържането на св. П. Ц. ***, св. Пл. И. се обърнала за помощ към подс. И. Ч.. Двамата посещавали няколкократно св. П.Ц. ***,
като се ангажирали и с неговата защита. След приключване на делото по ЕЗА в
Окръжен съд гр.Разград, станало ясно, че за делото в Румъния ще е необходим
адвокат, работещ в тази държава- български или румънски.
В изпълнение на поетия ангажимент към приятеля си и
неговата съпруга, св. Ив. И. и подс.Ч. отишли в гр. Русе,
където се срещнали с адвоката на първия, който от своя страна ги запознал с адв. Ю.К. – свидетел по делото. Последният им заявил, че
трябва да има нотариално заверено пълномощно, което да бъде легализирано, като
поискал 200 евро за пълномощното, за да се ангажира. Връщайки се в гр.Разград,
св. Ив. И. и подсъдимият отишли при св. П.Ц., като изготвили приложеното по
делото пълномощно на името на адв. Ю. К., което било
нотариално заверено. След изготвяне на пълномощното, подс.
Ч., заедно със св. Ив. И. отново отишли в гр. Русе , където го превели при посочения от св. Ю. К. преводач, след което отново
се срещнали с последния. Адв. Ю. К. прегледал документите
и пълномощното, като поискал да му бъдат платени 200 евро за това. Подс. Ч. със собствени 200 евро. Впоследствие адв. Ю. К. разяснил на двамата каква точно е процедурата,
че ще се наложи да се упълномощава негов колега от Румъния, на когото да се
заплати сумата общо около 3000 евро. Разбрали
се да се чуят в следващите дни, след като уведомят за това съпругата на св. П. Ц.
- св. Пл. И..
След завръщането им и уведомяването на последната за
искания от адв. Ю. К. хонорар, св. Пл. И. заявила, че
не може да го наеме и да трябва да се търси друг адвокат за по - ниска сума. В
тази връзка, тъй като подс. Ч. бил родом от гр. Видин,
решили именно там да потърсят такъв адвокат.
Подс. Ч. и св. Ив. И. ***, където първият се срещнал със своя
приятел адвокат - св. Г. Г.. Разказал му за проблемите на неговия приятел П. и
необходимостта да бъде нает адвокат, който работи в Румъния. Св. Г. се свързал
по този повод по телефона със св. Е.В.В. - колега
адвокат, който имал практика и в Р Румъния и бил запознат с техните закони. В
разговора между св. Г. и св. В., последният заявил, че ще струва около 2000 лв.
с разходите. Това именно св. Г. предал и на подсъдимия, който от своя страна обяснил, че трябва да се
прибере в Разград, за да разговаря с близките на приятеля си, след което ще се
чуят допълнително. След това св. Ив. И. и подс. Ч. ***.
Междувременно св. Пл. И. се обадила и на бащата на св. П.
Ц. - св. Д. Ц., който ги подпомагал финансово. За ситуацията бил информиран и
св. Е. Е. - германски гражданин от турски произход, с когото двамата свидетели,
както и св. Цв. С. имали бизнес и трудови отношения. Разговорите със св. Е. Е. били провеждани от лицето
Я.Ф.Ф., който превеждал от български на турски
казаното от св. Пл. И. и подс. Ч., тъй като
разговорите се извършвали именно от мобилния телефон на свидетелката.
За проведената среща в гр. Видин и разговора с адв. В., подс. Ч. уведомил св. Пл.
И., като й предал казаното от св. Г., че
хонорара на адв. В. ще е 2000 лв. с разходите. Свидетелката
се съгласила, след което разговаряли със св. Е. в Германия чрез лицето Ф.,
който обяснил колко ще струва и колко пари са необходими. В тази връзка на
01.04.2016г. св. Е. изплатил чрез Уестърн Юнион на името на св. П.И.
сумата от 750 евро, която сума впоследствие свидетелката препратила на подс. Ч..
Междувременно подс.Ч. бил
заминал отново за гр. Видин с личния си автомобил, като пак се срещнал със св. Г.,
който от своя страна уредил среща със св. В.. На срещата св. В. обяснил, че ще
се заеме със случая, но желае част от хонорара да му бъде платен веднага, като
се договорили двамата с подс. Ч. да отидат в близките
дни до Румъния за да се срещнат със св. П. Ц. и да оформят документите. При тази среща
св. Г. видял как подс. Ч. дал на св. В. сумата от 600
лв. за разходи.
В следващите дни св. В. заедно с подс.
