РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
…………..... г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретаря Цветослава
Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 554 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 148006 от 13.07.2020
г., постановено по гр.д.№ 74 566/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав е
признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Ц.П.Т., ЕГН **********, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със заповед № 14-100 от 14.11.2019 г. на директора на 33 Основно училище „С.П.“,
гр.София, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Ц.П.Т. е възстановена на заеманата
преди уволнение длъжност – „старши учител, начален етап на основно образование
(І-ІV клас)“ при ответника; ответникът 33 Основно училище „С.П.“, гр.София е
осъдено да заплати на Ц.П.Т. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225, ал.1 КТ сумата 7 850,64 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.11.2019 г. до
14.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 19.12.2019 г. до погасяване на задължението, както и
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 990,00 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване с дължимото се на ищцата трудово възнаграждение за
периода от 01.11.2019 г. до 14.11.2019 г., удържано от работодателя срещу
вземането му за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Със същия акт 33 Основно училище „С.П.“, гр.София е осъдено да заплати
на Ц.П.Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 480,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски
районен съд сумата 473,03 лева – държавна такса по уважените искове.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано изцяло от ответника 33 Основно училище „С.П.“, гр.София с
твърдения, че същото е неправилно, постановено в нарушение както на
процесуалните, така и на материалноправните норми. Поддържа се и че въпреки
приложен с молба от 06.07.2020 г. на директорката на училището болничен лист и
заявено искане да не се дава ход на делото насроченото пред СРС открито съдебно
заседание се е състояло, с което е допуснато нарушение на чл.142, ал.2 ГПК и на
основни принципи на съдопроизводството; че този съд не е взел под внимание един
от доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че поради
настъпили промени в нормативната уредба длъжността на ищцата, заемана от 2011
г. „старши учител, начален етап на основно образование (І-ІV клас)“ съобразно
Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти /обр. ДВ бр. 61/02.08.2019 г./
, съответства на длъжността „учител в група за целодневна организация на
учебния процес“ – чл.11 от Наредбата; че в училището са били приети деца за
сформира-нето на четири, а не пет паралелки, както е било предвидено, с оглед
на което един начален учител не е имало как да бъде класен ръководител, като с
протокол от 02.09.2019 г.е извършено разпределение на класовете и групите ЦДО,
в присъствието на ищцата, по което предложение няма постъпили възражения.
Релевирани са доводи и че от този момент г-жа Т. до дисциплинарното й уволнение
не е влизала в поверения й клас – 1 ЦДО3 дори за един учебен час, което
обстоятелство не се й отрича от ищцата и за което са представени изготвени
протоколи, което е наложило спешни рокади след колегите й , като всеки ден друг
учител, вкл. ръководителите на училището, са влизали в нейния клас, за да водят
часовете й и да не стоят децата без учител и надзор, без обучение и възпитание,
но СРС въобще не го е обсъдил това в решението си. Инвокирани са съображения и
че това поведение е пагубно за колектива, тъй като докато колегите й работят тя
не прави нищо, бездейства, но получава заплатата си, което е мотивирало взетото
решение за прекратяване на трудовия й договор; че преди уволнението й
работодателят е изпратил до СБУ искане за даване на разрешение за прекратяване
на трудовото й правоотношение с изх.№ 91/24.10.2019 г., но и до момента няма
отговор на същото, както и че с оглед приетото в мотивите на ТР № 9/2013 г. на
ОСГК на ВКС , за да може едно лице да се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ, то трябва да осъществява именно тази функция – представителство и защита на
исканията на работниците и служителите , каквато ищцата не осъществява ,
напротив – тя се занимала единствено и само със своята собствена личност, като
„използва“ синдиката като защитна стена срещу работодателя си; че тя не
защитава правата на колегите си, напротив – омаловажава ги като отказва да
изпълнява собствените си трудови задължения и увеличава тяхната заетост, с
което на практика уврежда правата на колегите си.
Моли въззивния съд да уважи
жалбата и да постанови друго, с което да отмени решението на СРС и да отхвърли
исковете на Ц.П.Т. като неоснователни. Претендира и присъждането на сторените разноски
в производството.
Ответникът по жалбата – Ц.П.Т.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва в цялост като са инвокирани съображения за неоснователност на
същата и за несъстоятелност, необоснованост, лишени от каквато й да е логика и
законова обоснованост на наведените в нея твърдения. Отразено е и че
въззивникът е бил длъжен да получи съгласието на синдикалния орган преди да
пристъпи към налагане на най-тежкото наказание по КТ, а както сам си е признал
– не е дочакал неговото съгласие, предвид което законосъобразно
първоинстанционният съд е отменил уволнението на формално основание без да
разглежда спора по същество.
Заявено е искане обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира присъж-дането
на разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК
настоящият съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на зая-вените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Преценявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, нас-тоящият
съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно, ку-мулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ
и чл.128 КТ – за отмяна на уволнението на ищцата Ц.П.Т.,
извършено на основание чл.360, ал.2 КТ – поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ със заповед № 14-100/14.11.2019 г. на директора на 33-то Основно училище „С.П.“,
гр.София; за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, начален етап на основно образование
(І-ІV клас)“ и за осъждане на ответника да
й заплати сумата 7 850,64 лева – обезщетение за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 14.11.2019 г. за шест месеца,
както и на сумата 990,00 лева – незаплетено трудово възнаграждение за периода: 01.11.2019 г. до 14.11.2019
г., ведно със законната от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и направените по
делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като същата
е председател на синдикалната организация към Синдиката на българските учители
при ответника, за което той е информиран, но е нарушил закрилата по чл.333,
ал.3 КТ, тъй като не е изискал и получил съгласие от компетентния орган по
закрилата, с оглед на което заповедта за
уволнение следва да се отмени само на това основание, без да се разглежда
спорът по същество. Поддържа се и че в случая липсва извършено дисциплинарно
нарушение от страна на Ц.П.Т., което да е основание за налагане на дисциплинарно наказание, а
напротив същата многократно е изразявала своята готовност да изпълнява
задълженията по трудовия си договор и длъжностна характеристика и е настоявала
пред ответника да й бъдат осигурени условия и възможност за това, но работодателят
е нарушил едно от основните си задължения – да осигури на работника условия за
изпълнение на задълженията му /чл.124 КТ/ и то не какви да е условия за труд, а именно за работата, за която е
сключен трудовия договор и че законът изрично забранява на работодателят да
изменя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение /чл.118 КТ/. Изразено
е категорично несъгласие на Ц.П.Т. с опитите на ответника да измени едностранно
длъжността и трудовите й задължения като й вмени задължения на „учител в група
за целодневна организация на работния ден“.
По отношения на последния иск са
релевирани доводи, че ответникът е удържал трудовото възнаграждение на ищцата
за м.11.2019 г., считайки, че има право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за
неспазено предизвестие, каквото ликвидно и изискуемо вземане на същия липсва.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор 33 Основно училище „С.П.“,
гр.София е оспорил изцяло заявените срещу
него претенции като неоснователни и недоказани с почти идентични съображения на
наведените във въззивната жалба.
Безспорно е между страните в
процеса, че Ц.П.Т. е работила в 33 Основно училище „С.П.“, гр.София на
длъжността „старши учител, начален етап на основно образование (І-ІV клас)“ по трудов
договор за неопределено време, обстоятелства, които се потвърждават и от всички
представени по делото писмени доказателства – допълнително споразумение №
398/29.08.2011 г. към трудов договор № 258/11.10.2010 г., трудова книжка № 002 ат
23.09.1994 г.
Със заповед № РД-14-100 от
14.11.2019 г. на директора на 33 Основно училище „С.П.“, гр.София трудовият
договор на Ц.П.Т., ЕГН ********** за длъжността „старши учител, начален етап на
основно образование (І-ІV клас)“ е прекратен от жалбоподателя на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, който акт е връчен
на служителката срещу подпис на същата дата в 15,40 часа.
От мотивите на заповедта е видно,
че същата е издадена при условията на чл.196 КТ, чл.188, т.3 КТ във връзка с
чл.187, ар.1, т.3 КТ – за неизпълнение на възложената работа: от 17.09.2019 г.
до връчване на заповедта не е влизала нито веднъж в класната стая при поверения
й „1В“ клас и не е изпълнявала задълженията си като учител. През посочения
период от 7,30 ч. сутринта до 15,00 ч. г-жа Т. е седяла необезпокоявано в
учителската стая на училището – работодател, без да прави нищо, което е
поставило училището в изключително стресова ситуация за всеки ден да се търси
учител, който да поеме поверения й клас и да го обучава, вкл. задълженията й са
изпълнявани от директора и зам.директора на училището.
В заповедта е предвидено, че Ц.П.Т.
дължи на работо-дателя на основание чл.221, ал.2 КТ едно брутно месечно трудово
възнаграждение.
Във връзка с изпълнението на
процедурата по чл.193 КТ по делото е представено писмо-уведомление с изх.№
74/24.09.2019 г. за предоставяне на обяснения във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина – отказ да изпълнява преките си задължения като
педагогическо лице в начален етап по конкретно посочените в него въпроси, до
края на работния ден. Писмото е получено от ищцата на 24.09.2019 г. в 14,40 ч.
със забележка, че срокът е прекомерно кратък и нарушава правото й на защита.
Приложено е и уведомление с изх.№
111/23.10.2019 г. на ответника, с което Ц.П.Т.
е поканена да представи отговори на въпросите, поставени в писмо №
74/24.09.2019 г. в следващите три дни след получаването на уведомлението, защо
от 17.09.2019 г. до момента не влиза в поверения й 1В клас - ІІ смяна.
Уведомлението е връчено на 23.10.2019 г. в 13,25 ч.
На 28.10.2019 г. под вх.№ 216 са депозирани
писмени обяснения от ищцата, в които същата е посочила, че не е допуснала
нарушения на трудовата дисциплина и не е поставила никого в риск; че не е
правила изявление, че „не съм желала да работя с тези (с кои?) деца“; че не е
влизала в класната стая на „поверения ми първи клас“ поради обстоятелството, че
такъв клас не й е поверяван – следователно е в хипотезата на престой не по вина
на работника/служителя по смисъла на чл.267, ал.1 КТ, поради което прекарва
цялото определено й работно време в учителската стая, както и че некоректните
неформални предложения да поеме І-в клас при условията на целодневна
организация на учебния ден са били отклонени от същата поради простата причина,
че не заема длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния
ден“, задълженията, на която са уредени в чл.11, ал.1 от Наредба №
15/22.07.2019 г., която длъжност е различна от нейната – „старши учител,
начален етап на основно образование (І-ІV клас)“, чиито задължения са
установени в чл.6, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1 от посочения нормативен акт,
като тази длъжност, различна от нейната не може да й бъде да й бъде вменена
чрез връчване на длъжностна характеристика с куриерска пратка.
Съгласно данните от ангажираното удостоверение
№ 28 от 01.07.2019 г., издадено от председателя на Общинския координационен
съвет на Синдикат на Българските учители /СБУ/ - община „Люлин“, като легитимна
и представителна организация с придобито право на юридическо лице съгласно
чл.49, ал.2 КТ и чл.18 от Устава на СБУ, синдикалната организация на Синдиката
на българските учители при 33 ОУ от м.05.2019 г е легитимна и председателят й
г-жа Ц.Т. в съответствие с действащото законодателст-во и устава на СБУ може да
води преговори, да подписва Колективни трудови договори и споразумения със
съответните административни органи, да защитава трудово-правните,
социално-икономическите и професионалните права и интереси на синдикалните
членове. В разглеждания акт е отразено, че удостоверението важи до 31.12.2019
г.
От приетото заключение на допуснатата в първоинстанционното производство
съдебно-графическа експертиза се констатира, че подписът за „председател на
Общинския координационен съвет на СБУ“ е положен от В.Г.С.– председател на Общинския
координационен съвет на СБУ.
Визираното обстоятелство, че
същата е била председателя на тази синдикална организация се потвърждават и от
данните от удостоверение № 12 от 02.01.2020 г. на Общинския координационен
съвет на Синдикат на Българските учители /СБУ/ - община „Люлин“, важащо до
30.06.2020 г.
Във връзка с изискването на чл.333,
ал.3 КТ жалбоподателят е представил заверено копие от уведомление-искане с
изх.№ 91 от 04.10.2019 г., с посочен в него адресат: Синдикат на българските
учители към КНСБ, с копие до РУО-София и ГИТ – София, с което е обективирано
искане за даването на разрешение на посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение Ц.П.Т. поради налагане на дисциплинарно наказание на
основание чл.187, ал.1, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа. От
съдържанието на разглежданото доказателство е видно, че същото не е подписано,
като не съдържа и данни да е получено от посочения в него адресат.
Приложено е и копие на бял лист с
печат на Синдикат на българските учители, Изпълнителен комитет с вх.№
778/04.10.2019 г., от който не може да се установи какъв доку-
мент
касае.
Във връзка с изложените в
отговора по чл.131, ал.1 ГПК твърдения относно предварителната закрила при
уволнение са представени уведомления от С.Т., секретар са СО на СБУ в 33 ОУ „С.П.“
от м.01. и м.02.2020 г., писмо на М.М.от м.02.2020 г. и жалба на М.М.и А.Ш. от
17.02.2020 г., който са ирелевантни за предмета на спора – касаят
обстоятелства, възникнали след процесното прекратяване на трудовия договор на
ищцата.
Други доказателства във връзка с
обсъждания въпрос относно закрилата по чл.333, ал.3 КТ не са представени от
страна на работодателя.
Представени са и докладна на Ю.Г.–
директор на 33 ОУ „С.П.“ с изх.№ 943/20.06.2019 г. с посочен в него адресат:
началника на РУС- София град, в което е обективирано изявление, че и след
третото класиране броят на записаните ученици е 88, което налага обявените 5
паралелки по 22 ученика да бъдат редуциране на 4 по 22; протокол от 02.09.2019
г. за проведена среща между директора, зам.директора и главен учител начален
етап Е.С.в същото учебно заведение относно възлагане на класно ръководство и
групи ЦДО в обединението на първи клас; протокол за проведена среща на
директора на училището с началните учители от обединението на първи клас в 33
ОУ „С.П.“ на 02.09.2019 г., на която е било предложено разпределение по класове
и групи ЦДО, което за Цв.Т., касае 1ЦДО3 и е отразено, че след изчитане на
предложението не е имало възражения. От същия документ е видно и че той е
подписан от ищцата на 07.10.2019 г. в 11,55 ч.
Работодателят е ангажирал и заявление
на Ц.П.Т. до директора на училището с вх.№ 18/18.09.2019 г., в което е
обективирано изявление на ищцата, че на 10.09.2019 г. на педагогически съвет е
заявила, че не е съгласна да бъде учител ЦДО 1 „в“ клас, която промяна се прави
защото тя пуска сигнали и жалби до институциите срещу директорката и си търси
правата, което несъгласие на промяна на длъжността е изразено от ищцата и на
поискана от нея среща на 16.09.2019 г., като е посочила и че няма да влиза в
ЦДО 1 „в“ клас, както и че на 17.09.2019 г. и 18.09.2019 г. се е явила на
работа според договора й в 7,30 ч. и до края на работния ден очаква нещо
различно от предложеното.
Представени са и 8 бр. протоколи на
свидетели – 3 бр. от 17.09.2019 г., от 24.09.2019 г., от 25.09.2019 г., от
26.09.2019 г., от 27.09.2019 г. и от 30.09.2019 г., че г-жа Ц.Т. не е в час, а
стои в учителската стая. В част от протоколите е отразено от кои учители са
били поети учениците от 1ЦДО3.
Приет е и констативен протокол №
РУО1-30343 от 24.10.2019 г. на РУО – София-град за извършена проверка по повод
на жалба с вх.№ 27881/27.09.2019 г. и идентична в МОН. Отразено е, че
съдържащите се в жалбата твърдения за психически тормоз не могат да бъдат
предмет на проверката от страна на РУО – София-град. В протокола са описани
доклада на директора на 33 ОУ „С.П.“ от 20.06.2019 г. и протоколите от
02.09.2019 г. за извършеното разпределение на учителите в първи клас и запознаването
на последните с това решение. Посочено е за извършена проверка на трудов
договор № 454/01.02.2912 г., сключен между 33 ОУ „С.П.“ и Ц.Т. за длъжността
„старши учител 1-4 клас“, с код по НКП2341-5003 – Старши учител начален етап на
основното образование (1 до 4 клас), като е констатирано, че не е изготвян друг
трудов договор или допълнително споразумение на Цв.Т.; че по отношение на
длъжностната характеристика директорът е потвърдил, че при връчването й г-жа Цв.Т.не
я е подписала, изпратена й е по пощата с обратна разписка и че е получена на
17.10.2019 г., както и че от началото на учебната година Цв.Т. присъства всеки
ден в училището, но не изпълнява трудовите си задължения. При проведения с нея
разговор учителката е споделила, че изчаква решение на Комисията за защита от
дискриминация и след това ще вземе решение какви действия да предприеме.
Отразено е и че проверката не е
констатирала пропуски и нарушения в дейността на директора на 33 ОУ „С.П.“,
които да са в компетенциите за проверка от РУО – София-град, както и че в
предоставения им по време на проверката протокол № П1932746 на Инспекцията по
труда, за осъществена от тях проверка та 14.10.2019 г., няма отразени
констатирани нередности по отношение на и Ц.Т..
От страна на ответника е
представено и копие от доклад-заключение наН.А. – докладчик по преписка №
70/2019 г. на КЗД, образувана с разпореждане № 272 от 11.03.2019 г. по жалба на
Ц.Т., В.М., С.Т., Д.Б.и И.Г.с направено оплакване за дискриминация под формата
на тормоз по признак „лично положение“. Жалбоподателите считат, че трудовото им
възнаграждение трябва да бъде в същия размер като това на останалите им колеги,
заемащи същата длъжност и притежаващи същия образователен ценз, поради което е
нарушен чл.14, ял.1 ЗЗДискр.
В проведеното на 07.06.2020 г.
открито съдебно заседание е извършена констатация от първоинстанционния съд по
представената в оригинал трудова книжка на Ц.П.Т., при която е установено, че
след отбелязването за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника през
2019 г., липсват други отбелязвания за възникнали трудови правоотношения между
ищцата и трети лица.
В производството не е спорно
обстоятелството, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение,
получено от ищцата за пълен отработен месец, е 1 308,44 лева.
При тази обстоятелствена част настоящият съдебен състав напълно
споделя изводи-те на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността
и дължимостта на заявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за период от шест
месеца, считано от 14.11.2019 г. в присъдения размер от 7 850,64 лева, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда на 19.12.2019 г. до
погасяване на задължението, изведени при
правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите
въззивният съд намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ в случаите по чл.330, ал.2, т.6 от КТ – при прекратяване на трудовото
правоотношение при наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят
може да уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство
в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация. По силата на ал.7 от същата разпоредба на КТ закрилата по този
член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. С оглед
легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в § 1, т.6 от
ДР на КТ, разглеж-даната защита се отнася до председателя и секретаря на
съответното синдикална органи-зация.
От приетите удостоверения, издадени
от Общинския координационен съвет на Синдикат на Българските учители /СБУ/ -
Община „Люлин“, безспорно се установява, че ищцата Ц.П.Т. е председател на синдикалната
организация на СБУ при 33 ОУ „С.П.“ от м.05.2019 г. до м.06.2020 г., вкл. и към
датата на връчване на заповедта й за уволнение на 14.11.2019 г. С оглед
изложеното и предвид факта, че 33 ОУ „С.П.“ не е получило предварително писмено
съгласие от Синдиката на Българските учители за прекратяването на трудовия
договор на Ц.П.Т. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ в съответствие с изискванията на чл.333,
ал.3 КТ, извършеното със заповед № 14-100/14.11.2019 г. прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е незаконно – постановено при нарушение на
императивна разпоредба на КТ, поради което същото следва да бъде отменено
изцяло на формално основание по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ във връзка с
чл.344, ал.3 КТ – без да се разглежда трудовия спор по същество.
С визираната разпоредба на чл.344,
ал.3 КТ е предвидено, че в случаите, когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален
орган и такова не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът
отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество. Предвид
този нормативна уредба релевираните в жалбата доводи относно извършването и
законосъобразността на наложеното дисциплинар-но наказание, доколкото касаят
съществото на спора не следва да се обсъждат, съотв. неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя
във връзка с това, че първоинстан-ционният съд не е взел под внимание и обсъдил
изложените в отговора на исковата молба аргументи и доказателства, обосноващи
извършеното освобождаване на ищцата.
Необосновани са и оплакванията
във въззивната жалба, че от предварителната закрила по чл.344, ал.3 КТ се
ползват само синдикалисти, който извършват дейност по представителство и защита
на исканията на работниците и служителите в предприятието. Такова изискване във
връзка с приложението на цитираната правна норма не е установено от
законодателя, нито може да се извлече от мотивите на Тълкувателно решение №
9/12.12.2014 г. по тълк.дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, както неправилно
приема въззивникът.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че преценката относно дейността на ищцата като синдикалист е на
синдикалната организация на СБУ, както и че в това й качество последната следва
да защитава интересите само на членовете на тази организация, а не на всички
служители на училището.
На последно място, действително в
конкретния случай е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл.142,
ал.2 ГПК поради несвоевременното докладване от администрацията на СРС на
решаващия състав на СРС на молба от
директора на 33 ОУ „С.П.“ от 06.07.2020 г. за отлагане на делото поради
заболяване с приложено към нея копие от
болничен лист за временна нетрудоспособност за времето от 06.07.2020 г. до
10.06.2020 г., но правната последица от това процесуално нарушение е свързана с
правото на ответника да заяви за събиране евентуалните му доказателствени
искания във въззивното производство по реда на чл.266, ал.3 ГПК, което
право жалбоподателят-ответник не е реализирал в настоящото производство.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания относно
претенциите по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ и
доколкото не са налице допуснати нарушения на императивни правни норми, настоящият състав не дължи излагането на други съображения относно
правилност на първоинстанционното решение в тази му част.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първо-инстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора по исковете с
правно основа-ние чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 ГПК
атакуваното решение по тези претенции като правилно следва да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази изискванията
на закона и обстоятелствата по делото намира, че решението на СРС по четвъртия
заявен иск с дадена от този съд правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД е
неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно установената константна практика
на Върховния касационен съд, предмет на делото е спорното субективно материално
право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл
съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от
ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали
правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна
квалификация е порок, водещ до неправилност на решението – постановяването му в
нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което
въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска,
произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл е решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г.,
ІІ ТО на ВКС; решение № 71 от 2. 02.2010 г. по
гр.д.№ 138/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 398
от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ІV ГО на ВКС; решение № 494/15.06.2010 г. по гр.дело № 673/2010 г. на
IV ГО на ВКС; решение № 593/07.10.2010 г. по гр.д.№
1484/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение от 20.02.2012 г. по гр.д.№
658/2011 г. на ВКС, ІІ ГО; решение от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 127/2010 г. на
ВКС, ІV ГО и решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, ІV ГО и
мн.др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Законът вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва
да намери приложение установена в публичен интерес материално-правна норма.
Това отклонение от диспозитивно право цели да осигури баланса на защитимия от
закона обществен интерес и конкретно защитимия личен интерес. Ето защо ограниченията
в обсега на въззивната дейност на съда следва да се разбират като ограни-чения до
установяване на нови факти /извън новооткритите/, но не намират приложение при
субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. В
този контекст следва да се приеме, че когато се касае до неточна правна
квалификация на иска, довела до неправилно прилагане на материално парва норма,
при събрани по делото доказателства в рамките на заявените искания и заявени
тези на страните по спора, то в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
по съществото на спора без да дава нови указания и събира нови доказателства.
Фактите, такива каквито са установени от страните в рамките на проведеното на
две инстанции спорното производство, се подвеждат под друга правна норма.
Законодателят е предвидил, че само ако правните изводи на двете инстанции по
същество съвпадат, то обжалваното решение се потвърждава от втората инстанция.
