№ 22
гр. Елхово , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20202310200336 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 3290 от 29.10.2020г. на
И. Д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция
„Митници“ – Д.С., в частта, с която на СВ. ХР. М. от гр. Разград е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 4 490.95 лева,
представляваща 1/5 от стойността на златните изделия, предмет на
нарушението, на основание чл.18, ал.2, вр. чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон
/ВЗ/.
Желае се отмяна на наказателното постановление в обжалваната му
част като незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е
извършил административното нарушение, за което е бил санкционирана.
Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването
на АУАН и НП, а именно такива, въведени в разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид липсата на ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Жалбата против наказателното постановление в обжалваната му част
се поддържа от процесуален представител на основанията, изложени в нея,
като в хода на делото по същество се излагат и допълнителни аргументи в
1
подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, а именно опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН
против жалбоподателя, въз основа на който е било издадено обжалваното
наказателно постановление. Твърди се, че съставеният против жалбоподателя
АУАН на 27.09.2020г., който се явява втори по ред след анулиране на
съставения такъв на 25.07.2020г., не е бил предявен на нарушителя, с което му
е било нарушено правото на защита.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против
наказателното постановление. Счита последното за правилно и
законосъобразно издадено, поради което и не намират основания за неговата
отмяна в обжалваната му част. В представени по делото писмени бележки се
излагат подробни доводи и съображения за процесуална и материална
законосъобразност на издаденото против жалбоподателя наказателно
постановление.
Районна прокуратура Ямбол, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2020 година около 14.20 часа на МП „Лесово“, на трасе
„Вход леки автомобили и автобуси” за влизане в страната от Република
Турция пристигнал лек автомобил марка „Волво“, модел „S60“ с рег. № ***
управляван от българския гражданин СВ. ХР. М.. Според създадената
инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и
излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират
носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди
пристъпване към митническата проверка, свидетелят Г. ХР. на длъжност „ст.
инспектор“ в ЦМУ при Агенция „Митници“ в присъствието на колегите си –
св. И.Г. на длъжност „инспектор“ в ЦМУ при Агенция „Митници“ и М.М.
служител в ЦМУ при Агенция „Митници“, попитал водача на автомобила
дали има стоки за деклариране - цигари, алкохол, валута и валутни ценности,
като го поканил в случай, че пренася такива да ги декларира, като получил
отрицателен отговор от водача. След това митническите служители
пристъпили към извършване на проверка на превозното средство, водача на
автомобила и неговия багаж. В хода на тази проверка във вътрешните
2
джобове на яке, окачено на закачалка над задната лява седалка в автомобила,
проверяващите намерили поставени в полиетиленова торба изделия от жълт
метал.
На място бил повикан оценител на благородни метали и скъпоценни
камъни от гр. Елхово – Д.А.Я. видно от заключението на който, приложено
на л. 14 от АНП, изделията от жълт метал, намерени в джоба на яке,
намиращо се в купето на автомобила, са златни накити – 78 бр. златни
пръстени проба 585, с общо тегло 291.62 грама. Съгласно приложеното към
АНП заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на 1 грам злато
проба 585 е 77.00 лева, като в тази стойност е включена цената на материала
от Световната борса, изработка, ДДС и надценка. Общата пазарна стойност на
златните пръстени, собственост на жалбоподателя, установена от вещото лице
е в размер на 22 454.74 лева.
За извършената митническа проверка бил съставен протокол за
митническа проверка от 25.07.2020г.
В писмени обяснения С.М. посочила, че е закупил златните изделия
от Република Турция, гр. Истанбул, както и това, че е закупил златото по
поръчка на негов клиент, който се намира в Германия. Жалбоподателят
посочил, че пътува от Р Турция за Р Германия.
С Разписка № 0180937 от 25.07.2020г. били задържани намерените в
жалбоподателя 78 бр. златни пръстени с общо тегло 291.62 грама.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията,
дадени от жалбоподателя М., актосъставителят Х. приел, че същият е
извършил нарушение по чл. 18, ал.1 от ВЗ, като не е декларирал при внос
пред митническите органи пренасяните от него изделия от злато проба 585 с
общо тегло 291.62 грама и по този начин е нарушил разпоредбите на чл.14а,
ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н -1 от
01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната от трета страна /Р
Турция/ на благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и водене
на митническите регистри по чл.10а от ВЗ.