Ч. действително пътували до Румъния до затвора в Гюргево, където обаче пуснали
само адв. В., който се срещнал със св. П. Ц. и
последния го упълномощил по делото. След това се върнали, като разноските били
поети именно от подсъдимия.
Последствие във връзка с делото св. В. пътувал
няколкократно до гр. Арад, Румъния и до
затвора в Турно Северин, като за направените разходи
контактувал единствено и само с подс. Ч., който му
пращал исканите суми. Според св. В. едно пътуване до Арад му коствало около
350-400 лв., а той бил направил 4 пътувания. В тази връзка общо за защитата по
делото на св. П. Ц. свидетелят В. получил около 4000 лв., от които 2000 лв.
първоначално заявен хонорар и около 2000 лв. за направените разноски по
пътуването. Според св. В. почти цялата сума му е била платена лично или чрез
преводи от подс. Ч., като последните 400 евро бил
получил от св. Пл. И..
Видно от приложените документи за процесният
период от 01.03.2016г. до 31.05.206г. на името на св. Пл. И. били наредени
следните преводи:
-
На
05.03.2016г. от Ц.С. сумата от 100 евро;
-
На
12.03.2016г. от Е. Е.сумата от 500 евро;
-
На
15.03.2016г. от И. М. сумата от 100 евро;
-
На 17.03.2016г.
от Ц.С. сумата от 250 евро;
-
На
25.03.2016г. от Е. Е.сумата от 500евро;
-
На
01.04.2016г. от Е. Е.сумата от 750 евро;
-
На 11.04.2016г. от Ц.С. сумата от 800 евро;
-
На
20.04.2016г. от Ц.С. сумата от 200 евро;
-
На
25.04.2016г. от Ц.С. сумата от 500 евро
-
На 05.05.2016г. от Е. Е.сумата от 200 евро;
-
На
14.05.2016г. от Ц.С. сумата от 400 евро;
Общо получената
сума е в размер на 4300 евро.
През периода м. Март - м.Май 2016г. подс.
Ч. е пътувал 5-6 пъти до гр. Видин във връзка с делата на своя приятел и срещи
с адв. В.. Пътувал с личния си автомобил, като за
направените разходи изразходвал част от получаваните от св. Пл. И. пари. До Румъния пътувал 2 пъти по този повод.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно- икономическа експертиза, базирано на свидетелските показания
депозирани в хода на досъдебното производство и един счетоводен документ от
01.04.2016г., подс.
Ч. за периода 01.04.2016г. до 03.06.2016г. е получил от св. Пл. И. следните
суми: - 600 лв. на ръка, началото на м. Април; - превод по Еконт
за 750 евро /1 466.87лв./ на 01.04.2016г.; - на ръка 22/23.04.2016г. 800 евро
/1564.66лв./; - на ръка 500 евро /977.92лв./ началото на м. Май 2016г.; - на
ръка 200 евро /391.17лв./ на 14.05.2016г. Общо получена сума 5000.62 лв. Според
вещото лице от посочената сума на адв. К. са платени
100 евро /195.58лв./ за пълномощно и на адв. Е.В. 600
лв. на ръка, 150 лв. чрез Изи пей и 200 евро чрез Еконт.
Общо платена сума 1336.75 лв. Разликата между предоставената от П.И. и
предоставената от Ч. на адвокатите сума е в размер на 3 663.87лв.
От правна страна :
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимия И.Ч., показанията на свидетелите- П.И., Д.Ц., П.Ц., И.И., Ю.К., Е.В., Ц.С., Г.Г., Е. Е.,
съдебно - икономическа експертиза, справки, платежни документи от Уестърн Юнион, Изи пей, Еконт и др. писмени
доказателства. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност очертават по
несъмнен начин описаната от съда фактическа обстановка, като съдът като цяло ги
кредитира, съпоставяйки ги едни с други.
В случая няма спор, а се установява и по несъмнен начин,
че подс. Ч. действително е получил от св. П.И.
сочените от него суми в общ размер 1900евро, около 3800,00лв. Не се доказва по
категоричен и безспорен начин, че подс. Ч. е получил
от св. Пл. И. сумата от 5000.62 лв., защото това е само твърдение на
свидетелката, неподкрепено с други доказателства. Видно от счетоводните
документи по делото за процесният период същата е
получила общо сумата от 4300 евро, около 8600,00лв., която според думите на св.
Д. Ц. и св. Е. Е., преводите извършени от тях са били целево предназначени за
осигуряване защитата на св. П. Ц. в Р Румъния. В същото време се установява, че само около
половината от тази сума св. Пл. И. е използвала по предназначение. Логично е да
се приеме, че останалата част от сумата е послужила за издръжка на св. Пл. И. и
детето й. Не се установява по категоричен начин св. Пл. И. да е предоставила на
подс. Ч. сумата посочена от обвинението. Налице са
противоречия както с периодите на
получаваните от св. Пл. И. суми, техните размери и периодите за които тя
твърди, че е предоставяла на подс. Ч. определени по
размер суми, неговите пътувания до гр. Русе / към който момент тя вече е
притежавала определени суми, видно от нотариалната заверка на пълномощното на
св. Ю. К., но е отказала да предостави сумата от 200 евро за превод и
легализация на пълномощното/, до гр. Видин и Р. Румъния, както и периодите на
пътуванията на св. Ем. В. до Р Румъния. Наред с това показанията на св. Г. Г.,
с когото св. Ем. В. не е споделил да има неизплатени суми по повод поетото
процесуално представителство на св. П. Ц..
По несъмнен начин обаче се установява, че подс. Ч. нито е въвеждал, нито е поддържал някакво
заблуждение у св. Пл. И. относно сумите за адвокат. В случая по несъмнен начин
се установява, че парите, предмет на обвинението са изпращани от Германия от лицето Е. Е., за осигуряване на
защитата св. П.Ц.. Същият в разпита си заявява, че парите са негови и ги е дал
на заем на Д.Ц., но не са му върнати. В подкрепа на този факт са както
показанията на св. Цв.С. /единия от изпращачите/. В
подкрепа показанията на св. Е. Е. са и писмените доказателства - платежните
документи на Уестърн Юнион.
Обвинението е, че с действията си подс.
Ч. *** е въвел и поддържал заблуждение у св. Пл. И., относно договорения от
него защитник адв. Е.В. - относно размера на
договореното възнаграждение и разноските, като е причинил имотна вреда на Д.Ц. в размер на 3 859.45лв., т.е. с деянието
си същият бил осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, остава недоказано.
В случая съдът намира, че подс.
Ч. нито е възбудил, нито е поддържал каквото и да е било заблуждение у св. Пл. И.,
при това с цел имотна облага, така че да са причинени вреди на св. Д. Ц. в претендирания размер, като самият той отрича да са му
причинени каквито и да е вреди. Интересното в казуса, е че жалба по случая до
РРП е подадена не от твърдяното за пострадало лице – св. Д. Ц., а от св. Пл. И.
– въведеното в заблуждение лице, което от своя страна пък въвело в заблуждение
пострадалото лице. От така събраните в хода на съдебното следствие категорично
се установява, че подс. Ч., не само е предприел
действия по обезпечаване на адвокат на св. П. Ц., но и до край, видно от
заключението на в.л. по икономическата експертиза, когато на 18.05.2016г. чрез „ Изи Пей „,
превежда на св. Ем. В. сумата от 150лв. за разходи на същия, продължава да
изпълнява поетия пред св. Пл. И. ангажимент.
Същият видно от показанията на св.В., св.Г., св.С., действително е
изпълнил съвестно поетите задължения относно защитата на своя приятел св. П. Ц..
Пътувал е няколкократно както до гр.Видин, така и до Р Румъния, ангажирал е адв. В., който се е явявал по делото, заплащал му е сумите
по договорения хонорар и направените разноски. Т.е. налице е един договор за
поръчка, чиито условия подс. Ч. е изпълнил, като
никой не е имал претенции до момента, когато адв. В.
е поискал последните си 400 евро от хонорара, които св. Пл. И. впоследствие е
изпратила. Св.В. изрично заявява пред съда, че единствено последната сума му е
изплатена от св. И., докато преди това сумите са му били заплащани от самия
подсъдим. Нормално за направените лично от него разноски по повод пътуванията
му както до гр.Видин, така и до Р Румъния, същите да бъдат поети от възложителя
на поръчката- роднините на св. П. Ц..
В случая не се установява специфичната цел, характерна за
това деяние - набавянето на лична облага, тъй като не се установява по някакъв
начин през инкриминирания период същия да е увеличил имотното си състояние
драстично. Напротив, св. Ив. И. заявява, че във връзка с ангажиментите на подс. Ч. по защитата на П.Ц., се е наложило да го уволни.
Поради изложеното съдът намира, че обвинението не е
доказано по един безспорен и несъмнен начин и спрямо подсъдимия не може да бъде
реализирана наказателната му отговорност, а същият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: