Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……./07.10.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА П.
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 94 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е искова молба от Е.В.Н. и Н.А.Н. срещу
ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в
Република Румъния, Единен регистрационен код 12408250, със седалище и адрес на
управление Румъния, гр.Букурещ, сектор 1, ул.Николае Карамфил“ № 61Б,
представлявано от Д.Д.Г., чрез „ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.София, Столична Община, район „Оборище“ ул.“Бачо Киро“ № 26-28-30, бл.2,
ет.4, представлявано от М.Г.Р.и срещу „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кузман Шапкарев“ № 1,
представлявано от управителя Г.И.К., с която съдът е сезиран предявени в
условията на активно субективно за осъждането му да заплати на всеки един от
ищците сумата от по 120 282.54
лева, след
допуснато в проведено на 17.09.2019 год., на основание чл.214, ал.1 ГПК,
изменение на иска чрез неговото увеличение, съставляваща дължимо
застрахователно обезщетение за покрит по застрахователна полица №
0150962/01.02.2017 год., с период на действие 23.02.2017 -22.02.2018 год., риск
/смърт на застрахован работник/, сключена от „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, в качеството
му на застраховащ и работодател на наследодателя на ищците А Г Н., поч. на
01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, на основание чл.459, ал.4
вр.чл. 448, ал.7 КЗ, ведно с обезщетение за забава за периода от
30.09.2017-12.01.2018 год. в размер на от по 2 878.37 лева за всеки един
от ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск
до окончателното изплащане.
Твърди се в
сезиралата съда искова молба, че ищците са наследници на А Г Н., починал на
01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, при ПТП при отиване на
работа. Сочи се, че същият е имал сключен трудов договор № 559/08.02.2017 год.
с ответника „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, който от своя страна е сключил с ответника
„ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД договор със
застрахователна полица № 0150962/01.02.2017 год., с период на действие
23.02.2017-22.02.2018 год. с покритие на риск „злополука“ на служителите на
дружеството и предмет – смърт от трудова злополука съгласно Наредба за
задължителното застраховане на работници и служители за риск „трудова
злополука“ и чл. 55, ал. 2 КСО като съгласно „други условия“ на полицата
застрахователят се е съгласил да носи риска и за всички новопостъпили служители
на застраховащия. Излага, че с разпореждане № 20994/05.09.2017 год. на НОИ,
ТП-София град, злополуката е прита за трудова съгласно чл.55, ал.1 КСО, поради
което и наследниците на застрахования служител имат право на застрахователно
обезщетение, равняващо се на 7 кратния размер на неговата годишна брутна
работна заплата, изчислена към момента на сключване на застраховката, възлизаща
на 196 967.40 лева /съгласно удостоверение изх.№ 451/02.08.2017 год. на
работодателя, съгласно което БТВ на наследодателя им за периода
09.02.2017-09.03.2017 год. е в размер на 2 344.85 лева/.
Излагат също
така, че на 13.09.2017 год. с претенция за плащане, наследиците са поканили
застрахователя да заплати сумите от по 98 483.70 лв. на всеки един от тях
като са предоставили банкови сметки и цялата изискуема информация за заплащане
на обезщетението. Твърдят, че с писмо изх.№ И-32-47/21.09.2017 год.
застрахователят, позовавайки се на обстоятелството, че териториалният обхват на
покритие на застраховката е уговорен само за територията на Република България,
за което се аргументира и със сключения на 14.07.2017 год. добавък № 2. Оспорвайки
твърдението за ограничен териториален обхват на покритие на застраховката, на
обстоятелството, че процесният добавък е сключен след датата на настъпване на
застрахователното събитие, на противоречие на клаузата му за действие по време
с нормата на чл.345, ал.1 т.4 КТ и на неравноправност на клаузата за действие
на добавъка, считано от 14.07.2017 год. считат, че се касае за настъпил по
застрахователната полица риск и обезщетение им се дължи. Исковите суми, предвид
забавата на застрахователя, претендират с обезщетение за забава, считано от
30.09.2017 год., когато е изтекъл 15 дневния срок за заплащане от поканата, на
основание чл.448, ал.3 вр. чл.459, ал.3 КЗ, както и законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното заплащане.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД депозира писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен с „ПИ
ВИ КОНСУЛТ“ ООД договор за застраховка „Злополука“ на основание Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“, като застрахователния договор е сключен само и единствено във
формата на полица № 0150962/2017год. Оспорва обаче наличието на застрахователно
събитие с оглед настъпилата на наследодателите на ищците смърт, независимо дали
е трудова злополука или не, тъй като към датата на смъртта договорът е бил с
покритие за трудови злополуки на територията на България. Счита неправилно
позоваването на сключения впоследствие добавък № 2, разширяващ териториалното
покритие на сключената застраховка, тъй като същият е сключен на 14.07.2017
год. и действува занапред. Излага, че последното не се променя от посочения общ
период на действие на застрахователния договор, както и от обстоятелството, че
по принцип застраховащият извършвал дейност в чужбина. Сочат, че представените
от ищците Общи условия не са подписани от застраховащия работодател, а и дори
да се приемат за приложими клаузите им изключват покритието на рискове, когато
те настъпят в Турция, както и пътуване в чужбина. Излагат се доводи и за
неоснователност на твърденията на ищците за нищожност на уговорката в добавък №
2, с която се разширява териториалния обхват на застрахователната полица,
поради противоречие със ЗЗП предвид индивидуалното й договаряне. Оспорват се и
твърденията, че работодателят не би сключил застрахователния договор при
знание, че не обхваща застрахователни събития, настъпили само на територията на
Република България, доколкото това се опровергава от сключения по негово искане
добавък № 2, за който е заплатил и допълнителна премия. Същевременно,
обстоятелството, че последният е сключен след смъртта на наследодателя на
ищците, за което застрахователят не е уведомен поставя под съмнение въпроса за
неговата добросъвестност. Излага също така, че при сключване на
застрахователния договор застраховащият работодател е представил списък на
застрахованите негови работници и служители, като видно наследодателят на
ищците не е сред тях. Съгласно клаузата на договора същата важи и за всички
новопостъпили служители, но доколкото договорът с Ангел Н. е сключен на
08.02.2017 год., а застрахователното покритие започва от 23.02.2017 год.,
същият не е и такъв. Оспорва се и иска по размер предвид представения трудов
договор на наследодателя на ищците с посочено в него трудово възнаграждение в
размер на 460 лева и на тази основа следва да бъде изчислено доколкото
наследодателят на ищците няма прослужен 12-месечн период при работодателя.
Излага, че при сключване на застрахователния договор работодателят е декларирал
трудовите възнаграждения на работниците си, върху който размер е изчислена
застрахователната сума, както и застрахователната премия. Настоява за
отхвърляне на предявения иск.
В
срока по чл.372 ГПК, ищците Е.В.Н. и Н.А.Н. депозират допълнителна искова молба,
с която изразяват становище по наведените от ответника доводи за
неоснователност на предявения иск. Излагат, че задължение на застрахователят е
да плати като същият не разполага с възможността да оспорва договореното
застрахователно обезщетение. Сочат, че съгласно чл.348, ал.1 КЗ общите условия
са част от договора, както и твърдят, че нито индивидуалната полица, нито
общите условия, нито КЗ изключват риск, настъпил в Турция, каквито изключения
съгласно чл.345, ал.5 т.1 КЗ следва да се договорят изрично. Отново твърдят, че
при полагане на дължимата грижа застрахователят би могъл да разбера, че
работодателят осъществява дейност в чужбина, а сключеният по-късно добавък № 2
не ги обвързва. Оспорват и наведените възражения досежно размера на
претендираното обезщетение, като сочат, че БТЗ на наследодателят им е тази за
първия отработен месец – 09.02.-09.03.2018 год.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД подава допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, с който поддържат направените от тях възражения.
В о.с.з., ищците, чрез процесуалния си
представител, молят за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з., ответното дружество, чрез процесуален
представител, моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 2737/31.07.2018 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически изводи:
Ищците Е.Н. /преживяла съпруга/ и Н.Н. /низходящ – син/ са наследници на А
Г Н., който, видно от представения по реда на чл.185 ГПК заверен превод на
смъртен акт и препис – извлечение от акт за смърт на Община Девня, е починал на
01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция.
Не е спорно между страните, че считано от 09.02.2017 год. наследодателят
на ищците е бил в трудови правоотношение с „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД въз основа на
сключен трудов договор № 559/08.02.2017 год., на длъжност „работник
строителство“ с основно месечно възнаграждение по ТД в размер на 460 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0.6 % от основната месечна заплата за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Представена по делото е и застрахователна полица № 0150962 от 01.02.2017
год. за сключена от работодателя „ПВ Консулт“ ООД, в качеството си на
застраховащ, с ответното дружество, чрез клона му в България, застраховка
„Злополука“. Посочено в същата е, че застрахованите по нея лица са служителите
на ПВ „Консулт“ ООД по приложен списък, неразделна част от полицата – 84 лица
към 23.02.2017 год. /представен на л.22-23 от делото/ и с период на действие от
23.02.2017 год. до 22.02.2018 год. включително, като застрахователят се е
съгласил да носи риск за всички новопостъпили служители на застраховащия като
последният е длъжен да предоставя информация, включваща три имена и длъжност,
на всеки 6 месеца за новопостъпили и напуснали служители.
Предмет на застраховане, видно от клаузите на договора, са смърт от
трудова злополука, трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука и
временна загуба на трудоспособност от трудова злополука, съгласно Наредбата за
задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“,
която е и неразделна част от полицата. Неразделна част от същата са и Общите
условия на Чертасиг Застраховка Злополука и Помощ при пътуване, от което
покрити рискове са тези по раздел А „Злополука: покрит в съответствие с
Наредбата и съгласно чл.55, ал.2 КСО, а Раздел Б „Пътуване в чужбина“ е посочен
като непокрит. Последните са приобщени към доказателствения материал по делото
– л.24-29 от делото.
Договорена е и застрахователната сума, като при настъпил риск смърт и
трайна загуба на трудоспособност същата е равна на 7-кратния размер на
годишната брутна заплата на застрахованото лице, изчислена към датата на
сключване на застраховката.
Представен по делото е и добавък № 2 към сключената застрахователна
полица, сключен от работодателя и застрахователя на 12.07.2017 год. и в сила от
14.07.2017 год. С последния страните се
договарят за разширяване на териториалния обхват на покритието, което да
включва и държави – членки на ЕС, Турция, Русия, Беларус и Албания, при
посочените в него условия и при начислена допълнителна застрахователна премия,
платима до 18.07.2017 год. Сключването му е предхождано от е-мейл кореспонденция,
водена между работодателя и застрахователния брокер, касаеща различните видове
застрахователни рискове и различното териториално покритие за тях, включително разширяване териториалния обхват
на вече сключената такава за ТЗ, която кореспонденция започва от 04.07.2017
год. /л. 253-260/.
Видно от представеното и находящо се на л.16 от делото разпореждане №
20994/05.09.2017 год. на НОИ, ТП – София град, декларираната с вх. №
730/20.07.2017 год. злополука, от осигурителя „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, станала с
наследодателя на ищците Ангел Н. ***, Република Турция злополука, е приета за
трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. Установява се от
удостоверение изх.№ 1029-21-8861/29.07.2019 год., че разпореждането е влязло в
законна сила на 28.09.2017 год.
Ищците са предявили претенция към застрахователя за изплащане на
обезщетение, получена от ответното дружество на 14.09.2017 год. По същата, в
писмо изх.№ И-32-47/21.09.2017 год. застрахователят обективира отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, с оглед териториалния обхват на
сключения договор за застраховка.
За доказване размера на претендираното застрахователно обезщетение са
събрани писмени доказателства – удостоверение от работодателя относно изплатени
трудови възнаграждения на наследодателя, извлечение от сметка за периода от
01.01.-07.07-2017 год., заверено копие на трудова книжна, данни от НАП и НОИ,
допълнително споразумение към трудов договор от 10.02.2017 год., както и са
проведени две ССЕ от вещите лица Д.П. и А.В..
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Основателността на
предявения главен иск е обусловена от възникване на правото на застрахователно
обезщетение в полза на ищците, в качеството им на наследниците на А Г Н., респективно в качеството им на ползващи се от застраховката лица поради настъпила
смърт поради
трудова злополука.
Поради горното, в
тежест на ищците е да установят наличието на сключен договор за застраховка "трудова
злополука", в срока и в обема на застрахователно покритие по който да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска.
Първата
релевантна предпоставка се установява по положителен начин чрез представената
по делото застрахователна полица № 0150962
от 01.02.2017 год., с период на
действие от 23.02.2017 год. до 22.02.2018 год., сключена между
ответното дружество – застраховател и „ПВ Консулт“ ООД – работодател на
наследодателя на ищците, видно от представения и неоспорен от ответника трудов
договор. Обстоятелството, че същият не фигурира в съставения към датата на
сключване на застрахователния договор списък на служители на застраховащия не
опровергава извода на съда, че същият е имал качеството на застраховано лице.
Видно е, че сключеният с него договор следва по време датата на сключване на
застрахователния договор, а застрахователят
е поел задължение да носи риск и за всички новопостъпили служители на
застраховащия, който от своя страна е длъжен да предоставя информация,
включваща три имена и длъжност, на всеки 6 месеца за новопостъпили и напуснали
служители.
Установява се също така от представените по делото доказателства, че наследодателят
на ищците А Г Н. е починал при ПТП на 01.07.2017 год., което събитие е признато
от НОИ за трудова злополука, съгласно чл.55, ал.5 КСО. Липсват данни за заявено
друго от застрахованото лице, поради което и неговите наследници по закон съдът
приема за бенефициенти по смисъла на чл.1.7 от ОУ. Събитието безспорно е настъпило
и в определения с договора период на застрахователно покритие /23.02.2017 год.
до 22.02.2018 год./.
Наведените от ищците оспорвания на основанията за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение при предявяване на застрахователната претенция по
реда на чл.380 КЗ и релевираните от ответното дружество възражения извеждат
като основен спорен въпрос по делото дали доколкото събитието е настъпило извън
територията на страната /в Република Турция/ съставлява покрит по договора
застрахователен риск.
Изхождайки от клаузите както от представените застрахователна полица и
общите условия към нея, така и от представения добавък към договора за
застраховка, съдът намира отговорът на горния въпрос за отрицателен.
Видно от застрахователната полица, сключена между страните, в клаузата покрития
изрично е посочено, че раздел Б от Общите условия, касаещ пътуване в чужбина е непокрит.
А под пътуване в чужбина в ОУ /чл.5.2./ е посочено разбирането, че се касае за
командировка извън РБългария, командировка извън държавата на постоянно
пребиваване, всички пътувания извън РБългария и всички пътувания извън
държавата на постоянно пребиваване. Противно на изложеното, ясно посочено в
договора е, че покритите рискове са тези по раздел А – злополука, който риск е
покрит в съответствие с Наредбата за задължително застраховане на работници и
служители в риск „трудова злополука“, в съответствие с която е определен и
размера на застрахователното обезщетение.
Изричното посочване на покритите и непокритите рискове обуславя и несъстоятелност
възражението на ищците за нарушение на разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 КЗ. В
допълнение следва да се посочи, че извод за териториалния обхват на договора в
конкретния случай, освен от изричното посочване, се следва и от начина на
определяне на застрахователната премия. Видно от клаузите на сключената групова
застраховка, на база на получените данни в края на застрахователния период
относно новоназначените и напусналите служители, респективно техните общи
брутни заплати, застрахователя може да преизчисли застрахователната премия и да
начисли допълнителна такава пропорционално на застрахователния период. Когато обаче
се касае за период на покритие по раздел Б /командировка извън РБългария/,
клаузите на раздел 2.6.2 от Общите условия изискват представяне от страна на
работодателя на общият брой на
командировъчните дни по групи професии, необходимо от своя страна за
преизчисляване на премията по чл.2.12.2. Последното, поради изричното
изключване на този раздел като покрит, не е залегнало и като задължение на
работодателя.
Именно в подкрепа
на гореизложеното е и сключения впоследствие между страните по
застрахователното правоотношение добавък № 2 към полица № 0150962 от 12.07.2017
год., с който се разширява териториалния обхват на покритието по полицата чрез
включването на държави-членки на ЕС, Турция, Русия и Албания.