За така констатираното нарушение свидетелят Х., в присъствието на
митническите служители Г. и Миндов съставил против СВ. ХР. М. акт за
3
установяване на административно нарушение № 1442 от 25.07.2020 година, в
който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което
квалифицирали правно като такова по чл. 18, ал.1 от ВЗ, като посочили
обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото установяване.
Така съставеният акт бил подписан от актосъставителя и свидетелите по
установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя и
подписан от него без възражения. Препис от акта е бил връчен на
нарушителя, което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като му е
било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на
преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по
него. В този срок не са постъпили такива възражения.
След съставянето на АУАН № 1442 от 25.07.2020 година против
жалбоподателя, митническите служители установили, че в същия е налице
некоректно посочване на нарушената правна норма от ВЗ, предвид
настъпилите законодателни изменения в този закон в предходен период,
поради което АНП , образувана въз основа на АУАН № 1442 от 25.07.2020
година е била прекратена с резолюция за прекратяване.
Актосъставителят Х. изготвил покана рег. № 32 – 254074 от
31.08.2020г. до нарушителя С.М. да се яви в административната сграда на
Митнически пункт – Лесово на една от следните дати – 23.09.2020г. или
27.09.2020г. за съставяне и връчване на АУАН. В отправената покана е
посочено, че в случай на неявяване на лицето, АУАН ще бъде съставен в
негово отсъствие. Изготвената от св. Х. покана до нарушителя за съставяне на
АУАН била изпратена за връчване чрез Началник РУ – Разград на адреса на
М. в Република България, съгласно приложения към преписката документ за
самоличност. Поканата не е била връчена на адресата, като видно от
представената по делото докладна записка, изготвена от мл. експерт П.Д. от
РУ – Разград, на 10.09.2020 г. лицето не е било намерено на адреса. От
извършената служебна справка в АИС „БДС“ ГК полицейският служител
установил, че С.М. е напуснал пределите на Р България на 15.08.2020г. пред
ГКПП „Калотина“ с лек автомобил и няма данни за завръщането му.
На втората посочена в поканата дата – 27.09.2020г. на МП – Лесово
се явил адвокат П.М., който представил пълномощно от С.М., по силата на
което да го представлява и подписва пред компетентните органи във връзка с
4
отнетото злато с тегло 291.62 грама на ГКПП – Лесово на 25.07.2020г., да
подписва документи във връзка с обжалване на административните актове на
съдилищата на Р България , митническите учреждения на Р България и
всички държавни институции от негово име.
На 27.09.2020г. св. Х. в присъствието на св. Г. и на пълномощника на
нарушителя – адв. Пл. М., съставил против СВ. ХР. М. АУАН № 2030 от
27.09.2020г., в който описал фактическата обстановка, при която е извършено
нарушението и обстоятелствата, при което то е установено, които са
идентични с тези, посочени и в прекратения АУАН, съставен против
жалбоподателя с № 1442 от 25.07.2020 година.
В съставения на 27.09.2020г., при същите фактически констатации
относно извършването на нарушението, актосъставителят квалифицирал
същото като такова по чл.18, ал.2, вр. чл. 14а, ал.1 от ВЗ.
Съставения АУАН на 27.09.2020г. е предявен на пълномощника на
жалбоподателя и подписан от него, като същият е вписал, че има възражения
относно установяването на административното нарушение и процедурата по
издаване на акта. АУАН е подписан от пълномощника на нарушителя и му и
връчено копие от него.
Въз основа на съставения АУАН № 2003 от 27.09.2020г. и
приложенията към него, на 29.10.2020г. И.Д. Началник на отдел «МРР Южна
морска» при ГД «МРР» в ЦМУ, Агенция «Митници» Д.С. издал Наказателно
постановление № 3290 от 29.10.2020 година с което наложил на СВ. ХР. М. на
основание чл. 18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон административно
наказание – глоба в размер на 4 490.95 лева, представляваща 1/5 от
стойността на златните изделия, предмет на нарушението. С НП е
постановено да бъдат върнати на нарушителя или на упълномощено от него
лице задържаните златни изделия – 78 бр. златни пръстени, проба 585, с общо
тегло 291.62 грама с пазарна стойност 22 454.74 лева.
Наказващият орган е приел, че С.М. е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 18, ал.2, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния
закон, като на процесната дата – 25.07.2020г. на МП – Лесово не е изпълнил
задължението си да декларира с декларация за паричните средства
пренасяните от него златни изделия -78 бр. златни пръстени, проба 595, с
5
общ грамаж 291.62 грама, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1 и ал.2, вр. чл.5,
ал.1 и ал.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.
Наказателното постановление е връчено на пълномощника на
жалбоподателя адв. М. на 03.11.2020г., видно от приложеното към АНП
известие за доставяне. Жалбата е депозирана пред АНО на 04.11.2020г., като е
подписана с електронен подпис от пълномощникът на жалбоподателя.
Представените по делото заверени копия от Заповед № ЗАМ -265132
-58430 от 21.02.2020г. и Заповед № 3975 от 27.10.2020г., двете на директора
на Агенция „Митници“ удостоверяват материалната компетентност на и.д.
началник отдел „МРР Южна морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ при Агенция
„Митници“ Д.С. да издаде обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства – Наказателно постановление
№ 3290 от 29.10.2020 година, АУАН № 2003 от 27.09.2020 година, Протокол
за извършена митническа проверка № 20ВG9931Н030907 от 25.07.2020г.,
Разписка № 0180937 към протокол за извършена митническа проверка,
обяснения от С.М., Протокол за личен преглед от 25.07.2020г., Оценъчна
експертиза, приемо - предавателен протокол, известие за доставяне, Заповед
№ ЗАМ- 265/32-58430 от 21.02.2020 година на директора на Агенция
„Митници“, Заповед № 3975 от 27.10.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“, писмо рег. № 32 – 254047 от 31.08.2020г., писмо рег. № 32 –
254075 от 31.08.2020г., известие за доставяне, писмо рег. № 187300-6083 от
14.09.2020г., докладна записка, АУАН № 1442 от 25.07.2020г., Писмо рег. №
32 – 251434 от 28.08.2020г. до жалбоподателя, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели– Г. ХР. и И.Г., които кореспондират както
помежду си, така и с писмените доказателства и съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите съдържат данни за относимите факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия, респ. бездействия от
страна на жалбоподателя, като анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и
последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения седмодневен срок от връчване на наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
6
обжалване.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно
правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за
отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален
закон.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от
ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото по същество
от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно – наказателното производство при
съставянето на АУАН.
Няма законова пречка или ограничение АУАН да бъде съставен в
присъствието на пълномощник на наказаното лице, както и да бъде връчен на
пълномощник на наказаното лице, стига той да притежава надлежно учредена
представителна права. Вярно е, че пълномощното на лицето, на което е
връчен актът, е формулирано общо като предоставящо правото му да
представлява нарушителя и да подписва документи от негово име пред
компетентните органи във връзка с отнетото злато с тегло 291.62 грама на
ГКПП – Лесово на 25.07.2020г., да подписва документи във връзка с
обжалване на административните актове на съдилищата на Р България,
митническите учреждения на Р България и всички държавни институции, но
никъде в закона не е предвидено изискване за наличие на изрично
пълномощно за предявяване и подписване на АУАН. С оглед на това
настоящата съдебна инстанция счита, че упълномощеното лице е разполагало
с необходимата представителна власт както да присъства при съставянето на
акта, така и да го подпише, поради което не е налице нарушение на
разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, нито на разпоредбите на чл.43 от ЗАНН. От
друга страна, дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение при
съставянето и връчването на акта, то не е от категорията на съществените,
водещи до отмяна на обжалваното НП. Съгласно постоянната съдебна
7
практика съществени са онези нарушения, които ограничават правото на
защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на
крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки.
Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в
пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в
акта и НП. Санкционираното лице е обжалвало своевременно наказателното
постановление по съдебен ред и в производството пред районния съд, който
при това е инстанция по същество, е могъл да изложи всички свои доводи и
възражения за незаконосъобразност на акта и НП, както и да представи
доказателства за това, с оглед на което не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото му на защита и
опорочаване на НП поради това.
Наред с това, след като е безспорно установено по делото, че АУАН
№ 2003 от 27.09.2020 година, е съставен в присъствие на пълномощник на
нарушителя и същия ден му е връчен срещу подпис, то в случая е спазена
процедурата по чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Предвид, че нормата на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН предвижда общото правило за поведение на администрацията да
състави АУАН в присъствие на нарушителя, а нормата на чл. 40, ал.2 от
ЗАНН предвижда изключение от това правило, при което администрацията
може да състави законосъобразно АУАН и в отсъствие на нарушителя, когато
същият е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, то при спазване на процедурата по чл. 40, ал.1 от ЗАНН е
без значение дали нарушителя е бил канен за съставяне на акта, така както
предвижда правилото на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, приложимо по изключение
само в хипотезата на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият
съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът,
по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба №
Н-1 от 2012 година е регламентирано, че при пренасяне през границата на
страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен,
полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали
и скъпоценни камъни, в случая бижута от злато, същите не се декларират, ако
8
размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5,
ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон
по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните средства по образец, утвърден
от министъра на финансите. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, декларацията
се подава в три екземпляра, единият от които е предназначен за декларатора,
а вторият и третият за митническите органи.
От показанията на разпитаните свидетели Х. и Г., които съдът цени с
доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства,
може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е
нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата
– 25.07.2020 при влизане от трета страна – Република Турция в Република
България пренесъл изделия от злато с общо тегло 291.62 грама на стойност
22 454.74 лева, без да е изпълнил задължението си за писменото им
деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки
митническа декларация по образец.
В конкретният случай жалбоподателят е пренесъл през границата на
страната златни изделия над законоустановения размер, освободен от
митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа
декларация. С бездействието си жалбоподателят е нарушила посочените
разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. В тази връзка от
показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт
са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика,
включително и на български език, така че да се предотврати възможността да
бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят е бил
запознат и е имал възможност да се запознае със задълженията си при
преминаване на ГКПП, но не е изпълнил това за деклариране на пренасяното
количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато,
сребро и др. принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през
държавната граница, а не е задължение на митническите органи по някакъв
начин да принуждават лицето да изпълни своите задължения съгласно
митническите изисквания. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е
действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере действащото
9
законодателство във връзка с пренасянето на златни изделия в количество над
60 грама от трета страна, каквато се явява Република Турция, което подлежи
на деклариране пред съответните митническите органи. В контекста на
изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна,
същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява
престъпление по смисъла на НК.
Санкционната разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ВЗ, обн. ДВ бр.14 от
18 февруари 2020г., действаща към момента на извършване на нарушението,
предвижда за този, който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11а, ал. 1, 2 или 3 или по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, или на нормативните актове
по тяхното прилагане, се наказва с глоба за физически лица или с
имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер
една пета от стойността на недекларираните парични средства или
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието
не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя С.М. е
наложена глоба в размер на 4 490.95 лева, която сума представлява една пета
от стойността на пренесените златни изделия и е в съответствие с нормата на
ВЗ, предвиждаща глоба в абсолютен размер.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост
на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Поначало обществената
опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към
Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина.
Независимо, че от нарушението на С.М. не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се
касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на
състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че
процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то
не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в
10
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно -
наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган
като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с
чл. 84 от ЗАНН жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по
делото разноски в размер на 51.08 лева, представляващи заплатени от
бюджета на РС – Елхово пътни разноски на свидетели във връзка с явяването
им в съдебно заседание, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на ЕРС.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт Русинова искане за присъждане на юриск. възнаграждение,
съдът намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е
извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм.
наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в
нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и
присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт,
следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от
ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите разноски да бъдат
определени в размер на 100.00лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3290 от
29.10.2020г. на И. Д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В
ЦМУ, Агенция „Митници“ – Д.С., в частта, с която на основание чл.18, ал.2,
11
вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон, във вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и
чл. 4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на СВ. ХР. М.,
ЕГН **********, от гр. Разград, ж.к. *** №68, *** съдебен адрес гр. Елхово,
ул. *** №7, адв. Пл. М., е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 4 490.95 лева, представляваща 1/5 от стойността на златните
изделия, предмет на адм.нарушение, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част наказателното постановление като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН
жалбоподателя СВ. ХР. М., ЕГН **********, да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по
делото разноски в размер на 51.08 лева, както и 5.00 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на ЕРС.
ОСЪЖДА жалбоподателят СВ. ХР. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В
ЦМУ, направените по делото разноски за осъществена защита от
юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12