Ако се променя правната квалификация и решаващият съд приема, че се касае до
друг фактически състав, от който произтича спорното право, обжалваното решение
следва да се отмени и се постанови ново решение с точната правна квалификация,
т.е. с точно упоменатото правно основание на иска, което основания би било
обхванато от обективните предели на силата на пресъдено нещо, след влизане на
решение в сила /решение № 61 от 13.07.2017 г. по гр.д.№ 3439/2016 г. на ВКС, ІІ
ГО/.
В настоящия случай въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а е дал
неправилна правна квалификация на исковата претенция, като такава с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД. С оглед наведените в исковата молба твърдения и направените
уточнения на същата по тази претенция, касаещи незаплатеното трудово
възнаграждение на ищцата за времето: 01.11.2019 г. – 14.11.2019 г. в размер на
990,00 лева, се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл.128 КТ.
Съгласно нормата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Безспорно е в проце-са, че в периода:
01.11.2019 г. – 14.11.2019 г. ищцата Ц.Т. е била на работа при ответника, който не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати начисле-ното й за това време трудово
възнаграждение. В хода на производство не са установени обстоятелства, обуславящи
погасяване на обсъжданото задължение на работодателя по пред-виден в закона
начин, в т.ч. чрез надлежно извършено прихващане от 33 ОУ„Санкт Петер-бург“ със
съществуващо в полза на училището ликвидно и изискуемо вземане спрямо ищцата, в
т.ч. и по чл.221, ал.2 КТ.
Неточното престиране по трудовия
договор от страна на 33 ОУ„С.П.“ по отношение на своевременното изплащане на дължимото
се трудово възнаграждение на ищцата за исковия период, възлизащо съгласно представения
фиш № 29 за м.11.2019 г., неоспорен в производството, в нето размер на 506,09
лева, обуславя частичната основателност на разглеждания иск с правно основание
чл.128, т.2 КТ. До посочената стойност претенцията по чл.128, т.2 КТ следва да
бъде уважена, а в останалата й част до пълния предявен размер от 990,00 лева същата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва бъде отменено и в частта, в която 33 ОУ„С.П.“ е осъдено да
заплати по ищцата разноски по делото за адвокатско възнаграждение за разликата
над сумата от 421,34 лева, както и в полза на бюджетната сметка на СРС държавна
такса над сумата от 454,67 лева.
При приетия изход на делото на
жалбоподателят се дължат разноски за въззивното производство на основание
чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от жалбата в общ размер от 56,82 лева
/13,81 лева – държавна такса и 43,01 лева – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
страна съобразно отхвърлената част от жалбата следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 378,49 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 148006 от 13.07.2020
г., постановено по гр.д.№ 74 566/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав – в
ЧАСТТА, с която ответникът 33 Основно училище „С.П.“, гр.София е осъдено да заплати на Ц.П.Т.,
ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 990,00 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване с дължимото се на ищцата трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2019 г. до 14.11.2019 г., удържано от
работодателя срещу вземането му за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ; в ЧАСТТА, с която 33 Основно училище „С.П.“ е осъдено да заплати на Ц.П.Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата над 421,34 лева
до сумата 480,00 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
както и в ЧАСТТА, с която 33 Основно училище „С.П.“ е осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК разликата над сумата от 454,67
лева до сумата от 474,03 лева – държавна такса по исковете, като вместо
това ПОСТАНОВАВА:
ОСЪЖДА 33
Основно училище „С.П.“, с адрес: гр.София, ж.к.“*******да ЗАПЛАТИ на Ц.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на
основание чл.128, т.2 КТ сумата 506,09
лева /петстотин и шест лева и девет стотинки/ – нетно
трудово възнаграждение за периода: 01.11.2019 г. – 14.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ в
останалата му част до пълния предявен размер от 990,00 лева, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148006 от 13.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 74
566/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на 33 Основно
училище „С.П.“, с адрес: гр.София, ж.к.“*******на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 56,82 лева /петдесет и шест
лева осемдесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА 33 Основно училище „С.П.“, с
адрес: гр.София, ж.к.“*******да ЗАПЛАТИ на
Ц.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 378,49 лева /триста
седемдесет и осем лева четиридесет и девет стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
Решението по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ може да се обжалва пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението относно иска по чл.128 КТ е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.