Доводите на
ищците за неговата недействителност не се споделят от съда. Изрично посочено е,
че така извършеното изменение на застрахователния договор, в частта относно
неговия териториален обхват, влиза в сила на 14.07.2017 год. Посочването в
началната част на основните параметри на сключения вече договор за застраховка
/застраховател, застраховащ и период на застраховане/, неразделна част от който
съставлява добавъка, не означава, че със същия страните са придали на това
изменение ретроактивно действие. Същото следва да произтича недвусмислено от
обективираната воля на страните, която в конкретния случай не сочи такова. Още
повече, че застрахователното събитие /смърт/ е настъпило преди датата на
сключване на анекса, поради което и подобно ретроактивно покритие би било
недействително /арг. от чл.355, ал.2 КЗ/.
Липсва основание
да се приеме и че придаденото занапред действие на изменението влиза в
противоречие с нормата на чл.345, ал.1 т.4 КЗ, доколкото именно страните по
договора са тези, които могат да влияят на клаузите на договора, включително
неговото изменение. Макар и ищците да са бенефициенти по договора за
застраховка, за сключването, изменението и прекратяването на договора са
необходими само волеизявленията на застраховащия и застрахователя. Застрахованото
лице не може
да се противопостави на действията на страните по застрахователното правоотношение,
както изрично се следва и от чл.441, ал.2, изр.второ КЗ. Поради горното,
несъстоятелни са и твърденията за неравноправност на клаузата за действие на
добавъка поради неиндивидуалното й договаряне.
Доколкото отговорността на
застрахователя произтича от договора за застраховката, а не от нормативен акт, ирелевантни за
отговорността му са и доводите, произтичащи от задължението на работодателя за застраховане
на работниците Наредбата за задължително застраховане на
работници и служители за риск „трудова злополука и основани на евентуална
негова недобросъвестност.
Налага се извод, че процесната
трудова злополука не се явява покрит риск по сключения между работодателя на
наследодателя на ищците и ответника договор за групова застраховка "Трудова
злополука" и застрахователят не дължи изпълнение по нея.
Неоснователността
на главната претенция обуславя и неоснователността на акцесорната такава за
заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода от
спора и направеното от ответната страна искане, в негова полза се следват и
сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 6 912.94 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.В.Н., ЕГН: ********** и Н.А.Н.,
ЕГН: ********** – двамата с адрес ***№ 33 срещу ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И
ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в Република Румъния, Единен
регистрационен код 12408250, със седалище и адрес на управление Румъния,
гр.Букурещ, сектор 1, ул.Николае Карамфил“ № 61Б, представлявано от Д.Д.Г.,
чрез „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София, Столична Община,
район „Оборище“ ул.“Бачо Киро“ № 26-28-30, бл.2, ет.4, представлявано от М.Г.Р.за
осъждането на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 120 282.54 лева, след
допуснато в проведено на 17.09.2019 год. с.з, на основание чл.214, ал.1 ГПК,
изменение на исковете чрез увеличението им, съставляваща дължимо
застрахователно обезщетение за покрит по застрахователна полица №
0150962/01.02.2017 год., с период на действие 23.02.2017 -22.02.2018 год., риск
/смърт на застрахован работник/, сключена от „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, в качеството
му на застраховащ и работодател на наследодателя на ищците А Г Н., поч. на
01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, на основание чл.459, ал.4
вр.чл. 448, ал.7 КЗ, ведно с обезщетение за забава за периода от
30.09.2017-12.01.2018 год. в размер на от по 2 878.37 лева за всеки един
от ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН: **********
и Н.А.Н., ЕГН: ********** – двамата с адрес ***№ 33 ДА ЗАПЛАТЯТ на ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в Република Румъния, Единен регистрационен код
12408250, със седалище и адрес на управление Румъния, гр.Букурещ, сектор 1,
ул.Николае Карамфил“ № 61Б, представлявано от Д.Д.Г., чрез
„ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“
КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София, Столична Община, район
„Оборище“ ул.“Бачо Киро“ № 26-28-30, бл.2, ет.4, представлявано от Мария
Гълъбова Рангелова, сума в размер на 6 912.94
лева, съставляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: