Решение по дело №43013/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7836
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20231110143013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7836
гр. С, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Т.Й/Ц/
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110143013
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. Н. В. срещу Р. С. Г.
с искане да бъде установено, че дължи на ищеца сумата от 12660 лева –
договорено и незаплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.04.2023 г. до окончателното
изплащане. Ищцата твърди, че между нея в качеството на адвокат и
ответницата в качеството на клиент бил сключен Договор за правна защита и
съдействие № 38343 от 29.04.2022 г., по силата на който ищцата се задължила
да предостави правно представителство на ответницата във възникнал между
последната и трето по делото лице – МАП-М Б ЕООД – правен спор.
Договореното адвокатско възнаграждение било 12660 лева.
Представителството се състояло в подаване на искане за обезпечаване на
бъдещ иск с правно основА.е чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и в подаване на самия
иск и процесуално представителство по образуваното въз основа на него
гражданско дело. Ищцата подала искане за обезпечение на бъдещ иск, както и
искова молба, въз основа на която било образувано гражданско дело. С това
ищцата счита, че изпълнила своите задължения по договора, но плащане не
последвало. Моли съда да признае съществуването на задължението по
заповедта за изпълнение, претендира разноските в заповедното и настоящото
производство.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който взима
становище на допустимост и неоснователност на иска. Твърди, че
представеният по делото Договор за правна защита и съдействие № 38343 от
29.04.2022 г. бил неистинен, не бил подписван от нея. Оспорва факта, че била
възложила на ищцата изготвяне на искова молба с правно основА.е чл. 19, ал.
3 ЗЗД. Твърди, че била ползвала услугите на ищцата единствено за подаване
на молба за обезпечение на бъдещ иск, за което била сключила друг договор с
уговорено адвокатско възнаграждение от 550 лева, заплатено от нея. Твърди
1
липса на дължимост на възнаграждението поради неизпълнение на
насрещното задължение на ищцата за юридическа защита и съдействие.
Прави възражение за нищожност на процесния договор поради липса на
съгласие. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на
процесния договор поради противоречие с добрите нрави, както и възражение
за унищожаемост поради грешка и измама. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
В открито съдебно заседА.е стрА.те са редовно призовА.. Ищцата се
явява лично и с представител, чрез когото поддържа искА.ята си.
Ответницата не се явява, изпраща представител, чрез когото също поддържа
искА.ята си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
стрА.те, съдът намира за установено следното:
По делото е представен препис от Предварителен договор за учредяване
право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други
обекти от 05.06.2018 г. (л. 26 – л. 38 от делото), по силата на който трето по
делото лице – Нивели ММ ЕООД – е придобило от осем физически лица,
сред които и ответницата, право на строеж върху поземлен имот срещу
задължение да им прехвърли част от самостоятелните обекти, които ще бъдат
построени. С Анекс към този договор, сключен на същата дата, (л. 39 от
делото) задълженията на Нивели ММ ЕООД по предварителния договор са
прехвърлени на трето по делото лице – Мап-М Б. На 11.12.2020 г. между
същите осем физически лица и Мап-М Б ЕООД е сключен окончателния
договор, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за строителство № 43 (л. 40-л. 47 от
делото). Предмет на строителство е жилищна сграда – високо застрояване с
ресторант и подземни гаражи. По силата на този договор ответницата е
станала изключителен собственик на следните обекти в сградата: гаражи с
номера 24, 31, 34, 35, 3, 4 и 10, апартаменти с номера 5, 6, 8 и 10 и ателие
номер 1. На същата дата е между ответницата и Мап-М Б ЕООД е сключено
споразумение към Предварителен договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти от 05.06.2018 г.
(л. 48 от делото) по силата на което тези лица са се споразумели, че
апартамент № 9, находящ се в процесната жилищна сграда, който е бил
поставен в дял на Р. Г., остава в дял на Мап-М Б ЕООД. На 13.12.2020 г.
между същите стрА. е подписан предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот (л. 49-л. 51 от делото).
По делото е представен и препис от договор за правна защита и
съдействие, серия К, № 38343 от 29.04.2022 г. (л. 5 от делото), сключен между
стрА.те, по силата на който ищцата се е задължила да осъществява правна
защита в полза на ответницата, изразяваща се в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство. Уговорено е било възнаграждение в размер на
12660 лева. Същият договор е представен и в оригинал по делото, находящ се
на неномерована стрА.ца между л. 71 и л. 72 от делото. Представен е и
оригинал на пълномощно (л. 72 по делото), по силата на което ответницата е
упълномощила ищцата да подаде от нейно име искова молба до Софийски
градски съд с правно основА.е чл. 19 ЗЗД срещу Мап-М Б ЕООД. Представен
е и оригинал на молба вх. № 37885 от 16.06.2022 г. (л. 73 от делото) по описа
2
на Софийски градски съд, подадена във връзка с Гражданско дело № 4433 от
2022 г. по описа на същия съд, с която ответницата е потвърдила действията
на ищцата по подаване на искова молба към 29.04.2022 г. Автентичността на
тези три документа беше оспорена от ответницата и същите бяха предмет на
процедура по чл. 193, ал. 1 ГПК. В тази връзка от съда беше изслушана и
приета оспорена от ответницата съдебно-почеркова експертиза. Същата
установи, че подписът, положен в полето „клиент“ от договора за правна
защита и съдействие, както и подписът, положен в полето „упълномощител“ в
пълномощното, са положени от ответницата. Подписът, положен в полето „с
уважение“ не е положен от ответницата. Разпитано в съдебно заседА.е,
вещото лице заяви, че подписът по изследваната молба от 16.6.2022 г. няма
как да е положен от ответницата, независимо от позата на тялото при
полагане. Най-вероятно подписът от договора за правна помощ е положен в
неудобна поза. Но подписът по молбата е положен с друг почерк. С друга
обработка, различни движения, имитация на някои от елементите.
Конструкцията наподобява подпис на лицето, което значи че се е опитало да
се възпроизведе неин подпис. А при автоподписа лицето винаги някаква част
например буквената визуално наподобява различен подпис. Не е възможна
автоимитация на титуляря. Не може да се установи кога по време е подписан
документа. Подписът от договора за правна помощ, е изпълнен с една и съща
химикалка и добавката е със същата химикалка, но е изпълнена при различно
време – в друг момент. Химикалката е сходна, но натиска и наклона са по-
различни. Няма данни, че други текстове са изписА. по различно време, тъй
като натискът и темпът са едни и същи. Подписите от долната страна с
номерацията са снети от експериментално снетия сравнителен материал
приложен към експертизата. Степента на обработеност при подписа на
договор от 29 април е една и съща с останалия материал, просто при него при
изписване на втория буквен елемент – г-образният елемент, втори елемент
след буква „р“ – има лека забавеност на темпа, което оказва влияние върху
самата форма на самия елемент, но това забавяне го има и в сравнителните
образци. Вещото лице не може да каже на какво се дължи. Възможно е,
защото е сложен за изпълнение, да има лека начупеност на овала при
изпълнение на начална част. Тази начупеност я има под н.7 в
експерименталните подписи – последния подпис най-отдолу в лявата част. По
същия начин там има ъгловатост при изпълнение на началния елемент. Няма
признаци за забавено движение. Автоматизирано е изпълнението, с плавно
изпълнение, с диференциран натиск. Може да има ъгловати движения и при
непишещо мастило на химикалката. Насичане на движения има и при
гланцирана хартия, дори в кочА.те на адвокатски пълномощни. Там хартията
е с леко гланцово покритие. Химикалната паста се подхлъзва по хартията и се
получават леки накъсвА.я на движенията. Единственото леко забавяне на
движението е в първия г-образен елемент. Има го в сравнителни образци, но в
останалите образци няма признаци. Няма признаци за имитация на подписа в
договора и пълномощието. Степента на свързаност на първия подпис е като
степента на свързаност на останалите. С четири движения е изписан. Букви
„р“ и „г“ не са свързА.. Началото на вторият елемент на буквата „р“ е слят с
началната точка на г-образния щрихов елемент. Първо е изписана буква „р“ и
след това е започнат г-образния щрих. Не са свързА.. Има прекъсване. „Р“ и
„г“ не са свързА.. На втори ред там има интервал. Не е свързаност, а
3
наслагване на движенията. Интервални са. Буквата „р“ в сравнителния
материал е изписана като завършва с примковидна част. Вторият елемент се
изписва като овал, другият – дъговидно тоест леко разтегнато. Става дума за
вариантност при изписване. Подписът под н. 9 долу в дясно – щрихите са
изписА. по-ясно изразени. Докато в първия подпис в експерименталните са
почти невидими. Като насечена права линия са. Те са положени по едно и
също време. На първи ред отляво надясно трети подпис – това е подпис на
предварителен протокол за покупка на недвижим имот. Тези подписи на
първи ред са изписА. на всяка стрА.ца на един и същи документ. В тези
подписи, в средните два, дъгата на парафа не завършва както останалите с
разтегнато движение, а завършва в горната част свързващата част между
последния щрихов елемент и парафа. Допълнителната точка, когато е
изписана, защото не във всички е изписана, но когато я има, е в долната част.
Под подписа е изписана, под парафа в сравнителните образци. Подписът на
пълномощното при изписване на буквите „р“ и „г“ не е налице свързване, а
едно продължаване, тъй като има леко прекъсване след което по-рано
химикалката се е допряла до листа и малко по-надолу е започнал г-образният
елемент. Горният елемент на буква „р“ е започнат в движение отдясно
наляво, след което е изписана примковидната част и движението е започнало
по-рано при изписване на г-образния първи щрихов елемент, което като
подобно движение го има в подписа на ред втори, най-вляво, положен на
документ от 11.12.2020 г. – споразумение към предварителен договор. Има
същото движение, което увеличава начална част на г-образния щрихов
елемент. Не се спуска надолу, а започва отдолу нагоре. Това, което
наподобява бъбрек, го има в подписа от 10.5.2022 г. Това че няма точна като
тази големина като в сравнителните образци, а има подобие с малко стеснен
овал, не значи че не е подписано от лицето, тъй като понякога отделни
елементи могат да се изпишат по различен начин при различни условия. А
дори да са близки условията, лицето варира при изпълнение на щрихова част
в щриховата част и в парафната. Подписите върху договора и пълномощното
са с леко възходящо движение нагоре спрямо мислената линия на реда, но
такива подписи има и в сравнителните образци. Методиката позволява да се
ползват копия с добро качество на изображение и да се проследят отделни
елементи на подписи. Работи се с оригинали, желателно е по отношение на
обектите на дадена експертиза, тъй като по копия не може да се извърши
задължителното техническо изследване дали даден подпис е изпълнен върху
документа-обект или е пренесен по някакъв технически способ от друг
документ. При травма на дясната ръка се отразява на подписа, но зависи от
самата травма. В случая при вземане на сравнителни образци не са
установиха някакви нарушения на двигателната функция на ръката за
неспособност при даване на сравнителните образци. Експерименталните
сравнителни образци са били като допълнение към основаната част от
сравнителния материал и като помощен материал, за да могат да се проследят
вариантите при изписване на отделните елементи. Експертизата беше
компетентно изготвена, достатъчно ясно мотивирана и защитена в съдебно
заседА.е, поради което съдът не намира пречки да цени същата като
доказателствено средство. За установяване твърдението на ответницата, че
процесният договор за правна защита и съдействие е бил антидатиран, от
ищцата в открито съдебно заседА.е от 05.02.2024 г. беше представен в
4
оригинал кочан с договори за правна защита и съдействие. След като се
запозна с него, съдът констатира, че договор за правна защита и съдействие
серия К, № 38342 е с посочена дата 8.4.2022г.; договор за правна защита и
съдействие серия К, № 38343 е с посочена дата 29.4.2022г. и договор за
правна защита и съдействие серия К, №38344 е с дата 5.5.2022г., както и че
всички договори в кочана са със спазена хронологична поредност. На база
тези доказателства, съдът приема, че процесният договор за правна защита и
съдействие серия К, № 38343 от 29.4.2022г. е валидно подписан и автентичен
документ. Не се установи същият да е подписан от лице, различно от
ответницата, не се установи и да е бил антидатиран. Автентичността на
представеното пълномощно също беше доказана. Категорично отхвърлена
беше автентичността на третият оспорен документ – молба вх. № 37885 от
16.06.2022 г. като беше установено, че същият не е подписан от ответницата,
поради което съдът го изключва от доказателствената съвкупност.
На 11.04.2022 г. от името на ответницата, ищцата е входирала в
Софийски градски съд молба за обезпечение на бъдещ иск, вх. № 21493,
ведно с доказателства (л. 138 до л. 179 от делото). С Определение № 3277 от
12.04.2022 г. (л. 180-л.181 от делото) молбата е уважена. Обезпечение е
допуснато и е издадена обезпечителна заповед (л. 183 от делото), в която на Р.
Г. е указано да предяви обезпечения иск. Определението е получено от А. В. в
качеството на процесуален представител на Р. Г. на 29.04.2022 г., видно от
приложения препис на разписка (л. 184 от делото). Искът е предявен на
29.04.2022 г. отново от адв. А. В. видно от приложения по делото препис от
искова молба вх. № 25965 от 29.04.2022 г. (л. 187 до л. 190 от делото). Въз
основа на тази искова молба е образувано Гражданско дело № 4433 от 2022 г.
по описа на Софийски градски съд. На 02.06.2022 г. съдията-докладчик по
това дело е дал указА.я на ответницата да потвърди действията на ищцата по
това дело, съответно валидно към 29.04.2022 г. пълномощно. В тази връзка са
представени оспорените по настоящото дело пълномощно (л. 72 по делото) и
молба вх. № 37885 от 16.06.2022 г. (л. 73 от делото). С Определение № 7833
от 12.08.2022 г. постановено по Гражданско дело № 4433 от 2022 г. по описа
на Софийски градски съд (л. 191 от настоящото дело) това дело е било
прекратено на основА.е чл. 232 ГПК поради постъпила молба от ищцата от
името на ответницата, с която е направено оттегляне на иска с правно
основА.е чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На 12.12.2022 г. е подадена молба вх. № 85561 по
Частно гражданско дело № 3726 от 2022 г. от ищцата от името на ответницата
(л. 190 от делото) с която е направено искане за отмЯ. на обезпечението. С
Определение № 12829 от 13.12.2022 г. (л. 194 до л. 195 от делото)
обезпечението е отменено, а за ответницата е било получено от ищцата,
видно от приложената преписка (л. 197 от делото).
По делото е представен препис от Споразумение от 10.05.2022 г. (л. 68-
л. 70 от делото), по силата на което ответницата, Мап-М Б ЕООД и трето по
делото лице – Деян Трифонов Чепишев са се споразумели всички задължения
на Мап-М Б ЕООД към ответницата по отношение на два от имотите – ателие
№ 1 и гараж № 24 да се прехвърлят към Деян Чепишев. С договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 36 от 27.12.2022 г. (л. 65-л. 67 от
делото) ответницата е продала на Чепишев собствените си ателие № 1 и гараж
№ 24 от процесната жилищна сграда за сумата от общо 140000 евро, от които
5
56000 евро – вече получени и 84000 евро – остатък, преведен по банкова
сметка в деня на продажбата.
С Нотариален акт № 76 от 24.08.2023 г. е сключен договор за покупко-
продажба (л. 104 от л. 109 от делото) по силата на който ответницата е
придобила от Мап-М Б ЕООД недвижим имот – апартамент № 9, находящ се
в процесната жилищна сграда за сумата от 59787 евро. Данъчната оценка на
този имот възлиза на 62293,60 лева.
По делото е представен и препис от удостоверение за данъчна оценка
на поземления имот, върху който е построена процесната жилищна сграда (л.
62 от делото). Данъчната му оценка възлиза на общо 55685,50 лева, а делът на
ответницата – на 32548,20 лева. Представен е и препис от удостоверение за
данъчна оценка на правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена процесната жилищна сграда (л. 260 от делото), като за ответницата
стойността му възлиза на 15428,40 лева.
Като свидетел по делото беше разпитан С. Л. Н. – колега на ищцата.
Заявява, че я познава, тъй като са колеги и работят в една кантора повече от
десет години. Познава и ответницата, била техен клиент. Идвала многократно
в кантората. Имала два казуса, които паралелно се разглеждали от ищцата.
Единият бил свързан с предварителен договор за продажба на ателие, като
свидетелят не помни номера. Другият казус бил свързан с това, че
инвеститорът, с когото ответницата била сключила договора за суперфиция,
бил пропуснал вписването. Имало разлика между предварителния договор за
суперфиция и вписА.я в АВ. Апартамент № 9 бил пропуснат. В
предварителния договор за ответницата бил описан апартамент № 9, а в
суперфицията бил пропуснат. В тази връзка свидетелят помагал на ищцата с
преглеждане на практика, обсъждане на казусите, във връзка с ателието
провеждали срещи с купувача и неговори представители. По отношение на
ателието се сключил предварителен договор и тристранно споразумение с
инвеститора Мап М Б. Казусите на ответницата били в началото на 2022 г., в
края на януари или началото на февруари. Движели се паралелно като от
кантората изчаквали да приключат преговорите за ателието и тогава да се
поиска обезпечение от Софийски градски съд за апартамент № 9, тъй като се
искало съгласието на инвеститора по тристранното споразумение.
Споразумението за ателието се подписало през месец май. Ищцата подала
молба за обезпечение и такова било допуснато. Софийски градски съд дал
срок за завеждане на исковото производство и тя в срок пуснала исковата
молба. През август, малко преди да изтече срока за отговор на исковата
молба, ответницата уведомила ищцата, че с ответното дружество Мап М Б
постигнали споразумение с инвеститора по отношение на апартамент № 9 и
поискала от ищцата да прекрати делото пред Софийски градски съд като
оттегли иска. За апартамент № 9 не били представени никакви споразумения
свидетелят разполага с тази информация от ищцата. Във връзка с едно
разпореждане за довнасяне на държавна такса в СГС и за потвърждаване
действията на ищцата, свидетелят бил помолен от нея в средата на юни месец
да изчака ответницата в кантората, защото ищцата била в невъзможност да се
срещне с нея, а трябвало да вземе сумата от малко над 500 лева за държавна
такса и молба за потвърждаване действията си съобразно с разпореждА.ята на
Софийски градски съд. Ответницата идвала многократно и с брокер, който
6
беше намерил купувач за ателието – Десислава идвала и със сина си, за който
свидетелят мисли, че се казвал Вихър. Синът на ответницата знаел за какво я
придружава. Свидетелят работи с ищцата в кантората, която била с общо
помещение приемна, което водело до два отделни кабинета. Кабинетите били
с врата към приемната. Свидетелят не винаги присъствал на срещите на
ищцата, но вратите били постоянно отворени, така че се чувало какво се
говори в приемната, освен ако някой не е зает с друга среща, за да затвори
вратата. Свидетелят се запознавал с ответницата, били говорили, ходили на
срещи с представители на кандидат-купувачи на ателието. В периода от
февруари до май или юни над 5-6 пъти идвала в кантората. Ищцата казала на
свидетеля, че по телефона ответницата я уведомила за оттеглянето на иска.
Молбата, която трябваше ответницата да му даде, вероятно била изготвена от
ищцата. Свидетелят не може да каже подробности за молбата. Ответницата не
винаги идвала със сина си, но поне два пъти. Идвала и с брокера, идвала и
сама. Общо идвала между 5 и 10 пъти, като свидетелят не присъствал на
всички тях. Свидетелят изготвил исковата молба по настоящото дело. Преди
това обсъдили с ищцата претенцията в детайли. Освен подаването на исковата
молба, свидетелят не бил извършвал други действия по настоящото дело. С
оглед отговора на исковата молба той и ищцата решили, че той не може да
бъде адвокат по настоящото дело, тъй като бил свидетел на по-голямата част
от случилото се между стрА.те, затова ищцата оттеглила пълномощията на
свидетеля по делото. Не били обсъждали отговора на исковата молба, ищцата
го помолила да оттегли пълномощията.
След анализ съдът счита, че показА.ята на свидетеля са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и следва да се ценят в цялост с изключение на
обстоятелствата, че ищцата била уведомена от ответницата по телефона за
оттеглянето на иска, както и че за апартамент № 9 било сключено
споразумение, тъй като тези обстоятелства свидетелят твърди, че е научил от
самата ищца.
Като свидетел по делото беше разпитан и Вихър Н. Георгиев – син на
ответницата. Заявява, че познава ищцата, била адвокат на майка му във връзка
с едно нейно дело за едно ателие. Ателието се намирало в Мусагеница в
новостроящ се блок и било заложено за продажба. Ответницата се обърнала
към ищцата във връзка с продажбата на ателието. Имало спорове с
инвеститора и строителя на обекта във връзка с апартамента, че е собственост
на ответницата, но не бил оформен. СтрА.те се запознали чрез брокер –
Десислава. От ответницата към ищцата имало възложена друга работа във
връзка с разговор за апартамента, които не бил оформен като нейна
собственост и трябвало да се оформи така, че да стане нейна собственост.
Тази информация свидетелят знае от ответницата. Тя искала възбрана върху
апартамента и във връзка с това потърсила ищцата. Целта на възбраната била
да стопира, да не даде възможност да се продава този имот. Ответницата
говорила със строителя два пъти и за възбрана и той казал, че тази възбрана
ще му попречи да завърши строителството и заради това ответницата казала,
че трябва да се отмени възбраната. По сведения от ответницата, свидетелят
знае, че тя посетила кантората на ищцата два пъти. Била подписвала
документи – договор, предварителен за продажба на ателието и нещо във
връзка с вадене на документи, отново по нейни сведения. Не била искала да
7
води дело за собственост на този апартамент. Строителят бил казал, че няма
проблеми и след акт 15 ще бъде оформен на нейно име. Този разговор със
строителя бил проведен към края на парил някъде. Ответницата казала на
ищцата да вдигне възбраната и да приключи делото, за да може строителя да
си приключи обекта. Свидетелят присъствал на този разговор. През периода
от април до юни свидетелят не бил ходил в кантората на ищцата с майка си.
Свидетелят посещавал кантората на ищцата сам, не и с майка си, през периода
септември-октомври 2022 г. Причината била, че майка му казала, че искали да
плати 13000 лева. Ищцата ходила при инвеститора, за да видят някакъв
документ за акт 14, но това било по-късно. Преговори не били водени.
Инвеститорът казал, че нямало проблем, поел отговорност. Свидетелят
присъствал на разговор, когато майка му казала, че иска да се свали
възбраната върху апартамента, за да може строителя да предаде блока. Бил
през април 2022 г.
След анализ съдът счита, че показА.ята на свидетеля са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и следва да се ценят в цялост с изключение на
обстоятелствата, за които свидетелят заявява, че са му казА. от самата
ответница.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата Адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован. Трудът на адвоката се
състои главно в изготвяне на устни и писмени консултации и становища по
въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления,
жалби и други, свързА. с възложената от клиента работа и представителство
на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им
интереси пред оргА.те на съдебната власт, административните оргА. и
служби, както и пред физически и юридически лица – така чл. 24, ал. 1 от
Закона за адвокатурата. В случая от представения по делото договор за
правна защита и съдействие, серия К, № 38343 от 29.04.2022 г., сключен
между стрА.те се установява наличието на облигационно правоотношение
между тях. Становището на ответницата, че основА.ето на договора –
изготвяне на искова молба и процесуално представителство – е твърде общ и
неясен, не се споделя от съда. Както вече се посочи, адвокатската професия
обхваща широк спектър от фактически и правни действия, които се
извършват, както в рамките на един съдебен процес, така и извън него. Тези
действия не могат да бъдат изрично изброени в договора, тъй като това би
огрА.чило правомощията на адвоката и би му попречило да изпълнява
качествено основното си задължение да оказва съдействие на своя клиент.
Възражението на ответницата за неизпълнение на насрещното
задължение на ищцата за юридическа защита и съдействие също не се
споделя от съда. От представените по делото документи се установява, че
ищцата е подала искова молба от името на ответницата, както и молба за
оттегляне на този иск и прекратяване на делото. От Определение № 7833 от
12.08.2022 г. постановено по Гражданско дело № 4433 от 2022 г. по описа на
Софийски градски съд се установява, че именно ищцата е подала тази молба,
8
която е зачетена като валидно извършена от името на ответницата. В тази
връзка, въпреки че молба вх. № 37885 от 16.06.2022 г. по описа на Софийски
градски съд беше установена като неавтентична и изключена от
доказателствената съвкупност по делото, не може да се направи извод, че
ищцата е действала без представителна власт или в нарушение на договора,
доколкото общото пълномощно беше установено като подписано от
ответницата. Видно от самото Определение № 7833 от 12.08.2022 г.
постановено по Гражданско дело № 4433 от 2022 г. по описа на Софийски
градски съд, подадената от ищцата молба за оттегляне на този иск е приета
като редовно и законосъобразно извършено действие от страна на ищцата, но
от името на ответницата, т.е. съдията-докладчик по това дело е приел всички
действия на ищцата като лице, имащо представителна власт. На следващо
място, както вече се посочи, юридическата защита и съдействие не се състои
единствено в процесуални действия по придвижване на процеса, но също и в
изготвяне на проучвА.я, становища, срещи и консултации. Че такива са
провеждА., настоящият състав приема за доказано от свидетелските показА.я,
като и двамата свидетели заявяват, че между ищцата и ответницата са били
провеждА. срещи, а свидетелят Н. заявява, че също е обсъждал казусите на
ответницата с ищцата.
Възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие
също не се споделя от настоящия състав. Липсата на съгласие по смисъла на
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на
съгласие". Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Между стрА.те не се
спори, че между ответницата и Мап-М Б ЕООД е имало спор относно
собствеността върху процесния апартамент № 9, който е бил отреден в
собственост на ответницата в предварителния договор за отстъпване правото
на строеж, но не е бил прехвърлен с окончателния договор, обективиран в
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за строителство № 43 от 11.12.2020 г. Както от свидетелските
показА.я, така и от подписването на договора за правна защита и съдействие,
се установява намерението на ответницата да реши този правен спор по
съдебен ред. От доказателствената съвкупност не се установиха никакви
обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че волята на
ответницата е била опорочена.
Възражението за нищожност на договора поради липса на предмет,
съдът намира за несъстоятелно. Предметът на този договор е посочен в самия
договор – изготвяне на искова молба и осъществяване на процесуално
представителство. На следващо място от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
Закона за адвокатурата може да изведе абстрактно предметът на всеки
договор за правна защита и съдействие. Ясно са посочени какви са правата и
какви са задълженията на всяка страна по такъв договор. Съображенията на
ответницата, че искът с правно основА.е чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил изначално
неоснователен и безпредметен първо не се установяват по делото. Този извод,
дори и да е верен, е щял да бъде направен в рамките на самия процес по
Гражданско дело № 4433 от 2022 г. по описа на Софийски градски съд. На
следващо място именно протичането на това дело и процесуалното
9
представителство на ответницата по него е предмет на договора за правна
защита и съдействие. Дали един иск е основателен или не, не може да бъде
преценено с подаването на исковата молба. Това трябва да стане с крайното
решение по делото. Това, че в случая процесът е бил прекратен поради
оттегляне на иска не го прави иманентно неоснователен. Още повече, че дори
даден иск да е неоснователен, това не изключва възможността и
необходимостта от процесуално представителство по образуваното въз
основа на този иск дело, което всъщност е предметът на договора за правна
защита и съдействие.
Възражението за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, поради прекомерно високо възнаграждение също не се
споделя от съда. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави
не са писА., систематизирА. и конкретизирА. правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на
договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Процесният договор за правна защита е бил сключен с цел образуване на дело
с предмет обявяване на предварителен договор за окончателен по отношение
на недвижим имот – апартамент № 9, който е бил отреден на ответницата с
предварителния договор, но пропуснат с окончателния. На основА.е чл. 69,
ал. 1, т. 4 вр. т. 2 цената на този иск се определя от данъчната оценка на този
имот, или на сумата от 62293,60 лева съгласно Нотариален акт № 76 от
24.08.2023 г. Вярно е, че чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията си към
29.04.2022 г. определя за иск с такава цена минимално възнаграждение от
приблизително 2400 лева. Това не означава обаче, че всяко адвокатско
възнаграждение следва да се определя на този минимум. Договорът за правна
защита и съдействие, на общо основА.е и съгласно чл. 9 ЗЗД подлежи на
договорна свобода и всяка от стрА.те може да определя свободно неговите
параметри по отношение на договореното възнаграждение. С подписването на
договора, ответницата се е съгласила с тази цена. На следващо място, дори и
да надвишава няколкократно определения минимум, възнаграждението по
процесния договор за правна защита също е така значително по-ниско от
цената на иска. Възрастта на ответницата и фактът, че тя е пенсионер, не
изключват възможността същата да разполага с парични средства за
заплащането на възнаграждението, още повече че от Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
строителство № 43 от 11.12.2020 г. както и от продажбата, обективирана в
Нотариален акт № 36 от 27.12.2022 г. се установява част от имущественото
състояние.
Възражението за унищожаемост поради грешка също не се споделя от
съда. При тази хипотеза у автора на волеизявлението има формирана
определена представа за сделката, която сключва, само че тя е невярна – или
10
представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което
действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка
съществува. При заблудата лицето, при наличието на други представи не би
сключило сделката. В случая по делото не се установи ответницата да е била
заблудена относно предмета на сделката. В самия договор изрично е
записано, че се сключва с цел подаване на искова молба, а не както се твърди
в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК на ответницата – за подаване на молба за
обезпечаване на бъдещ иск. Още по-конкретно е посочен предмета на
договора в пълномощното от л. 72 от делото – изготвяне на искова молба с
правно основА.е чл. 19, ал. 3 ЗЗД пред Софийски градски съд срещу Мап-М Б
ЕООД и осъществяване на процесуално представителство по това дело. И
двата документа са били подписА. от ответницата и тя се е запознала с
тяхното съдържА.е. Видно е също така, че ищцата е осъществявала такова
представителство до самия край на делото – подаването на молбата за
оттегляне на иска. Договорът е сключен с предмет подаване на искова молба
и по настоящото дело няма събрА. доказателства, от които да може да се
направи извод, че ответницата е имала други представи.
Възражението за унищожаемост поради измама също не се възприема
от съда. Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно
лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за
сключване на сделката е направено под действието на неверни представи,
които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на
това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за
осъществяване на опороченото волеизявление. В следствие на това
погрешната представа не се отнася единствено до съдържА.ето на сделката, а
до чисто субективни подбуди за извършването . В случая, както вече се
посочи по-горе, по делото няма събрА. доказателства, от които да може да се
направи извод, че ответницата не е искала да бъде представлявана от ищцата,
че не е искала да образува и води дело за прогласяване на предварителен
договор за окончателен и че умишлено е била въведена в заблуждение за
това, било от ищцата, или от трето по делото лице.
В заключение съдът намира, че искът за признаване дължимостта на
сумата от 12660 лева е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищцата. От
нея бяха заплатени 506,40 лева – държавна такса в настоящото и заповедното
производство и 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Доказателства за
неговото заплащане са представени с документ, озаглавен пълномощно (л. 58
от делото), който съдът приема, че инкорпорира и договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и процесуалният представител и в
който е посочено, че сумата от 2000 лева е заплатена в брой. С оглед цената
на иска, броя проведени заседА.я, обема на доказателствената съвкупност и
необходимостта от анализ, съдът намира, че тази сума не е прекомерна и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. Г., ЕГН: **********, със
служебен адрес гр. С, ул. А ***, вх. Б, ет. 1, кантора 116 дължи на А. Н. В.,
ЕГН: ********** със служебен адрес гр. С, ул. Проф. Саздо Иванов, № 6, ет.
2 на основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от
Закона за адвокатурата сумата от 12660 лева – възнаграждение по сключен
между стрА.те договор за правна защита и съдействие, серия К, № 38343 от
29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на А. Н. В., ЕГН:
********** на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, както следва:
506,40 лева – държавна такса в настоящото и заповедното производство и
2000 лева – адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, заедно с приложената по делото молба вх. №
37885 от 16.06.2022 г. (л. 73 от делото) по описа на Софийски градски съд,
подадена във връзка с Гражданско дело № 4433 от 2022 г. по описа на същия
съд, с която ответницата е потвърдила действията на ищцата по подаване на
искова молба към 29.04.2022 г. да се изпрати на Софийска районна
прокуратура след влизането му в сила за преценка за евентуално наличие за
престъпление на основА.е чл. 194, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на стрА.те по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12